№ 5718
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110153039 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за сумата 326,03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 19.04.2021г. до изплащане на вземането, за сумата 35,13 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до
24.03.2021г., за сумата от 7,15 лева, представляваща дължима главница за доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
размер на 1,14 лева за периода от м.05.2018г. до 24.03.2021г., които суми касаят
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „Красна поляна III”, бл. 31, вх.Г, ет.7,
ап.162.аб. № 180872 и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 22166/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена.
Ответницата В. А. Г. не е подала отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК.
В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК в заповедното производство,
1
ответницата е оспорила наличието на договорни отношения с ищеца за доставка на
услуга до процесния имот. В допълнение е посочила, че не живее на адреса, както и, че
е придобила е идеални части от него през м.09.2017г., а ищецът е заявил претенция за
топлинна енергия за по-ранен период – м.05.2017г.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД заявява, че не
извършва услугата дялово разпределение за исковия период по отношение на
процесния недвижим имот.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 22166/2021г. по описа на
СРС, 81 състав, по което на 21.05.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу В. А. Г. и Георги Борисов Алексиев за заплащане при условията на
разделна отговорност, а именно 1/6 за В. А. Г. и 5/6 заГеорги Борисов Алексиев от
следните суми: сумата 1956,20 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от
19.04.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху горната главница
лихва в размер на 210,81 лв. за периода от 15.09.2018г. до 24.03.2021г., за сумата от
42,92 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от м.03.2018г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 19.04.2021г. до
окончателното плащане, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6,85 лева за периода от 01.05.2018г. до 24.03.2021г. и 94,34 лева разноски по
делото.
В законоустановения срок по чл.414 ГПК не е постъпило възражение от ответника
Георги Борисов Алексиев, поради което заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК е влязла в сила и за вземанията спрямо него е издаден
изпълнителен лист
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника В. А. Г. срещу
издадената заповед, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземанията в посочените размери, за които е издадена заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за
забава.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена.
При установяване на горните предпоставки ответницата носи тежестта да докаже, че
2
е погасила задълженията си.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.) и съгласно
чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот,
находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите,
като изключение е налице в случаите, когато за съответния имот е сключен договор с
друго лице, каквато хипотеза в случая не се твърди и установява.
3
По настоящото дело не се оспорва, а и се установява от представените писмени
доказателства, че през процесния период именно ответницата В. Г. се явява
съсобственик по отношение на процесния недвижим имот. Видно от представено
писмо с рег. № 578500-2077 /09.03.2021г. от Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“ към МВР се изяснява, че процесният апартамент, находящ се в гр.
София, жк. „Красня поляна“, бл.31, вх.Г, ап.162, аб. № 180872 е придобит чрез договор
за покупко-продажба от 13.09.1994г. от Георги Борисов Алексиев и Марияна Крумова
Алексиева. По делото е представено и писмо изх. № 29826/03.06.2014г. от Стоян
Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, съгласно което е заявено искане до Службата по
вписванията към АВ за вписване на възбрана върху притежаваната от страна на
Марияна Алексиева 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, във връзка с обезпечаване
на вземане на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. От представено по
делото удостоверение за наследници изх. № 6855/28.12.2017г., издадено в гр. София,
район „Красна поляна“ се установява, че Марияна Крумова Алексиева е починала на
26.08.2017г., като е оставила за свои наследници по закон – Георги Борисов Алексиев
/преживял съпруг/ и ответницата В. А. Г. /майка/, Същите съгласно приложимата
норма на чл.9, ал.2 ЗН и при липса на доказателства в противна насока са придобили
наследствения имот при следните квоти: за Георги Алексиев - 5/6 ид.ч. /1/2 лична
собственост + 2/3 от 1/2 по наследство/, а за В. Г. 1/6 ид.ч /1/3 от 1/2 ид.ч. по
наследство/, за каквато част от имота се претендират вземания за топлинна енергия от
ответницата в настоящото
производство.
По настоящото дело не е спорно между страните, че ищецът е доставял топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, жк. „Красна поляна III”,
бл. 31, вх.Г, ет.7, ап.162, с абонатен № 180872 в претендирания обем за периода от
м.05.2017г. до м.04.2020г., поради което следва да се приеме че ответницата в
качеството си на наследник на починалата Марияна Алексиева и съсобственик по
отношение на топлоснабдения имот дължи претендираната цена за целия процесен
период, съобразно притежаваната от нея квота в съсобствеността.
В допълнение към горното се установява, че задължението на ответницата за
заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е 45 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, като с приетите общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай
на изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон, в каквато връзка се претендира от
страна на ищеца мораторна лихва върху главницата. Предвид изводите за
основателност на главната претенция за главница за топлинна енергия, основателна се
явява и претенцията с акцесорен характер за обезщетение за забава за сумата 35,13 лева
4
и за периода от 15.09.2018г. до 24.03.2021г.
Относно претенцията за цена на услугата дялово разпределение съдът намира
следното. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Вземането на ищеца за цена на тази услуга се основава
на един от следните факти: 1/ извършване на услугата от самото топлопреносно
предприятие на основание чл. 139, ал. 1 ЗЕ или 2/ възлагане извършването на услугата
от топлопреносното предприятие на избрана от етажните собственици фирма за дялово
разпределение съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ. В конкретния случай от събраната по делото
доказателствена съвкупност се установява, че ищецът не е извършил услугата
самостоятелно, нито са налице ангажирани доказателства за валидно възлагане на тази
услуга на изпълнилото я лице "Техем Сървисис" ЕООД, поради което, при липса на
доказано валидно облигационно правоотношение между ищеца и ФДР, за ищеца не е
възникнало уреденото в чл. 36, ал. 1 от ОУ право да получи стойността на
предоставената от ФДР услуга. С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва върху тази главница.
Ето защо предявеният иск за сумата от 7,15 лева цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 1,14
лева представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 24.03.2021г. са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с
което да бъде признато съществуването на вземания на ищеца срещу ответницата за
сумата 326,03 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.04.2020г. и за сумата 35,13 лева представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия зсза периода от 15.09.2018г.24.03.2021г., ведно със законната
лихва, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в
останалата част исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като само
ищецът е претендирал присъждането на такива. Ищецът доказва сторени по делото
разноски в общ размер на 292,61 лева, от които 192,61 лева – държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на
разноски в размер на 286,76 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който
5
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 92,45 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 22166/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. А. Г. ЕГН
**********, с адрес гр. София, жк. „Дружба“ бл.139, вх.Б, ет.2, ап.5 ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 326,03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 19.04.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата 35,13 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. до
24.03.2021г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк.
„Красна поляна III”, бл. 31, вх.Г, ет.7, ап.162.аб. № 180872 и за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 22166/2021г. по
описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,15 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 1,14 лева за периода от
м.05.2018г. до 24.03.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. А. Г. ЕГН **********, с адрес гр.
София, жк. „Дружба“ бл.139, вх.Б, ет.2, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б сумата 286,76 лева, разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и сумата 92,45 лева, разноски за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
Решението е постановено при участието „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7