Мотиви към решението № 500/ 16.12.2019г. по
АНД № 1 767/ 2019г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 20.11.2019г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата Т.Н.З. за престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана редовно призовани не изпращат представител в
съдебно заседание.
Обвиняемата Т.Н.З. се признава за виновна за извършеното деяние на досъдебното
производство, но и дава кратки обяснения. Редовно призована за участие в
съдебно заседание по реда на чл.180 ал.2 от НПК не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на обвиняемата
от досъдебното производство, както и становището на прокурора изложено в
мотивирано постановлението, намира за установено следното:
На 22.11.2018г. обвиняемата Т.Н.З. подала
Заявление-декларация, вх.№ ЗСПД/Д-М/ 54 50 от 22.11.2018г. пред свидетелката Д.
Ф. А., в качеството й на служител в Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Монтана
за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20 годишна възраст, съгласно чл.7 ал.1 от за
Закона за семейните помощи за деца. Със Заповед на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” № ЗСПД/Д-М/ 54 50 от 04.12.2018г. на обвиняемата З. е
отпусната месечна помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД в размер на 40.00 лева. В
подаденото Заявление-декларация, вх.№ ЗСПД/Д-М/ 54 50 от 22.11.2018г. Т.З. е
декларирала, че не е омъжена.
На 22.11.2018г. обвиняемата З. подала в Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Монтана и Заявление-декларация, вх.№ ЗСПД/Д-М/ 50 59 от
22.11.2018г. Със Заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” №
ЗСПД/Д-М/ 50 59 от 03.12.2018г. на обвиняемата З. била отпусната месечна помощ
в размер на 158.25 лева /месечна социална помощ за допълване на доходите/.
На 06.02.2019г. чрез Министерство на външните работи,
Дирекция „Консулски отношения” от посолството на Република Сърбия е изпратено
на Община Монтана, писмо рег.№ КОА-55-80-7 от 30.01.2019г, ведно с
Удостоверение за сключен граждански брак № 35 от 17.09.2018г. Видно от
удостоверението, обвиняемата Т.Н.З. на 17.09.2018г. в Република Сърбия, град С.
е сключила граждански брак с Р. Б., роден на xxxг, сръбски гражданин.
Удостоверението за сключен граждански е съставено в град С. в Република Сърбия.
Въпреки това в Заявление-декларация, вх.№ ЗСПД/Д-М/ 54
50 от 22.11.2018г. и в Заявление-декларация, вх.№ ЗСПД/Д-М/ 50 59 от
22.11.2018г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Монтана,
обвиняемата Т.З. е декларирала семейно положение-„неомъжена”.
На досъдебното производство е назначената и изпълнена
съдебно -почеркова експертиза от вещо лице Д. С., от заключението на която е
видно, че подписът на „Декларатор” в предоставената за изследване копия на
Заявление-декларация, вх.№ ЗСПД/Д-М/ 54 50 от 22.11.2018г. и
Заявление-декларация, вх.№ ЗСПД/Д-М/ 50 59 от 22.11.2018г., подадени от Т.Н.З. xxx
са копия на подписи, изпълнени от Т.Н.З..
Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице,
като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните в
процеса.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на разследване доказателства и доказателствени средства:
показанията на разпитани свидетелите, приложените писмени
доказателства
и самопризнанията на обвиняемата, справка за съдимост на обвиняемото лице.
Безспорно е, че престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и за неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди
неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, които по силата
на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Декларираните от обвиняемата обстоятелства са неверни, поради което се ангажира и нейната
наказателна отговорност. Обвиняемата Т.З.
е имала
представа за всички обективни елементи на състава и е искала
настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действала е с
пряк умисъл.
От обективна страна е налице действие - потвърждаване
в декларация на неистина от страна на обвиняемата. Същата е подадена пред орган
на властта, съгласно чл.93 т.2 от НК, Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Монтана
е такъв орган. Декларацията е подадена по силата на Закон за семейни помощи за
деца /ЗСПД/ и служи за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - посочени
в самите декларации. Същите имат удостоверителен характер и са годен предмет за
невярно деклариране. По своята правна природа документа е истински, тъй като е
съставен от обвиняемата, която е посочена като техен автор. Писмените изявления
с правно значение в документа изхождат от нея като „декларатор”, по който факт
не се и спори между страните.
От субективна страна обвиняемата е извършила
инкриминираното деяние виновно при форма на вината - пряк умисъл, след като е
съзнавала общественоопасния характер на поведението си, предвиждала е и искала
настъпването на общественоопасните последици от своите действия.
От гореизложената фактическа обстановка се установява,
че обвиняемата З. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК, а именно, че на 22.11.2018г. в гр.Монтана
затаила истина в писмено Заявление - декларация, вх.№ ЗСПД/Д-М/ 54 50 от
22.11.2018г, както и в писмено Заявление-декларация, вх.№ ЗСПД/Д-М/ 50 59 от
22.11.2018г, които по силата на чл.7 и чл.10 ал.1 от Закона за семейните помощи
за деца се подават и са били подадени пред орган на властта - до Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Монтана за удостоверяване на истинността на
обстоятелството относно семейното положение, че към въпросната дата не е
омъжена.
В случая са налице предпоставките
предвидени в чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от обвиняемата З. умишлено деяние се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода или глоба от 100.00 до 300.00
лв. Видно от свидетелството за съдимост –
арг.л.69 от ДП обвиняемата не е осъждана за престъпления от
общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност на основание
чл.78а, ал.1 НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, тъй като престъплението е формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемата следва да се наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00
лв., която следва да се заплати в полза на Държавата.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемата
Т.З. се признава за виновна, че е извършила престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното
деяние от обвиняемата З. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен
това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям
размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемата Т.З. да ЗАПЛАТИ на основание чл.189
ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана направените по ДП разноски за
експертиза в размер на 157.09 лева, както и по сметка на РС-Монтана сумата от
по 5.00 лева държавна такса в
случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: