М О Т И В И
към Присъда № 260020/30.11.2020 г.
по НОХД № 154/2020 г.
по описа на Районен съд Добрич
Съдебното производство по НОХД № 154/2020 г. по описа на
ДРС е образувано по внесен от РП - Добрич обвинителен акт, с който против:
1. Д.Т.Д., ЕГН ********** *** за това, че:
В условията на продължавано престъпление в периода от
03.12.2017 год. до началото на месец май 2018 год. извършил следните деяния:
- на 03.12.2017 г. в с. Богдан, общ. Добричка, в
съучастие с Т.Д.И., като съизвършител, чрез използване на техническо средство -
метални клещи, от недвижим имот, находящ се на адрес с. Богдан, общ. Добричка,
обл. Добрич, ул. „Четвърта“, отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрически
проводник, с дължина 70 метра и сечение 4 кв. мм., на стойност 100.80 лева /сто лева и осемдесет стотинки/, от владението на М.А.М. ***, без нейното
съгласие, с намерението противозаконно да я присвои;
- в началото на месец май 2018 г., в с. Богдан,
общ. Добричка, в съучастие с Т.Д.И., като съизвършител, чрез използване на
технически средства - метални клещи и дървена стълба, от недвижим имот, находящ
се на адрес с. Богдан, общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „Втора“ № 13, отнел
чужда движима вещ - 1 бр. електрически проводник, с дължина 90 метра и сечение
4 кв. мм., на стойност 129.60 лева /сто
двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, от владението на Д.С.П. ***, без неговото
съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като общата стойност на
отнетите чужди движими вещи възлиза на 230.40 лева /двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/ - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и
2. Т.Д.И., ЕГН ********** *** за това, че:
В условията на продължавано престъпление в периода от
03.12.2017 год. до началото на месец май 2018 год. извършил следните деяния:
- на 03.12.2017 г. в с. Богдан, общ. Добричка, в
съучастие с Д.Т.Д., като съизвършител, чрез използване на техническо средство -
метални клещи, от недвижим имот, находящ се на адрес с. Богдан, общ. Добричка,
обл. Добрич, ул. „Четвърта“, отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрически проводник, с дължина 70 метра и
сечение 4 кв. мм., на стойност 100.80 лева /сто
лева и осемдесет стотинки/, от владението на М.А.М. ***, без нейното съгласие,
с намерението противозаконно да я присвои;
- в началото на месец май 2018 г., в с.
Богдан, общ. Добричка, в съучастие с Д.Т.Д., като съизвършител, чрез използване
на технически средства - метални клещи и дървена стълба, от недвижим имот,
находящ се на адрес с. Богдан, общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „Втора“ № 13,
отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрически проводник, с дължина 90 метра и
сечение 4 кв. мм., на стойност 129.60 лева /сто
двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, от владението на Д.С.П. ***, без неговото
съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като общата стойност на
отнетите чужди движими вещи възлиза на 230.40 лева /двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/ - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Преди даване ход на
разпоредителното заседание, с молба с вх. № 8603/02.06.2020 г. от С.С.П. ***
в качеството й на законен наследник на Д.С.П., е
предявен граждански иск в размер на 129,60 лева против подсъдимите като обезщетение за причинените
в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът, като взе предвид, че
молбата на пострадалото лице е предявена своевременно и на основание чл. 84 и сл.
от НПК с отделно определение прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения граждански иск от С.С.П. *** в качеството й на законен наследник на Д.С.П. против
подсъдимите Д.Т.Д.,
ЕГН ********** и Т.Д.И., ЕГН ********** в размер на 129,60 лева, представляващи обезщетение за причинените от
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
С определение, съдът конституира пострадалата в качеството на граждански ищци в процеса.
В разпоредително заседание, съдът,
след като изслуша страните се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което:
1. Делото е
подсъдно на Районен съд – Добрич;
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалите;
4. Налице са
основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
5. Няма
основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен
съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;
6. Не са налице
основания за изменение на наложената мярка за неотклонение „подписка“ или друга мярка спрямо подсъдимите.
7. Не се налага събирането на нови доказателства.
Съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след
провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитниците
на подсъдимите на основание чл. 370 от НПК изразяват желание за предварително
изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимите заявяват,
че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът заявява, че не възразява производството да протече по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице
условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и
съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимите констатира, че
самопризнанията им се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по
пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Добричка
районна прокуратура, като се пледира двамата
подсъдими Д.Т.Д. и Т.Д.И. да бъдат признати за виновни в извършеното от тях
престъпление, описано в обвинителния акт, като бъде определено наказание една
година „Лишаване от свобода” за всеки
един от подсъдимите, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, бъде намалено с 1/3, а именно 8 месеца „лишаване от свобода” за всеки един
от подсъдимите и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието за всеки един от тях бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години. По отношение на гражданския иск се пледира за уважаването му, както и изразява становище
по отношение на разноските - да се
възложат в тежест на подсъдимите.
Защитниците на подсъдимите
пледират да им се наложат минимални наказания от вида „лишаване от свобода”,
след което да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, както и за
уважаване на гражданския иск в пълния му размер.
По пренията подсъдимите се
придържат към казаното от адвокатите им.
На дадената им последна дума
заявяват, че съжаляват за извършеното.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен
материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Двамата подсъдими живеели в с. Богдан,
обл. Добрич във фургон близо до стадиона на селото. Нямали постоянна работа и от време на време пасяли овцете на техен съселянин, а през
останалото време събирали желязо, мед и други метални отпадъци, които предавали
за вторични суровини.
1. На 03.12.2017 год. подсъдимите решили да извършват кражба. Двамата знаели, че къщата на пострадалата
М.А.М., находяща се в с. Богдан, ул. „Четвърта“ е
необитаема, тъй като последната живеела в град Добрич. Самият имот
представлявал лятна къща, разположена на площ от 5 дка. В изпълнение на взетото решение подс. Д.Д. и подс. Т.И. се насочили към къщата с намерението
да
открадат рекордоман /кабел със сечение от 4 кв.м./, който впоследствие да
продадат за мед в пункта за черни и цветни метали, където по принцип носели останалите метали, които събирали. Подс. Д. взел със себе
си клещи и една запалка с фенерче, с помощта на които да отреже кабела. Когато
стигнали пред дома на свид. А., подс. И. останал на
улицата да пази, за да не ги види някой, докато през това време подс. Д.Д. прескочил оградата и влязъл в имота. Там с помощта на
клещите, които предварително носел със себе си, подс. Д.Д. отрязал 70 м.
рекордоман /електрически проводник/ със сечение от 4 кв.м., след което отново прескочил оградата и се върнал при подс. Т.И.. Последният видял, че синът му носи със себе си навит
рекордоман - медна жица, като двамата заедно се отправили към вкъщи с открадната
вещ. На следващия ден сутринта двамата подсъдими отишли до пункта за вторични суровини и предали откраднатия от
дома на свид. А. по-рано рекордоман и получили сумата от
60 лева.
2. На неустановена
дата, в началото на месец май 2018 г., Т.И. и Д.Д. решили да извършват втора
кражба, само че този път от имота на пострадалия Д.С.П., находящ се в с. Богдан на ул. „Втора“ № 13. Мотивът отново бил липсата на
парични средства за прехрана. За къщата на пострадалия П. двамата подсъдими знаели, че е необитаема, тъй като последният живеел в град
Добрич. По описания по-горе механизъм, след като
стъмнило подс. И. и подс. Д. се отправили към къщата на свид. П.. Д.Д. пак взел със себе
си клещите и запалката с фенерчето. Когато стигнали до къщата установили, че
вътре няма никой, тъй като било тъмно. Подс. И. отново останал на
улицата да пази и да гледа да не ги види някой, а синът му влязал в двора на
процесния имот през портичката, която била затворена, но не била заключена.
Вътре в самия имот, Д. Димитрова забелязал две жици, които обаче били закачени
на високо на стената на къщата. Тъй като подс. Д. не можел да се
покатери до чашките и да отрежи кабела, същият се огледал в двора, като под
един навес видял една дървена стълба. Взел я, подпрял я на стената на къщата,
покатерил се по нея, и с помощта на клещите, които предварително носел със себе
си отрязал кабел рекордоман /електрически проводник/ със сечение 4 кв.м., който
пуснал на земята. После подс. Д. преместил
стълбата на съседния бетонен стълб и се качил да среже кабелите, които били
опънати между двата стълба.
В това време Т.И. видял, че в съседната
къща светва крушка и от входната врата излиза някакъв мъж. Същият започнал да
вика. Подсъдимите се уплашили, че ще ги хванат и
затова хукнали да бягат към вкъщи. Преди това подс. Д. нагънал на
бързо отрязания по-рано рекордоман, който взел със себе си. Малко по-надолу на
съшата улица двамата се срещнали. Т.И. видял, че синът му носи със себе си
отразявания от имота на свид. П. кабел. След това двамата се прибрали вкъщи.
На сутринта двамата отишли до пункта за
вторични суровини и предали рекордомана, за който
получили сумата от 50 лева. С парите си купили храна за вкъщи.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която
било видно, че стойността на инкриминираната вещ - 70 м. рекордоман със сечение
от 4 кв.м., който двамата подсъдими са откраднали от
дома на пострадалата М.А. възлиза на сумата от 100.80 лв.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която
било видно, че стойността на инкриминираната вещ - 90 м. рекордоман със сечение
от 4 кв.м., който двамата подсъдими са откраднали от
дома на пострадалия Д.П. възлиза на сумата от 129.60 лв. Или общата сума на
причинената с деянието имуществена щета възлиза на сумата от 230.40 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва
от самопризнанията на подсъдимите, които се
подкрепят от събраните по досъдебното производство
доказателства, които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 от НПК: Постановление за образуване на ДП от 11.01.18 г.;
заключително постановление с мнение за спиране на наказателно производство;
постановление за спиране на наказателно производство то 12.3.18 г.; обяснение
от Д.Т.Д. от 05.03.19 г.; писмо от РУ – Ген. Тошево до РП – Добрич; заявление о
М.А.М. от 04.12.17 г.; заявление от Д.С.П. от 11.5.18 г.; обяснение от Драган
Колев Радев от 18.5.18 г.; обяснение от Т.Д.И. от 03.6.18 г.;уведомително писмо
от АК Добрич изх. № 1040/2019/18.9.19 г.; протокол за разпит на лицето Т.Д.И.
от 04.9.19 г.; протокол за разпит на лицето Т.Д.И. от 14.11.19 г.; справка за
съдимост рег. № 2105/26.8.19 г.; справка за съдимост рег. № 2106/26/08.19 г.;
справка характеристични данни на лицето Т.Д.И. от 23.8.2019 г.; справка
характеристични данни на лицето Т.Д.И. от 23.8.2019 г.; декларация за семейно и
материално положени и имотно състояние на Т.Д.И.; уведомително писмо изх. №
1116/2019/02.10.2019 г.; протокол за разпит на лицето Д.Т.Д. от 27.9.2019 г.;
протокол за разпит на обвиняем на лицето Д.Т.Д. от 04.12.19 г.; справка за
съдимост рег. № 1655/08.7.19 г.; справка за съдимост рег. № 2107/26.8.19 г.;
справка за характеристични данни на лицето Д.Т.Д. от 16.7.19 г.; справка
характеристични данни на лицето Д.Т.Д.; протокол за разпит на лицето М.А.М. от
29.01.18 г.; протокол за разпит на лицето Д.С.П. от 07.9.18 г.; протокол за
разпит на лицето Сашко С.П. от 07.9.18 г.; протокол за разпит на лицето Д.Т.Д.
от 05.03.2019 г.; протокол за разпит на лицето Т.Д.И. от 08.03.2019 г.; протокол
за разпит на лицето Васил Денев Василев от 02.09.19 г.; протокол за разпит на
лицето Василев Денев Василев от 02.9.19 г.; съдебно-стокова експертиза от Стою
Атанасов Станев; протокол от извършена съдебно-стокова експертиза от 26.8.19
г.; постановление за възлагане извършването на отделни действия във връзка с
разследване от 18.01.18 г.; докладна записка; постановление за възлагане на
действия по разследване от 03.7.19 г.; постановление за възлагане на действия
по разследването от разследващ полицай на полицейски орган в МВР – Ген. Тошево
от 20.8.19 г.; докладна записка от 11.9.2019 г.; докладна записка от 04.1.19
г.; протокол за предявяване на разследване от 04.12.19 г. водено срещу Т.Д.И.;
протокол за предявяване на разследване от 04.12.19 г. водено срещу Т.Д.И. – 2
бр.; постановление със заключително мнение за повдигане на обвинение от 4.12.19
г.; постановление от 11.12.19 г.; постановление за привличане на обвиняем от
30.01.2020 г.; протокол за разпит на обвиняем на лицето Д.Т.Д. от 30.01.20 г.;
постановление за привличане на обвиняем от 31.01.20 г.; протокол за разпит на
лицето Т.Д.И. от 31.01.20 г.; протокол за предявяване на разследване от
31.01.2020 г.; постановление със заключително мнение за повдигане на обвинение
– гр. Ген. Тошево – 31.01.2020 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република
България от 02.02.2020 г., както и приложените по НОХД № 154/2020 г. по описа
на ДРС; справка за съдимост рег. № 469/11.02.2020 г.; справка за съдимост рег.
№ 468/11.02.2020 г., ведно с 2 бр. Бюлетин за съдимост; препис –извлечение от
акт за смърт № 1057/19.9.2018 г.; удостоверение за наследници изх. №
11-03-437/21.05.20 г.; уведомително писмо № 565/2020/11.6.2020 г.; докладна
записка № 1465/0707.2020 г.;докладна записка изх. № 2203/19.10.20 г.; справка
от Второ РУ – гр. Добрич вх. № 265020/06.11.2020 г.
Гореизложената фактическа обстановка, подкрепяща се по
безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по
приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, води до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият
Д.Т.Д., ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 195, ал.
1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като:
В условията на продължавано престъпление в периода от
03.12.2017 год. до началото на месец май 2018 год. извършил следните деяния:
- на 03.12.2017 г. в с. Богдан, общ. Добричка, в
съучастие с Т.Д.И., като съизвършител, чрез използване на техническо средство -
метални клещи, от недвижим имот, находящ се на адрес с. Богдан, общ. Добричка,
обл. Добрич, ул. „Четвърта“, отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрически
проводник, с дължина 70 метра и сечение 4 кв. мм., на стойност 100.80 лева /сто лева и осемдесет
стотинки/,
от владението на М.А.М. ***, без нейното съгласие, с намерението противозаконно
да я присвои;
- в началото на месец май 2018 г., в с. Богдан, общ.
Добричка, в съучастие с Т.Д.И., като съизвършител, чрез използване на
технически средства - метални клещи и дървена стълба, от недвижим имот, находящ
се на адрес с. Богдан, общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „Втора“ № 13, отнел
чужда движима вещ - 1 бр. електрически проводник, с дължина 90 метра и сечение
4 кв. мм., на стойност 129.60 лева /сто
двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, от владението на Д.С.П. ***, без неговото съгласие, с
намерението противозаконно да я присвои, като общата стойност на отнетите чужди
движими вещи възлиза на 230.40 лева /двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/.
Подсъдимият
Т.Д.И., ЕГН **********
от своя страна също е осъществил от обективна и субективна страна състава,
предвиден и наказуем по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като:
В условията на продължавано престъпление в периода от
03.12.2017 год. до началото на месец май 2018 год. извършил следните деяния:
- на 03.12.2017 г. в с. Богдан, общ. Добричка, в
съучастие с Д.Т.Д., като съизвършител, чрез използване на техническо средство -
метални клещи, от недвижим имот, находящ се на адрес с. Богдан, общ. Добричка,
обл. Добрич, ул. „Четвърта“, отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрически проводник, с дължина 70 метра и
сечение 4 кв. мм., на стойност 100.80 лева /сто лева и осемдесет стотинки/, от владението на М.А.М. ***,
без нейното съгласие, с намерението противозаконно да я присвои;
- в началото на месец май 2018 г., в с. Богдан, общ.
Добричка, в съучастие с Д.Т.Д., като съизвършител, чрез използване на
технически средства - метални клещи и дървена стълба, от недвижим имот, находящ
се на адрес с. Богдан, общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „Втора“ № 13, отнел
чужда движима вещ - 1 бр. електрически проводник, с дължина 90 метра и сечение
4 кв. мм., на стойност 129.60 лева /сто
двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, от владението на Д.С.П. ***, без неговото съгласие, с
намерението противозаконно да я присвои, като общата стойност на отнетите чужди
движими вещи възлиза на 230.40 лева /двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото
доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, че именно двамата подсъдими са извършители /автори/ на
отнемането, изразяващо се в действия по прекъсване на владението върху вещите,
и то без съгласието на владелеца им и създаване на нова трайна фактическа власт
над тях. Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на
подсъдимите по същество представлява реализирано намерение за своене. От
приетата по делото оценъчна експертиза се установява, че стойността на вещите,
предмет на деянието е в общ размер на 230,40 лв., която стойност съдът приема
за безспорно установена.
Безспорно е установено, че
предметът на всяко едно от деянията по извършеното престъпление е отнет от
владението на пострадалите лица чрез използване на техническо средство – метални
клещи и дървена стълба, което определя и квалификацията на деянието по чл. 195,
ал. 1, т. 4, предл. 2-ро от НК.
Гореописаното деяние е
извършено от обвиняемите от обективна страна в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК - двете деяния по отнемането на чуждите движими
вещи с намерение противозаконно да ги присвоят осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като отделните деяния са били извършени през
непродължителен
период от време, при сходен начин, описан в обстоятелствената част на обвинителния акт, а от
субективна страна и при еднородност на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК –
дейците са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали настъпването на тези последици.
Всеки от подсъдимите е годен субект на
престъплението, тъй като е пълнолетно физическо лице, което е извършило
деянието в състояние на вменяемост.
Подсъдимите са извършили вмененото им
престъпление в условията на съучастие по между си като извършители по смисъла на чл.
20, ал. 2 от НК. Доколкото у двамата има
общност на престъпния умисъл, е без значение кой от двамата фактически извършва
действията по отнемането, докато другият остава извън имота да пази. Съдебната
практика е единодушна, че в такива случаи и двамата са извърители на вмененото
им престъпление, доколкото и у двамата е налице воля за отнемане и за своене на
вещта.
Причините за извършване на деянието следва да се търсят в
стремежа на подсъдимите за набавяне на облаги по лек, бърз и неправомерен
начин.
За да определи НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия Т.И., съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него
деяние, данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК
и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимия:
Подсъдимият Т.Д.И., ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български
гражданин, разведен, с начално образование, осъждан, безработен с пост. и наст.
адрес с. Опанец, обл. Добрич, ул. „Шеста“ № 14.
Същият
е осъждан с влязло в сила на
17.11.2016 год. споразумение № 148/01.11.2016 год., постановено по н.о.х.д. № 1313/2016 год. по описа на Районен съд - Добрич, като за извършено от него в периода от началното на м. юни 2016 год. до 25.07.2013 г. престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „пробация“ за срок от една година. Наказанието е било изтърпяно на 28.10.2017 год. Т. е. към датата на извършване на инкриминираното деяние, подс. И. не е бил реабилитиран по право.
Ето защо съдът приема, че деянието е извършено от подс. И.
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на друго осъждане,
както и обстоятелството, че е осъществено деяние, придобило напоследък широко
разпространение в обществото ни. Подсъдимият е с лоши характеристични данни по
местоживеене. Смекчаващи отговорността обстоятелства са липсата на образувани
други наказателни производства срещу подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК сочи, че подсъдимият съдейства за разкриване на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да
се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия
извършител.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия
престъпление е лишаване от свобода от една до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372,
ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът
определи наказание лишаване от свобода за срок от една година, ръководейки се
от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия И.
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да
намери приложение, т. е., наказанието на подсъдимия не би могло да се
индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на
тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане
изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на
престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание.
Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се
съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната
обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще
се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така
определеното по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на
наложеното наказание – осем месеца лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от
законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя
на първо място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата
превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо
значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване
на въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наказанието лишаване от
свобода за срок от осем месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
За да определи НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия Д.Д., съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него
деяние, данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК
и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимия:
Д.Т.Д.,
ЕГН ********** е роден на *** ***, български гражданин, българин, неженен,
неосъждан, с начално образование, безработен, с пост. и наст. адрес с. Опанец,
обл. Добрич, ул. „Шеста“ № 14.
Деянието е извършено при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
лошите характеристични данни на лицето, както и обстоятелството, че е
осъществено деяние, придобило напоследък широко разпространение в обществото
ни. Смекчаващи отговорността обстоятелства са липсата на предходни осъждания и
на образувани други наказателни производства срещу подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК сочи, че подсъдимият съдейства за разкриване на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да
се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия
престъпление е лишаване от свобода от една до десет години. Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен
да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при
приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът
определи наказание лишаване от свобода за срок от една година, ръководейки се
от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия Д.
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да
намери приложение, т. е., наказанието на подсъдимия не би могло да се
индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на
тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така
определеното по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на
наложеното наказание – осем месеца лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението
на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя
изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
По отношение на ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
Фактът, че подсъдимите са осъществили вмененото им престъпление,
налага основателността на предявената гражданскоправна претенция, поради което,
съдът с присъдата осъди двамата подсъдими да заплатят на на С.С.П. *** в качеството й на законен наследник на Д.С.П., сумата от 129.60 лева,
представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, предмет на предявения граждански иск, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 01.11.2018 година до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед
признаването на подсъдимите за
виновни, съдът ги осъди да заплатят по ½ от сторените по делото разноски в
размер на сумата от 100.30 лв. всеки, платими по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич при ОД на
МВР – гр. Добрич.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
15.12.2020 г. СЪДИЯ:
/Галя Митева/