Мотиви към Присъда
№ 22 / 07.09.2017г. по НОХД №
857/2016г. по описа на
Несебърския
районен съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла срещу подсъдимия Р.И.М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.331, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.330, ал.1 от Наказателния кодекс за това, че на
24.06.2009г., около 15:10 часа в землището на село Кошарица, в местността „Б.”,
в конна база, находяща се в района на файтонджийското
селище, собственост на П.Щ. *** по непредпазливост (небрежни действия при
извършване на огневи работи с оксижен) е запалил чуждо имущество със значителна
стойност, както следва: постройка, представляваща конюшня, включваща шест бокса
и седем полубокса, със застроена площ от 328 кв.м.
със средна цена на квадратен метър - 570 лв./кв.м., на стойност
185 924 лева, и движими вещи от конюшнята на обща стойност 10 656
лева, собственост на П.Щ. ***, както следва: 200 броя бали сено с единична цена
3 лева, на обща стойност 600 лева, 200 броя бали люцерна с единична цена 5
лева, на обща стойност 1 000 лева, 25 броя бали слама по 1,50 лева, на
обща стойност 188 лева, фураж смес овес и ечемик около 1 250 кг., с
единична цена на килограм 0,35 лева, на обща стойност 438 лева, седло „Щубер” 18,5
инча – един броя на стойност 3 200 лева, четири
броя кожени юзди с единична цена 45 лева, на обща стойност 180 лева, 10 броя
потници (за коне) с единична цена 25 лева, на обща стойност 250 лева,
електрожен марка „Кемпи”- един брой, на стойност
1 200 лева, един брой самосвална количка за тор
на стойност 600 лева, както и движими вещи коне, както следва – един брой кон
порода „Холщкайнер”, мъжки на възраст 2г. и 10 месеца
на име Кан, без представени сертификати и родословие, на стойност 200 лева, и
един брой кон порода „Андалузка”, испански, мъжки, на
име Вергил, на възраст 6 г.,
без представени сертификати и родословие, на стойност 3 000 лева, и двата
собственост на Д. ***, един брой кон, порода без родословие, черен, кръстоска
между Арденска порода и Местна порода на име Арап,
мъжки на 8 г.,
на стойност 2 000 лева, собственост на Д.Г.Д. ***, и един брой кон
австрийски – порода „Хавлингер”, жълт, с бяла грива,
на възраст 4,5-5г., на стойност 2 000 лева, собственост на П.Щ. ***, като
са последвали значителни материални вреди на обща стойност 158 000 лв.
(сто петдесет и осем хиляди лева) – по сградата, настъпили за П.Щ.Щ., и 19 656 лева вреди за унищожени от пожара движими
вещи, от които за Продон Щ.Щ.
– вреди в размер на 12 656 лева, за Д.Г.Д. *** – вреди в размер на
2 000 лева, и за Д. *** – вреди в размер на 5 000 лева.
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Несебър поддържа
обвинението във вида, в който е повдигнато и счита, че от събраните по делото
доказателства то е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от
субективна страна, и в частност, че подсъдимият е извършил деянието при форма
на вината непредпазливост. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, предмет на обвинението, по чл.331, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.330, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, във връзка с чл.42, ал.2, т.1,
т.2 и т.6, вр. ал.3, т.1 и т.3 от НК да му бъде
наложено наказание „Пробация” при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 18 месеца и периодичност на явяването два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 18 месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа годишно за срок от една календарна година.
Първоначално подсъдимият се е
представлявал в процеса от упълномощен от него защитник, а впоследствие от
служебен такъв, назначен с определение от 16.06.2016г., постановено по делото,
на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК, който при обсъждането на гласните
доказателства констатира противоречие относно фактите, но от които следва да
бъде прието, че подсъдимият е изпълнил нареждане на своя работодател да извърши
конкретни огневи дейности, при които е възникнал пожара, но без да е трябвало
да ги извършва, предвид, че е бил назначен на длъжност „общ работник”, а не
като заварчик, липсвала заповед за извършване на огневи работи, не е проведен
ежедневен инструктаж на работника, не е създадена група за извършването на
огневи работи от поне трима души, не е било предварително почистено мястото,
където е трябвало да се извършват, въобще допуснатите редица нарушения на
Наредба № І-209 от 2004г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна
безопасност, следва да се вменят на преките началници на подсъдимия, а не на
общия работник – подсъдимия. Счита също, че е налице и съпричиняване
от страна на пострадалия, който е поставил лесно запалим материал – сено, като
не е предупредил за това, а незаконно построената конюшня не е отговаряла на
изискванията за пожарна безопасност, което е допринесло за разрастването на
пожара. Освен това размерът на имуществените вреди не е доказан по размер,
предвид, че обвинението в тази му част почива единствено на свидетелските
показания на пострадалия, но не и на счетоводни документи, а заключението на
вещото лице не е обективно. Моли подсъдимият на бъде оправдан, алтернативно да
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, чието
изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият М. разбира в какво е
обвинен и не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в който твърди,
че докато е работил за „Б.С.” ООД е извършвал заваръчни дейности, извършвал е
такива и в конюшнята в дните преди инцидента. Поддържа, че на 24.06.2009г. му е
било наредено от единия от двамата му работодатели – свид.
С.С., и от собственика на конюшнята, на която са
извършвани строително монтажни работи – свид. П.Щ.,
да довърши заварката и че никой не го е предупредил, че над металната скара,
където му е било наредено да извършва заваръчни работи, са се намирали
леснозапалими бали слама, като не е било възможно да се види това от мястото,
където е работил. Не може да си обясни как е попаднала искрата върху сламата, която
се е запалила, и от която е започнал пожара. Моли да бъде оправдан или ако бъде
признат за виновен да му бъде наложено минимално наказание.
По делото не са направени искания
за конституиране на граждански ищци и частни обвинители.
Несебърският районен съд след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.И.М. е роден на ***г***,
живее на декларирания от него постоянен и настоящ адрес:***, същият не е женен,
с основно образование, реабилитиран е на 29.08.1998г. на основание чл.88а от НК.
Подсъдимият е притежавал Свидетелство за правоспособност по
заваряване на тръби рег.№ 6277/22.02.2006г., издадено от Център за
професионално обучение към „Монтажи” ЕАД-ЦКА град София, чиято валидност е
изтекла на 17.02.2009г.
Впоследствие на 10.04.2009г. по
силата на трудов договор, сключен между „Б.С.” ООД, от една страна като
работодател, и подсъдимия Р.И.М., в качеството му на работник, последният е
приел да изпълнява длъжността „общ работник” на пълен (8-часов) работен ден,
като Р.М. е постъпил на работа в деня на сключването на договора. Договорът е
сключен на основание чл.70 от КТ със срок на изпитване 6 месеца в полза на
работодателя, а като месторабота е посочено цех за метални конструкции. Съдружници в „Б.С.” ООД са били свидетелите Г.С. и С.С., а дружеството се е
представлявало от управителя свид. Г.С.. Освен това в деня на
сключването на трудовия договор е бил проведен начален инструктаж на работника Р.М.,
но според длъжностната характеристика не е предвидено изрично като задължение
да извършва заваръчни дейности, като е предвидено право да откаже изпълнението
на възложена работа, за която не е инструктиран или няма изискваща се
правоспособност и квалификация, като при необходимост, освен основните му
трудови функции, свързани с извършване на ръчни рутинни дейности или с помощта
на най-прости инструменти и механизми, е предвидено да участва в
товаро-разтоварни, монтажни и демонтажни дейности, може да бъде пренасочван за
боядисване на съоръжения, за озеленяване, почистване на сгради, машини и
съоръжения.
Свидетелят П.Щ. стопанисва от
десетилетия конна база, находяща се в местността „Б.” в землището на село
Кошарица, община Несебър, разположена върху поземлен имот с площ от около 9,5
дка. През месец юни 2009г. тази база е включвала жилищна сграда, една конюшня и
манеж за тренировки на коне, в която той обучавал коне за конни състезания, без
за сградите да съществуват строителни книжа. Конюшнята е включвала две отделни
сгради като едната от тях е долепена до жилищната сграда и е включвала 7 бокса,
отделени един от друг с бетонна стена; по продължение на къщата е имало още
десет бокса, които са пред самия манеж, които десет бокса, всеки с височина
2,80м., са били отделени един от друг със стоманени врати и метални
конструкции, така, че от един бокс не може да се минава в друг, а е имало
коридор, от който се влиза във всеки от боксовете. Покривната конструкция на
тези десет бокса, представлявала метална, здрава носеща конструкция, с
декоративни елементи, за разлика от другите седем бокса долепени до къщата,
върху които е била изградена бетонна плоча.
В архива на общинска
администрация при Община Несебър не се съхраняват одобрени проекти за
извършвани строежи и преустройства от свид. П.Щ. или от „Д. – 49” ООД, ЕИК ........, в което
дружество той е съдружник и един от управителите, в местността „Б.”, в
землището на село Кошарица, община Несебър, не са издавани разрешения за строеж
и удостоверения за въвеждане на строежи в експлоатация за сгради.
Във водения от Министерството на
младежта и спорта Публичен регистър на спортни обекти и обектите за социален
туризъм по чл.48а от Закона за физическото възпитание и спорта не е вписана
Конна база, находяща се в землището на село Кошарица, местността „Б.” –
файтонджийска база, която да се стопанисва от свид. П.Щ.Щ..
В Общинска служба „Земеделие” – град
Несебър не е регистриран обект „Конна база” в землището на село Кошарица, а „Д.
– 49” ООД, ЕИК ........ не фигурира като собственик в регистрите, поддържани от
ОбСЗ – Несебър до влизане в сила на кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Кошарица.
Едва на 25.08.2014г. „Д. – 49”
ООД, ЕИК ........ е закупил четири имота, всички в съседство, съответно с
идентификатори с №№ 51500.22.37, 51500.22.38, 51500.22.39 и 51500.22.73, всички
на обща площ 9.526 дка, с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя.
През месец юни 2009г. свид. П.Щ. е решил да подмени старите и неудобни врати на
конюшнята с нови, поради което е възложил на „Б.С.” ООД, чиято основна дейност
е производство на метални конструкции и части от тях, да изработят и монтират
плъзгащи врати. Дейностите, които е извършвало дружеството в конюшнята,
стопанисвана от свид. П.Щ., са свързани с монтирането
на врати, в т.ч. и преградни, и конструкцията на тавана, което е налагало
извършването и на заваръчни дейности. Тези заваръчно монтажни дейности
дружеството е извършвало чрез наети работници по трудово правоотношение, между
които и подсъдимия, като в работата са участвали лично и съдружниците
– свидетелите Г. и С. Станеви. На 24.06.2009г., докогато са изминали около 20
дни от началото на извършването на дейностите в конюшнята, там са отишли да
работят свидетелите Г.С., С.С. и Б.Б., както и подсъдимият М.. Към този момент вече е била
приключила работата в тази част от конюшнята, в която са се намирали 10-е
бокса, покривната конструкция, която е изградена от метални решетки над всеки
бокс, върху които са били монтирани дървени плоскости, върху които пък е
следвало да се складират балите със сено, слама и люцерна. През този ден
четиримата са започнали да поставят вратите на клетките (боксовете) в тази част
от конюшнята, в която са се намирали 7-те бокса, и която е долепена до жилищната
сграда. След обяд на този ден свидетелят П.Щ. е заявил на свид.
С.С., че не му харесва част от изпълнението на
металните решетки, поставени над боксовете в горната част на конюшнята с 10-те
бокса, където работата вече е била приключила, тъй като на места е пропуснато
да се заварят, поради което и без да уведоми никой, че вече над монтираните
дървени плоскости над боксовете е поставил 200 бали сено, 200 бали люцерна и
125 бали слама и люцерна, е наредил да се извършат тези довършителни дейности, респ.
свързани с отстраняване на недостатъци, а предвид, че свид.
Г.С. и свид. Б.Б., който
също е участвал в заваряването на решетките и при монтирането и поставянето на
дървените плоскости, в този момент са били заети с монтирането на една от
вратите, свид. П.Щ. е посочил, че тези довършителни
заваръчни дейности следва да извърши подсъдимият М., а на последния това е
наредено да извърши от свид. С.С..
Предвид, че и електрожена на Б.С.” ООД се е ползвал от другите работници, на подс. М. е бил предоставен електрожена, собственост на свид. Щ., който се е намирал в едно от помещенията в
жилищната сграда, ползвано за работилница. Така, подс.
М. е взел електрожена на свид. Щ. и е отишъл с него в
горната част на конюшнята с десетте бокса и е започнал да заваря металната
решетка над третия бокс, върху която е била монтирана и дървената плоскост с
дебелина 200 мм., запалима, която е била хваната за
желязната решетка със самонарезни винтове, както и в
останалите боксове, а над нея са били наредени балите сено, слама и люцерна, за
чието наличие там към онзи момент подс. М. не е
знаел, а свид. Щ. е влязъл в офиса си, който също се
е намирал в жилищната сграда. След около
десет минути един от братята С.е започнал да вика на подс.
Р., че започва пожар от тази част на конюшнята, в която е работил подс. Р.М.. Отначало се е виждал само дим и се е
почувствала миризма на изгоряло, но впоследствие огънят се е разпространил
много бързо и обхванал цялата сграда – горната част на конюшнята с 10-те бокса.
Свид. Г.С. е успял да измъкне от сградата подс. М., а свидетелите С.С. и Б.Б. са искали да загасят огъня с вода, но от чешмата, от
който е бил разпънат маркуч, не е имало вода. По това време в боксовете в
горната част на конюшнята с 10-те бокса е имало четири коня, а именно: един кон
порода „холщкайнер”, мъжки, на възраст 2г. и 10 м. на
име Кан, без представени сертификати и родословие; един кон порода „андалузка”, испански, мъжки, на име Вергил, на възраст 6
г., без представени сертификати и родословие, и двата собственост на Д. ***;
един кон без родословие, черен, кръстоска между арденска
порода и местна порода на име Арап, мъжки на 8 г., собственост на Д.Г.Д. ***, и
един кон австрийски порода „хавлингер”, жълт с бяла
грива на възраст 4,5-5 г., собственост на свид. П.Щ..
Д.Г.Д. и Д.С.Д. са предоставили по-рано своите коне на свид.
П.Щ., в чиято конюшня те са бъдат тренирани и обучавани за състезания. Свид. П.Щ., след като му е било съобщено за възникналия
пожар и е излязъл от къщата, се е опитал да спаси конете като ги изведе от
конюшнята, но не е успял да се добере до боксовете, тъй като е бил спрян от
вече разразилия се пожар. Три от конете са изгорели в бокса, а четвъртият при
пожара е успял да излезе от бокса и от сградата, като е бил видян да гори, но
на следващия ден и той е умрял.
От заключението на изготвената в
хода на съдебната фаза от производството съдебно-икономическа, оценителна
ветеринарна експертиза се установява, че стойността на коня порода „Холщайнер, мъжки, на възраст 2г. и 10м. на име Кан, без
представени сертификати и родословие, е в размер на 2 000 лева; стойността
на коня порода „Андалузка”, испански, мъжки на име
Вергил, на възраст 6г., без представени сертификати и родословие, е в размер на
3 000 лева; стойността на коня без родословие, черен, кръстоска между Арденска порода и Местна порода на име Арап, мъжки, е на
стойност 2 000 лева; и стойността на коня австрийски, порода „Хавлингер, жълт с бяла грива на възраст между 4.5-5г., е на
стойност 2 000 лева.
На помощ при опита за гасене на пожара
е пристигнал и свидетелят Б.Б., който е съсед на свид. П.Щ., а след като пожарът се е разраснал и намиращите
се там са разбрали, че няма да могат да го изгасят сами, са се обадили в 15:10
часа на 24.06.2009г. за възникналия пожар на РС ПБС – Несебър, но докато
пристигнат пожарните коли в 15:10 часа, движимите вещи в нея, в т.ч. и четирите
коня са изгорели напълно, макар и пожарът да е бил локализиран в 16:10 часа, а
работата по гасенето да е приключила около 17.:30 часа и да е започнало тогава
разчистването.
Според вещото лице Ж.Ж., който не е присъствал при огледа, но заявява пред съда,
че поддържа изготвеното от него експертно пожаротехническо
заключение, причината за пожара е нарушаване на противопожарните изисквания и
предвид, че мястото, където се извършвали огневи работи, не е било почистено от
разпръснатата слама, не са се ползвали противопожарни уреди при гасене, а в
района не е имало противопожарни кранове и шлангове. Най-напред при заваряването
е пламнала именно сламата след попадането на искра, а оттам е започнало и
разпространението на пожара в дълбочина и широчина, като с увеличаване
температурата, се е увеличавал и пламъка и е обхванал другите горивни
конструкции.
От експертното пожаротехническо
заключение, изготвено от инж. П.К.К. по назначената
допълнителна съдебна пожарно-техническа експертиза, също се изразява становище,
че най-вероятната причина за възникване на пожара е извършването на огневи
работи. Цитират се разпоредби от Наредба І-209/2004г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност на обектите в експлоатация, които счита, че са нарушени в
случая и касаещи лицата, които следва да носят отговорност за тяхното
неспазване. Посочено е, че подс. Р.М. не е притежавал
необходимата квалификация и не е имал право да извършва заваръчни дейности,
макар да е преминал периодичен и извънреден инструктаж, като липсват данни той
да е преминал ежедневен инструктаж, както и да е предприел каквито и да е мерки
за спазване на изискванията за извършване на огневи работи. При изслушването му
пред съда вещото лице потвърждава, че в случая не са предприети предварителни
действия за обезопасяване мястото на работа, а в службата за пожарна
безопасност не съществуват документи, издадени за обекта, в зависимост от
категорията на строежа.
Освен конете, при пожара са
изгорели и движимите вещи, намиращи се тогава в сградата, собственост на свид. Щ., и чиято стойност към момента на унищожаването им
според заключението на изготвената също в съдебната фаза на производството
съдебно техническата и оценителна
експертиза, е както следва: 200 бали сено с единична цена 3 лева,
амортизационно овехтяване 5%, са с остатъчна стойност 570 лева с включен ДДС;
200 бали люцерна с единична цена 5 лева, амортизационно овехтяване 5%, са с
остатъчна стойност 950 лева с включен ДДС; 125 бали слама с единична цена 1,50
лева, амортизационно овехтяване 5%, са с остатъчна стойност 178 лева с включен
ДДС; фураж смес овес и ечемик 1250 кг. с цена 0.40 лв./кг. и с амортизационно
овехтяване 5%, е с остатъчна стойност 475 лева с включен ДДС; седло „Щубер” с отчетено 15% амортизационно овехтяване, е с
остатъчна стойност 2 465 лева с включен ДДС; седло „Престиж” с отчетено
15% амортизационно овехтяване е с остатъчна стойност 2 465 лева с включен
ДДС; 4 броя кожени юзди с единична цена 50 лева с отчетено 30% амортизационно
овехтяване е с остатъчна стойност 140 лева с включен ДДС; 10 броя потници с
единична цена 25 лева с отчетено 30% амортизационно овехтяване са с остатъчна
стойност 175 лева с включен ДДС; електрожен „Кемпи” с
отчетено 15% амортизационно овехтяване е с остатъчна стойност 1 020 лева с
включен ДДС; количка самосвална за тор с отчетено 15%
амортизационно овехтяване е с остатъчна стойност 510 лева с включен ДДС, или
вещи на обща стойност 8 948 лева. Със същата експертиза е изчислена и
пазарната стойност към 24.06.2009г. на постройката, представляваща част от конюшня
с площ от 328 кв.м., и която е оценена на сумата в размер на 150 300 лева
без включен ДДС.
След пожара свид.
Щ. е осигурил фадрома и камиони, с помощта на които е
разчистил мястото, на което е била разположена изгорялата част от конюшнята, а
на мястото на 10-те бокса са изградени нови 12 бокса, които са един срещу друг
в две редици, отделени от коридор, конюшнята в тази и част е разширена с около
3 метра, изградена е от бетон, включително и покривната част и термоизолационни
панели, незапалими. Изграждането на тази част от конюшнята на мястото на
изгорялата от пожара, е извършено от „Б.С.” ООД, като във възстановителните
работи е участвал и подс. М..
След пожара подс.
М. е продължил да работи за „Б.С.” ООД, като трудовият му договор е бил прекратен
на 07.08.2009г.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
обясненията на подс. Р.М., показанията на свидетеля П.Щ.,
с изключение в частта му относно статута на сградата, изгоряла при пожара, тъй
като в тази им част те не кореспондират с писмените доказателства, свидетелите С.С., Г.С., Б.Б. и Б.Б., от Справка за съдимост рег.№ 828/31.10.2-16г., писмата,
изпратени до съда от Минестерството на Младежта и
спорта, Община Несебър и ОбСЗ – Несебър, Нотариален
акт № 40, том ХІІ, рег. № 11870, дело № 2180/2014г. на нотариус С.А.с рег.№ 208
на НК и район на действие Несебърския районен съд, Съдебно техническата и
оценителната експертиза извършена от вещото лице М.А., и от писмените
доказателства, събрани в ДП № 14-733/2009г. по описа на РУП-Несебър, пр.пр.
вх.№ 1164/2009г. по описа на РП-Несебър, а именно: Протокол за оглед на
местопроизшествието от 24.06.2009г., ведно с фотоалбума към него, Телефонограма
№ 95/24.06.2009г. от ПБС – Несебър, Експертно пожаротехническо
заключение, извършено от вещото лице Ж.Р.Ж., Заповед № 25/07.08.2009г. на „Б.С.”
ООД, Трудов договор № 30/10.04.2009г., Длъжността характеристика за длъжността
„работник сглобяване на детайли”, Свидетелство за правоспособност по заваряване
рег.№ 6277/22.02.2006г., издадено от Център за професионално обучение към
„Монтажи” ЕАД-ЦКА град София, Книга за инструктаж, служебна бележка №
22/10.04.2009г. за проведен начален инструктаж, издадено от „Б.С.” ООД,
Съдебно-икономическа, оценителна ветиринарна
експертиза, извършена от вещото лице К. Я.Т., Експертно пожаротехническо
заключение, изготвено от вещото лице инж. П.К.К..
Настоящият съдебен състав намира
че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и
правната квалификация на извършеното деяние, прокурорът е направил законосъобразен
извод в акта по чл.246 от НПК, че подсъдимият Р.И.М. е осъществил деяние, което
да бъде субсумирано под състава на престъпление по
чл.331, ал.3, предл.2-о, във връзка с ал.1, вр. чл.330, ал.1 от Наказателния кодекс, за което същият е
привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
Престъплението по чл.331, ал.1 от НК е резултатно – на реално увреждане, и се счита за осъществено при
установяване на извършването на изпълнителното деяние, криминализирано
с тази норма, а именно непредпазлив палеж. Разпоредбата от специалната част на
НК, с която е криминализирано деянието, за което
подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, систематически се намира в
Глава ХІ, озаглавена „Общоопасни престъпления”,
Раздел І „Престъпления, извършени по общоопасен начин
или с общоопасни средства” и има предвид дейност,
която според основния състав по чл.330, ал.1 от НК, визиращ умишления палеж, се
изразява в запалване на предмета на престъплението. Това означава
предизвикването на бурна окислителна реакция с него и престъпният резултат бива
осъществен, когато предметът започне да гори със собствен огън, а изискването е
предметът да бъде със значителна стойност. Престъплението по чл.330 от НК е общоопасно, защото както другите, предвидени в същата глава
престъпни състави, може да увреди или най-малкото да застраши, т.е. да постави
в опасност лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, а при
умишления палеж няма изискване да са настъпили значителни вреди, а само
запаленият предмет да е със значителна стойност. За разлика от други случаи на
престъпления, които се извършват по непредпазливост, във фактическия състав на
престъплението по чл.331 от НК няма пълно съвпадение с умишленото престъпление от
обективна страна, като несъответствието е в предмета на посегателство. Предмет
на непредпазливия палеж е имот по чл.330, ал.1 от НК със значителна стойност,
но изискването е този предмет – запаленият по непредпазливост, да бъде непременно
чужд, защото ако деецът запали по непредпазливост имот със значителна стойност,
но собствен, престъпление по чл.331 от НК няма.
Налице е квалификацията на ал.3
на чл.331 от НК – от деянието са последвали значителни вреди – на обща стойност
168 248 лева, включващи стойността на унищожената от пожара сграда на
стойност 150 300 лева и движимите вещи, в това число и един от конете,
собственост на свид. П.Щ. на обща стойност
10 948 лева, стойността на двата коня, собственост на Д.С.Д. – 5 000
лева, и стойността на коня, собственост на вече починалия Д.Г.Д. – 2 000
лева. Имуществото, предмет на запалване, е на обща стойност под 14 минимални
работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. Съгласно Решение
№ 312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д.№ 273/2008г., ІІІ н.о., „значителни
имуществени вреди” са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка
от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на
деянието. Причинените от подс. М. щети вследствие на
пожара се съотнасят към сбора от 14 минимални работни заплати 50 пъти.
Постройката, представлява незаконен
строеж от гледна точка на строителните правила и норми като изградена без
одобрен и съгласуван инвестиционен проект съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ и без
разрешение за строеж, изискуемо по чл.148 от ЗУТ.
Характерът на строежа обаче не
влияе върху правото на собственост. Не може да се приеме, че след като
пристройката е незаконно построена, тя не съществува.
Съдебната практика и в областта
на вещното право е категорична в тази насока, а именно, че незаконен строеж
може да бъде обект на правото на собственост ( Опр. №
879/18.08.2009г. на ВКС по гр.д.№ 762/2009г., І г.о.; Р. № 195/23.02.2009г. на
ВКС по гр.д.№ 4951/2007г., І г.о.). Към датата на деянието – 24.06.2009г.,
когато подсъдимият е запалил по непредпазливост сградата, представляваща част
от конюшня, едноетажна постройка, строежът не е бил обявен за незаконен от
органите на РДНСК и не е подлежал на премахване. Към този момент тази постройка
е принадлежала на собственика на поземления имот, в който е била построена, по
силата на приращението (чл.92 от Закона за собствеността)
и е имала стойност. Унищожените при пожара движими вещи, намирали се тогава в
постройката, не са били безстопанствени, обстоятелството, че същите не са били
осчетоводени в счетоводството на търговско дружество, нито означава, че същите
няма стойност, нито, че не могат да бъдат собственост на физическо лице, а и на
юридическо лице, и в частност на търговец.
От субективна страна Р.М. е
извършил деянието непредпазливо, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Същият е извършвал огнева работа, чиято легална дефиниция е в § 1,
т.5 от ДР на действащата към момента на деянието Наредба № І-209 от
22.11.2004г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на
обектите в експлоатация (отм.22.10.2011г.) и сред които спадат дейности,
свързани със заваряване, запояване и рязане на метали и техни сплави при
използване на заваръчни съоръжения. Бил е и длъжен да се съобрази, че
заваряването се извършва в непосредствена близост до дървена плоскост, която е запалима, както и да установи, дали в близост не се намират
и други леснозапалими вещества, т.е. длъжен е бил да установи наличието на бали
сено, слама и люцерна върху дървената плоскост, макар и да не му е било
съобщено за това. Както дървената плоскост, така и балите върху нея са се запалили,
след като подс. М. е предприел действия по
заваряване, като запалването е било в резултат на отделената при заваряването
шлака, представляваща източник на запалване с достатъчна мощност, видно от
двете пожаротехнически заключения на вещите лица.
Ясно е, че свидетелите С.С. и Г.С. – работодателите, не са се интересували притежава
ли правоспособност М., както и че не са издавани съответните актове по чл.101
от наредбата, нито са спазени регламентиращите огневи работи правила в нея в
чл.111. Посоченото обаче не изключва наказателната отговорност на подсъдимия,
защото при извършването на огневите работи М. не е изпълнявал някаква
неправомерна заповед на работодателя си, нито пък пострадалия или работодателя
му по някакъв начин са допринесли за възникването на пожара, доколкото волята и
поръчението изобщо не са обхващали заваръчна дейност в нарушение на
законоустановените правила. Подсъдимият е бил длъжен да предвиди, че не борави
безопасно при извършване на огневи работи – заваръчна дейност, което освен, че
е правнорегламентирана дейност, уредена в
горепосочената наредба, която в т.1.10.1 в Приложение 6 към чл.111, изрично
предвижда да не допускат попадане на искри, разтопен метал и остатъци от електроди
върху горими конструкции, като незнанието на закона
не извинява, то дори и да не беше посочена правна регламентация, дори
елементарният човешки опит сочи, че в близост до леснозапалими материали,
каквото е дървото, сеното, сламата, не бива да се заварява, тъй като при него
се отделят искри и от това възниква опасност от пожар. В случая М. съзнателно е
нарушил това изискване да не извършва заваряване до леснозапалими материали,
като лекомислено е сметнал, че не съществува реална опасност от пожар или би я
предотвратил. Това отклонение от дължимото поведение поражда за него
задължението да предвиди и предотврати престъпния резултат. Посоченото
обосновава извода за наличие на всички белези на непредпазливостта и изключва
деянието да е случайно по смисъла на чл.15 от НК, приложим в случаите, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Не е налице и хипотезата на
чл.16 от НК, регламентиращ, че не е виновно извършено деянието, което е
осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по
установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.
По тези съображения съдът призна
подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.331, ал.3,
във връзка с ал.1, във връзка с чл.330, ал.1 от НК, относим
към процесния случай.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и
субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в
разпоредбата на чл.331, ал.3, предл.2-ро, вр. ал.1, вр. чл.330, ал.1 от
Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност
на деянието, както и количеството на стойността на предмета на престъплението,
извън този обуславящ определена правна квалификация, а от друга страна –
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е указал на разследващите
органи в хода на разследването и макар и да не се признава за виновен, дава
обяснения пред съда, цялостното му процесуално поведение следва да бъде
окачествено като положително. В никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати
и фактическите данни за личността на подсъдимия, и в частност, че не е осъждан,
респ. реабилитиран е от близо 20 години, а именно на 29.08.1998г. на основание
чл.88а от НК, Освен, че има образование, има завършени допълнителни
квалификационни курсове. Особено значение имат както обстоятелството, че
разследването е продължило 7 години преди обвинението да бъде внесено в съда,
което е неоправдано дълго и при всички случаи само по себе си представлява
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство (Решение № 59/29.03.2017г.
по н.д.№ 131/2017г. на ВКС, І н.о.), така и факта, че със системното нарушаване
на множество на разпоредбите на Наредба № І-209 от 22.11.2004г. за правилата и
нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация
(отм.22.10.2011г.), от страна на този, който се представя са собственик на
конюшнята – свид. П.Щ., и от страна на
представителите на работодателя на подсъдимия – свидетелите С. и Г. Станеви,
последните са допринесли в немалка степен за възникването на пожара и
настъпилите в резултат на него неблагоприятни последици, изразяващи се в
значителни имуществени вреди. Отдадено при определяне на наказанието е и
последващото поведение на подсъдимия в опитите му заедно с останалите намиращи
се на мястото лица да загаси пожара, а така също да предотврати настъпването на
още по-големи вреди. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти (без
последващо поведение), разгледани в аспекта, както на наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, така и на изключителни такива, при
които и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко,
наказанието на подсъдимия Р.И.М. следва да бъде определено в условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. А визираното последващо поведение на подсъдимия,
независимо, че не е от естество до доведе до приложение на привилегирования
състав на чл.332 от НК, отделно се приема от съда като изключително смекчаващо
вината обстоятелство, наред с продължителния и неоправдан срок на
разследването. По този начин предвиденото в закона наказание „лишаване от
свобода” съдът прие да бъде заменено с наказание „пробация”
с налагане единствено на задължителните пробационни
мерки по чл.42а от НК и в минималните срокове, а именно: 1. „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, при периодичност 2
(два) пъти седмично, и 2. „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 (шест) месеца. Така определеният вид и размер на
наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
С оглед обстоятелството, че
подсъдимият Р.И.М. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест следва да се
възложат разноските по делото, като същият на основание чл.189, ал.3 от НК бъде
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Бургас сумата в
размер на 667,50 лева, представляваща направени в досъдебното производство
разноски, и по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 489 лева,
представляваща направени от съда разноски.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
09.10.2017г.
Град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: