№ 3417
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия А.а
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100504010 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Е. А. Д., срещу решение
№4163/08.03.2024 г. по гр. дело № 20231110126479, СРС, 37-ми състав, в
частта му, в която съдът е издал заповед за защита срещу него, в полза на Х.
М. Н. и му е наложил мерки по ЗЗДН. Счита, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушенияна на процесуалния закон и неправилно приложение на
материалния закон. Излага съображенията си, поради които моли
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено и съдът
да постанови друго, с което да отхвърли молбата на Х. М. Н.. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Х. М. Н., действаща лично и като майка и законен
представител на малолетното дете Е. Е. Д., с подаденото възражение, моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Представя списък на разноските.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
1
ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваната му част.
С молба от 17.05.2023 г., Х. М. Н., действаща лично и като майка и
законен представител на малолетното дете Е. Е. Д. е поискала да се издаде
заповед за защита срещу Е. А. Д., който е неин бивш фактически съжител и
баща на детето им Е., с която да се наложат мерки за защита по ЗЗДН,
описвайки в какво са се изразявали актовете на домашно насилие по
отношение на нея, извършени от ответника на 05.05.2023 г. и на 12.05.2023 г.
С решение № 4163/08.03.2024 г. по гр. дело № 20231110126479, СРС,
37-ми състав, е издал заповед за защита срещу Е. А. Д., в полза на Х. М. Н.,
като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката,
за срок от осемнадесет месеца, задължил го е на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 да
посещава посочената в решението специализирана програма за срок от 3
месеца, с честота според условията на програмата. С решението съдът е
наложил на ответника глоба в размер на 500 лв., осъдил го е да заплати
разноски в размер на 500 лв. и държавна такса в размер на 25 лв. СРС е
оставил без уважение молбата за защита на детето на страните, молител в
производството и го е осъдил да заплати разноски в размер на 300 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените от въззивника доводи, че първоинстанционния съд
неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля В.П., а е кредитирал
тези на Т. и Й., между които има очевидно разминаване и поставя под
съмнение тяхното присъствие на процесната случка, настоящия съдебен
състав счита за неоснователни.
Въззивната инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено
на 12.05.2023 г. насилие се ангажираха гласни доказателства- разпита на
свидетелите К. Т.- без дела и родство със страните и Д. Й.- леля на
молителката, за които и настоящия съдебен състав счита, че тъй като
2
показанията им са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелите
установяват обстоятелства, за които имат преки и непосредствени
наблюдения, като съдът съобрази родствената връзка на Й. с молителката, но
предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът
не намира пречка да ползва показанията при формиране на свободното си
вътрешно убеждение. Свидетелите установяват, че на процесната дата, час и
място свидетелката Т. е чула скандал и писъци близо до кафето; Видяла е
молителката в колата й да пищи, да натиска клаксона, като ответникът е
бутал вратата, блъскал я е, искал е да й вземе мобилния телефон; Ответникът
е наричал молителката „тъпанарка, курва, ще те убия, детето ще ти взема“; В
това време една жена с червена коса, която е била навън, се е хвърлила на
предния капак на колата и тя не е могла да тръгне; Когато са извикали
полиция и тя е дошла, са ги усмирили; Въпросната жена е крещяла, че е
приемна майка и да й върнат детето; Свидетелката е помислила, че ответника
е пиян; В същото време онази жена е ритала на капака, детето се е разпищяло,
бабата и лелята са го прибрали; Полицията е казала на жената да се маха от
там, че не е никаква;- св. Т.. На 12.05.2023 г., към 18 часа, пред блока на
молителката свидетелката е чула, че свири кола и, че се вика; Когато е
излязла от автомобила си е видяла Е. с една жена около на 30 години, с
червена коса; Крещели са, викали са „тъпанарка, ще те смачкам, ще те
пребия, крава“, с вратата е блъскал по Х.; Малкото дете, което е било с
майката на молителката, е пищяло;- св. Й.. Настоящия съдебен състав не
установява никакво „очевидно разминаване“ в показанията на тези
свидетели.
Свидетелката В.П.- годеница на ответника, дава показания, които съдът
не кредитира, считайки ги за заинтересовани в полза на ответника и нейна
защитна теза относно собственото й поведение на инкриминираната дата,
като същите противоречат на останалите ангажирани по делото
доказателства.
С кредитираните свидетелски показания се установява извършено от
ответника спрямо молителката домашно насилие, представляващо физическо
насилие- удари с твърд предмет-вратата на автомобила й/, заплаха за живота
й, обиди, което е умишлено сериозно засягане на физическата и
психологическата неприкосновеност на молителката, причинявайки й болка,
уплаха, стрес, психична и емоционална травма и негативни емоции.
3
В подкрепа основателността на молбата за защита е и представеното
съдебномедицинско удостоверение от 14.06.2023 г. С него се установяват
причинените на молителката наранявания на 12.05.2023 г., които са получени
в резултат от действието на твърд предмет и могат да се получат по време и
начин, съобщени в предварителните сведения- на 12.05.2023 г., около 18,15 ч.
е била блъскана и дърпана от бащата на детето й и неговата приятелка, които
и защипали дясната ръка с вратата на автомобила.
Поради всичко изложено, съдът счита, че решението, в обжалваната му
част е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото
доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с
доказателствата по делото, съдът е изложил съображенията си, въз основа на
които е достигнал до конкретния правен извод, поради което неоснователен е
доводът за необоснованост на решението.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
му част, следва да се остави в сила.
Настоящия съдебен състав счита за необходимо да обърне внимание на
първоинстанционния съд, че мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН-
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката, не е ограничена от срок, но с оглед разпоредбата на чл. 271,
предложение последно, положението на жалбоподателя не може да бъде
влошено с новото решение.
При този изход на делото въззивника, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН
дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в
размер на 12,50 лв., искането му за присъждане на разноски, е неоснователно,
но дължи разноски на насрещната страна- платено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4163/08.03.2024 г. по гр. дело №
20231110126479 на СРС, 37-ми състав в обжалваната му част.
4
ОСЪЖДА Е. А. Д., ЕГН ********** да заплати държавна такса за
въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. А. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА Е. А. Д., ЕГН ********** да заплати на Х. М. Н., ЕГН
********** сумата от 350 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5