№ 20344
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Г.З.Л.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110105352 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК и е образувано по искова молба,
подадена от М. И. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата
на който заемала длъжността "офис мениджър”, който бил прекратен със заповед № 18/
11.11.2022г., на основание чл. 71 КТ.
В исковата молба са развити съображения, че уволнението било незаконосъобразно, тъй
като работодателят не спазил предварителната закрила, предвидена в чл. 333 КТ, тъй като
към момента на прекратяване на трудовия договор ищцата ползвала отпуск по болест.
Ищцата навежда доводи, че поради незаконното уволнение претърпяла вреди в размер
на брутното трудово възнаграждение, получено в последния пълен отработен месец.
При изложените фактически твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с
което да отмени уволнението като незаконосъобразно, да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност и осъди ответника да присъди обезщетение за причинените
вследствие на уволнението вреди.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
“Т.П.” ООД, в който оспорва изцяло предявените кумулативно обективно съединени искове.
В отговора са релевирани доводи, че уволнението е извършено в съответствие със закона.
Посоченото становище е аргументирано с доводи, че при посоченото уволнително
основание законът не предвижда предварителна закрила. Ответникът релевира възражение
1
за изтекла погасителна давност.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да
постанови решение, с което предявените исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 14.09.2022г. между страните е сключен трудов договор № 18, по силата на който ищцата
е заемала длъжността "офис мениджър”. В договора е уговорен срок за изпитване, с
продължителност 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Страните са
постигнали съгласие основното трудово възнаграждение в размер на 2000 лева и
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 180 лева.
От събраните писмени доказателствени средства- болничен лист № ****/ 02.11.2022г.,
болничен лист № ***/ 19.01.2023г., болничен лист № ****/ 21.11.2022г., болничен лист №
****/ 20.12.2022г., болничен лист от 21.11.2022г. се установява, че на ищцата е било
разрешено ползването на отпуск по болест за периодите 01.11.2022г.- 14.11.2022;
19.01.2022г.- 17.02.2022г.; 15.11.2022г.- 19.12.2022г; 20.12.2022г.- 18.01.2023г.; 15.11.2022г.-
19.12.2022г.
Със заповед № 18/ 11.11.2022г., трудовият договор между страните е прекратен, на
основание чл. 71 КТ. От представената товарителница № ******** се установява, че
заповедта е връчена на ищцата на 17.11.2022г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от
правна страна:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които (според уволненото лице)
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или
надлежното му упражняване (така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По отношение на иска за незаконосъобразност на уволнението, съобразно правилата на
разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението. Законността на едностранното прекратяване на
2
трудовото правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от проявлението на
следните материални предпоставки- наличие на уговорка за срок за изпитване в трудовия
договор с ищцата, издаване на заповедта за уволнение преди изтичането на този срок.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово
правоотношение; 2. ищцата да е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение
на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и третата предпоставка е
обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ- за отмяна на уволнението като незаконно. Тежестта на установяване, при
условията на пълно и главно доказване, на вторият факт- оставането на ищцата без работа
следва да бъде установено в процеса на доказване от нея.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 18/
14.09.2022г., възникнало като безсрочно трудово правоотношение, със срок за изпитване- 6
месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на което ищцата е заемала при
ответника длъжността “офис мениджър”.
Не е спорно в доктрината и трайната съдебна практика, че трудовият договор със срок
за изпитване в полза на работодателя цели да провери годността на работника да се справи с
възложената работа. В рамките на срока за изпитване работодателят трябва да направи
преценка удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на
задълженията му. Преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не
подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за незадоволителен от
работодателя, той може да прекрати законосъобразно договора с работника в рамките на
срока за изпитване, без да е необходимо да мотивира решението си. Срокът за изпитване
започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и
уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка. Това е
смисълът на разпоредбата на чл. 71, ал. 4 КТ, постановяваща в уговореното време за
изпитване да не се включва времето, през което работникът или служителят не е изпълнявал
работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни
дни, колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции,
защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят може да
извърши преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложеното.
Конкретиката на случая сочи, че между страните съществува трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор, който съдържа клауза за изпитване в полза на
работодателя- ответник. В настоящия случай ищцата е започнала фактически да изпълнява
възложената работа на 15.09.2022г., от която дата е започнал да тече уговореният срок за
3
изпитване. Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ, правото на работодателя да прекрати едностранно
трудовия договор със срок за изпитване е "до изтичане на срока за изпитване”. В конкретния
случай в рамките на уговорения шестмесечен срок, на 11.11.2022г., работодателят е поискал
прекратяване на трудовия договор. Това негово изявление следва да се счита като изявление,
че не желае трансформирането на трудовото правоотношение в такова по безсрочен трудов
договор.
В исковата молба ищцата е аргументирала незаконосъобразността на уволнението с
твърдението, че работодателят е прекратил трудовия договор, докато същата е ползвала
отпуск за нетрудоспособност, с което нарушил предварителната закрила, регламентирана в
разпоредбата на чл. 333 КТ.
Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи при прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 71 КТ. Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да
се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел
работникът да провери дали работата е подходяща за него; в срока на изпитване
работодателят извършва преценка за годността на работника да изпълнява възложената му
работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване
разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при
условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Характерът на договора
изключва приложението на предварителната закрила- работодателят не може да бъде
задължен да продължи трудовия договор с работник, след като е преценил, че не е годен да
изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за
който страните предварително са се споразумели.
В обобщение, по отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен при
условията на чл. 70, ал. 1 КТ не важи закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, която е приложима само
по отношение на изчерпателно изброените уволнения на основание чл. 328, ал. 1, точки
2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Относно доводът, релевиран от ищцата, че трудовото правоотношение е прекратено по
време на ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност от ищцата, следва да се
посочи, че договор със срок на изпитване може да бъде прекратен от работодателя и до
изтичане на срока, когато срокът е уговорен в негова полза дори и в случаите, когато
работникът е в отпуск поради временна нетрудоспособност. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1
КТ по категоричен начин предвижда, че до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято
полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В т.см. решение № 620 от
18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г., IV г. о., ГК
Следователно в процесния случай за работодателя е възникнало правото да прекрати
договора преди неговото изтичане, което негово действие би било законосъобразно.
По отношение на довода на ищцата, че заповедта е издадена при злоупотреба с право от
страна на работодателя:
Безпротиворечива и последователна е практиката на касационната инстанция, в която
4
се приема, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът се
произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на
уволнението, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено
от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното право. Затова ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, а ответникът-всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да
основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за
незаконност на уволнението съдът няма служебното задължение да следи служебно за нито
един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване.
По въпроса за приложението на чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 147 ГПК- следва ли съдът да
разгледа непосочено в исковата молба, а в съдебно заседание, основание за незаконност на
уволнение, е постановено решение № 790 от 29.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 148/2010 г., IV
г. о., ГК. Съгласно дадения от съда отговор на процесуалноправни въпрос, предметът на
делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца (аргумент от чл. 26, ал. 1
ГПК) в исковата молба чрез страни (носителите на спорното правоотношение),
правопораждащи- при претендиране съществуването на правото, или правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи- при отричане съществуването на
правото- юридически факти (основание на иска) и петитум. С оглед диспозитивното начало
в гражданския процес съдът има право и задължение да се произнесе само в рамките на
заявеното въз основа на конкретни фактически обстоятелства искане. Изменения в тях не
могат да въвеждат нито съдът, нито ответникът. Властен да стори това е единствено ищецът,
но само в предвидените в ГПК ред и преклузивни срокове, въведени с цел ускоряване на
гражданския процес.
След предявяване на иска ищецът може да допълни исковата молба като посочи нови
факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право
на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които се основава. В т.см.
решение № 50059 от 06.06.2023г. на ВКС по гр.д. № 1951/2022г., III г. о., ГК.
Съгласно чл. 147 ГПК до приключване на съдебното дирене ищецът може да твърди
нови обстоятелства само ако не е могъл да ги узнае, посочи и представи своевременно. По
силата на чл. 143, ал. 2 ГПК в откритото заседание след разрешаване на предварителните
въпроси само ищецът може да поясни и допълни исковата молба, което се изразява във
въвеждане на нови факти и обстоятелства за уточняването в пределите на заявеното
основание. Но по силата на чл. 214, ал. 1 изр. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът разполага и с възможността да измени основанието на предявения иск, т.е. да
замени или да прибави нови правопораждащи, правоизключващи, правопогасяващи или
правоотлагащи юридически факти. Тези процесуални правомощия на ищеца страните са
самостоятелно регламентирани.
В обобщение, спорът може да бъде разгледан и разрешен и въз основа на посочено от
5
ищеца не в исковата молба, а в първото съдебно заседание, основание за незаконност на
уволнението.
В конкретния случай в исковата молба ищцата в навела твърдения за
незаконосъобразност на уволнението, аргументирано с доводи, че работодателят не е спазил
предварителната закрила, регламентирана в разпоредбата на чл. 333 КТ. Едва във фазата на
устните състезания ищцата е навела твърдения за незаконосъобразност на уволнението,
обосновани с доводи, че ответникът е упражнил правото си да прекрати трудовия договор в
нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на трудовите права.
В светлината на изложените разяснения, посоченият довод за незаконосъобразност на
уволнението е наведен след изтичане на регламентираните в процесуалния закон срокове за
това и разглеждането му би противоречало на принципа за диспозитивно начало.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдението за злоупотреба с права
от работодателя е неоснователно.
В разпоредбата на чл. 8 КТ изрично е разписана забрана за злоупотреба с права-
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно от страните по трудовото
правоотношение, съобразно изискванията на законите. Както е изяснено в решение № 71/
24.07.2013г., постановено по гр. дело № 284/2012 от IV г. о. на ВКС, едни и същи
обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права.
Съдебната практика е дала разяснение, че злоупотреба с права от работодателя при
уволнение на работник е налице, когато се установи, че единственото му желание, ползвайки
се от законово допустимо средство, е постигне на една единствена цел: прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител, която цел не би могъл да постигне по друг начин,
или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което
работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с право е упражняване на
правото в противоречие с неговото предназначение, противопоставяне на духа и буквата на
закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ, добросъвестността при упражняването на
правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до
установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта на
доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната,
която се позовава на нея, в случая от ищцата по предявените обективно съединени искове.
Конкретиката на случая сочи, че ищцата е основала възражението си за злоупотреба с
права на твърдения, касаещи здравословното състояние. От събраните доказателства не се
установява, че оспорваната заповед е издадена при злоупотреба с права. Обстоятелството, че
ищцата е била с влошено здравословно състояние само по себе си не може да обоснове
извод в тази насока. По делото не са събрани доказателства, че при възникване на трудовото
правоотношение ищцата е била с намалена работоспособност, установена по надлежния ред,
и това е било известно на работодателя, нито ищцата е навела доводи в тази насока.
С оглед изложеното, съвкупната преценка на събраните доказателства обуславя извод,
6
че работодателят е упражнил правото си на прекрати трудовия договор добросъвестно.
Съдът намира за необходимо да се произнесе относно наведеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2 КТ, исковете по трудови спорове се предявяват
2-месечен срок- по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение.
При прекратяване без предизвестие, трудовият договор се прекратява от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора- чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Конкретиката на случая сочи, че трудовият договор е прекратен при условията на
посочената хипотеза, поради което същият следва да се счита прекратен от датата на
връчване на заповедите за уволнение- 15.11.2022г.
При това положение, трудовият договор е прекратен на 15.11.2022г., като двумесечният
давностен срок е изтекъл на 15.01.2023г. Настоящите искове са предявени на 31.01.2023г.,
което обуславя извод за погасяване на исковете по давност и тяхното отхвърляне.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че работодателят е упражнил
законосъобразно правото си да уволни ищцата.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Той е конститутивен и правната промяна при уважаването му настъпва от датата на
влизане в сила на решението по него. В конкретния случай искът за отмяна на уволнението
е отхвърлен, което обуславя извод, че не съществува първата от предпоставките на
фактическия състав на иска с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 2 КТ и основателността на
предявения иск.
Относно иска с правно основание чл. 344, т. 3 КТ:
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ работникът или служителят, който е останал без работа
поради незаконно уволнение, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. От
текста на разпоредбата се извличат материалноправните предпоставки за основателност на
претенцията - признаване на уволнението за незаконно и отмяната му от съда или от
работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ; претърпяна вреда от оставане без работа;
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В настоящия
случай уволнението е извършено в съответствие със закона, поради което не е налице
първата от предпоставките на фактическия състав на иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода
на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора
7
съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени
направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е представил
доказателства за извършването им.
Съгласно чл. 78 ГПК и дадените задължителни указания за тълкуване на закона,
съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 от 2012г.
на ОСГТК на ВКС, разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат в случай, че са
представени доказателства, че същите са заплатени от страната. В договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин- например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В настоящия случай, видно от представения от ответника договор за правна помощ,
страните са договорили плащането на адвокатското възнаграждение да стане по банков път.
Ответникът е представил платежно нареждане, от което е видно, че сметката на адвоката е
заверена със сумата 1560 лева, което обуславя извода, че договореното адвокатско
възнаграждение е платено.
Относно направеното от ищцата възражение за прекомерност:
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Съдът,
като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна
на адвоката, събраните доказателства, проведените съдебни заседания, счита, че
договореният размер на възнаграждението за защита в размер на 1560 лева съответства на
8
фактическата и правна сложност на делото, което обуславя неоснователността на
възражението за прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. И. М., с ЕГН **********, против “Т-П” ООД, с ЕИК
********, иск за отмяна на уволнението на М. И. М., извършено със заповед № 18/
11.11.2022г. на Управителя на “Т-П” ООД като незаконосъобразно, с правно основание чл.
344, т. 1 КТ, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. И. М., с ЕГН **********, против “Т-П” ООД, с ЕИК
********, иск за възстановяване на М. И. М. на длъжността "офис мениджър”, с правно
основание чл. 344, т. 2 КТ, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. И. М., с ЕГН **********, против “Т-П” ООД, с ЕИК
********, иск за обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконосъобразното
уволнение за периода 15.11.2022г.- 31.01.2023г. в размер на 2180 лева месечно, с правно
основание чл. 344, т. 3 КТ, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. М., с ЕГН **********, да плати на “Т-П” ООД, с ЕИК ********,
сумата 1560 лева, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от обявяването му- 08.12.2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9