РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Варна , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502919 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 33177/02.06.2020г. на
Прокуратурата на Република България , със седалище: гр. С., бул. "В." № . ,чрез Д.Й. –
прокурор при ВРП срещу Решение № 1404/17.03.2020г. по гр.д. № 9306/2019г. на ВРС, 41
св., В ЧАСТТА ,с която съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да заплати на Б. С. Б., с ЕГН
********** и адрес гр.В., ж.к. „М.“ бл...., вх.., ап..., ет.. сумата от 10000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
привличането му като обвиняем по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ на МВР
гр.Варна, преобразувано в ДП № 14/2016г. по описа на ОСлО – ОП гр.Варна и по НАХД №
4742/2017г. по описа на ВРС и ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.07.2018г. до окончателно изплащане на присъдената
сума, на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано,постановено при
извършени съществени нарушения на процесуалните правила, моли алтернативно: да бъде
отменено и иска отхвърлен; да бъде изменено , като размера на обезщетението бъде
намален. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Излагат се
съображения, че съда не е изложил мотиви и не е обосновал преценката си досежно
размера на присъденото обезщетение. Твърди се, че при определяне на размера на
претендираното обезщетение съда неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за
справедлива обезвреда.
В жалбата няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител- прокурор при
ВОП,не поддържа жалбата в частта за осъществени съществени нарушения на материалния
1
закон, а именно липса на мотиви. Поддържа доводите за неправилно прилагане на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Претендира жалбата да бъде уважена, а обжалваното решение
отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор на
въззивната жалба, в която се излагат аргументи, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият редовно призован не се явява лично,
чрез процесуалния си представител с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на сторените поделото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предявеният от ищеца иск е
процесуално допустим, насочен срещу надлежна страна. Съгласно Тълкувателно Решение №
3 от 22.4.2005 г. по т. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от
ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, когато е единно и
централизирано юридическо лице / чл.7 ЗОДОВПГ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Б. С. Б. ЕГН
********** срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ , ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата от 15000 /петнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от привличането му като обвиняем по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ на МВР
гр.Варна, преобразувано в ДП № 14/2016г. по описа на ОСлО – ОП гр.Варна и по НАХД №
4742/2017г. по описа на ВРС и ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.07.2018г. до окончателно изплащане на присъдената
сума.
В исковата молба ищецът твърди, че на 31.07.2013г. в гр.Варна на строителен
обект от 5-та категория в местност „Кочмар“, на който ищецът бил технически ръководител
като управител на „Юниинвест“ ЕООД, станала злополука при която пострадал Т.Ф. - след
счупване на поставената от него опорна хоризонтална греда на външна платформа на
сградата паднал, при което счупил и двата си крака. За случая било образувано ДП №
1508/2013г. по описа на Трето РУ - ОД на МВР гр.Варна. Първоначално ищецът бил
разпитан като свидетел по ДП , но на 21.01.2015г. бил привлечен и разпитан в качеството
на обвиняем и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 19.02.2015г. ищецът
отново бил разпитан като обвиняем. На 25.03.2015г. и на 31.03.2015г. му било предявено
разследването като обвиняем.
2
С постановление от 29.04.2015г. прокурор при ВРП прекратил наказателното
производство по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна водено
срещу ищеца за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК и отменил взетата мярка „подписка“.
По жалба на пострадалия Т.И.Ф.,с Определение № 2279/16.07.2015г. по ЧНД № 3098/2015г.
по описа на ВРС постановлението за прекратяване било отменено и върнато на
прокуратурата за провеждане на допълнително разследване. Определението на ВРС било
потвърдено с Определение № 873/12.09.2015г. по ВЧНД №1096/2015г. по описа на ВОС.
С постановление от 03.02.2016г. прокурор при ВОП на основание чл.194, ал.1, т.4
НПК преразпределил делото на следовател и същото било преобразувано в ДП № 14/2016г.
по описа на ОСлО – ОП Варна, тъй като според наблюдаващият прокурор вече се
отличавало с фактическа и правна сложност. На 15.02.2017г. ищецът бил привлечен и по
това дело в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК.
На 16.10.2017г. прокурор при ВРП изготвил постановление, с което направил предложение
до ВРС ищеца да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.На 17.10.2017г. постановлението на ВРП било внесено в
Районен съд гр.Варна и на следващия ден било образувано НАХД № 4742/2017г. по описа
на съда. С Решение № 568/02.04.2018г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по
предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК.На
12.04.2018г. постъпил протест от прокуратурата срещу решението на ВРС, по който било
образувано ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС.С Решение № 208/25.07.2018г. по
ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС било потвърдено решението на ВРС, с което ищецът
бил оправдан окончателно.
Ищецът твърди, че воденото срещу него ДП и съдебно такова му причинило стрес,
отразило се на психиката и най-вече на сънят му, притеснявал се за бъдещето.
Обвинението и явяването на ищеца в съда станали известни в професионалните среди и
това му създало дискомфорт и се отразило на доброто му име в обществото, поради което е
претендирал сумата от 15 000 лава за обезщетяване не причинените му неимуществени
вреди.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ответната страна е взела становище в следния
смисъл: Молбата е неоснователна. Искът е недоказан по основание и размер. Сочи се, че не
съществува пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между недоказаните, но
твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденото срещу него наказателно
производство. Повдигнатото на ищеца обвинение не било за тежко престъпление по
смисъла на НК, и с оглед предвидената за него санкция, ищеца не бил заплашен от
възможността да търпи наказание по смисъла на НК, а било задължително прилагането на
чл.78а НК – освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, при което съответното лице дори не се считало за осъждано.
Спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, поради което и
правата и свободите му били ограничени в най-малката възможна степен. Поисканото
обезщетение не покрива принципа на справедливост заложен в чл.52 от ЗОДОВ.
В следствие на изложеното, моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна или в условията на евентуалност обезщетението да бъде в размер на
няколко стотин лева.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическата
3
обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, същата не се
оспорва и от страните, поради което се възприема от настоящата инстанция.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи :
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата
отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление , ако лицето
бъде оправдано.
За да бъде уважен предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди по чл.2 от
ЗОДОВ ищецът следва да установи и докаже, че е осъществен фактическия състав на
визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на
ищеца с влязъл в сила съдебен акт, причинените неимуществени вреди и причинно-
следствената връзка между неправомерното привличане към наказателна отговорност и
настъпилия вредоносен резултат .
От анализа на събраните пред ВРС гласни и писмени доказателства се извежда
извода, че ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от 21.01.2015г./когато
е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ-ОД
МВР Варна/ до 25.07.2018г., когато е постановено Решение № 208 от същата дата на
ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС, с което е потвърдено Решение № 568 от
02.04.2018г., постановено по НАХД№ 4742/2017г. на ВРС, 23св., с което признат за
невиновен,спрямо него се е водело наказателно производство в досъдебна фаза и съдебна
фаза, приключило с оправдателна присъда.
Установено е, че в посочения по – горе период от време на ищеца е повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер и с него са провеждани и други процесуално –
следствени действия.
Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по
ДП и с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото
прокурор при ВРП. Именно от датата на предявяване на първото обвинение за извършване
на престъпление от общ характер ищецът е придобил процесуалното качество обвиняем по
досъдебното производство. Не само предявяването на обвинение става под контрола и
ръководството на Прокуратурата. Същата е поддържала обвинението в съдебна фаза пред
първа инстанция, както и е протестирала оправдателната присъда.
Въззивникът не отрича и оспорва, че Б.Б. е имал качество на обвиняем и подсъдим,
като воденото срещу него наказателно производство е приключило с оправдателна присъда
– т.е. налице е първата от всички кумулативни предпоставки.
Възражението на въззивника за недоказаност на претърпени от Б.Б. вреди както и, че
ако има такива те не са от конкретното наказателно производство е неоснователно, по
следните съображения:
4
Съвкупно от ангажираните от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
М.П.Ч. и И.Д.И. и двамата без родство със страните, чиито показания съда кредитира, като
обективни и непосредствени се обосновава извод, че в резултат на повдигнатото обвинение
и продължилото разследване по образуваните наказателни производства ищецът е изпитал
стрес, безпокойство и тревожност за бъдещето, за себе си,както в личен така и в
професионален план. Свидетеля Чотев не твърди, че състоянието на ищеца е било такова,
че да потърси медицинска помощ/настаняване в лечебно заведение/, но заявява, че след
инцидента изпаднал в шок, вменил си вина, че ако по време на инцидента е бил там нямало
да се стигне до него, не можел да се концентрира,не можел да повярва че е „обвиняем“, дори
Ч. предложил да го свърже с негов познат психиатър. Свидетелите излагат твърдения, че
след като бил привлечен в качеството му на обвиняем, Б. станал трудно откриваем, бил
затворен, отказвал срещи с колеги и приятели. Опасявал се да не му се отнеме работата,
лиценза. Св. И. твърди, че особено преживял второто обвинение, когато всичко пак е
започнало.Имал проблеми със стомаха, за което приемал лекарства.Драстично отслабнал.
От приетото пред ВРС заключение по СПхЕ, което настоящия съдебен състав
кредитира ,се устоновява, че ищецът не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата – психоза,но в резултат на случилото се съдебно дирене ищецът е изпаднал в
състояние на Реакция на тежък стрес с разстройства на адаптацията – протрахирана
депресивна реакция. Депресивната реакция при ищеца се изразявала в хиподепресивни
изживявания и вегатативна симптоматика. Преживеният стрес се е превърнал в сериозна
психотравма с психогенни последици за ищеца. Повдигнатото обвинение и проведеното
разследване са оказали неблагоприятно въздействие върху психичното му състояние и са
провокирали развитието на Протрахирана депресивна реакция, чиито симптоми не са
отзвучали напълно и към датата на извършване на експертизата/2020г./.
Като част от ДП/НОХД/ по дело е приложена справка съдимост за ищеца, от която е
видно, че същия не е осъждан. По делото няма представени доказателства за процесния
период спрямо ищеца да се е водило друго наказателно производство.
Следва да се вземе предвид и, че макар на ищеца да не е налагана най-тежката мярка
за неотклонение „задържане по стража”, приложената по отношение на него мярка
„подписка„ му е причинила неудобства. От една страна всяка мярка за неотклонение
предвидена в НПК,макар и в различна степен има ограничителен характер- личен или
материален. Не следва да се неглижира и факта, че в подобни случаи, с оглед нивото на
правосъзнание у околните, самия факт на повдигане на обвинение се приема като
равнозначен на извършване на престъпление. По делото не са събрани доказателства, че
наложената мярка е променила значително режимът на живот на Борисов и с нея е било
ограничено правото му на предвижване.
Настоящият съдебен състав намира, че е установена и доказана причинно-
следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и претърпените на ищеца
5
неимуществени вреди. Доказателства в посока на опровергаване на тази връзка не са
ангажирани от ответната страна.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за имуществените
и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно или не от длъжностно лице. Според § 1 от
ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони.
Съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва
да приложи критерият за справедливост, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД.
Определянето на размера на обезщетението по справедливост е свързано с
преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства които трябва да се вземат
предвид /Постановление № 4/68 на Пленума на ВС/
С въззивната си жалба Прокуратурата поддържа доводите изложени в отговора на
исковата молба, за прекомерност на заявеното/присъдено обезщетение.
С оглед събраните през ВРС по делото доказателства съда приема,че в хода на
производството ищеца е доказал,че е претърпял обичайните, характерни за всяка личност,
подложена на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни изживявания: чувствал се е неудобно, бил е притеснен; нарушено било
социалното му общуване в колегиална среда, следствие от обвиняването му в извършване на
престъпление, за което е оправдан. Независимо, че не се касае за „тежко „ по смисъла на
НПК и НК престъпление, следва де се вземе предвид, че прокуратурата не се е съобразила с
мотивите на съда към Решение № 568/02.04.2018г. по НАХД № 4742/2017г. по описа на
ВРС,с което Б. е признат за невиновен. Въпреки наличните по делото доказателства е
изготвила е протест, въз основа на който е образувано ВНАХД № 548/2018г. по описа на
ВОС, с Решението по което ищецът е окончателно оправдан, което допълнително
травмирало Борисов. В тази връзка съда цени изложеното от вещите лица по СПхЕ,в о.с.з.
от 17.02.2020г. пред ВРС , че при проведеното изследване и към 2020г. ищецът се е
чувствал като жертва в тези моменти и изпитва страх от повтаряне на ситуацията, поради
което му било препоръчано да посети психиатър, защото се оплаквал от година и повече.
Категорично става въпрос за потвърдена депресивна реакция, която отговаря на всички
критерии съгласно международната класификация на болестите.
Съобразявайки изложеното в т.11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в което е прието,че обезщетението за неимуществени
вреди се определя глобално по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на
деянието, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта му, преценявайки
особеностите на конкретния случай, настоящия съдебен състав счита, че сумата от 8000.00
лева се явява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
6
С оглед формирания извод за частична основателност на главния иск, основателен е и
акцесорния такъв за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.07.2018г.
Предвид частично съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част за сумата над 8000.00 лева до
присъдената сума в размер на 10000.00лева, както и в частта за присъдените разноски.
Въззивникът в настоящото производство не е претендирал разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски
пред първа инстанция съобразно уважената част на иска и съобразно представените
доказателства за извършването им в общ размер от 534,50 лева , от които 523,00 лева
заплатено възнаграждение за един адвокат и 11.50 лв. държавна такса. Възражението на
ответника по чл.78 ал.5 от ГПК съда намира за неоснователно с оглед цената на иска и чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За настоящото производство въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сумата от 664.00 лева представляваща възнаграждение за един
адвокат,съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1404/17.03.2020г. по гр.д. № 9306/2019г. на ВРС, 41 св. В
ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. С., бул. "В." № .
е ОСЪДЕНА да заплати на Б. С. Б., с ЕГН ********** и адрес гр.В., ж.к. „М..“ бл...., вх.,
ап..., ет.., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от привличането му
като обвиняем по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ на МВР гр.Варна, преобразувано
в ДП № 14/2016г. по описа на ОСлО – ОП гр.Варна и по НАХД № 4742/2017г. по описа на
ВРС и ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
размера над 8000.00/осем хиляди/ лева до присъдените 10000.00/десет хиляди /лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2018г. до окончателно изплащане на
присъдената сума; както и за сумата от 661.00лв., представляваща сторени в производството
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. С. Б. с ЕГН ********** и адрес
гр.В., ж.к. „М.“ бл...., вх.., ап..., ет.. срещу Прокуратура на Република България, иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение в резултат от привличането му като обвиняем по ДП №
1508/2013г. по описа на Трето РУ на МВР гр.Варна, преобразувано в ДП № 14/2016г. по
описа на ОСлО – ОП гр.Варна и по НАХД № 4742/2017г. по описа на ВРС и ВНАХД №
548/2018г. по описа на ВОС, в частта за разликата над 8000.00/осем хиляди / лева до
присъдените 10000.00/десет хиляди /лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.07.2018г. до окончателно изплащане на присъдената сума, на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ.
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1404/17.03.2020г. по гр.д. № 9306/2019г. на ВРС, 41
св. В ЧАСТТА,с която Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. С., бул.
"В." № . е ОСЪДЕНА да заплати на Б. С. Б. с ЕГН ********** и адрес гр.В., ж.к. „М.“ бл....,
вх.., ап..., ет.. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение в резултат от привличането му като обвиняем по ДП №
1508/2013г. по описа на Трето РУ на МВР гр.Варна, преобразувано в ДП № 14/2016г. по
описа на ОСлО – ОП гр.Варна и по НАХД № 4742/2017г. по описа на ВРС и ВНАХД №
548/2018г. по описа на ВОС, за размер от 8000.00/осем хиляди / лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.07.2018г. до окончателно изплащане на присъдената
сума, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. С., бул. "В." № .
ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. Б., с ЕГН ********** и адрес гр.В., ж.к. „М.“ бл...., вх.., ап...,
ет..,сумата от 534.50/петстотин тридесет и четири лева и петдесет ст./лева
представляваща сторени разноски пред ВРС и сумата от 830.00/осемстотин и тридесет
/лева сторени разноски пред въззивна инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8