Определение по дело №778/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260172
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203101000778
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№……………./...... 07.2020г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Томова

частно търговско дело № 778 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №30151/22.05.2020г. по описа на ВРС, на адвокат П. Т.в качеството й на пълномощник и процесуален представител на ищеца Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу определение №5199/13.04.2020г. на Варненски районен съд, 26 състав, постановено по гр.д. №18896/2018г. по описа на ВРС, с което молбата й за изменение на постановеното по делото решение №104 от 08.01.2020 г.  в частта му за разноските е била оставена без уважение.

 

Като твърди, че макар интересът на ищеца – длъжник Д.Д.Д. да е един – да оспори по реда на чл.439 от ГПК вземанията на ответника – кредитор по издадената му по ч.гр.д. №20355/2010г. по описа на СРС заповед за изпълнение от 14.05.2010г., доколкото се касае за различни по вид вземания, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения и поради това дължимото в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение следва да се определи по всеки един от исковете. С оглед на това и като се основава на разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и т.3 от Наредбата жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в общ минимален размер от 1 097,85 лева, а не в минимален размер от 819,76 лева, както незаконосъобразно и неправилно е разпоредил първоинстанционния съд. При тези основни оплаквания и съображения жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и по същество присъждане допълнително на сумата от 278,09 лева.

 

В хода на осъществената процедура по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна – ответникът „МАКРОАДВАНСАД, ЕИК *********, е подала писмен отговор вх. №35547/10.06.2020г., в който обосновава становище за неоснователност и необоснованост на частната жалба, обосновани преимуществено със становището, че разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения намира приложение в случаите, когато предявените с една искова молба искове са в защита на различни интереси, какъвто разглежданият случай не е.

 

 

За да се произнесе, въззивният съдебен състав съобрази следното:

 

Предмет на обжалване е определение на районния съд, с което е отхвърлена молба на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

 

Частната жалба е подадена в указания в обжалваното определение едноседмичен срок, от страна, имаща интерес от обжалването, като съдържа необходимите приложения. Същата е надлежно администрирана при спазване на разпоредбите на чл.275, ал.2 и сл. ГПК.

 

При тези фактически констатации и като съобразява разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2-ро ГПК частната жалба се приема за процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

 

Действително, в образуваното пред Варненски районен съд исково производство ищецът Д.Д.Д. е бил представлявани при условията на предоставена безплатна правна помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) от адвокат Петя Тихчева, ВАК. Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв в този случай при наличието на съответната процесуална предпоставка (чл.78, ал.1 ГПК) адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като размерът му се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв и се възлага в тежест на ответната страна.

 

В случая е безспорно, че са били налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като с решението си по същество на спора, с което е уважил предявения иск по чл.439 ГПК и е установил недължимост на вземанията за главница и възнаградителна лихва, предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 17.05.2010г., издадени по ч.гр.д. №20355/2010г. по описа на СРС, съдът е осъдил ответника да заплати на адвоката на ищеца сумата 1 019,76 лева, включваща и адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 819,76 лева, определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (Наредба №1/2004 г.; Наредбата).

 

В хипотезата на предоставена безплатна правна помощ, възнаграждението на адвоката се определя от съда, а не представлява договорено и реално заплатено такова по договор между представляваното лице и адвоката - пълномощник, като при определянето му съдът следва да се ръководи от разпоредбите на наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г., тъй като не се касае за предявени няколко различни по вид искове, а за един иск, основан на разпоредбата на чл.439 ГПК – иск за оспорване на изпълнението за принудително събиране на вземанията по издадената в полза на взискателя – кредитор заповед за изпълнение, основан на факти, настъпили след приключването на заповедното производство (т.е. след влизане в сила на заповедта за изпълнение – чл.416 ГПК). Обстоятелството, че в заповедта за изпълнение са включени няколко вземания, е от значение единствено и само за определяне на интереса по делото (като парична стойност), но не може да наложи извод, че са предявени различни по вид искове. С оглед на това обосновано следва да се приеме, че приложима за случая е разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г., съгласно която минималния размер на адвокатското възнаграждение се определя от интереса по делото, посочен в отделните хипотези в конкретни парични измерения.

 

Предвид интереса по делото (9 795,12 лв.) минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен в хипотезата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата в размер на 819,76 лв., е правилно посочен от първоинстанционния съд. Не може, обаче, да бъде споделен извода, че дължимото адвокатско възнаграждение a priori следва да се определя в минималния размер по Наредбата (изчислен и присъден дори до стотинки). Разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗАдв има за цел да осигури получаване на квалифицирана правна помощ на посочения кръг лица като при позитивен резултат от труда на адвоката гарантира заплащането на възнаграждение за осъществената от него безплатна адвокатска помощ. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36, ал.1 ЗАдв), при съобразяване единствено на нормативно предвидения минимален размер (като долен праг, под който възнаграждението не може да бъде определено).

 

Като има предвид вида и естеството на предявения иск, конкретната правна и фактическа сложност на делото, осъществената от адвоката работа по защита и реализация на доверения му интерес, съобразено и с личната му експертиза и опит, въззивният съд приема, че дължимото в случая възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗАдв, във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения следва да се определи в размер на 1 000 лева. С оглед на това произнасянето на първоинстанционния съд по отношение на разноските следва да се ревизира. Обжалваното определение следва частично да се отмени като на адвоката на ищеца, осъществил безплатна помощ и представителство по делото, се присъди допълнително сумата 180,24 лева.

 

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №5199/13.04.2020г. на Варненски районен съд, 26 състав, постановено по гр.д. №18896/2018г. по описа на ВРС, в частта му, с която молбата на адвокат П. Т.в качеството й на пълномощник и процесуален представител на ищеца Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за изменение на постановеното по делото решение №104 от 08.01.2020г. в частта му за разноските, чрез допълнително присъждане на сумата 180,24 лева – дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв, във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е била оставена без уважение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ решение №104/08.01.2020г., постановено по гр.д. №18896/2018г. на Варненски районен съд, 26 състав, в частта му за разноските, в следния смисъл:

 

вместоОСЪЖДАМАКРОАДВАНСАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски” №147, ап.14, да заплати на адвокат П. Т.Т., с личен № **********, член на Варненска адвокатска колегия, сумата 1019,76 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 ЗА”,

 

да се четеОСЪЖДА МАКРОАДВАНСАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски” №147, ап.14, да заплати на адвокат П. Т.Т., АК-Варна, личен №**********, карта №VAK1416, с адрес на кантора гр. Варна, ул. „Баба Рада” №20-22, ет.1, офис 1, като пълномощник на Д.Д.Д., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата 1 200 лева (хиляда и двеста лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.”.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                             

                                                                               2.