№ 207
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена e въззивнa жалбa от Ф. Г. С., действащ със знанието и съгласието на
своя баща, чрез адв. М.Я. и адв. В. З. против решение № 260113 от 06.12.2021 г.,
постановено по т. д. № 9/2021 г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция за сумата над 40 000 лв. до пълния претендиран размер
от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди следствие на ПТП, настъпило на 28.10.2019 г., виновно причинено от Д. Ш. Ю.,
като водач на товарен микробус „Ивеко“, модел 35С14В, рег. № ТХ 4483 АК,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като
постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди е изключително занижен и е определен в
противоречие на принципа за справедливост, установен в чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва приетата от съда степен на съпричиняване от 50 %, като необосновано
завишена и несъобразена с фактическата обстановка. Сочи, че съдът не е отчел точно
характера и тежестта на настъпилите увреждания, интензитета и продължителността на
болките на пострадалия. Излага подробни аргументи за неговото състояние към датата
1
на настъпване на процесното ПТП и към настоящия момент. Твърди, че ответната
страна не е провела пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които е
направила възражението си за съпричиняване, поради което същото е недоказано и
неоснователно. Навежда доводи, че не става ясно на базата на кои доказателства по
делото окръжният съд е възприел наличието на съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат от страна на пострадалия и неговите родители. Сочи, че сам по
себе си фактът, че увреденото лице е пътувало в нерегистрирано ППС с животинска
тяга, необорудвано със светлоотразителни елементи, чийто водач е бил в състояние на
алкохолно опиянение, не налага извода за допринасяне на вредите от злополуката. В
тази връзка се позовава на приетата по делото СТЕ, според заключението на която
процесното ПТП е щяло да настъпи и при наличието на правилно светлоотразителни
елементи на ППС-то с животинска тяга, предвид несъобразената скорост, с която се е
движил товарният автомобил. Счита, че допуснатото нарушение на водача на ППС с
животинска тяга по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, не се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилия краен вредоносен резултат. От друга страна не смята,
че поведението на водача касае съпричиняване от страна на пострадалия пътник в
каруцата, както и че последният не е задължен да я обезопаси, като цитира съдебна
практика в подкрепа на доводите си. Твърди, че забраната по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не
касае нерегистрирано ППС. Не намира за доказано, че установената степен на
алкохолно опиянение у водача на ППС е допринесла за настъпването на процесното
ПТП. Счита, че липсват и доказателства, сочещи знанието на ищеца за употребата на
алкохол от страна на водача на ППС. Смята, че настъпването на вредоносните
последици се дължи изключително и само на субективните действия на водача на
товарния автомобил, а при условията на евентуалност излага подробни съображения за
степен на причиняване от 20% от страна на ищеца. Намира, че са налице всички
предпоставки за уважаване на иска в пълния претендиран размер. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Не прави доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев Инс“
АД, чрез адв. С.Д., в който се сочат твърдения за неоснователност на въззивната жалба,
депозирана от насрещната страна. Излагат се подробни аргументи, че от
доказателстватва по делото по категоричен начин следва, че за настъпването на
процесното произвшествие, респективно за неговите негативни последици, са
допринесли, както пострадалият ищец, така и неговите родители. Въззиваемото
дружество сочи, че са неоснователни оплакванията на въззивника относно
справедливия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди,
че от СМЕ става ясно, че постарадалият се е възстановил напълно, липсват усложнения
в оздравителния процес и обективни данни за негативни проявления в бъдеще. Сочи,
че пострдалият не провеждал рехабилитация по повод възстановяването му от
2
получените травми, както и че след настъпване на инцидента не се е намирал в
състояние на кома. С оглед горното счита за справедлив и съобразен с
доказателставата по делото определеният от първоинстанционният съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендира заплащането на разноски. Моли претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение да бъде съобразено с минималните размери
съгласно Наредба № 1/09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Не прави доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В о. с. з. въззивникът, чрез адв. Радева излага становище, че поддържа
депозираната въззивна жалба. Излага доводи за недоказаност на приетото от
първоинстанционния съд съпричиняване в размер на 50%. В условие на евентуалност,
твърди, че дори да е налице принос от страна на пострадалия и на неговите родители,
то той се равнява на 20%. Представя списък с разноски. Претендира разноски.
В същото о. с. з. застрахователното дружество представлявано от адв. П.,
поддържа отговора на въззивната жалба. Излага подробни аргументи в подкрепа
правилността на първоинстанционното решение. Не прави възражение за прекомерност
и не претендира разноски.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема следната фактическа установеност:
Възраженията във въззивното производство, съответно спорните по делото
въпроси касаят правилното приложение на принципа за справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД, както и размера, съответно наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд
съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК.
По делото е безспорно установено между страните, че към датата на
процесното ПТП - 28.10.2019 г., т. а., управляван от Д. Ш. Ю. е бил застрахован при ЗК
„Лев Инс“ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно
налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на
отговорността на застрахователя.
Пред въззивната инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение
3
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска
отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 477, ал. 2
от КЗ при задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управление или ползване на МПС на законно основание. Процесното ПТП е причинено
от деликвента Д. Ш. Ю. като водач на т. а. „Ивеко“, с рег. № ТХ 4483 АК, застрахован
по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, поради което съобразно
горепосочената разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства – Решение №
260032 от 27.04.2021 г., по АНХД № 32/2021 г. по описа на Балчишкия районен съд, че
Д. Ш. Ю. е признат за виновен за това, че на 28.10.2019 г. при управление на т. а.
„Ивеко“, с рег. № ТХ 4483 АК е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 23, ал. 1, Параграф 6, т. 55 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ф. Г. С. изразяваща се в
счупване на лява лопатка довело до трайно затруднение в движението на ляв горен
крайник за период от около два месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, деецът
е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв. Решението е влязло в законна сила на 13.05.2021
г.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила
присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено
наказание на виновния водач. Следователно влязлото в сила решение се зачита при
настоящото разглеждане на спора относно гражданските последици от престъпното
деяние – установени са противоправността, причиняването на вредата и вината на
водача като елементи от престъпния фактически състав. Със същото съдът е приел, че
е налице и причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени
при ПТП и настъпилите увреждания. В конкретния случай вредата е елемент от
състава на деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е
длъжен да се съобрази с нея.
В първоинстанционното производство са назначени съдебна-автотехническа,
съдебно-токсикологична и съдебно-медицинска експертизи /л. 222 и л. 255 и л. 259/,
заключенията по които съдът кредитира като обективно, компетентно дадени и
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните.
От САТЕ се установява, че непосредствено преди ПТП, товарният автомобил
4
се е движел с 92.29 км/ч, като опасната зона за спирането му е била 91.34 м. Според
заключението пътната настилка на местопроизшествието е била асфалтова и влажна от
падналата мъгла. ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието , при ограничена
видимост поради наличието на мъгла. Сочи се, че ППС теглено от животинска тяга се
е движело в десния край на платното за движение без необходимите светлоотражатели,
както и не е било оборудвано със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта светлина.
Ударът се е осъществил между предната дясна част на т. а. и задната лява част на
каруцата. Експертизата сочи, че ако каруцата е имала светлоотражатели, то с оглед на
ограничената видимост би била видима за товарния автомобил от разстояние около 30
м. Излага се, че водачът на МПС е реагирал и е предприел спиране на около 39 м.
преди мястото на удара. Счита се, че при управление със скорост съобразена с
ограничената видимост, водачът на т. а. би имал възможност да спре преди мястото на
удара. Видно от заключението на вещото лице е било възможно предотвратяване на
инцидента ако ППС теглено от животинска тяга се е движело върху десния банкет,
който е бил с широчина 3 м.
От съдебно-токсикологична експертиза, се установява, че А. Х. В. - лицето
управлявало каруцата, е било с концентрация на етилов алкохол в кръвта около 2,8
промила, което от своя страна отговаря на тежка степен на алкохолно опиване. Сочи
се, че при наличие на подобно количество алкохол в кръвта се поттиска дейността на
централната нервна система, което води до значителни нарушения на внимание,
ориентировка, координация, силно забавени реакции, сънливост, значителни
нарушения в мисловната дейност и речта.
Съобразно съдебно-медицинската експертиза, вследствие на ПТП малолетният
към датата на инцидента пасажер в каруцата Ф. Г. С. е претърпял следните
увреждания: травматичен шок, контузия на мозъка (дифузна травма), кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, контузия на белите дробове, счупване на лява лопатка и
ключица. Според заключението на вещото лице, контузията на белите дробове,
дифузната травма на мозъка и кръвоизлива под меките мозъчни тъкани са обусловили
разстройство на здравето на пострадалия, временно опасно за живота като всички
травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Няма
данни за настъпили усложнения, а за период на обичайно възстановяване при подобни
травми вещото лице намира, че са необходими месеци. Липсва информация за
остатъчни явления към настоящия момент, които да са свързани с получените
травматични увреждания.
По делото са събрани гласни доказателства от водача на товарния автомобил,
водача на каруцата и от сестрата на пострадалия.
От показанията на Д. Ш. Ю. – водач на т. а., пред него са се движели други
МПС и изведнъж от банкета е изскочила каруцата. Признава, че същата е имала
5
светлоотражатели, но само в задната част, която към момента на ПТП не е била видима
за него. Твърди, че не е имала мигаща светлина.
Свидетелят А. Х. В. – водач на каруцата, признава, че същата не е
регистрирана. Претендира, че е употребил само една голяма бира. Излага, че
пострадалият сам е пожелал да пътува с него в каруцата. Отрича да са излизали на пътя
с каруцата.
По делото е разпитана и Я. Г. С.а - сестра на пострадалия. Видно от
показанията й пострадалият е излязъл до магазина и не се е върнал, тъй като срещнал
А. Х. В., който го извикал да свършат някаква работа. Вследствие на инцидента Ф. Г.
С. изпитвал силни болки, бил е много раздразнителен и не желаел да общува с никого.
Състоянието и възрастта му са наложили да бъде придружаван от родител по време на
болничния престой, който е продължил около 10 дни. Свидетелката твърди, че
пострадалият е бил обездвижен на легло и с поставен катетър, в пълна невъзможност
да се самообслужва и храни. Сочи, че около два месеца брат й е бил в невъзможност да
се обслужва сам. Вследствие на травмите пострадалият е имал силно главоболие,
световъртеж и болки в областта на гръдния кош.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство е предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. За да възникне отговорността на
застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1)
наличие на деликт при съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие
на валидно застрахователно правоотношение между причинителя Д. Ш. Ю. и ЗК „Лев
Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5) настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че
понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64 г., задължително за
съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени
от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно
съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден
етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведения
с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване
претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен
размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на
6
увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010
г., постановено по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г.,
постановено по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г.,
постановено по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от 01.07.2011
г., постановено по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
По повод на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
В настоящия случай, пострадалият е малолетен, към датата на ПТП 28.10.2019
г., на 13-годишна възраст, в добро физическо здраве. В резултат от настъпилото
застрахователното събитие е проведеното болнично и извънболнично лечение,
продължило няколко месеца. Първите два месеца е бил трудно подвижен и не е можел
да се обслужва сам. От представените медицински документи и заключенията по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че пострадалият е
получил следните увреждания: травматичен шок, контузия на мозъка (дифузна
травма), кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на белите дробове,
счупване на лява лопатка и ключица, които са обусловили временна опасност за
живота му. Проведени са оперативни интервенции. От свидетелските показания се
установяват бавните темпове на възстановяване, претърпените болки и дискомфорт.
Твърди се, че след инцидента Ф. Г. С. е бил много раздразнителен. Няма данни за
настъпили усложнения. От свидетелските показания се установява също, че
пострадалият се е възстановил напълно.
В допълнение, съдът съобразява от една страна, възрастта на пострадалия,
степента на уврежданията, внезапността на настъпване на инцидента, интензивността
на болките, които е понесъл, периода на хоспитализация, времето за възстановяване,
начинът по който е бил засегнат животът му в личен план, лимита на застрахователна
отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
неимуществени и имуществени вреди и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането. От друга страна от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
„справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Предвид изложеното по-горе и отчитайки конкретиката на настоящия казус,
както и с оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, настоящият състав намира, че размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от Ф. Г. С. неимуществени вреди е
правилно определен от първоинстанционния съд и е в размер на 80 000 лева.
По възражението за липса на съпричиняване:
7
Деликтната отговорност, съгл. чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обхваща всички вреди -
имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото
лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение
на деликвента. Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, законът - чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с
които пострадалият е допринесъл за увреждането. Причинно-следствената връзка е
обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е
обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент
от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика
по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал
е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно
конкретните обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прилага и в
случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на
резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно. В тази
връзка Решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС;
Решение № 44 от 26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС; Решение №
50 от 18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
В процесния случай, пострадалият и неговите родители са допринесли за
настъпване на вредите. Макар и да не са допринесли за настъпване на ПТП, родителите
в нарушение на задължението по чл. 125, ал. 3 от СК - да осигуряват постоянен надзор
по отношение на своето малолетно дете, са допуснали последното да се е качи в ППС
с животинска тяга и да пътува в същото през тъмната част на денонощието, при
условията на мъгла като ППС не е било оборудвано с регламентираните в чл. 71, ал. 1
от ЗДвП и чл. 15 от ППЗдВП, светлини и светлоотразители и е управлявано от лице
във видимо нетрезво състояние. В конкретната обстановка това им поведение се явява
високо рисково. В тази връзка: Решение № 199 от 16.01.2020 г. по т. д. № 224/2019 г., т.
8
к., ІІ т. о. на ВКС.
С оглед горното, за настоящия състав е несъмнено, че пострадалият и
родителите му са създали предпоставки и възможности за настъпване на увреждането,
като е налице причинна връзка между действията/бездействията на пострадалия,
съответно неговите родители и вредоносния резултат. Предвид установеното,
настоящият състав намира, че правилно Добричкият окръжен съд е определил, че е
налице принос на пострадалия и неговите родители за настъпване на вредоносния
резултат, но настоящата съдебна инстанция приема, че е определил прекомерно
завишен процент на съпричиняване. Варненският апелативен съд намира, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия и неговите родители в размер на 30 % и
съответно обезщетението съобразно този процент се явява в размер на 56 000 лв.
По разноските:
Предвид изхода от спора съдът дължи преразпределяне на разноските и в
първоинстанционното производство. За производството пред Окръжен съд – Добрич,
съобразно уважената част от иска, разноски в полза на Ф. Г. С. се дължат в размер на
2 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата, съгласно § 2а от Наредба I от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Разноски в полза на ЗК „Лев Инс“ АД за производството пред Окръжен съд-
Добрич, съобразно отхвърлената част от иска се дължат в размер на 960 лв.,
представляващи сторени съдебно деловодни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Пред Варненския апелативен съд, съобразно уважената част от иска, разноски в
полза на Ф. Г. С. се дължат в размер на 1 678 лв., представляващи разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В производство пред настоящата инстанция, процесуалният представител на ЗК
„Лев Инс“ АД, в открито съдебно заседание на 27.04.2022 г. заявява, че не претендира
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД дължи заплащане на
държавна такса за първоинстанционното производство в размер на още 800 лв. и
заплащане на държавна такса за въззивно производство в размер на 720 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260113 от 06.12.2021 г., постановено по т. д. № 9/2021 г.
на Окръжен съд – Добрич, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за
9
сумата над 40 000 лв. до 56 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
Ф. Г. С. неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 28.10.2019 г., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД на Ф. Г. С. ЕГН **********, със
знанието и съгласието на своя родител Г. С. АНГ., двамата с постоянен адрес Сенокос,
ул. „Рила“ № 27, община Балчик, област Добрич, допълнително сумата от 16 000 лв.
/разлика между сумата от 40 000 лв. до 56 000 лв./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 28.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 22.02.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част съдебно решение № 260113 от
06.12.2021 г., постановено по т. д. № 9/2021 г. на Окръжен съд – Добрич до
претендираните с исковата молба 100 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ф. Г. С. ЕГН
**********, със знанието и съгласието на своя родител Г. С. АНГ., двамата с
постоянен адрес Сенокос, ул. „Рила“ № 27, община Балчик, област Добрич, на
основание чл. 38 от ЗА сумата от още 400 лв., представляващи сторени пред
Добричкия окръжен съд разноски и сумата от 1678 лв. с ДДС, представляваща
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по производството пред Варненския
апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* по сметка на Добричкия окръжен
съд, сумата от още 800 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, а по
сметка на Варненския апелативен съд, сумата от 720 лв., държавна такса за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА Ф. Г. С. ЕГН **********, със знанието и съгласието на своя
родител Г. С. АНГ., двамата с постоянен адрес Сенокос, ул. „Рила“ № 27, община
Балчик, област Добрич да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 960
лв. вместо присъдените от Добричкия окръжен съд съдебно-деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в необжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11