РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2293

 

гр. Пловдив, 07.12.2022 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                  

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2164 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Я.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат П., против Решение № 1407 от 06.07.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 191 по описа на същия съд за 2022 год., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 4698631 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Б., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издаденият електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Алтернативно се иска решението на ПРС да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендират се сторените разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П.  в писмено становище, приложено по делото, счита касационната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Я.А.Б., срещу Електронен фиш серия К № 4698631 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, й е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 02.04.2021 г. в 19:35 ч., в Републикански път ІІ-64 км 49+800 в посока с. Труд при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON-M“ 2 МD1196, движението на МПС лек автомобил БМВ 3 ЕР РЕИХЕ, с рег. № ***, със скорост от 82 км/ч при разрешена 60 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 22 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето Я.А.Б., на чието име е регистрирано въпросното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Протокол за използване на АТСС № 1030р-10004/06.04.2021 г. и Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, БИМ.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от жалбоподателката нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от .

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. За пълнота е необходимо да се посочи, че според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата).

Изложеното до тук, налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани доказателства) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата, ведно със снимка. В случая от съдържаните на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа пълни данни за мястото на контрола („Републикански път II-64 км. 49+800“), посока на движение на контр. МПС (в двете посоки), начало и край на работа (от 12,35 часа до 23,35 часа – само за сравнение следва да се посочи, че процесното нарушение е установено в 19,35 часа), номерът на служебния автомобил, ограничението на скоростта, режим на измерване (стационарен).

Именно от съдържанието на обсъждания протокол и приложената към него снимка (на разположението на уреда), се установява, че процесното мобилно АТСС е било разположено временно на участък от пътя, т.е. осъществяването на контрола с него, не е било във време на движение. При това положение, настоящият случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., регламентираща единствено случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение (според цитираната подзаконова разпоредба, в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.).

Действително, към протокола е приложена снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата, която не може да се обвърже с деня на осъществения контрол. Това обстоятелство обаче не съставлява достатъчно основание, за да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или че материалният закон е приложен неправилно. Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има материална доказателствена сила, която обвързва съда, когато е съставен в съответствие с нормативните изисквания, какъвто е настоящият случай. Доказателствената сила на този документ не е оборена от страна на касационния жалбоподател, поради което удостоверителното изявление на издателя му за фактите отразени в него, следва да бъде зачетено така, както е направено. При това положение, данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60 км/ч и разположението на мобилното АТСС. Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС, контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта, както и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично. В този смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на МПС, не се вписват, а се отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал. При това положение следва да се приеме, че приобщеният по делото доказателствен материал установява от една страна съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, а от друга – местоположението на използваното АТСС.

По идентичен начин стои въпросът и с липсата на посочени номера на първо и последно статично изображение, доколкото, както вече се посочи и по-горе, в протокола са надлежно попълнени начало и край на работа, като часът на заснемане на нарушението – 19,35 часа е в рамките на отразения в протокола режим на работа на АТСС.

10. Правилни са изводите на ПРС и досежно мястото на извършване на нарушението. Изрично в протокола по чл. 10 от Наредбата е отразено, че мястото за контрол е именно км 49+800 м на Републикански път II-64, което без съмнение е в обхвата на действие на пътен знак В26, поставен при км 49+860 и с действие до км 49+736, който извод се подкрепя и от събраните и неоспорени от страните доказателства. До извод в обратната насока не води обстоятелството, че в протокола е посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничението до АТСС е 150 метра, доколкото от значение, за да се прецени дали камерата заснема само МПС, които се намират в зоната на действие на пътния знак В26, е не дали самата камера е разположена в зоната на действие на пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния знак В26. А в конкретния случай в протокола изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис на удостоверилия го полицейски служител.

11. С оглед изложеното, съдът намира оспорения електронен фиш за законосъобразен. В този смисъл процесното решение следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1407 от 06.07.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХІ наказателен състав, постановено по АНД № 191 по описа на същия съд за 2022 год.

ОСЪЖДА Я.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна Дирекция на МВР - Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                        2.