Р
Е Ш Е
Н И Е № 43
гр. Шумен 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Жанета Дучева , с участието на прокурора Д.Арнаудов , като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №409 по описа за 2019г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Иск с правно основание по чл.340 ГПК във вр. с чл.5 ал.2 ЗЛС.
В исковата си молба до съда, Д.С.А. в качеството му на настойник на Р.Д.А. и в допълнителната искова молба , депозирана чрез назначеният на Р.Д.А. процесуален представител адв.К.Д. , се твърди ,че Р.А. страда от психическо заболяване от 1984г. , заради което през 1994г. по иск на нейната майка Ц.Б.А. била поставена под пълно запрещение ,въз основа на съдебно решение от 16.11.1994г. по гр.д.№725/1984г. по описа на ШОС. Видно от решение №6003/174 от 6.12.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ „Х. Б.“ АД гр.В. тя страдала от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане . Трайно изразена промяна на личността , умерено нарушение в социалната адаптазия и е определена 80% трайно намалена работоспособност. Съгласно удостоверение №94 у-14/14.02.2007г. издадено от общ.Ш. за настойници били назначени нейните родители Ц.Б.А. и Д.С.А.. Тя се чувствала с подобрено здравословно състояние. Освен пенсията, която получавала тя работела в кухня , отделно гледала стари и болни хора с цел по – високи доходи. Живеела заедно с родителите си и отношенията им били добри и не влизала в пререкания с тях. Спазвала редовно приема на предписаните лекарства от д-р С.С. . Имала добри междусъседски отношения , пазарувала на своите родители , пестяла и харчела разумно , когато й се наложило пътувала без придружител. Не била влизала в болница повече от 5 години.
С оглед на изложеното ищецът моли съда след като се уверите в истинността на изложеното, да постанови решение, с което да отмени запрещението на Р.А., наложено с цитираното по-горе решение и същото да се замени с ограничено запрещение.
Назначеният на Р.А.
процесуален представител
за процесуално представителство адв.К.Д. счита предявеният иск за основателен и моли съдът да отмените запрещението й, наложено с цитираното
по-горе решение и същото да се замени с ограничено запрещение
Ответницата Ц.Б.А. не е депозирала отговор на исковата молба , не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по иска.
Прокурорът счита предявеният иск
за основателен.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна : Видно от съдебно решение от 16.11.1994г. по гр.д.№725/1984г. по описа на ШОС Р.Д.А. е била поставена под пълно запрещение по иск предявен от нейната майка Ц.Б.А., като съгласно удостоверение №94 у-14/14.02.2007г. издадено от общ.Ш. за настойници били назначени нейните родители Ц.Б.А. и Д.С.А.. Видно от решение №6003/174 от 6.12.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ „Х. Б.“ АД гр.В. Р.А. страдала от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане . Трайно изразена промяна на личността , умерено нарушение в социалната адаптазия и е определена 80% трайно намалена работоспособност. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-прихиатрична експертиза , възприето от съда и неоспорено от страните , се установява , че Р.Д.А. страдала от параноидна шизофрения и фигурирала в диспансерния регистър на ДПБ с.Ц.б.. Психичното заболяване на Р.А. имало хроничен ход , довело е до оформяне на умерено изразена личностова промяна .Същевременно тя притежавала достатъчна годност правилно да възприема и анализира факти и обстоятелства от ежедневния живот , свързани със своите и на околните действия и да изгражда относително адекватно на тях поведение. Тя притежавала макар и ограничена годност да се грижи за своите работи и да защитава своите интереси . Съгласно анамнезата и наличната медицинска документация в последните няколко години Р.А. била хоспитализирана двукратно , по собствено желание ,във връзка с обостряне на симптоматиката или корекция в медикаментозната поддържаща терапия , която редовно приемала. Не били наблюдавани груби поведенчески отклонения ,възбудно-агресивни прояви или противоправни действия.
От показанията на разпитаният по делото свидетел О.Р.И.
се установява ,че Р.А. се грижела за
болния му баща ,който бил със счупена тазобедрена става от две седмици и
свидетелят бил много доволен от нея , тъй като се грижела прекрасно за него.
Поне два пъти в рамките на деня тя му се обаждала за да го осведоми за
състоянието на неговия баща. Тя готвела ,чистела ,сменяла го и бащата на
свидетеля също бил много доволен от полаганите за него грижи. Тя била
отзивчива и комуникативна и с нея се общувало без никакви проблеми. Същата спазвала изискванията ,които той и давал и
дори извършвала допълнителни задачи ,които свидетелят не й бил поставял , като
той бил по професия лекар.
Р.А. бе изслушана от съда на осн.чл.337
ал.1 от ГПК и съдът придоби непосредствени впечатления от състоянието й. Установи се ,че тя се чувствала добре ,в добра ремисия от
лекарствата и спокойна. Ежедневието й минавало спокойно , като за да има
допълнителни доходи полагала грижи за болни и стари хора . Сега се грижела за
един възрастен мъж ,който бил на 80 години, бил със счупен крак и лежащо болен. Тя полагала за него грижи по два
часа на ден . Била разведена и нямала деца . Живеела с двамата си родители в
едно жилище . Имала и брат , който карал „такси“ ,но съшият заявил , че тя следва сама да се оправя с проблемите си.
Ходила заради пенсията си и до НОИ ,но засега нямала финансова възможност да се
снабди с нужните й документи за трудов стаж. Посещавала редовно личният си
психиатър и си поръчвала в аптеката инжекция депо ,която й се поставяла веднъж
в месеца. Тя сама се свързала с болница
в гр.С. и сама постъпила там на лечение.
Съдътконстатира при изслушването на запретената, че тя отговаря напълно адекватно на всичките й поставени въпроси от съда и другите участници в процеса. Тя е спокойна и уравновесена , усмихната , отговаря изчерпателно и ясно на зададените въпроси и има съвсем нормално поведение и реакции. Грижи се за себе си и сама си осигурява лекарствата и сама отговаря за приемането им.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи : Предявен е иск по чл.340
от ГПК във вр. с чл.5 ал.2 от ЗЛС за отмяна на наложеното пълно
запрещение на Р.А. и заменянето му с ограничено
запрещение, като предявеният иск е допустим тъй като е предявен от надлежна страна - от назначеният й настойник нейният баща Д.А..
В настоящия случай се касае за лице, което е било
поставено под пълно запрещение. Ето защо предмет на доказване и по настоящото дело е психическото
състояние на поставеният под
запрещение и покриване на
юридическия критерий за вменяемост - разбиране свойството и значението на
извършеното и способността да ръководи постъпките си, както и степента на
съответните му умения, респ. възможността на поставеният
под запрещение да се грижи сам за себе си и за своите работи и степента,
в която може да прави това. Във всеки случай в производството за поставяне под
запрещение, респ. и за отмяната на вече постановено запрещение, се държи сметка
и следва да е определящ интересът на този, който трябва да бъде поставен под
запрещение, респ. - да бъде отменено вече постановено запрещение, а не други
интереси.
Предвид изложеното, при съвкупната
преценка на доказателствата, и при определящо значение на заключението на СПЕ,
прието пред настоящия състав на съда и
съобразило актуалното състояние на лицето преди решаване на делото, както и с оглед преценката на отговорите
и поведението на запретената, възприети от съда в изпълнение на изричната процедура за
разглеждане на тези искове, и задължителните указания дадени в ППВС № 5/79 г.,
настоящият състав на съда приема, че са налице основания за отмяна на пълното запрещение на Р.А. и заменянето му с ограничено такова. Заболяването на запретената има
хроничен ход , довело е до оформяне на умерено изразена личностова промяна , но
тя притежава достатъчна годност правилно
да възприема и анализира факти и обстоятелства от ежедневния живот , свързани
със своите и на околните действия и да изгражда относително адекватно на тях
поведение.
В случая състоянието на Р.А. не е така тежко и въпреки ,че тя страда от психично заболяване , състоянието й обосновава нуждата тя да бъде под ограничено запрещение тъй като тя притежава макар и ограничена годност да се грижи за своите работи и да защитава своите интереси .
Предвид гореизложеното предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ пълното запрещение на Р.Д.А. с ЕГН ********** *** , постановено с решение от 16.11.1994г. по гр.д.№725/1994г. по описа на
ШОС.
ПОСТАВЯ под ограничено запрещение на осн.чл.5 ал.2 от ЗЛС Р.Д.А. с ЕГН ********** *** .
След влизане в сила на решението , препис от него да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община Ш. за назначаване на попечител на Р.Д.А..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: