РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Гълъбово, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20245550100068 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа искова молба от Н. Д. Д. от гр.
Гълъбово срещу „СИТИ КЕШ“ ООД гр. София, с която е предявен
установителен иск за признаване за установено, че Договор за паричен заем №
612728 на 28.12.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и Н. Д. Д. е изцяло
недействителен, като в условията на евентуалност се иска обявяване на
отделни клаузи от договора за нищожни. В случай, че съдът уважи иска ,
ответника прави искане за прихващане на две насрещни задължения - по
настоящото дело и по гражданско дело № 490/2023 г. по описа на РС Гълъбово
до размера на по-малкото от тях. Претендират се разноски по делото.
Искът е предявен от Н. Д. Д. от гр. Гълъбово срещу „СИТИ КЕШ“ ООД
гр. София. С исковата молба се твърди, че между страните е налице сключен
Договор за паричен заем № 612728 на 28.12.2021 г., съгласно който ищецът
получава сумата от 800,00 лева. Съгласно чл. 3, т.7 от Договора - годишният
лихвен процент на заема бил 40,05% /четиридесет цяло и пет десети
процента/, а годишният процент на разходите е 49,91% /четиридесет и девет
цяло и деветдесет и един процента/. Ищцата била заплатила доброволно и
извънсъдебно заема и счита че е надплатила сумата от 134,00 лева, тъй като
била заплатила по договора общата сума от 934 лева. Твърди, че договорът е
недействителен, защото не отговарял на изискванията на ЗПК и съгласно чл.
23 от ЗПК ищцата е следвало да върне само чистата стойност на заема от
1
800,00 лева, но не дължала лихва и други разходи по кредита. Годишният
лихвен процент по договора бил 49,91%, тъй като съгласно договора се
дължала “неустойка” по смисъла на чл. 6.2. от Договора в случай, че
кредитополучателят не предостави в тридневен срок от усвояване на заемната
сума, поръчител или банкова гаранция. Ищецът счита, че посочената клауза
цели заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът,
използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност,
която благоприятствала Кредитодателя и увреждала Кредитополучателя. С
такава клауза ответникът целял да заблуди кредитополучателя в частта,
относно действителния годишен процент на разходите, като това
обстоятелство пораждало недействителност на целия договор, тъй като по
смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК
липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за
потребителски кредит водела до нищожност на договора.
Твърди, че годишният процент на разходите по кредита включвал в себе
си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Съгласно
чл.5, ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит, ищцата е следвало
да предостави в срок от 3 дни обезпечение, на което обезпечение да бъде
извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и
след като отговаря на посочените от кредитора условия, да сключи договор за
поръчителство във връзка с процесния договор за заем или в противен случай
се дължи неустойка. Неустойката се дължала пропорционално към всяка
вноска по кредита, отразена е в погасителния план и представлява неразделна
част от договора. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.
22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Посочва,
че „неизпълнението“ на задължението от страна на ищцата да представи
банкова гаранция или посочи поръчител, отговарящ на конкретни условия
вдигал лихвения процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази
„неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва. По този начин
на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът. Предвид
неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК
договора бил недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК заявява, че дължи
само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.
Лихвеният процент в договора от 40.05% не отговарял на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“
2
представлявала добавък към договорната лихва и не била добавена в ГПР като
разход по кредита. Поради по-високия лихвен процент нараствала и
стойността на годишния процент на разходите, но същият не е обявен на
потребителя и не е посочен в чл. 3.5. от договора в действителния му размер, а
това било в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. По този
начин се нарушавали добрите нрави и се внасяло равноправие между правата
и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което било
в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, като считам, че
това обстоятелство води до нищожност на договора.
При условията на евентуалност моли отмяна на клаузата за договорната
лихва, тъй като притоворечала на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД.
Страните били уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на
40,05% годишно. Като съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви можело да се
уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия
закон, страните имали свобода на договаряне, доколкото съдържанието на
договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на
добрите нрави, като именно добрите нрави определяли максималния размер,
до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният
лихвен процент на възнаградителната лихва следвало да компенсира
заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума,
предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му
обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем.
Задължението по договора за кредит било необезпечено, а договорената лихва
надхвърляла значително трикратния размер на законната лихва за
претендирания период, което правело клаузата, уговаряща размер й нищожна.
Цитира практика на ВКС.
При условията на евентуалност моли отмяна на уговорената договорна
лихва, тъй като противоречала на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.
Страните били уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на
40,05% /четиридесет цяло и пет процента/. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви
могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл.
9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото
съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми
на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определяли
максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична
лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следвало да
компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя
парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не
води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по
договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване
на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. С
3
уговорената неустойка се целяло заобикаляне на закона, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждала, че при забава се
дължи само обезщетение в размера на законната лихва.
Моли съдът да признае за установено, че Договор за паричен заем №
612728 на 28.12.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и Н. Д. Д. е изцяло
недействителен.
Моли в условията на евентуалност съдът да обяви отделни клаузи от
договора за нищожни, а именно: Чл. 3, т. 7 от Договор за паричен заем №
612728 на 28.12.2021 г., съгласно който се дължи възнаградителна лихва в
размер от 40,05% върху главницата и Чл. 11 от Договора, съгласно който се
дължи неустойка, в случай, ищцата не предостави обезпечение в тридневен
срок от сключване на договора или ако предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, поставени в договора.
В случай, че съдът уважи иска на „Сити Кеш“ ООД и се установи наличие
на две насрещни задължения между страните прави искане за прихващане на
двете насрещни задължения - по настоящото дело и по гражданско дело №
490/2023 г. по описа на РС Гълъбово до размера на по-малкото от тях.
Претендират се разноски по делото.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства по делото
копия на: Молба за предсрочно погасяване на кредит от 17.01.2022 година и
Приходен касов ордер № ********* от 17.01.2022 г.
Моли да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на следните въпроси: Как е изчислен годишният процент на
разходите по Договор за паричен заем № 612728 на 28.12.2021 г., да възлиза на
49.91% /четиридесет и девет цяло и деветдесет и един процента/, след като
разход по договора е заложена единствено възнаградителната лихва? Какви са
другите разходи в калкулацията на годишния процент на разходите по Договор
за паричен заем № 612728 на 28.12.2021 г.? Какъв е годишният процент на
разходите по Договор за паричен заем № 612728 на 28.12.2021 г., в случай че
бъде включена неустойката по чл. 11 от договора? Какви са заплатените суми
Договор за паричен заем № 612728 на 28.12.2021 г.? Моли да бъдат разбити по
пера - главница, лихва, неустойки, други разноски и т.н.
Моли съдът да задължи ответната страна да представи платежен
документ, с който да се удостовери, че уговорената главница по Договор за
паричен заем № 612728 на 28.12.2021 г. е отпусната.
Моли съдът да задължи ответната страна да представи подписания от Н.
Д. Д., с ЕГН ********** Договор за паричен заем № 612728 на 28.12.2021 г.,
общи условия и стандартен европейски формуляр към Договор за паричен
заем № 612728 на 28.12.2021 г., както и удостоверение за погасени
задължения, заедно с разбивка на погасените суми по Договор за паричен заем
кредирект № 612728 на 28.12.2021 г.
4
Ответникът, чрез пълномощник, в срока за писмен отговор изразява
становище, че искът е недопустим, неоснователен и предявен в условията на
злоупотреба с право. Счита, че, така предявените искове са напълно
недопустими и представляват грубо нарушение на процесуалните правила.
Насрещният иск се предявявал по правилата на чл. 211 ГПК в срока за отговор
на искова молба, което в случая не било изпълнено. Били налице два напълно
различни договора и прихващане не би могло да бъде извършено поради
липса на предявено вземане в петитума, тъй като такова не било предявено.
Твърди, че ищцата се опитвала да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Извън рамките на процесуалните правила,
недобросъвестно предявявала две искови молби за два отделни договора,
чиято цел била да се защити по различни правоотношения, по които очевидно
е в неизпълнение на задълженията си. Наричайки исковете си насрещни,
ищцата се опитвала да шиканира не едно, а цели четири производства, тъй
като в рамките на два последователни дни била предявила два „насрещни
иска“ при напълно идентична фактическа обстановка. Намира процесуално
поведение на ищеца за очевидна злоупотреба с процесуални права. Моли
съдът да съедини двете производства по реда на чл. 213 ГПК в едно
производство и постанови едно общо решение по тях. При условията на
евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени моли при успешен
развой на делото за ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от едно
производство.
Твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване
недействителността на процесния договор за кредит поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в евентуалност на клаузата по чл. 3, т. 7 и
чл. 11 от договора, уговаряща неустойка. На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на отделна договорна клауза не влечала недействителност на
целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Настоящият
случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените
параметри на договора за заем, тя самата била договорена между страните, за
да обезпечи изпълнението на задължението. Валидността на договора за
кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва,
били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Били покрити всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК. Счита, че при формирането на годишния процент на разходите
/ГПР/ били спазени всички, изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10. Съгласно ЗПК
кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на
сключване на договора. Както в договора за потребителски кредит, така и в
издадения СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити
ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира
същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
5
компоненти. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на
сключване на договора, а именно 28.12.2021 г. от 50%, и ГПР определен в
процесния договор в размер на 48,31%, било видно, че в случая годишният
процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за
забава, поради което не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не била включена в него. Кредитодателят бил длъжен
да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора.
Неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните,
като в настоящия случай страните я уговорили като плащане, което да бъде
извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на
главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. ГПР
представлявала сбор от разходите, които представляват цената за
предоставената от него услуга. Той бил крайната стойност на заплатената
услуга, за която потребителят следвало да бъде информиран предварително.
Неустойката, от своя страна, обслужвала неизпълнението и нейната функция
била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на
изправната страна и подлежала на договаряне между страните. Освен че
неустойката била дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя била уговорена като фиксиран размер и двете
страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на
неизпълнение на задължението, което обезпечава. Твърдението на ищеца, че
уговорената между страните неустойка следвало да бъде включено в ГПР
било неоснователно и противоречало на действителните уговорки между
страните. Към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще
възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката била
уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя била
разсрочена на вноски. В Погасителния план била посочена възможната вноска
за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи
само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение било
посочено изрично в плана за погасяване. Ясно и точно били посочени
размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлявала
лихва и главница към всеки един падеж. Още към момента на сключването му
потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се
задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им. Имало индивидуално уговорени параметри по договора, за
които потребителят е бил наясно предварително, от които е имал
възможността да се откаже без каквито и да било последици за него, както
още при сключване на договора, така и след това. Изложеното оборвало и
твърдението за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя.
ГПР била недвусмислено е уговорена между страните. Преди сключване на
договора и с подписването му кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не
6
включва неустойката и че последната ще се дължи, ако не се предостави
обезпечение на кредита. Ищецът по своя инициатива се е задължил 8 пъти с
неустоечната клауза, всеки следващ път след влизането в сила на същата по
предходен договор. Това опровергавало твърдението на ищеца за заблуда в
условията на предоставените му кредитни услуги. Неустойката била
действителна и по смисъла на ЗЗД, тъй като била уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно обезпечение - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията,
посочени в чл. 5 от Договора. Заемът бил предоставен срещу обезпечение, а
кредитополучателят се бил задължил да върне заетата сума и договорената
лихва. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по
волята на ищеца и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи
на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да
обмисли достатъчно добре ангажимента, кредитополучателят е разполагал с
14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора,
без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без
никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси.
Именно тази клауза защитавала правата на потребителя, в случай че
последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него
условия. Вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си
права да се откаже или да поиска удължаване на срока за предоставяне на
обезпечение или за замяната му с друг вид, ищецът по своя воля е инициирал
сключването на 8 договора с уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение в периода 2020 г. - 2022 г., респективно при
идентични условия, с които категорично е бил наясно при сключването на
всеки договор за кредит. Ищецът бил сключил договорите с единствената цел
да се обогати за сметка на ответника, като ползва предоставените заемни
суми, а след това заведе искове за недействителност и връщане на суми.
Гореизложените факти водели и до извод, че е налице индивидуално
договаряне и добросъвестност от страна на кредитора. Това опровергавало
твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост
и добрите нрави от страна на кредитодателя. От процесуалното поведение на
ищеца и изградените трайни отношения между страните, ставало ясно, че
ищецът изобщо не бил имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо
обратното, с изтеглянето на кредитите е целял да се обогати неоснователно от
кредитодателя си, като впоследствие заведе неоснователни искове за
недействителност на неустоечната клауза. Неустойката била с предварително
определен начален и краен момент и с фиксирани параметри за срока на
договора. При сключване на процесния договор ищецът не бил предоставил
обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
7
предоставения заем, а кредиторът бил дал възможност и допълнителен срок
на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща
неустойката. Твърди, че всички твърдения за нищожност на отделните клаузи
на договора, изложени в исковата молба, били неоснователни. Договорът
следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между конкретния
потребител и търговец - между страните са налице сключени 8 договора за
кредит, които съдържат уговорка за плащане на неустойка, ако не бъде
предоставено обезпечение по договора. Въпреки твърденията си за
нищожност на процесния договор ищецът бил сключил с ответното дружество
8 договора за кредит за идентични кредитни продукти предоставяни при
идентични условия. Счита, че ищецът е бил информиран за условията за
ползване на продукта на търговеца предварително - да представи обезпечение
в тридневен срок, като има право на избор какво да бъде то, а в случай че не го
направи, да плати неустойка в точен и индивидуално определен размер, да
връща заемната сума при фиксирана лихва. Впоследствие повторно се е
задължил с тях и това поведение е повтаряно от потребителя до сключването
на 8 идентични договора. Било налице индивидуално договаряне, което
изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно
информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Цитира
съдебна практика и моли при преценка за неравноправност на договорните
клаузи съдът да вземе предвид цитираната съдебна практика, която е
приложима в конкретния случай. Твърди, че сключването на 8 договора за
кредит оборва твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на
ответното дружество и противоречие с добрите нрави. Неоснователни били и
твърденията за липса на информация за всички разходи по връщане на
предоставения кредит, предвид факта, че неустоечната клауза и клаузата,
определяща възнаградителната лихва били съставени на ясен и разбираем
език. Стойността на неустойката била посочена в общ конкретен размер чрез
цифрова стойност, не в процент, изчерпателно изброени, както и начинът на
плащане - срок и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на
договора. Договорната лихва била посочена, както в процент, така и като
цифрова стойност в погасителния план. По всяка една от уговорените вноски е
недвусмислено посочен размерът на лихвата, която се дължи към всеки падеж.
Процесните клаузи напълно отговаряли на изискванията на ЗЗП и Директива
93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори,
многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава
на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата,
уговорена с потребител, Неоснователни били и аргументите за нищожност
поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.
Такава проверка била извършена при отправяне на искането за отпускане на
кредит от страна на кредитополучателя. Но дори и да няма, последица от
8
липсата й не можело да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря
неустойка.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от
ищеца Н. Д. Д., претенции като неоснователни. Претендира разноски по
делото.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия на:
Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и 8 бр. Искания за сключване на
договори за кредит.
Ответникът възразява срещу поисканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза и срещу поставените въпроси.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните бил сключен Договор за паричен заем Договор за
паричен заем № 612728 на 28.12.2021г. По силата на този договор, ответното
дружество се задължило да предостави заемни средства в размер на 800,00лв.
/осемстотин лева/ на г-жа Д., а тя от своя страна се е задължила да възстанови
заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора, годишен лихвен процент на заема от
40,05% /четиридесет цяло и пет стотни процента/, а съгласно т. 8 от същия
член на Договора, годишният процент на разходите е 48,31% /четиридесет и
осем цяло и тридесет и една стотни процента/. Уговореният срок на договора е
осем месеца. Страните се съгласяват Кредитодателят да изплати уговорената
на кредитополучателя в брой.
В случая спорното материално правоотношение попада в легалната
дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл. 9, ал. 1 ЗПК,
според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
С оглед на това по отношение на процесния договор намират
приложение разпоредбите на ЗПК.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последицицата по чл. 22 ЗПК – недействителност на
договора за кредит.
От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Според тази разпоредба
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
9
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула.
Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият
размер 48,31% /четиридесет и осем цяло и тридесет и една стотни процента/.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на
всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит
липсва яснота досежно тези обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на
методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са
неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя
при формиране на ГПР.
Следователно неясни остават както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема.
Кредитодателят, посочвайки грешен годишен процент на разходите,
всъщност е целял да заблуди доверителя ми и да генерира свръхпечалба за
себе си. Това се реализира, чрез допълнителни такси и комисионни, уговорени
в чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договорите за потребителски кредит. Това
обстоятелство се потвърждава от факта, че таксата за експресно разглеждане и
неустойката са преки разходи по заема и следва да се калкулират в годишния
процент на разходите.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не поражда целените правни последици. Предвид
10
формирания извод за недействителност на целия договор за кредит съдът не
следва да се произнася по евентуално съединените искове за нищожност на
договорната лихва и на клаузата за неустойка по § 7 от договор а поради
противоречие с добрите нрави - основание за нищожност на сделките, уредено
в чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски. Видно от представеното пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, ищецът е упълномощил редовно
адвокат Мартин Мавров да го представлява по настоящото дело и последната
от своя страна е реализирала надлежно процесуалното му представителство в
съдебното производство.
В договорът за правна защита и съдействие е удостоверено, че
адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
/безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице/. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати
на адвокат Мавров адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 2
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 400,00лв.
Съдът следва да осъди ответника да плати на ищеца направените
разноски за държавна такса в размер на 50,00лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.22 от ЗПК прогласява
недействителността на Договор за паричен заем № 612728 на 28.12.2021
година, сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК ********* и Н. Д. Д., с
ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***********,
представлявано от Н.П.П. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Гълъбово, кв. „Съединение“, бл. 21, ет. 8,
ап. 40, сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50,00лв.
/петдесет лева/.
11
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. вр.чл.78, ал.1 от ГПК
„СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***********, представлявано от Н.П.П. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество Мавров, с ЕИК в регистър Булстат:
*********, със съдебен адрес: ***********, действащо чрез управителя адв.
М.В.М., адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв. /четиристотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
12