Р Е
Ш Е
Н И
Е № 3561
гр. Пловдив, 24.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18180 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на СУ „Христо
Груев Данов“ П., с ЕИК *********, представлявано от Г.А. – ***, чрез адв. Т.Д.
- пълномощник срещу „Л. Комерс - 08“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ 132, представлявано
от *** С.С.Л. и Ж.Л.Л., с която се иска да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца сумата в размер на 8439.37 лева, представляваща сбор от
главници, неизплатена топлинна енергия за периода 31.12.2013 г. до 31.03.2016
г. по договор за наем от **** г., както и сумата в размер на 1571.80 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците за
периода 24.01.2014 г. до 29.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът СУ „Христо Г. Данов“ П. е публична
общинска собственост, съгласно Акт *** от **** г. за публична общинска собственост.
В неговия патримониум се включва *** място, цялото от ***, представляващо ***,
кв. *** по плана на кв. „*********“.
Твърди се, че на **** г. между ищеца в качеството на наемодател и
ответното дружество, като наемател е сключен договор за наем за срок от 5 г.,
на основание Решение ***, взето с протокол *** от ****** г. на *** при Община П.
и Решение ***, взето с протокол *** от ****** г., съгласно чл.131 от НРПУРОИ и
след проведен на **** г. конкурс за отдаване под наем на **** и Заповед *** от ****
г. на *** на у.
Съгласно посочения договор наемодателят отдава под наем на наемателя – ****
към СОУ „Христо Г. Данов“, с площ от 387.70 кв.м., находящ се на ул. „****“ ***,
район **** , гр. П., Акт за публична общинска собственост ****** г.
В чл.10 от договора е предвидено, че наемателят се е задължава да заплаща
и консумативите за телефон, ел. енергия, топлоенергия, вода и канализация,
почистване и хигиенизиране.
Твърди се, че ответникът в качеството на наемател не е заплащал разходите
за топлоенергия.
Излагат се твърдение, че разположението на ******, обект на наемното
правоотношение, е такова, че непозволява поставяне на измервателни уреди за
изразходваната от наемателя топлоенергия. Твърди се, че в ****** преминават 4
броя тръби, с обща дължина 105 метра, с диаметър 60 мм, които захранват с
топлинна енергия цялата *** сграда, както и 10 броя радиатори, които към датата
на завеждане на исковата молба били изключени, като няма данни кога е станало
това, като същото не е одобрено от наемодателя.
Твърди се, че цялата топлоенергия, включително и изразходваната от
наемателя се начислява в една фактура, чиято стойност се заплаща от СУ „Христо
Г. Данов“.
Ищецът счита, че съгласно Наредба
16-334 от 06.04.20007 г. за топлоснабдяването, прилагайки предвидените формули
за изчисляване на топлинна енергия, отдадена от находящите и преминаващи през ***
тръби, делът на ответника от общо отдадената топлина енергия в **** за периода 01.12.2013
г. до 31.03.2016 г., възлиза в размер на 8 439.37 лева, изчислена върху
издадените за посочения период 17 броя фактури, подробно описани в исковата
молба.
Претендира се и мораторна лихва за
забава за периода 24.01.2014 г. до 29.12.2016 г. в общ размер на 1571.80 лева,
изчислена върху всяка една от главниците в описаните в исковата молба 17 броя
фактури, считано от падежа на плащане до датата на завеждане на исковата молба
в съда.
С допълнителна молба уточнява
периода за който се дължат претендираните вземания, а именно 01.12.2013 г. до 31.03.2016 г., както и че размера на вземанията е прогнозно изчислен, като е взет
предвид делът на ответника спрямо общия размер на цялата сграда и са използвани
формули, съгласно Наредба 16-334 от 06.04.20007 г.
С оглед изложеното са предявени настоящите
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от страна на ответника „Л. Комерс-08“ ООД, с който оспорва
исковете. В отговора се оспорва, че описаният в абзац 1-ви от исковата молба
имот съществува с това описание и се ползва от у. на база на цитирания Акт за
общинска собственост. Оспорва се ответника да е направил каквито и да било
разходи за топлоенергия. Оспорва, че разположението на *** е такова, че не
позволява поставяне на измервателни уреди, както и че в *** минават тръби с
описаните параметри. Твърди се, че радиаторите, находящи се в ****** са били
изключени още преди датата на подписване на процесния договор за наем и за това,
че са изключени е знаел всеки от предходните *** на у. Оспорва се, че е
изразходвана топлоенергия, която е начислена в посочените от ищеца фактури,
както и че в случая е приложима Наредба 16-334, въз основа на която са
направени изчисленията от ищеца, както и самите изчисления. Оспорва се, че се
дължат претендираните суми, по посочените фактури за посочения период, както и
лихви върху тях. Твърди, че никога не е канен да заплаща топлоенергия. Твърди
се, че на **** г. е сключено споразумение към договора за наем с ищеца,
съгласно което, поради демонтиране на всички радиатори, ответникът, в
качеството на наемател не е дължал заплащането на топлоенергия.
Пловдивският районен съд,
XX състав
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, във вр. с чл.232,
ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.86. ал.1 ЗЗД.
По
иска с правна квалификация
чл.232,
ал.2, пр.2 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявеният иск,
ищецът носи тежест да докаже - валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържанието на което е задължението на процесуално
легитимирания ответник да престира определена парична сума – стойност на
потребени материални блага във връзка с обичайното ползване на наетата вещ, а
именно топлоенергия, както и че такава е реално потребена от ответника за
посочения период и в претендирания размер, настъпила изискуемост на
задълженията.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът носи доказателствената тежест да
установи демонтаж на отоплителните тела в ******, както и точно изпълнение,
като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства
за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като
приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на
договорното задължение.
Безспорен по делото е фактът, че на ****
г. между СУ„Христо Груев Данов“ П., в качеството на наемодател и „Л. Комерс-
08“ ООД, в качеството на наемател е сключен договор за наем с предмет отдаване
под наем на ****** към СОУ „Христо Груев Данов“, с площ от 387.70 кв.м.,
находящ се на ул. „****“ ***, район ****, гр. П., с предназначение на обекта – ******.
/л.9-10/.
Между страните не се спори, че е спазена и
процедурата по сключване на наемния договор, поради което наемното
правоотношение е възникнало валидно.
Видно от т.10 от договора, наемателят е
поел задължение да заплаща разходите за топлоенергия по предоставения под наем обект.
От страна на ответника по делото е
представено споразумение с дата **** г. към договора за наем от **** г. /л.63/,
съгласно което страните като са взели предвид, че радиаторите в *** са
демонтирани преди първоначалния договор, сключен с наемателя и *** не се
отоплява с парно, се споразумяват наемателят да не заплаща на наемодателя
разходи за топлоенергия.
Във връзка с посоченото споразумение и
възражение от страна на ищеца, че същото не е подписано към дата **** г., а е
създадено за нуждите на настоящия процес и е подписано от Г.Е., в качеството на
*** на ищеца, в период в който същият вече не е изпълнявал тази си длъжност, по
делото е изслушана и приета Съдебно-почеркова експертиза на в.л. ***. /л.173-174/.
Съгласно СПЕ подписът за „наемодател“ под споразумението от **** г., положен от
името на Г. И. Е. е изпълнен от същия. В.л. по тази експертиза не е успял да
отговори на въпроса за времето на полагане на подписа, доколкото липсвала
установена достоверна методика за това.
Предвид обстоятелството, че в.л.Фне е
успяло да отговори на втория поставен въпрос по отношение на времето когато е
положен подписа от страна на Г. Е., по делото, по искане на процесуалния
представител на ищеца, е допусната и приета нова Съдебно – почеркова експертиза
с в.л. *** /л.221-225/.
Така изготвената нова СПЕ констатира, че в
процесното споразумение от **** г. подписа, положен за „Наемодател“ е изпълнен
от Г. И. Е. след 2015 г.
И двете изготвени по делото
Съдебно-почеркови експертизи са категорични, че подписа положен за „Наемодател“
в процесното споразумение от **** г. е изпълнен от Г. Е.. В тази си част
експертизите не са опровергани от ищеца, поради което и съдът ги кредитира,
като компетентно и обективно изготвени.
Различията в констатациите на в.л. се
състоят, относно времето, в което е поставен подписа от Г. Е..
Според в.л. ***, доколкото подписите на Г.
Е. са с ниска степен на вариационност, както и доколкото липсвала установена
достоверна методика за категорично определяне на времето на полагане на подпис,
не можело да се отговори на този въпрос. В.л. е използвало като сравнителен
материал свободни и условно свободни образци от подписа на Г. Е. в заявления за
издаване на БДС от 2017 г., 2016 г., 2008 г. и 2006 г. В съдебно заседание
/л.181/ в.л. заявява, че е необходимо да има много подписи, в дълъг период от
време, за да се установи как се изменя подписа, като дори и тогава не може да
се даде категорично заключение, пояснява, че той самият не може да даде такова.
В.л. ***, в своето изследване, е използвал
като сравнителен материал образци от подписа на Г. Е. в документи, подписани от
лицето и приложени по делото, заявления за издаване на БДС, *** преписка, както
и документи, предадени в отдел ***, обхващащи периода 2011-2017 г. Констатацията на в.л. са, че в саморъчните
подписи на Г. Е. за периода до 2015 г. се наблюдава висока степен на
устойчивост, като същите са се съхранили без характерни изменения продължително
време. Между подпис, положен 2011 г. и подпис, положен 2014 г., в.л. е
установило съвпадения по общи и частни признаци, като изчерпателно и подробно е
описало какви са те и от какви елементи се състои подписа на Г. Е.. При
изследване на подписи на въпросното лице, полагани в периода 2016 – 2017 г., в.л.
е констатирало изменение на подписа на Г. Е. в сравнение с периода 2011 до 2015
г. При сравнение на подпис, положен 2011 г. и подпис, положен 2016, в.л. е
установило несъвпадения по общи и частни признаци, като точно и ясно е посочило
в какво се състоят различията, като е установил и наличие на нов допълнителен
елемент в подписите полагани в периода 2016 г. и следващи години.
При сравнително изследване между подпис,
положен 2011 г., подпис положен 2016 г и подписа, положен в споразумение от ****
г., в.л. е установило несъвпадение на последния по общи и частни признаци с
подписите, полагани до 2015 г. и съвпадение по общи и частни признаци с
подписите, полагани в периода 2016 г. Всичко това е конкретно, подробно и
онагледено описано в експертизата.
В съдебно заседание проведено на
12.03.2018 г. /л.230/, в.л. *** категорично заявява, че вариант на подписа,
така както е изписан в процесното споразумение, се среща единствено и само след
2015 г., още повече, че в подписа положен на процесното споразумение е налице
новия допълнителен елемент, който се наблюдава единствено в подписите, полагани
след 2015 г.
Съдът кредитира приета по делото СПЕ на в.л.
***, в насока, че положения подпис в споразумение от **** г. е изпълнен от Г. Е.
след 2015 г. Същата е компетентно и обективно изготвена, основана на
професионалния опит и знания на в.л., което е изследвало голям обем документи,
подписани от Г. Е., обхващащи както периода, в който е изпълнявал длъжността ***
на СУ „Христо Г. Данов“ 2011 – 2015 г.,
така и периода след това – 2015-2017 г., когато, вече, не е заемал тази длъжност. В тази връзка не се
спори между страните, че Г. Е. не е заемал длъжността *** на СУ „Христо Г.
Данов“ след 2015 г.
В. л. подробно е изложил на какво основава
констатациите си, като изключително последователно и логично е обяснил, че в
периода 2011-2015 г. в подписите на Г. Е. се наблюдава висока степен на
автоматизъм, като много от признаците, общи и частни, са с висока степен на
устойчивост, което се дължи на голяма практика при полагане на изпълнението им
в този период. Полаганите подписи в този период, на активна трудова дейност, в
която многократно ежедневно му се е налагало да изписва подписа си, се
различават по общи и частни признаци от подписите полагани в периода след
2015-2017 г., като подписа положен на процесното споразумение притежава
характеристиките, по общи и частни признаци, на подписите, полагани в периода
след 2015 г., когато вече не е заемал длъжността *** на СУ „Христо Г. Данов“.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесното
споразумение не е подписано на дата **** г., а в период след 2015 г., когато Г.
Е. не е заемал длъжността *** на СУ
„Христо Г. Данов“. Към момента на подписване на споразумението Г. Е. е действал
от името на ищеца без за това да има представителна власт. Предвид факта, че
ищецът СУ „Христо Г. Данов“, в качеството на мнимо представляван по процесното
споразумение, изрично го е оспорил, което недвусмислено означава, че не го
потвърждава по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД, то същото се явява недействително,
като ищецът не е обвързан от него и неговите правни последици.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото се установи, наличие на валидно сключено наемно правоотношение между
страните, в което е предвидено задължение за наемателя да заплаща разходите за
топлоенергия в отдадения под наем обект – ******.
За установяване обстоятелството, дали ****,
отдаден под наем на ответника е бил топлоснабден и последният реално е ползвал
топлоенергия в процесния период и в какво количество по делото е изготвена
Съдебно-техническа експертиза /л.241-246/. В.л. е установило, при извършен на
място оглед и по данни от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД“, че *** сграда на СУ
„Христо Г. Данов“, в това число ******, както към момента на огледа, така и за
процесния период е топлоснабдена централно, като топлоенергията се доставя от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Не се ползва топлоенергия за битова гореща
вода. Доставената топлоенергия в *** сграда, в това число и ****** се измерва
чрез топломер, инсталиран в абонатната станция, като не се извършва дялово
разпределение на топлоенергия. Констатирано е, към момента на огледа, че в ******
са инсталирани открито и функционират топлопроводни тръби със значителен диаметър,
които са част от сградната инсталация на у., като отоплителните тела в ****** са
демонтирани от сградната инсталация и не функционират. **** е бил топлоснабден
и през процесния период.
В съдебно заседание, проведено на
16.04.2018 г. /л.248/ в.л. пояснява, че този извод е направен на база внесена
енергия от страна на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, съгласно посочените данни
във фактурите, заплащани от ищеца. При огледа в.л. е констатирало, че при
външна температура минус 2 С, температурата в ****** е плюс 27 С, с най- висок
показател от измерената температура в други помещения на *** сграда.
В заключението си в.л. е изчислило
отопляемия обем на *** сграда – 15340 куб.м., изчислило е и отопляемия обем на ******
– 1318 куб.м. Констатирало е, че
отопляемия обем на ****** е 8.6 % от отопляемия обем на *** сграда, като делът
на топлоенергия от ЕВН за *** за процесния период е оценен на 7.40 % от
топлоенергията, доставяна от ЕВН за *** сграда.
Според в.л. консумираната топлоенергия в ***
за процесния период възлиза на 65350 кВтч., на стойност 5677.39 лева. При тези
изчисления в.л. е взело предвид обстоятелството, че в ****** се ползват и
функционират готварски и отоплителни съоръжения на електрическа енергия и
природен газ, както и вентилационна /аспирационна/ уредба, като е приело, че
при работа вентилацията елиминира влиянието на готварските и други уреди на
ответника с ефект върху отоплението.
Съдът кредитира така приетата по делото
експертиза като компетентно изготвена основана на опита и познанията на в.л. в
изследваната област. В.л. подробно е описало документите, въз основа на които е
работило, както и точно и ясно е изложил изводите си по поставените въпроси,
направило оглед на място, ползвало е действащата, за процесния период,
нормативна база – Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като е приложил действащата методика за изчисления, съгласно
цитираната наредба.
Ответникът не е оспорил и опровергал
обстоятелство, че в процесния период през *** са преминавали топлопроводни
тръби, които са излъчвали топлина.
Съгласно пар.1, т.3 от ДР на Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването топлопроводните тръби са част от
сградната инсталация и когато към една абонатна станция са присъединени повече
от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на съответната
инсталация в сградата. Макар същите да не представляват отоплителни тела по
смисъла на закона за енергетиката, безспорно е че през тях преминава топлинна
енергия, в резултат на което отдават топлина, като отдадената от тях
топлоенергия е част от топлоенергията за отопление на *** сграда, до който
извод е стигнало и в.л..
В.л. подробно е описало как е изчислило
отопляемия обем на ******, какви формули е използвал и какви са компонентите
им.
В случая не се касае за дялово
разпределение, а има един топломер в абонатната станция, през който се отчита,
подадената от топлофикационното дружество топлоенергия за цялата *** сграда, в
това число ***, като количеството
енергия преминава по
тръбопроводите на сградната инсталация и достига до отоплителните тела. Не са монтирани
индивидуални топломери в отоплителните тела в ******, за да се прецени реално
потребената в ****** топлоенергия в отношенията между ищеца и ответника, поради
което съдът намира, че в случая по арг. от чл.145, ал.3, във вр. с ал.2 ЗЕ,
начисляването на топлоенергия в ******, следва да се извършва на база на
отчетената топлоенергия от общия топломер, пропорционално на отопляемия обем,
както е действало и в.л..
Ответникът не доказа по делото, че
отоплителните тела в ****** са демонтирани още в процесния период и то при
спазване на нормативните изисквания за това, което да бъде съотнесено към
начина на изчисляване на топлоенергията в отдадения под наем обект. Нещо повече
по делото е постъпило писмо от ЕВН, от което е видно, че в топлофикационното
дружество липсва информация за свалени радиатори в *** сграда.
За определяне стойността на консумираната
топлоенергия в *** за процесния период по делото е приета Съдебно-счетоводна
експертиза. В.л. като е взело предвид количеството топлинна енергия от
изчисленията на СТЕ и цената за единично количество топлоенергия е установило,
че за процесния период 01.12.2013 г. до 31.03.2016 г. стойността на потребената
от ответника топлоенергия възлиза на сумата в размер на 5677.40 лева, която
сума е заплатена от ищеца.
Съдът възприема така приетата по делото
ССчЕ като компетентно изготвена, като същата не е оспорена от страните.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че
искът с правна квалификация чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД е доказан
по основание, а по размер до сумата от 5677.40 лева и следва да бъде уважен до
този размер, като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
8439.37 лева, искът като недоказан следва да бъде отхвърлен. Законна последница от уважаване на иска е и присъждане на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане
на вземането, каквото искане е направено от ищеца в исковата молба.
По иска с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за
законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява.
По делото се установи съществуване на неудовлетворено вземане на ищеца за сумата 5677.40 лева, представляваща
стойността на потребената и неизплатена топлинна енергия за период 01.12.2013 г
до 31.03.2016 г.
В процесния договор за наем е
предвид единствено срок за изпълнение на месечните наемни вноски. Не е
предвиден такъв срок за заплащане на разходите за топлоенергия.
Съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора.
По делото от страна на ищеца е представена
покана /л.90/, видно от която същият дава срок на ответника до 31.08.2016 г. да
сключат споразумение за уреждане на отношенията по повод вземанията за разходи
за топлинна енергия.
В отговор на тази покана ответното
дружество е изпратило писмо /л.92/, в което удостоверява, че е получило
поканата на 22.08.2016 г.
Доколкото в представената по делото покана
ищецът е дал срок на ответника до 31.08.2016 г. да уредят доброволно
отношенията си, съдът счита, че именно от тази дата ответника е изпаднал в
забава.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на
основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна
банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април
По
отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски са направени и от двете
страни, като само от ищеца е представен списък на разноски по чл.80 ГПК.
При този изход на спора и на двете страни се полага
присъждане на разноски, на ищеца съразмерно с уважената част от исковете, а на
ответника съразмерно отхвърлената част на същите. На основание чл.78, ал.1 ГПК,
съразмерно с уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени следните разноски, за чието заплащане са представени доказателства по
делото: 234.73 лева – държавна такса, 58.62 лева – депозит за в.л. по ССчЕ,
117.23 лева – депозит за в.л. по СГЕ, 480.66 лева – депозит за в.л. по СТЕ,
8.79 лева – разноски за съдебни удостоверения и 586.17 лева – адв.
възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, в полза на ответника следва да бъдат присъдени следните разноски, за
чието заплащане са представени доказателства по делото: 20.69 лева – платен
депозит за в.л. по ССчЕ.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л. Комерс - 08“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ 132, представлявано
от *** С.С.Л. и Ж.Л.Л. да
заплати на СУ „Христо Груев Данов“ П., с ЕИК *********, представлявано от Г.А.
– *** сумата в размер на 5677.40 лева, дължима по договор за наем от **** г. и
представляваща потребена и незаплатена топлоенергия за обект „******“, находящ
се на ул. „*******“ *** за периода 01.12.2013 г. до 31.03.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 30.12.2016 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 5677.40 лева до
пълния предявен размер от 8439.37 лева.
ОСЪЖДА „Л. Комерс - 08“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ 132, представлявано
от *** С.С.Л. и Ж.Л.Л. да
заплати на СУ „Христо Груев Данов“ П., с ЕИК *********, представлявано от Г.А.
– *** сумата в размер на 190.82 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за периода 31.08.2016 г. до 29.12.2016
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 190.82 лева до пълния предявен размер от 1571.80 лева.
ОСЪЖДА „Л. Комерс - 08“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ 132, представлявано от *** С.С.Л.
и Ж.Л.Л. да заплати на СУ
„Христо Груев Данов“ П., с ЕИК *********, представлявано от Г.А. – ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, следните разноски
по делото: 234.73 лева – държавна такса, 58.62
лева – депозит за в.л. по ССчЕ, 117.23 лева – депозит за в.л. по СГЕ, 480.66
лева – депозит за в.л. по СТЕ, 8.79 лева – разноски за съдебни удостоверения и
586.17 лева – адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА СУ „Христо
Груев Данов“ П., с ЕИК *********, представлявано от Г.А. – *** да заплати на „Л. Комерс - 08“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ 132, представлявано от *** С.С.Л. и Ж.Л.Л.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 20.69 лева – разноски по
делото за депозит за в.л. по ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Людмила Митрева
Вярно с оригинала!
КЯ