№ 8312
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110159871 по описа за 2021 година
Предявени са от Д. И. Д., ЕГН: **********, адрес: ....... срещу ........., ЕИК: ....,
седалище и адрес на управление: .... отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК
за установяване на недължимост на сумите 4 072,05 лв., начислена за периода от м.
05.2011 г. до м.07.2014 г. и 1 026,63 лв., начислена за периода от м. 07.2019 г. до м.
10.2021 г., при условията на евентуалност – поради липса на облигационна връзка
между страните по делото или поради изтекла погасителна давност на процесните
вземания.
Ищецът твърди, че след направена справка в клиентския център на ответното
дружество установил, че фигурират задължения за инсталация № ....... в размер на
4072,05 лева за периода от м. 05.2011 г. до м.07.2014 г. и 1026,63 лева за периода от м.
07.2019 г. до м. 10.2021 г. Сочи, че фактурите са били издавани на негово име за
недвижим имот – апартамент № 88, находящ се в гр. .., с абонатен № ........ Излага
съображения, че не е клиент на топлинна енергия за процесния имот, както и че между
него и ответника не са налице облигационни отношения по договор за доставка на
топлинна енергия за посочения апартамент. При условията на евентуалност твърди, че
вземанията са погасени по давност. Ето защо твърди, че не дължи на ответника сумите
4072,05 лева, начислена за периода от м. 05.2011 г. до м.07.2014 г. и 1026,63 лева,
начислена за периода от м. 07.2019 г. до м. 10.2021 г. Поради това моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на .......
посочените суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. На първо място оспорва предявените искове като
недопустими и излага доводи в тази насока. Сочи, че не е налице абсолютна
положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес от предявяването на
исковете, като поддържа, че в настоящия случай между страните не е налице
гражданскоправен спор. На следващо място относно основателността на исковете
1
признава, че част от процесните вземания са погасени по давност. Сочи, че твърдения в
обратния смисъл ответното дружество не е правило и не е претендирало принудително
заплащане на тези суми. Твърди, че ищецът не е отправял искане до ответното
дружество за погасяване по давност на сумите, предмет на настоящото производство, с
което ответникът да не се е съобразил. С оглед изложеното изразява становище, че
ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото производство.
Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което разноските
следва да бъдат възложени на ищеца.
С молба от 13.02.2023 г., с оглед дадените от съда указания, ответникът е
уточнил, че признава, че за периода от м.05.2011 г. до м.07.2014 г. сумата в размер на 4
072,05 лв. е погасена по давност към датата на подаване на исковата молба в съда. В
открито съдебно заседание ответниковият представител е уточнил, че посочената сума
представлява сума за доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот за периода
от м.05.2011 г. до м.07.2014 г.
В открито съдебно заседание, с оглед дадените от съда указания, ищцовият
представител е уточнил, че сумата от 4 072,05 лв. представлява главница за топлинна
енергия за периода м.05.2011 г. – м.07.2014 г., сумата от 1026,63 лв. представлява
главница за топлинна енергия за периода м.07.2019 г. – м.10.2021 г.; общият размер на
сумата за дялово разпределение е 9,12 лв. за периода от м.02.2021 г. – м.08.2021 г., а
мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия е 1760,23 лв. за периода
м.05.2011 г. – м.10.2021 г.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване отрицателни
установителни искове по чл. 124 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от
предявяване на исковете.
В доказателствена тежест на ответника е да установи следните обстоятелства: че
през процесния период ищецът е бил потребител на топлинна енергия в процесния
имот, че реално е ползвал топлинна енергия, възлизаща на посочената в исковата
молба стойност, че процесните задължения в претендирания от ищеца размер са
станали изискуеми на определена дата, както и факти, спиращи и/или прекъсващи
давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца
право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по
предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство.
Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото
право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и
липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че
съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на
производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане
на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. Ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с
изявленията си и процесуалното си поведение (Определение № 95 от 22.02.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.).
2
В настоящия случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
потребление на топлинна енергия в недвижим имот – апартамент № 88, находящ се в
.........., се установява от приетите по делото съобщения към фактури. С оглед на това за
ищеца е налице правен интерес от отричане на начисленото от ответника вземане. В
случая ищецът отрича и материалноправните предпоставки за възникване на вземането
– наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия между страните, освен заявеното възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че прави признание на
факта на изтичане на погасителната давност за част от процесното вземане.
Възражението за изтичане на погасителна давност като правопогасяващо възражение
подлежи на разглеждане само и единствено ако е налице валидно възникнало
материално право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите
задължения. По заявените от ищеца възражения за несъществуване на предпоставките
за възникване на вземането не е налице признание от страна на ответника, като
последният изрично оспорва твърденията за липса на облигационно правоотношение и
сочи, че такова съществува.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ (съответно чл. 153, ал. 1
ЗЕ) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С
оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право
на ползване. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо
изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В случаите, при които
е налице постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди
(Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
Тоест, наличието на договорно правоотношение между ответното дружество и трето
лице, възникнало по волята им, изключва възникване на задължение за заплащане
стойността на ползваната в имота топлинна енергия в тежест на собственика или
вещния ползвател.
В настоящия случай ответното дружество не е ангажирало доказателства, от
които да се установява, че ищецът Д. И. Д. е собственик или титуляр на право на
ползване в процесния имот. С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът
е разпределил доказателствената тежест за установяване на подлежащите на доказване
факти, като в тежест на ответника е възложено да докаже, че през процесния период
ищецът е бил потребител на топлинна енергия в процесния имот, като съдът е указал
на ответника, че не сочи доказателства за това обстоятелство, но въпреки това същият
не е предприел съответни процесуални действия, за да ангажира такива. Представеното
3
по делото писмено доказателство – констативен протокол от м.12.1990 г., изд. от
Комбинат „Енергопроизводство“ – София не представлява титул за собственост или за
вещно право на ползване. Същото не може да се приеме и като изявление за сключване
на договор от ищеца, доколкото не изхожда от него и не носи неговия подпис. По
делото не се установи наличието на първата материалноправна предпоставка за
възникване на вземането, а именно наличие на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот и период.
Относно втората материалноправна предпоставка за възникване на вземането, а
именно наличието на доставка на топлинна енергия в имота, нейното количество и
стойност, ответникът не е ангажирал доказателства и доказателствени искания въпреки
дадените от съда с доклада по делото указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за тези обстоятелства. При липса на ангажирани от ищеца доказателства
за наличието на реална доставка на топлинна енергия в имота на начислената от
ответното дружество стойност, възникването на процесното вземане се явява
недоказано.
Поради тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на процесните суми поради липса на облигационно правоотношение
между страните е основателен и следва да бъде уважен, поради което безпредметно е
разглеждането заявеното евентуално основание – изтекла погасителна давност.
По разноските
Неоснователни са доводите на ответника разноските по делото да бъдат
възложени на ищеца, тъй като ответникът не дал повод за завеждане на делото по
смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК с оглед направеното от него частично признание на иска.
От приета по делото кореспонденция между страните се установява, че ответното
дружество е посочило като неплатени задълженията, чиято недължимост е предмет на
иска по чл. 124 ГПК, от което не може да се изведе, че не е дало повод за завеждане на
делото. Погасителната давност отнема възможността на кредитора да иска
принудително осъществяване на своето право след изтичането на определен в закона
период от време, но възражението за изтекла погасителна давност може да се направи
само когато титулярят на вземането иска да получи изпълнение в гражданския процес,
поради което признанието на иска поради изтекла давност не е достатъчно да освободи
ответника от отговорност за разноски, когато сезирането на съда е условие за
упражняване субективното право на ищеца. Поради това признание на предявения
отрицателен установителен иск поради изтичане на давността за вземането не е
достатъчно, за да се приеме, че извънсъдебното поведение на ответника не е станало
причина за образуване на делото (Определение № 2 от 4.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4752/2018 г., IV г. о.; Определение № 242 от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2062/2018 г., IV г. о.; Определение № 5172 от 15.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
11207/2021 г.).
Неоснователен е и доводът на ответника за недължимост на разноски за
адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за реалното им извършване,
доколкото от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
14.10.2021 г. инкорпорира в себе си разписка за плащане на уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
Възражението на ответника по чл. 78,ал. 5 ГПК е основателно. Видно от
4
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.10.2021 г.
уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лв. е за изготвяне на
искова молба и процесуално представителство. Съгласно действащата към датата на
сключване на договора редакция на чл. 7, ал. 2 НМРАВ (ДВ.,бр. 68 от 2020 г.)
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 584,93 лв. Съдът
намира, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на
извършените процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания,
както и материалния интерес по делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до предвидения в чл. 7, ал. 2 НМРАВ минимален размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за държавна такса в размер на 203,95 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 584,93 лв., или общо в размер на 788,88 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. И. Д., ЕГН: **********,
адрес: ....... срещу ........., ЕИК: ...., седалище и адрес на управление: .... отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК, че Д. И. Д. не дължи на ......... следните суми за
главници за топлинна енергия за имот, находящ се в ...........
сумата 4 072,05 лв. за периода от м. 05.2011 г. до м.07.2014 г.;
сумата 1 026,63 лв. за периода от м. 07.2019 г. до м. 10.2021 г.
ОСЪЖДА ........., ЕИК: ...., седалище и адрес на управление: ....... да заплати на
Д. И. Д., ЕГН: **********, адрес: ....... сумата от 788,88 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5