№ 8639
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110166387 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ю. А. Н. и *, връчени на
длъжниците, на 9.8.2024г. на 9.8.2024г. * е подала възражение по бланка, в което сочи, че
не е уведомена, че има задължения към ищеца, а на 27.8.2024г.- молба, с искане делото да се
прекрати, поради сключено споразумение с ищеца на същата дата. На 2.9.2024г., Ю. Н. е
подала възражение по бланка, в което е посочила, че не е уведомявана за задължения, не са
предприети никакви мерки за извънсъдебно решаване на задълженията на нейно име, като
се сочи, че се прилага вносна бележка от 5.8.2024г. за платена сума 532,72 лева. Твърди се, че
вземането е платено.
С разпореждане от 2.9.2024г., СРС даде указания на ищеца, с връчване на препис от
посочените възражения и молба, изрично да посочи, дали признава плащането, сторено от
Ю. Н., и по доводите на Стефка А..
С молба от 10.10.2024г, ищецът е посочил, че действително е сключено споразумние,
както и че са му заплатени част от вноските по него, както и остава дължима сумата 380,39
лева. С разпореждане от 15.10.2024г., СРС даде на заявителя указания за иск.
На 7.11.2024г., в срока, даден от съда, е предявен иск, по който е образувано
настоящото производство, против Ю. Н..
Издадената против нея заповед е издадена за сумите: 438,45 лева цена на доставена
от дружеството топлинна енергия от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва
за периода от 09.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.12.2022г. до 20.06.2024 г. в размер на 56,78 лева, цена на извършена услуга за дялово
1
разпределение от 01.08.2022 г. 30.04.2023 г. в размер на 7,71 лева, ведно със законна лихва за
периода от 09.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.06.2022г. до 20.06.2024 г. в размер на 2,99 лева, както и разноски.
Предявеният иск е за сумата от 42,27 лева – остатък от главница, която, по твърдение
в уточнителна молба, е за период 5.2022г- 4.2023г.
С молба по делото от 16.4.2025г., Ю. Н. посочи, че останалата сума е била платена по
сключеното споразумение, като е посочила, че е платила сумата 25 лева – внесена по
исковото производство държавна такса.
Със становище в открито съдебно заседание от 24.4.2025г., процесуалният
представител на ищеца, призна твърдението за цялостно плащане на задължението, като
направи искане за присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, защото плащането е станало в хода на процеса.
С последвала молба от 28.4.2025г. ищецът потвърждава писмено изложеното.
При изложеното, искът, предявен за останалата сума 42,27 лева – остатък от
главница, която, по твърдение в уточнителна молба, е за период 5.2022г- 4.2023г., следва да
се отхвърли, поради плащане.
На ищеца не се следват разноски, освен юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, защото другите суми са били платени в хода на заповедното и исково
производство.
На ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, което не е
погасено по делото.
Цялостното плащане на вземането е извършено в рамките на исковото производство.
Отговорността за разноски е обективна и безвиновна – същата се носи, в частност, за
неоснователно оспорен правен спор.
Същото, съгласно НЗПП, в в минимален размер възлиза на 100 лева / чл.25,ал.2 от
Наредбата/. Цитираната разпоредба пряко противоречи на отговора на преюдициално
запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016 на
СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
2
изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на
СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана
правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов
нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер,
на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до
правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск,
включително за лихва от 1 лев, ищецът следва да понесе адвокатско възнаграждение от 400
лева, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като пряко не води
до предотвратяване на злоупотребата с право. Същото тълкуване, при приравняване на
статута на адвокат и юрисконсулт, съгласно българското законодателство, следва да намери
приложение и в настоящия случай
При съобразяване на цитираното тълкуване на СЕС, следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявения от ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против Ю. А. Н.
ЕГН ********** и адрес: *, иск за вземане по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 41446/2024г на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, за сумата
42,27 лева остатък от главница за период от м.5.2022г. до м.4.2023г. – топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *, ползвана за битови нужди.
ОСЪЖДА ЕГН ********** и адрес: *, да заплати на Топлофикация София ЕАД,
ЕИК ********* сторените по делото разноски от 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение по гр.д.№66387/2024г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред СГС от връчването му за
страните.
Ответната страна може да заплати доброволно сумите по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3