№ 85/13.04.2020г.
гр. Шумен
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на тринадесети февруари , две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян
Членове: 1.З.И.
2. С.Стефанова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара И. в.гр.д. №14
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1015/28.10.2019г. ,
постановено по гр.д.№239/2018г., Районен съд Шумен е признал за неустановено на основание чл. 193 от ГПК по
заявеното от страна на ответника оспорване авторството на подписа, положен от
името на ответника в
оригинал на Договор за покупко – продажба от *******. Признал е за установено по
отношение на Г.З.М.,
ЕГН **********, че ищците М.Р.С., ЕГН **********
и Е.Е.Х., ЕГН **********, са собственици по
силата на изтекла придобивна давност за периода от м. декември
2004г. до 22.01.2018г., на следния недвижим имот: поземлен имот УПИ ІІІ - 131, от кв.
41 по плана на село Ч.,
общ. В.,
обл. Ш.,
с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ IV-132, УПИ ІІ-131, заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м.
и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м. Ответниците
са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 50 лева .
Недоволен
от постановеното решение, в частта в която е уважен положителният установителен
иск за собственост е останал ответникът , който , който счита, че в тази част
решението е неправилно по изложени подробни съображения . Съобразно посоченото
във въззивната жалба моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът по чл.124,ал.1 от ГПК да бъде
отхвърлен.
В
срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите
страни са представили писмен отговор, в който оспорват въззивната жалба ,
считат , че районният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, в
резултат на което е постановил правилно решение , което молят да бъде
потвърдено .
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като се
запозна с доводите изложени в жалбата ,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери жалбата за
неоснователна по следните фактически и правни
съображения :
Производството пред Районен съд- Шумен
по гр.д. №239/2018г. е образувано въз основа на предявен от М.Р.С. и Е.Е.Х., иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК , за признаване за установено спрямо ответника Г.З.М., че са
собственици по давност , в резултат на упражнявано недобросъвестно
владение в периода декември 2004г. до 22.01.2018г. на имот в село Ч., общ.
В., обл. Ш., представляващ УПИ III- 131, от кв. 41 по плана на село Ч., общ. В.,
обл. Ш., с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ ІV-132, УПИ II-131,
заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с
площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м. В условията на евентуалност са
предявили иск установяване на правото на
собственост върху посочения имот в резултат на добросъвестно владение в
продължение на 5 години , в периода декември 2004г. до декември 2009г.
С Определение №590/02.03.2018г. районният съд е
прекратил изцяло производството по делото поради недопустимост . В резултат на
подадена от ищците въззивна частна жалба е образувано в възз.ч.гр.д.№146/2018г.
по описа на ШОС. По него е постановено Определение
№202/30.05.2018г. , с което обжалваното определение в частта, в която е
прекратен евентуалния иск е потвърдено . В частта в която е прекратено делото
по главно предявения иск , определението е отменено и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия .
В исковата молба се твърди през декември 2004 година
ищците сключили предварителен договор с Г.З.М., ЕГН ********** за покупко -
продажбата на негов наследствен имот в село Ч., общ. В., обл. Ш., представляващ
УПИ III- 131, от кв. 41 по плана на село Ч., общ. В., обл. Ш., с площ от 742
кв.м., при граници: улица, УПИ ІV-132, УПИ II-131, заедно с
построена в него къща с площ 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от
16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м. В края на 2004г. влезли да живеят в
къщата, като последната дължима сума по договора заплатили през 2005г.,
оформили и тогава плащанията с Договор на 28.10.2005г. Говорили с него няколко
пъти за оформяне нотариално на сделката през годините, но той все нямал време.
Твърдят, че никога повече не е имал претенции към имота. През октомври 2015г.
обаче, Г.М. завел дело срещу тях, за предаване на владението на имота.
Разговаряли и оформили договор, подписан от Г.М. и
съпругата му А., от който е видно, че за имота са платили сумата общо от 12 000
лева за имота. В хода на делото не успели да се разберат. Въз основа на решение
по гр.д. № 2734/2015г. по описа на ШРС, били осъдени да предадат
владението на Г.М.. По това дело не направили възражение за изтекла в тяхна
полза давност за непрекъснато владение на имота в продължение на 10 години, за
периода декември 2004г. до настоящия момент. Въз основа на изпълнителен лист,
издаден по Гр. д. № 2734/2015г. на ШРС, било образувано изпълнително дело №
2017*0403642 по описа на ЧСИ , за предаване на владението на имота. Въводът във
владение бил насрочен за 01.12.2017г. от 10.00 часа. На тази дата, в присъствие
на частния съдебен изпълнител, отново провели разговори с Г.М., след което въводът във владение бил пренасрочен за 10.01.2018г. Разбрали се за сумата,
оставили парите на адвоката му. Оказало се, че новият размер, искан от М., е
непосилен за тях. Поради обстоятелството, че живеят в къщата и дворното място,
описани по-горе от края на 2004г., и със
съзнанието, че това е тяхната къща са
направили основен ремонт.
Твърдят, че владеят имота от декември 2004г. постоянно, непрекъснато, спокойно
и явно и несъмнено, със съзнанието, че са собственици. Заплащали
са през всичките тези години местни данъци и такси за имота.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
представил писмен отговор, в който твърди, че искът е неоснователен . Твърди също, че с влязлото в сила решение по
предходно воденото дело между страните относно същия имот - гр. дело №
2734/2015 год. по описа на Районен съд – Шумен, е постановена отмяната на
нотариален акт № 148, том , дело № */2010 год. по описа на *- нотариус с район
на действие Районен съд гр. Шумен и вписан под акт № 28, том , дело № /
06.10.2010 год. в Агенция по вписванията, Имотен регистър - Шумен. Заявява, че
с този нотариален акт е удостоверено правото на собственост, претендирано от
ищците за признаване правото им на собственост върху процесния имот по силата
на давностно владение, т.е. въпросът с придобиване право на собственост върху
имота - предмет на настоящото производство, е разглеждан между същите страни и
има влязло в сила решение. Оспорва твърдението на ищците, че владеят имота от
2004 година. Заявява, че такъв договор с ищците не е подписвал. Оспорва и
другите твърдения на ищците, посочени в исковата молба - относно разговорите им
и плащанията, свързани с имота. Твърди, че съгласно влязлото в сила решение по
гр. дело № 2734/2015 г. на ШРС е признат за собственик на имота спрямо ищците,
които са осъдени да предадат владението върху имота. За периода, следващ датата
на образуване на предходното гр.дело № 2734/2015 г. на ШРС или периода от
2015г. до датата на завеждане на настоящия иск - 22.01.2018 г. твърди, че
производството е продължило до 15.08.2017 година, когато решението е влязло в
сила. Сочи, че е налице недобросъвестно отношение на ищците спрямо него във
връзка с този имот, което се изразява в предприемането на действия и развитие
на производство пред нотариус, завършило е издаването на нотариален акт за
установяване право на собственост върху имота по силата на давностно владение,
без да са налице предпоставките за това, включително и с влязло в сила решение
за отмяна на същия този акт. Заявява, че поведението му демонстрира желанието
му за ползване на имота - продължава плащането на данъци, води гражданско дело,
снабдява се с изпълнителен лист и образува изпълнително дело за въвеждане във
владение в имота. Оспорва представения предварителен договор от 28.10.2005 г.
относно подпис и съдържание.
За да приеме, че ищците са собственици на процесния
имот , районният съд е счел за
установено, че считано от 2004г.
ищците влезли във владение на имота и го упражнявали непрекъснато, явно,
постоянно, спокойно и несъмнено в периода до 2015г. , в резултат на което ги е признал
за собственици по давност .
Настоящият
съдебен състав намира, че правните изводи в обжалваното решение са формирани въз основа на твърдения по отношение
на които е налице преклузия , респ. не могат да послужат за мотивиране на законосъобразен извод
относно придобито от ищците право на собственост по давност . По начина на въвеждане (чрез исковата молба и
уточнението и ) на правнорелевантните обстоятелства , следва да се приеме , че
ищците твърдят , че са осъществявали фактическа власт върху процесния имот за
периода от 2004г. до 22.01.2018г.
(датата на подаване на исковата молба) За
част от този период (2004г. -2014г. ) обаче
е налице сила на пресъдено нещо формирана от решението по гр.д.№2734/2015г. по описа на ШРС . Посоченото дело е образувано по предявен от Г.З.М.
( настоящ ответник ) на иск по чл.108 от ЗС
, с искане да бъде признат по отношение на настоящите ищци за собственик
на процесния имот и същите да бъдат осъдени да му предадат владението . В това
производство за ответниците, сега ищци е възникнало да изчерпят всички
възражения, включително и за придобиване на имота по давност. Ако пропуснат да
заявят правоизключващото възражение, че са собственици на имота по давност или
същото не бъде уважено , същите
твърдения не могат да послужат за успешно провеждане на претенция за
собственост. Тук е мястото да се цитират и анализират мотивите на Определение №202/30.05.2018г. по цитираното по-горе възз.ч.гр.д.№146/2018г. по описа на
ШОС.
Според изложеното в него съвпадането на част от между същите страни , не
представлява идентичност на предмета на спора.Спецификата в оригинерното
придобивно основание е единият от елементите на фактическия състав-
осъществяване на фактическа власт върху имота в определен период от време
определен от закона срок. Когато е направено позоваване на период от време,
който по продължителност не е достатъчен за придобиване на вещни права,
позоваването на друг период от време, частично съвпадащ с предходния не
означава идентичност на срока. Прието е , че в настоящият случай ищцовата
страна се позовава на изтекла в нейна полза давност за период продължаващ и
след предявяване на иска по предходното гр.д.№2734/2015г. по описа на ШРС . В тази връзка въззивният съд е посочил
съдебни решения на ВКС , в които са коментирани специфични случаи, в които макар и позоваването на придобивна давност от
ответници в съдебен процес по иск за
собственост не е уважено , може отново
да се релевира от тях в последващо дело за собственост . Например според Определение
№ 103 от 03.02.2014 г. по ч.пр. д. №7010/2013 г. на Върховен
касационен съд Ако в спор за собственост , с влязло в
сила решение е било отхвърлено възражение на владеещите ответници за придобиване
на имот по давност -като добросъвестни купувачи съгласно чл.79,ал.2 от ЗС, или
предвид изтъквано от тях присъединяване владението на праводател по чл.82
от ЗС с оглед постигане на придобивен срок , решението има сила за това
,че към момента на завеждане на иска срещу тях владението им не е
правопроизводящо - с оглед срока на упражняването му , или с оглед
предпоставките за присъединяване владение на частен праводател. Силата на
пресъдено нещо по това решение не препятства ответниците по-късно отново да предявят
иск за установяване на придобито по давност право на собственост , като включат
в основанието му факта на обследваното в предходното дело свое владение , но
заедно с допълнителния факт на продължаването му до изтичането на
десетгодишната давност по чл.79,ал.1 от ЗС. В следващото Решение №184 от
17.11.2015 г. по гр. д. №239 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во
гр. отделение касае възможността определено лице да заведе повторно иск за
собственост въз основа на давностно
владение , като срока който заявява , частично съвпада със срока по предходното
дело . Последното цитирано Определение №742 от 18.11.2015 г. по ч. гр. д.
№ 5372 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение
предвижда , че ищците по иск
за собственост могат да се позоват на давностно владение , въпреки, че в
предходно производство по чл.108 от ЗС, в качеството на ответници не са го
сторили , поради причина , че в това предходно производство срокът на
придобивната давност не е изтекъл.
От
изложеното става ясно , че се касае за особени случаи , които не променят
общото правило , че ответникът по иск за собственост, следва да изчерпи всички
възражения , включително и правопогасяващото че е придобил имота по давност ,
като в противен случай същите се преклудират. Неслучайно въззивният съд в
цитираното определение е посочил, че
периода от 2004г. до 2014г. е изцяло обхванат от силата на пресъдено
нещо на решението по предходното гр.д.№2734/2015г. по описа на ШРС, но предвид възможността при разглеждане на делото пред
районния съд да бъдат установени някои от визираните по-горе изключения,
осуетяващи преклузията по отношение на възраженията на ищците за придобиване на
имота по давност за периода от 2004г. до 2014г. е отменил прекратителното определение на
районния съд.
При
разглеждане на делото пред районния съд обаче не са установени основания, които
да обосноват възможност съда повторно да изследва наличието на елементите на фактическия състав
за придобиване на имота по давност от ответниците за периода от 2004г. до
2014г..Напротив, в предходното производство по гр.д.№2734/2015г. по описа на
ШРС , видно от приложените съдебни решения ,
пред районния съд , ответниците, сега ищци въобще не са заявили
възражение за придобиване на имота по давност . В производството пред въззивия
съд , образувано въз основа на подадена от тях въззивна жалба за първи път са
заявили собственически права въз основа на придобивна давност . Въззивният съд
е приел , че правото им да заявяват това възражение е преклудирано , но
независимо от това го е разгледал и е приел, че е недоказано. Решението на
въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване . От описаните
обстоятелства е видно, че процесният казус не предполага процесуална възможност допустимо да релевират
придобиване на имота по давност за периода от от 2004г. до 2014г. Независимо от
посоченото, въззивният съд счита, че няма основание да се отрекат правните
последици на решението с което е уважен иска
по чл.108 от ЗС – заличаване на изтеклата в полза на настоящите ищци
придобивна давност .
Поради
посоченото въззивният съд намира , че районният съд при формиране на извод
относно принадлежността на правото на собственост недопустимо е зачел течението
на придобивна давност в полза на ищците за периода от 2004г. до 2014г. .
След
влизане в сила на решението по чл.108 от ЗС по посоченото гр.д.№2734/2015г. по
описа на ШРС няма пречка , ако са налице
всички елементи на фактическия състав , в полза на ответниците да започне на тече нова придобивна давност . В случая съдебното решение по иска по чл.108
от ЗС отношение на ответниците (настоящи ищци) е влязло в сила на 15.08.2017г. , а исковата молба по настоящото дело е
подадена на 22.01.2018г. , т.е. не са
изтекли 10 години ( доколкото се
претендира, че упражняваното владение е недобросъвестно) . Предвид посоченото
не е налице необходимост да се излагат мотиви във връзка със събраните
доказателства относно наличието на елементите
на фактическия състав на придобиването имота по давност .
По
изложените по-горе съображения съдът намира, че решението в обжалваната част се
явява неправилно поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде отхвърлен .
С
оглед изхода от правния спор и на основание чл.78,ал.3 от ГПК , въззиваемите
следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя деловодни разноски в
размер на 1552,13 лева , от които 776 лева извършени в производството пред ШРС
и 776,13 лева в производството пред въззивната инстанция. Необходимо е да се
уточни , че не подлежи на присъждане в полза на жалбоподателя сумата от 155
лева , предвид обстоятелството , че същата представлява възнаграждение на ВЛ по
назначената в първоинстанционното производство СГЕ . Същата е назначена във
връзка с оспорване автентичността на подпис положен от ответника в представен
по делото документ . Оспорването е признато за недоказано и липсва въззивна
жалба срещу решението в тази част.
Водим
от горното, и на основание чл.272 от
ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1015/28.10.2019г. ,
постановено по гр.д.№239/2018г., по описа на Районен съд Шумен , в ЧАСТТА , в която е признато за
установено по отношение на Г.З.М., ЕГН **********, че ищците М.Р.С., ЕГН **********
и Е.Е.Х., ЕГН **********, са собственици по
силата на изтекла придобивна давност за периода от м. декември
2004г. до 22.01.2018г., на следния недвижим имот: поземлен имот УПИ ІІІ - 131, от кв. 41 по плана на село Ч., общ. В., обл.
Ш., с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ IV-132, УПИ ІІ-131, заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м.
и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м. и В ЧАСТТА , в която
ответникът е осъден за заплати на ищците деловодни разноски в размер на 50 лева
– държавна такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Р.С., ЕГН ********** и Е.Е.Х., ЕГН **********,
иск по чл.124,ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Г.З.М., ЕГН ********** , че са собственици по силата на изтекла придобивна давност за периода от м. декември 2004г. до 22.01.2018г., на следния недвижим имот: поземлен имот УПИ ІІІ - 131, от кв. 41 по плана на село Ч., общ. В., обл.
Ш., с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ IV-132, УПИ ІІ-131, заедно с построена в него къща с площ 80 кв.м.
и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.Р.С., ЕГН ********** и Е.Е.Х.,
ЕГН ********** да заплатят на Г.З.М.,
ЕГН ********** сумата 1552,13( хиляда
петстотин петдесет и два лева и тринадесет ст.) лева, от които 776 лева
извършени в производството пред ШРС и 776,13 лева в производството пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, пред ВКС, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.