РЕШЕНИЕ
№ 1701 20.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На тридесети юни две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 190 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Г.А.Й. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, *** – адвокат П.К., против
„Порт Рейл” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, бул. “Княз Александър Батенберг“ № 1, представляван от управителите Б.В.Б.
и С.Ж.Т., със съдебен адрес *** –
адвокат В.В.. С исковата си молба и приетото в съдебно заседание увеличение ищецът
предявява против ответника осъдителен иск за сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства, претърпени от трудова злополука на 21.11.2019г.;
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на обезщетението.
Ищецът твърди, че е
в трудово правоотношение с ответното дружество – работи на длъжността „***“. На
21.11.2019г., при изпълнение на служебните си задължения стъпил накриво и
паднал, от което получил множество счупвания на подбедрицата на десния крак.
Бил приет за лечение в УМБАЛ „Свети Г.“ в гр.Пловдив, където претърпял
оперативно лечение с поставяне на гипсов ботуш. С разпореждане на НОИ инцидентът
е приет за трудова злополука. От злополуката ищецът е претърпял силни болки и
страдания, не се чувствал добре физически и емоционално, бил временно
неработоспособен. Възстановяването му продължава и понастоящем, като болките в нараненото място не са отшумели и
ги търпи денонощно. След инцидента бил лишен от обичайния си начин на живот.
В преклузивния срок по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва
трудовото правоотношение между страните и настъпването на трудовата злополука
на посочената дата, нито получените от ищеца увреждания. Твърди, че злополуката
е настъпила поради неспазване от страна на ищеца на инструкциите за безопасност
и здраве при работа – нарушил е чл.35 от Наредба № 58/ 2006г. и т.4 от ежедневния
инструктаж, като е пресякъл жп линията извън определените за това места; не е
спазил и изискването за бъде с необходимото работно облекло, в това число
работни обувки и лични предпазни средства, като е нарушил изискванията на
Наредби № 7 и № 13 на МТСП и МТС.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.200 от Кодекса на труда КТ/.
По делото не се
спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът и
ответното дружество са в трудово правоотношение – по силата на трудов договор №
328/ 27.08.2019г. ищецът заема длъжността „***“, с месторабота – район Пирдоп.
Съгласно приложената длъжностна характеристика в трудовите задължения на ищеца
се включват ежедневни прегледи на техническото състояние на индустриалния
железопътен клон /стрелки и коловози/ и прочее действия, целящи осигуряване на изправност и сигурност на
железния път. Безспорно е, че на 21.11.2019г. при изпълнение на служебните си
задължения ищецът е претърпял трудова злополука, приета с разпореждане №
5104-02-134/ 04.12.2019г. на ТП – Бургас на НОИ, а именно на посочената дата
около 11 часа при поддържане и ремонт на железопътен път и съоръжения,
извършвайки обход и оглед на ж.п. района при ж.п. прелеза на Обогатителната
фабрика – Пирдоп, ищецът стъпил накриво и паднал, от което получил множество
счупвания на подбедрицата на десния крак – внезапно травматично увреждане на
здравето, станало по време и във връзка с извършваната работа.
Съдът не обсъжда
представените доклад за инцидента от ***. П.И.Г. и обяснения от Х.С.Д., тъй
като същите са частни документи без материална доказателствена сила, както и
имат характер на свидетелски показания, събрани не по надлежния процесуален
ред. Х.Д. – колега на ищеца, разпитан като свидетел в съдебно заседание,
установява, че всяка сутрин в началото на работната смяна се прави инструктаж
за безопасност на труда, на който кантонерите се явяват в работно облекло –
работни дрехи, работни обувки /високи, с твърди бомбета и грайфери/ и маска. Свидетелят
установява, че при провеждането на инструктажа ищецът е бил с изискуемото работно
облекло и обувки, както и че е невъзможно да бъдат допуснати до работа без
такива. Непосредствено след инцидента свидетелят се отзовал на повикване на
ищеца, който му казал че се е подхлъзнал и е паднал в канавка. Според свидетеля
на мястото на падането имало кал. Когато отишъл на мястото ищецът вече бил
преместен от други колеги в стаичка на пазачите наблизо, бил без обувки, тъй
като кракът му бил подут, а в близост на земята били поставени маратонките му.
Работодателят
представя протокол № 1/ 25.11.2019г., съставен на основание чл.2, ал.3 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, с който нарочна комисия е установила произшествието, настъпило по
време на извършване на работа от пострадалия работник – обход на район около жп
прелеза на обогатителната фабрика, дейност включена в длъжностните му
задължения. Като действие, причинило злополуката, комисията е посочила – „при
обхода, вследствие на неравния терен, стъпва неправилно /накриво/ с десния си
крак“. Протоколът на комисията съдържа т.9 „констатирани нарушения на
нормативни актове“, в която е записано „чл.33 ЗЗБУТ – всеки работник е длъжен
да се грижи за здравето и безопасността си…“. Липсват установени други нарушения
на трудовата дисциплина. Като необходими мерки за недопускане на други подобни
злополуки е посочено „провеждане на извънреден инструктаж“.
От представените
епикризи и приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
извършената съдебна медицинска експертиза се установява, че след инцидента
ищецът е приет в УМБАЛ – Пловдив, където под спинална анестезия му е било
извършено наместване на фрактурата с вътрешна фиксация за тибията – поставена
метална остеосинтеза. На 24.01.2020г. отново в УМБАЛ – Пловдив поради инфекция
са отстранени имплантираните уреди в двата пищяла. В периода 03. - 10.02.2020г.
ищецът е приет в Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“
ЕАД - филиал Баня, Карловско, където е констатирана значителна хипотрофия на
целия десен крак с намален тонус, контрактура на дясно коляно и десен глезен,
придвижване с две патерици. Проведени са диагностични физикални процедури. При
извършването на експертизата вещото лице доктор П. е установил хипотрофия на дясна
подбедрица и дясно бедро, затруднени движения в глезенната става, болезнени при
пасивна флексия и екстензия, 80% възстановени движения в колянната става,
хипотрофия на мускулатурата на десен крак. Вещото лице сочи, че счупването е
съпроводено с болки и страдания, нарушен комфорт и затруднено придвижване,
което поради получени усложнения продължава и към момента. Не се установява
обичаен период за възстановяване при подобни наранявания, като оздравяването
зависи от проведеното специфично лечение, раздвижванията, проведени
физиотерапия, а усложненията може да са причинени от различни фактори –
например привнесена инфекция или непоносимост на организма към имплантите.
От показанията на
разпитания по делото свидетел А.Й. /*** на ищеца/ се установяват претърпените
от ищеца страдания – при приемането му в болница след инцидента кракът на ищеца
– от глезена до коляното бил гипсиран и той имал големи болки; състоянието му
било тежко и изисквало грижите на всички членове на семейството – ищецът не можел
да се обслужва и придвижва сам; и към момента изпитвал трудности да се
придвижва с патериците и имал нужда от помощ; след първоначалното лечение
ищецът продължавал да изпитва болки и неколкократно е приеман в болница..
Свидетелят сочи също, че ищецът се тревожи, че поради счупването на крака не
може да работи и да си изкарва прехраната. Въпреки близката родствена връзка на
свидетеля с ищеца, преценени съобразно чл.172 от ГПК, съдът кредитира напълно
показанията му, тъй като те са пълни и безпротиворечиви, основани са на
непосредствени лични впечатления от живота на ищеца, кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства и не са опровергани.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено по
делото, че ищецът е в трудово правоотношение с ответното дружество, като
инцидентът на 21.11.2019г. представлява трудова злополука по смисъла на чл.55
от КСО – през време и във връзка с извършваната работа Г.Й. се подхлъзнал,
паднал и получил фрактура на десния си крак. Поради това на основание чл.200
ал.1 от КТ ответникът – работодател носи обективна /безвиновна/ имуществена
отговорност за вредите, които ищецът е претърпял от тази трудова злополука,
причинила временната му неработоспособност.
Не
са налице основания за изключване отговорността на работодателя, тъй като
липсват данни увреждането да е причинено умишлено от пострадалия /чл.201, ал.1
от КТ/. Спори се дали е налице основание за намаляване на тази отговорност.
Като такова основание за намаляване на отговорността на работодателя законът в
нормата на чл.201, ал.2 от КТ установява единствено допуснатата от пострадалия
груба небрежност, с която да е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука. Допусната от пострадалия обикновена небрежност не представлява законоустановено
основание за намаляване на отговорността на работодателя за вреди от трудова
злополука, като общата норма на чл.51 ал.2 от ЗЗД не е приложима за
установената от трудовото законодателство специална отговорност на работодателя
при трудова злополука. Съдебната практика е категорична, че грубата небрежност представлява
такова субективното отношение на пострадалия към неговите действия /съзнавана
непредпазливост/, при което той е знаел, че с определени свои действия би
допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но се е надявал да го предотврати. Приема
се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа.
Съдът
приема, че от събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не се
установява допусната от пострадалия такава груба небрежност. Предвид трудовите
задължения на ищеца съдът приема, че същият не е имал задължение да преминава
железопътния път само през определените за това места за пешеходци, поради
което преминаването през канавка в близост до релсите не може да се квалифицира
като нарушение на трудовата дисциплина, респективно като небрежност при
изпълнението на възложената работа. Не се проведе и пълно главно доказване на
твърдението на ответника, че инцидентът е настъпил, тъй като ищецът не е бил с
работни обувки. Показанията на свидетеля Д. установяват, че при ежедневния
инструктаж в началото на работния ден ищецът е бил с работно облекло и обувки,
като в противен случай не би бил допуснат до работа. Липсата на работни обувки
в близост до пострадалия след инцидента не установява по несъмнен начин, че при
падането той не е бил с тях, още повече, че подобна причина за инцидента не е
констатирана от нарочната комисия, назначена от работодателя за установяване и
разследване на злополуката. Тази комисия е посочила като причина за злополуката
нарушаване на общото задължение по чл.33 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗЗБУТ/ /всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, в съответствие с квалификацията си и дадените от работодателя
инструкции/, но липсват констатации за конкретни допуснати нарушения на трудовата
дисциплина от страна на пострадалия работник. По тези съображения съдът намира,
че не е надлежно установено ответниковото възражение пострадалият да е
допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност. Следва да се
отбележи също, че по делото не се събраха данни работодателят да е изпълнил
надлежно задължението си по чл.71, т.4 и чл.69 от Наредба № 7/ 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, а именно – да устрои работното
място на ищеца по начин, осигуряващ безопасността и опазването здравето на
работещите, както и да организира работното място на открито така, че
работещите да бъдат предпазени от падане и подхлъзване, на каквото се дължи
процесната трудова злополука.
Ето
защо съдът приема, че не се установи основание за намаляване отговорността на
работодателя, която на основание чл.51 ал.1 от ЗЗД следва да се определи за всички,
претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от злополуката. Такива вреди са болките, страданията, неудобствата и
терзанията, които ищецът е претърпял при самото счупване на крайника, при
болничното му лечение, проведените операции за поставяне и премахване на
импланти, възстановителните периоди и присъщата на лечението рехабилитация. Въз
основа на заключението на медицинската експертиза и гласните доказателства
съдът приема, че претърпените от ищеца болки са били интензивни, за
продължителен период от време силно затруднено е било придвижването и
ежедневното му обслужване, като в известна степен тези страдания и неудобства продължават и
понастоящем.
На
основание чл.52 от ГПК обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. За определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът съобразява трудоспособната
възраст на ищеца, липсата на здравословни проблеми преди злополуката, липсата
на нарушения на трудовата дисциплина, продължителното възстановяване с нужда от
оперативно лечение и рехабилитация, продължителния период на възстановяване,
съпътстван от болезнени усещания и сериозни ограничения на обичайните ежедневни
дейности. От друга страна съдът отчита, че част от страданията на ищеца са
причинени от настъпили в хода на лечението усложнения, които не могат да се
квалифицират, като пряка и непосредствена последица от злополуката. Така съдът
определя дължимото обезщетение в размер на 12 000 лв.
Не
се установява наличието на основание за намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл.200 ал.3 от КТ, тъй като липсват данни ищецът да е получил за това
увреждане обезщетение и/ или пенсия по общественото осигуряване. Ирелевантно е
извършеното от ответника в полза на ищеца плащане на сумата от 2 660 лв. с
посочено основание „медицинска помощ“, тъй като видно от приложената фактура
това плащане е за медицински консумативи и се квалифицира като имуществена
щета, каквато не е включена в предмета на настоящото производство.
По
тези съображения искът е основателен и доказан до размера от 12 000 лв., в
който следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до предявения размер
от 80 000 лв.
На
основание чл.84 ал.3 от ЗЗД основателна е и претенцията за законна лихва, която
се дължи от датата на увреждането – 21.11.2019г.
На
основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК страните си дължат взаимно направени по
делото разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Разноските
на ищеца в настоящото производство са в размер на 150 лв. – възнаграждение на
вещо лице, за които съразмерно с уважения иск ответникът му дължи сумата от 22,50
лв. Не представляват разноски по производството претендираните от пълномощника
такси към Български пощи. Неоснователно е и искането на процесуалния
представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като в пълномощното и представения договор за правна
защита и съдействие липсва клауза адвокатската помощ да се осъществява при
условията на някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Разноските
на ответника в настоящото производство са в размер на 2 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за
прекомерност на това възнаграждение, тъй като същото е под минималния размер,
установен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За тези разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска, ищецът дължи на ответника сумата от 2 125 лв.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПТ ответникът дължи държавна такса в размер на 480 лв.
за уважения размер на иска.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ПОРТ
РЕЙЛ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.
“Княз Александър Батенберг“ № 1, представляван от управителите Б.В.Б. и С.Ж.Т.,
със съдебен адрес *** – адвокат В.В., да заплати на Г.А.Й. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, *** – адвокат П.К., сумата от 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и неудобства, претърпени от трудова злополука на
21.11.2019г., призната с разпореждане № 5104-02-134/ 04.12.2019г. на ТП –
Бургас на НОИ; както и сумата от 22,50
лв. за направените по делото разноски, съразмерно с уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния
иск на Г.А.Й.
с ЕГН ********** против „Порт рейл” ЕООД с ЕИК ********* за разликата
над уважения размер от 12 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат П.К. за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г.А.Й. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, *** – адвокат П.К., да
заплати на „ПОРТ РЕЙЛ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, бул. “Княз Александър Батенберг“ № 1, представляван от
управителите Б.В.Б. и С.Ж.Т., със съдебен адрес *** – адвокат В.В., сумата от 2 125 лв. за направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърления иск.
ОСЪЖДА „ПОРТ
РЕЙЛ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.
“Княз Александър Батенберг“ № 1, представляван от управителите Б.В.Б. и С.Ж.Т.,
със съдебен адрес *** – адвокат В.В., да заплати по сметка на Районен съд -
Бургас дължимата за уважения иск държавна такса от 480 лв.
УКАЗВА на ответника, че има възможност в 7-дневен
срок от влизане в сила на настоящето решение да заплати доброволно по сметка на
РС - Бургас дължимата държавна такса, като в противен случай ще дължи и
държавна такса от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист – на
основание чл.111 от Правилника за администрацията в съдилищата във връзка с
чл.11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД