Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 04.07.2016 година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
четвърти април през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При
секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14597 по описа на
съда за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Образувано
е по искова молба на И.Б.Б. срещу З. „Б.И.” АД, с
която са предявени обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.) и
по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът
И.Б.Б. твърди в исковата си молба, че
пострадал
при ПТП, настъпило на 09.09.2014 г. по пътя от с. Д.Д. към гр. Р.. Ищецът бил пътник в лек автомобил „
Фолксваген Голф 4” с рег. № ****, управляван от Н.Б.Б.,
като седял на предната седалка до водача с поставен обезопасителен
колан. Внезапно водачът, който шофирал с несъобразена скорост, изгубил управлението над автомобила, излязъл
от пътното платно, преминал през отводнителния канал и преобръщайки се спрял в
крайпътната нива по таван.
Ищецът
сочи, че при ПТП получил счупване на шийни прешлени
С6 и С7, фрактура на тялото на С6 и С7 под дисталната
покривна пластина, костно-мозъчен едем на гръден
прешлен С8, Тх, Тх3, Тх4 и Тх5, изправена
физиологична шийна кривина с изпъкналост напред,
дисково изпъкване на С6 и С7, суспектни МРТ-данни за миелопатия
дорзално на телата на С6 и С7, увреждане на
гръбначния мозък на нивото назадната част на 6 и 7
шиен прешлени, хроничен десностранен максиларен, етмоидален и левостранен сфеноидален синуит. Била му извършена операция на 18.09.2014 г. – скелетиране на паравертебралната
мускулатура С6-Тх1. Била осъществена предна стабилизация посредством титаниева плака и 6 титаниеви
винта на ниво С6-С7 и Тх1. Поддържа, че лявата му ръка изтръпнала и все още е
изтръпнала, не я чувства и не може да движи пръстите си. След престой в
болницата от 15 дни му бил предписан постелен домашен
режим, като все още не бил излекуван. Ищецът изпитвал физическа болка и психично
страдание от преживяното, което още не е преживял. Самочувствието му се
понижило, което го възпрепятствало в личен и професионален план.
Ищецът
твърди още, че за управлявания от деликвента лек автомобил към датата на ПТП
имало валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”с ответното
дружество З. „Б.И.” АД по полица № 02114001576103, валидна от 10.06.2014 г. до
10.06.2015 г.
И.Б.
иска да бъде осъден ответника - застраховател да му заплати обезщетение за
претърпените болки и страдания в размер
на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 09.09.2014
г. до пълното изплащане на обезщетението. Претендира сторените по водене на
делото разноски.
В
хода на съдебното дирене, поддържа исковата си претенция, като пледира за
нейното уважаване. Претендира разноски по представен списък, в това число
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като оспорва претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5
от ГПК. Окончателното си становище по делото излага н писмена защита, вх. №
50081/12.04.2016 г.
Ответникът
„Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП относно процесния лек
автомобил, както и наличието на виновно противоправно поведение на водача му
при настъпване на ПТП. Оспорва причинната връзка между описаните от ищеца
травми и ПТП, като сочи, че някои от тях дори са хронични – напр., описания
хроничен синуит. Прави възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан.
В
хода на съдебното дирене, чрез процесуалния си представител по делото, поддържа
заявеното с отговора становище, като пледира за отхвърляне на предявените
искове, респективно за уважаването им в по-нисък от претендирания размер. Моли
да се отчете, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Счита направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно,
като сочи, че редът на чл. 38 от ЗА предполага съдът да определи дължимото
адвокатско възнаграждение по размер, а не страната, както и че сумата,
заплатена от ответника за адвокатско възнаграждение и е по-малка от претендираната от ищеца по реда на чл. 38 от ЗА. Претендира
разноски по представен списък.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни, изслушани са заключенията на съдебно-медицИ.ки и автотехническа експертизи.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Между страните не е
спорно настъпването на процесното ПТП на посочените в
исковата молба място, дата и час. Едновременно с това този факт се установява и
от представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
7/2014 г. и скица. В същите като
участник № 1 е посочено ППС с рег. № ****, марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
собственост на Н.Б.Б., с ЕГН ********** и управлявано
от него, а като пострадали лица се сочат
С.В.Й., с диагноза контузия на лява
раменна става, контузия на гръден кош, охлузване в областта на лява
лопатка, без счупвания; А.К.И., с диагноза контузия на лява гръдна половина,
контузия на дясна глезенна става, без счупвания, и
ищецът с диагноза счупен седми шиен прешлен. Като обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП се сочи, че участник № 1, поради движение с несъобразена с
атмосферните условия и състоянието на пътя скорост, загубил контрол над
автомобила, излязъл от пътното платно, преминал отводнителния канал и
преобръщайки се, спира в разорана крайпътна нива. На Н.Б. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 711747/09.09.2014
г.
С постановление от
19.11.2014 г. на Районен прокурор при Районна прокуратура, гр. Р., образуваното
на 09.09.2014 г. досъдебно производство, водено срещу
виновното лице, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение ІІ-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, било прекратено,
на основание чл. 343, ал. 2 от НК, тъй като пострадалите направили искане за
прекратяването му.. Видно от същото постановление досъдебното производство било
водено за това, че на 09.09.2014 г., около 00,20
часа, на път ІІІ-627, при километър 40 (в землището на с. Д.Д.,
община Р., област П.) при управление на МПС-лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № ****, управляван от Н.Б.Б., с
ЕГН **********, движещ се в посока към
гр. Р., по непредпазливост причинил средна телесна повреда (счупен седми шиен
прешлен) на И.Б.Б., с ЕГН **********. С посоченото
постановление се правят констатации, че Н.Б. управлявал на посочената дата собствения
си лек автомобил, като с него пътували ищеца И.Б., С.Й., А.И. и И. И.. Б.
видял, че в неговото платно за движение в посока гр. Р. имало голяма буца кал,
като предприел маневра за заобикалянето й, при което автомобилът излязъл от
пътното платно и се преобърнал. На возещите се в автомобила И.Б. и А. И.ова, в следствие на ПТП били причинени телесни увреждания,
имащи характера на средни телесни повреди. Не било установено наличие на
алкохол в кръвта на водача, като пострадалите Б. и И.ова
направили изявление, че желаят досъдебното производство да бъде прекратено.
Между страните не
се спори и относно наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ответника, покриващо отговорността на водача на процесния лек автомобил към
датата на реализираното ПТП, като същият факт се установява и от извършената
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и от справка
от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд.
С оглед
установяване на механизма на настъпване на ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства, с разпита на свидетеля С. Б. Й., чиито показания съдът преценява
по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в цялост.
С показанията си,
свидетелят Й., установява, че на процесната дата
пътувал с ищеца и други лица в автомобил, марка „Голф 4“, като бил очевидец на
ПТП. Свидетелят седял в лекия автомобил зад водача, без поставен предпазен
колан, а ищецът седял на предната седалка до водача, като бил с поставен
предпазен колан. Всички ходили до Д., за да откарат до там техен приятел и се
връщали, като на около километър, след „детелината“ на Д. станало ПТП. Валяло
дъжд, на пътното платно имало буца кал и шофьорът се опитал да я избегне, но колата поднесла и
излезли от пътя. Според този свидетел скоростта на превозното средство била
около 80-90 км/ч. За да избегне буцата, шофьорът отклонил колата на ляво, тя
поднесла на дясно, станала неуправляема, като излязла от пътя и се преобърнала
три пъти, ударила се в канавката, след което останала в покой на лявата си
страна, откъм страната на шофьора. Според Й. имало видимост, като колата
изминала 20-30 метра по диагонал до мястото, където спряла окончателно. След
ПТП той нямал счупени кости, въпреки, че бил без колан.
С оглед изясняване
на механизма на настъпване на ПТП, по делото е изслушано и заключение на
съдебна авто-техническа експертиза, което съдът
приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в
цялост. Същото не е оспорено и от страните. Съгласно това заключение процесният лек автомобил (л.а.) Фолксваген Голф се движел
по третокласен път ІІІ-627 в посока от с. Д.Д. към
гр. Р., като скоростта му към момента на напускане на пътя не била по-ниска от
76 км/ч, а загубата на контрол над автомобила от водача и страничното му
занасяне доказват, че към този момент скоростта му е била по-висока. Вещото
лице сочи, че доколкото в протокола за оглед не са описани следи върху платното
за движение не е възможно да се изчисли скоростта му на движение непосредствено
преди произшествието. Според вещото лице, загубата на контрол над управлението
на автомобила се дължи не само на скоростта на движение, а основно на рязкостта
(бързината), с която водачът е завивал волана, т. е. бързината на въртене на
волана, тъй като пътят в този участък бил прав и влиянието на скоростта на
практика не се явява основен параметър. Според свидетелят Й. причина за
загубата на контрол е в появата на буца кал на платното за движение, като кал е
установена и в протокола за оглед на 101,8 м. след ориентира в дясната лента.
Фактът, че автомобилът напуснал пътя преди калта, означава според вещото лице,
че реакцията на водача за заобикаляне била преждевременна и рязка. Предвид
това, вещото лице сочи, че причината за загубата на контрол е в субективните
действия на водача на л. а. „Фолксваген Голф“ чрез завъртане на волана, за да заобиколи калта върху дясната пътна лента. Сочи се също, че
водачът не би загубил контрол над управлението на автомобила, ако е реагирал на
наличното препятствие върху пътя (буцата кал, която най-вероятно била изпаднала
от товарен автомобил, превозващ инертни материали) адекватно, с по-плавно
завъртане на волана, за да го заобиколи. Вещото лице
заключава, че автомобила излетял от пътя диагонално надясно и тъй като предното
дясно колело първо напуснало пътя, автомобилът се накланя надясно, като това
колело се приземило в началото на първата следа от заораване на 90 м. след
ориентира. В този момент, според вещото лице е настъпил и първият удар, при
който телата на пътуващите политат напред и надясно. Пострадалият пътувал на
предната дясна седалка до дясната врата, като само по технически път не можело
да се установи дали е бил с поставен предпазен колан, а трябвало да се
анализират и получените от него телесни увреждания. Според вещото лице трябва
да се определи дали шийният прешлен е увреден от
действие на инерционна сила или от удар по главата в интериора на автомобила и
най-важното в каква посока е увреден. Ако прешленът е увреден от удар в
интериора , предпазният колан би ограничил движението на пътника от предна
дясна седалка напред и би намалил силата на удара.
От представените по
делото медицИ.ки документи и
изслушано заключение по допусната и неоспорена от страните съдебно-медицИ.ка експертиза, се установява, че в следствие на ПТП ищецът
получил шийна гръбначно мозъчна травма, съдържаща
следните увреждания : 1. Рентгенологични данни за
фрактура на тялото на С7 (седми шиен прешлен) за сметка на горната плочка с
наличие на свободен фрагмент от предно-горния полюс без данни за компресия на
гръбначния канал, изправена шийна лордоза;
2. Компютъртомографски данни за компресивна
фрактура на тялото на С7 с костен фрагмент от предно-горната повърхност; 3. МРТ
данни за фрактура на тялото на С7 по предно-горната субдискална
ламела с малък костен фрагмент. Костномозъчен
оток на телата на С6, Тх1 (първи гръден прешлен), Тх2, Тх3, Тх4 и Тх5.
Изправена шийна лордоза с
травматичен дисков пролабс в сегмента С6-С7,
неоказващ значима компресия на предното текално
пространство. Налице е нискостепенна левостранна рецесуална стеноза на същото ниво. Суспектни
МРТ данни за миелопатия дорзално от телата на С6 и
С7; 4. Контузия на дясната челна област на главата. Клинично травмата се
проявявала с болки и ограничени движения в шийния отдел
на гръбначния стълб, изтръпване и намалена мускулна сила на лявата ръка. На
18.09.2014 г. пострадалият ищец бил опериран, като била осъществена предна
стабилизация посредством титаниева плака и шест титаниеви винта на нива С6, С7 и Тх1 по стандартна оперативна
техника с инструментариум Trestle, като била
постигната много добра стабилност на увредения сегмент. След операцията ищецът
бил изписан в ясно съзнание, с овладян болков
синдром, без отпадна двигателна симптоматика. Според вещото лице извършеното
оперативно лечение с цел стабилизация било наложително, тъй като предвид
нарушаване на предните и задните колони на
гръбначния стълб на ниво С6-С7 фрактурата е била от нестабилен тип.
Извършената метална стабилизация, според вещото лице, щяла да повлияе благоприятно на оздравителния процес като създава условия
за възстановяване и по-бързо зарастване на анатомичната структура на увредения
прешлен и по-бързо зарастване, без риск от допълнителни усложнения. Функцията на
шийния отдел на гръбначния стълб, след извършване на
стабилизиращата операция, щяла да бъде възстановена в максимално възможния
обем, като трайно обездвижен ще остане сегментът С6, С7 и Тх1. Това обаче щяло
да доведе до допълнително натоварване на съседните гръбначни сегменти, което на
свой ред води до по-ранно развитие на дегенеративни промени в тях. Вещото лице сочи, че за пряко увреждане на
гръбначния мозък при ищеца съществуват клинични данни и съмнение от МРТ
изследването, като към момента все още била налична лекостепенна
мускулна слабост на лявата ръка и хипотрофия на
мускулатурата. Меродавен отговор на този въпрос, както и на въпроса за възможно
ли е пълното излекуване на ищеца можели да бъде даден, след извършване на допълнителни
и контролни изследвания –МРТ и електромиография.
Вещото лице е категорично, че увреждане на гръбначния мозък от извършената
операция и поставяне на остеосинтезен материал не
можело да има, като самата операция стабилизирала увредения гръбначен сегмент и
по този начин влияе благоприятно на евентуални гръбначномозъчни и/или неврални увреждания. Възстановителния период при травмени увреди с подобна
характеристика продължавал до 12-18 месеца, като в този срок било
необходимо провеждането на медикаментозно, рехабилитационно
и физиотерапевтично лечение. Понастоящем изтръпването на лявата ръка било
отшумяло напълно, като лявата ръка и пръстите не са неподвижни, движенията в
лявата ръка били възможни в пълен обем във всички стави с леко намалена
мускулна сила. Запазени били противопоставянето на пръстите и юмручният захват. Към момента мускулната сила на лявата ръка не била
възстановена в пълен обем, като това според вещото лице се дължи по-скоро на травмена увреда на гръбначния
мозък, отколкото на коренчева увреда.
В резултат на получената при инцидента шийна
гръбначномозъчна травма и свързаната с нея оперативна интервенция ищецът
претърпял интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, умерени – до шест
месеца и продължаващи в по-лека степен търпял и до момента. Вещото лице сочи,
че въпросът бил ли е ищецът с колан не може да получи категоричен отговор, като
фактът, че той не е получил увреждания и травми по лицето, гръдния кош, корема
и крайниците може да бъде обяснен с наличието на поставен предпазен колан към
момента на инцидента. Вещото лице оценява получената от ищеца шийна гръбначномозъчна травма като средно тежка. Сочи, че
механизмите на получаването на същата са два. Първият - при удар на главата в
дясната челна област в части от автомобилното купе-таван, странична колона,
който вариант е по-вероятен при липса на поставен предпазен колан. Вторият – екстензионно-флексионна травма (камшичен
удар), който е по-вероятен при поставен предпазен колан. При конкретния
механизъм на ПТП вероятността за получаване на шийна
гръбначна травма с характера на процесната е еднаква
при поставен и без поставен предпазен колан.
Разпитан в съдебно
заседание, експертът уточнява, че костно-мозъчният оток представлява симптом,
видим при магнитно резонансното изследване. Наличието му говорело, че телата на
тези прешлени са травмирани, нищо повече, като за това състояние
(костно-мозъчният оток) не се налагало никакво лечение. Това не означавало счупване
на прешлените или други травматични увреждания, освен, че костният мозък, който
изпълвал прешленовото тяло, е с повишено течно съдържимо и това се отбелязва
като костно-мозъчен оток. Миелопатия буквално означавало страдание на
гръбначния мозък, болестно състояние. Суспектни
(съмнителни) данни за миелопатия означава, че гръбначният мозък зад увредените
шести и седми шийни прешлени най-вероятно е с малко
по-променени технически параметри на изследването. Контролно изследване с
ядрено-магнитен резонанс не било правено, а от изследването Магнитно-резонансна
томография няма категорични, сигурни данни за увреждане на гръбначния мозък.
Според вещото лице, при липсата на увреждания на ищеца от преобръщането на
колата на лице, гърди, корем и крайници, по – вероятно е пострадалият да е бил
с колан.
Съдът приема заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно медицинска експертиза като дадено
обективно, компетентно и безпристрастно, поради което го кредитира в цялост.
По делото е допуснато
и изслушването на повторна съдебно медицинска експертиза, която да даде
отговори само на задачите с оглед механизма на ПТП, бил ли е ищецът с поставен
предпазен колан, както и дали носенето на такъв би могло да го предпази изцяло
или да ограничи, по брой и сила, получените от него травми. Съдът приема неоспореното
от страните заключение на повторната съдебно медицинска експертиза, като дадено
обективно, компетентно и безпристрастно, като го кредитира в цялост. Според
вещото лице категоричен и абсолютно сигурен отговор дали е бил поставен колан,
не може да бъде даден. Липсата на тежки травми би могло да обоснове теоретичния
извод, че такъв е бил поставен, но това не може да бъде твърдяно със сигурност.
Поставения предпазен колан можел да ограничи тежестта и броя на получените
травми, но доколко и в каква степен също не можело да се твърди с категоричност
и сигурност. Всяко ПТП и получените при него от участниците травми носело своя
специфика и особености, върху които оказвали влияние редица фактори, с различен
характер.
По делото са
събрани гласни доказателства за състоянието на ищеца след претърпяното ПТП,
чрез разпита на свидетеля Б. Б. Г., баща на ищеца, чиито показания съдът
преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в цялост.
Разпитан,
свидетелят Г. установява, че ПТП станало на 8 срещу 9 септември 2014 г., като
той разбрал за него през нощта, от позвъняване от полицията. Намерил сина си в
„Пирогов“. Седмият шиен прешлен бил счупен, имало фрактура. Синът му бил в
много тежко състояние, не му разрешавали да става, бил с яка и само ги следял с
поглед. В „Пирогов“ синът му бил 16 дни, след което го изписали с препоръки да
се изправя до стената и да стои изправен. Лявата му ръка била изтръпнала, а той
все още се оплаквал, че го боли плешката. След операцията свалили яката на
ищеца, но му препоръчали да не прави резки движения, като синът му два-три
месеца дори не бил излизал от дома си. В къщи той не смеел да се движи много, можел
да става от леглото, но не смеел да си върти врата, защото все още имал болки
там. Не можел да се облича сам, а свидетелят му помагал. След около три месеца започнал
да ходи до близкото кафене, но пак не смеел да се движи много, внимавал някой
от приятелите му да не го блъсне. И сега ищецът не бил добре, изпитвал болка
при смяната на времето, имал сутрини с главоболие и болки във врата, изпитвал и
слабост в лявата ръка.
Други относими
доказателства не са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
За
основателността на прекия иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният размер. Едновременно с това, в тежест на ответника е да докаже
съпричиняване на вредоностния резултат, на което се
позовава, доколкото установяването на последното е основание за намаляването на
отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Със задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователя поема да
носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска
отговорност за причинени при управлението или по повод притежаването на МПС на
трети лица имуществени или неимуществени вреди. Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. В този смисъл, ответникът, по силата на
сключения със Николай Баташки договор за застраховка “Гражданска отговорност”
за процесния период и МПС, носи отговорност за причинените от него при
управлението на същия автомобил вреди на трети лица.
Размерът на
дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” се определя от реално причинените от делинквента
вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на
чл. 266 КЗ, във връзка с § 27 от ПЗР на КЗ застрахователната сума по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при едно
пострадало лице е 1 000 000 лв.
Решаващия състав на
съда при определяне обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД вида и броя на причинените травми,
продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания,
установени от СМЕ, вида и продължителността на проведеното лечение, факта, че
не е настъпило пълно възстановяване на ищеца поради наличието на остатъчни
явления, възрастта на ищеца, както и установените с гласни доказателства негови
преживявания в резултат на настъпилото увреждане и проведеното лечение, както и
обществено–икономически условия къ м момента на
настъпване на увреждането. С оглед това, съдът приема, че за обезщетяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди, на същият следва да бъде определено
обезщетение в размер на 75000 лева.
Ответникът навежда доводи за липсата на причинно
следствена връзка между описаното в исковата молба З.равословно
състояние на ищеца, като сочи, че същият описва и хронични състояния, например
хроничен синуит, както и за съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат, като сочи, че същият пътувал без поставен предпазен колан.
В случая, съдът приема за основателни възраженията на ответника, касаещи
липсата на причинно следствена връзка между установения при ищеца хроничен синуит и станалото ПТП, като приема, че установените с
допуснатата по делото СМЕ увреждания са настъпили в резултат от процесното ПТП. От друга страна, съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя,
пострадалия като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата
за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването
на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗ.
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или беЗ.ействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай, от анализа на доказателствената съвкупност,
не се установява ищецът да е допуснал сочените нарушения. Анализът на доказателствената
съвкупност, в частност показанията на свидетелят Й., сочи, че ищецът е носел
предпазен колан, за разлика от този свидетел. От друга страна, вещите лица по
допуснатите съдебно – медицински и авто-техническа
експертизи, не дават категоричен отговор на този въпрос, като поотделно
поддържат, че не е възможно даването на такъв отговор от наличните по делото
данни, но не изключват възможността ищецът да е носел предпазен колан,
независимо от получените от него увреждания.
Следователно, в конкретният случай не се установи да е
налице противоправно поведение от страна на ищеца, разбирано като нарушение на посочените
от ответника нормативни правила, което да е довело до вредоносен резултат,
поради което не е налице съпричиняване на този резултат и обезщетението за
неимуществени вреди не следва да бъде намалявано на това основание.
С оглед на така
изложеното, искът по чл. 226, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 75
000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
По предявения акцесорен иск за законната лихва върху присъденото обeзщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Лихвите при непозволено увреждане имат компенсаторен
характер и се дължат от деня на увреждането, откогато е и началния момент на
изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Предвид обстоятелството, че
застрахователят следва да обезщети изцяло всички вреди, които са причинени от
прекия деликвент на увреденото лице, то
застрахователят дължи законова лихва от датата на увреждането, така както би
дължал лихви и прекия деликвент.
Предвид горното и с
оглед системното тълкуване на разпоредбите на чл. 268, т. 10, чл. 223, ал. 2 и
чл. 227, т. 2 от КЗ съдът намира, че отговорността на застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти” като функционално
обусловена от отговорността на деликвента обхваща и мораторната
лихва за забава, дължима от датата на застрахователното събитие – в случая от
датата на увреждането.
По разноските :
Право на разноски
имат и двете страни във връзка с нормата на чл. 78 ГПК съразмерно на
уважената/отхвърлена част на иска, като и двете страни са направили
своевременно искания за присъждането им.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно уважената част на иска в размер на 262,50 лева (сторени са разноски
в размер в размер на общо 350 лева по допуснатите съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертизи).
Съдът е сезиран и с
искане на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. Същото е неоснователно, предвид следното : по
делото е представено пълномощно, което очертава правомощията на процесуалния
представител на ищеца, както и договор
за правна защита и съдействие, като в последния е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 10000 лева, а впоследствие е посочено, че
предоставената правна помощ е безплатна, съгласно чл. 38 от ЗА. Предвид това,
по делото не може да се направи извод за уговорките между ищеца и процесуалния
му представител – адвокат Н. относно заплащането на представената му правна
помощ, респективно, предоставянето на безплатна такава, както и за причините за
това. Такива данни не се съдържат в приложените на лист 38 от делото пълномощно
и договор за правна защита и съдействие. След като в представените по делото
пълномощно и договор не е посочено никое от основанията по чл. 38 от Закона за
адвокатурата за оказана безплатна правна помощ, то не се дължи присъждане на
адвокатско възнаграждение по този ред. Обстоятелството, че ищецът е освободен
от държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да
окаже безплатна правна помощ и съдействие и предопределя приложението на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в какъвто смисъл е и константната
практика на ВКС по аналогични дела. Предвид изложеното, тази претенция на ищеца
следва да се отхвърли като неоснователна.
В полза на
ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 50 лева (сторени са разноски в размер на 200
лева по допуснатата САТЕ и СМЕ), както и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК адвокатско
възнаграждение в размер на 2250 лева
(договорено и платено в брой в размер на 9000 лева) съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Тук следва да се разгледа и направеното от ищеца възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът приема направеното възражение за основателно,
като предвид характера на производството и наличието на значителна съдебна
практика по аналогични дела, не може да се приеме, че се касае за дело със
значителна правна и/или фактическа сложност. Предвид това и съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се приеме, че
минималния размер на дължимото на ответника адвокатско възнаграждение е в
размер на 3530 лева, като на същият следва да се присъди сумата от 882,50 лева,
съобразно отхвърлената част на исковете.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда сумата 3000 лв., представляваща държавна
такса, дължима по уважените срещу ответника искове.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да
заплати на И.Б.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез адвокат К.Н. от САК, сумата
от 75000 (седемдесет и пет
хиляди) лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” полица № 02114001576103/10.06.2014 г, валидна от 10.06.2014 г. до 10.06.2015
г. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП на 09.09.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 09.09.2014
г., както и сторените по водене на делото разноски
в размер на 262,5 (двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, съразмерно уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 100000
лв. като неоснователен, както и претенцията на ищеца И.Б.Б. за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА като недоказана,
поради което и неоснователна.
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ****,
сумата от 932,50 (деветстотин тридесет и
два лева и петдесет стотинки) лева – разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ****, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, сумата от общо 3000 (три хиляди) лева, представляваща дължима
държавна такса.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :