№ 3570
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100513869 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11051/27.06.2023г., постановено по гр. д. № 7563/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 163 състав, са частично уважени
предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Г. К., като е
признато за установено, че дължи сума в общ размер на 2302,96 лева, от които
сумата 1948,75 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 1.9.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва за период от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 302,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.9.2020 г.
до 11.11.2022 г., 41,82 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2019 г. до 30.4.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 9,49 лева, представляваща мораторна лихва върху ДР за период от
1.12.2019 г. до 11.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение/ЗИ/№ 34955/6.12.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
64136/2022г. на СРС, като са отхвърлени исковете като неоснователни и
недоказани и поради погасяване по давност предявените искове за главница за
1
ТЕ за разликата над уважената сума от 1948,75 лв. до предявената сума от
2005,60 лева и за период 1.5.2019г.-31.8.2019г., както и за разликата над
уважените 302,90 лв. представляваща мораторна лихва върху ТЕ до
предявените с ИМ сума от 324,50лв., като ответницата е осъдена да плати и
разноски по делото в размер на 659,43 лева.
Производството е образувано по въззивна жалба на Л. Г. К. срещу
решението в частите, в които са уважени предявените искове, по съображения,
че е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът неправилно
приложил института на погасителната давност, доколкото неправилно е приел,
че за периода от 01.09.2019г. до 30.09.2019г. сумите били дължими. Оспорва се
решението и в частта, в която съдът е признал за установени сумите за
мораторна лихва, доколкото ищецът не бил ангажирал доказателства за
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. се
твърди, че не било установено по делото изпадане в забава на ответницата за
този период. Оспорва се дължимостта на сумите за дялово разпределение,
доколкото ищецът не ангажирал доказателства за заплащане на услугата
дялово разпределение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и
претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация
София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ, чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да се
признае за установено, че ответницата дължи суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
64136/2022г. по описа на СРС, 163 състав. Навел е твърдения, че ответницата е
битов клиент на топлинна енергия в апартамента, потребила е енергия за
процесния период, изпаднала е в забава на плащането им, като страните били
обвързани от договор при Общи условия, вкл. за процесния имот била
2
осъществяване услугата ДР от конституираното ТЛП, цената за която се
дължала на ищеца на осн.чл.22, ал.2 от общите условия.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е
приел, че е ответникът е клиент на топлинна енергия в качеството му на
собственик на топлоснабдения имот с оглед приетия по делото н.а. за
продажба на недвижим имот от 09.08.2019г. По отношение на потребената
топлинна енергия е кредитирал заключението на допуснатата и събрана пред
първата инстанция ССчЕ, като е приел за частично основателно възражението
за давност, приемайки че е погасена по давност сумата от 56.85лв. главница за
ТЕ, а с оглед чл.119 ЗЗД – 12.27лв. мораторна лихва, искът за мораторна лихва
е уважен по съображения, че същата се дължи вр. чл.33 от ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По правилността на атакуваното решение настоящият съдебен състав
намира следното:
Наведените доводи за неправилност по отношение на дялово
разпределение са свързани с това, че не било доказано нито основанието,
нито размера на претендираното вземане. Съдът намира доводите за
неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 - чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007г., обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. (Наредбата). По силата на чл.22 от Общите условия
на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредбата дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър
3
по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл.36
от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец,
като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и
цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин
на клиентите. С оглед това клиентът на топлинна енергия за битови нужди е
задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение по силата
на чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ от 2014 г. и чл.22, ал.2 от ОУ от 2016 г. Съгласно
клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на
изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. От горното следва, че
топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат
извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи
цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице,
регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За
извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя
страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди
топлопреносното предприятие събира тази цена от потребителите - етажни
собственици. В конкретния случай цената за услугата дялово разпределение
може да бъде платена директно и на лицето, извършващо услугата дялово
разпределение, но данни за такова плащане няма по делото.
В процесния период е действал договор между въззиваемия и третото
лице – помагач. Видно от договора от 22.06.2017г. (л.34 и сл.) се установява,
че е възложено на третото лице – помагач да извършва услугата „топлинно
счетоводство“ за разпределение на консумираната, измерена от общ топломер
в абонатната станция и фактурирана от Топлофикация София ЕАД топлинна
енергия, съгласно методиката за разпределение между отделните абонати на
адреса. По делото липсват данни, от които да се извлече заключение за
възражения за страните, от което съдът приема, че е бил автоматично
4
продължаван. В договора е описано, че стойността за обслужване на партида
се определя в Приложение № 2 /което не е представено към договора/. Видно
и от заявление – декларация (л.32-33) въззивницата е декларирала, че е
запозната, че дялово разпределение на отчетената от топломера в абонатната
станция топлинна енергия между отделните имоти се извършва от фирма за
дялово разпределение (третото лице – помагач), съгласно избор на общото
събрание на етажната собственост.
С оглед приетия по делото Протокол от 19.12.2001г. се установява, че е
взето решение на ОС на ЕС гр.София, ж.к. ****, да се премине към
индивидуално разпределение на топлинна енергия (топлинно счетоводство)
като услугата се възложи на Техем Сървисис ЕООД. Право на етажните
собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1
ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие да сключи договор за
извършване на дялово разпределение - чл.139в, ал.1 ЗЕ. В този договор се
уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо
дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата -
чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
Видно от Протокола (л.20) за ап.2 (процесния топлоснабден имот) в
същия са отбелязани 3бр. радиатори, 3бр. разпределители, 3бр. радиаторен
вентил, т.е. при отчитане на уредите за дялово разпределение в имота
подлежат общо 3бр. В приетия Договор № 1943/18.01.2002г. между ТЛП и ЕС
в раздел 5. Цени и начин на плащане (л.18) е приета абонаментна такса за
отчитане 4.20лв. на измервателен уред (чл.5.2), а при неосигурен достъп се
заплаща допълнително 2.10лв. на отоплително тяло (чл.5.4), които договорени
цени са съответни на фактурираните суми за главница за дялово
разпределение (л.27). Ето защо предявеният иск относно претендираната
такса за дялово разпределение се явява изцяло основателен по основание и
размер. Видно и от заключението на вещото лице по ССчЕ, съвкупно с
приетите от ТЛП доказателства (дялово разпределение от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., протокол за неосигурен достъп и документ за годишен отчет на
уредите – л.77 и сл.), съдът приема, че услугата е била реално осъществена,
поради което и на основание чл.22, ал.2 от ОУ е дължима от клиента, в случая
въззивницата. В този смисъл оспорванията във въззивната жалба за липса на
ангажирани доказателства се явява неоснователно.
5
По наведените доводи за неправилност на решението в частта по
приложение на погасителната давност съдът установи следното:
Срокът на погасителната давност е три години (чл.111, б. „в“ ЗЗД), а
началният момент е изискуемостта съобразно Общите условия. Претенцията е
за вземане считано от 01.05.2019г., като съгласно приетите по делото ОУ (чл.
33, ал. 2 от ОУ), уреждащи изискуемостта на месечните дължими суми в 45–
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, вкл. съобразявайки
чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от
21.05.2020г., съответно изискуемостта е в 45–дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, отчитайки датата на подаване на заявлението -
24.11.2022г., релевантна с оглед фикцията по чл.422 ГПК, води извод, че
погасителната давност е изтекла за вземанията до м.07.2019г. вкл. като СРС е
приел, че погасени по давност са вземанията за периода от 01.05.2019г. до
31.08.2019г., в която част не може да се ревизира с оглед чл.271, ал.1, изр.2
ГПК. Следователно доводите във въззивната жалба са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията в частта относно присъдените
мораторни лихви върху главницата за ТЕ, доколкото с оглед приложимите ОУ
/в сила от м. 08.2016г./ моментът на забавата в случая се определя съобразно
чл. 33, ал. 2 от ОУ, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по
реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Ето защо за разглеждания период не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на Топлофикация София ЕАД, за да се поставят клиентите в забава.
Оплакванията на въззивницата са неоснователни, доколкото се позовават на
правилата приложими при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Размерът на
мораторната лихва е правилно определен с оглед уважената част от
главницата по чл.162 ГПК.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваните части.
По отговорността за разноски:
6
С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият,
който е претендирал разноски за юрк.възнаграждение, поради което следва да
му се присъди такова в размер на 100лв. с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11051/27.06.2023г., постановено по гр. д.
№ 7563/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 163 състав, в
обжалваните части.
В останалите части, в които са отхвърлени исковете за главница за ТЕ
за разликата над уважената сума от 1948,75 лв. до предявената сума от
2005,60 лева и за период 1.5.2019г.-31.8.2019г., както и за разликата над
уважените 302,90 лв. представляваща мораторна лихва върху топлинна
енергия до предявената сума от 324,50лв, решението е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК Л. Г. К., с ЕГН
**********, и адрес гр.София, ж.к. ****, да заплати на Топлофикация София
ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, разноски за
въззивното производство размер на 100лв.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД
като трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7