РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М. А.. Д.А
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А.. Д.А Административно наказателно дело
№ 20211110208309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А. Т.“ ООД срещу Наказателно
постановление (НП) № 541420 - F556117/13.11.2020г., издадено от Л. П. Х. –
началник отдел „О. д.“ – София, ЦУ НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на
дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три
хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
В жалбата се оспорват приетите за установени от наказващия орган
фактически положения, като се навеждат твърдения, че процесното деяние не
е било извършено виновно, тъй като функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ на монтираното и въведено в експлоатация устройство
„Елтрейд“ не са били изобщо активирани, за което обстоятелство
представителите и служителите на „А. Т.“ ООД не били уведомени. Посочено
е, че издаденото наказателно постановление не било мотивирано, а
единствено бланкетно било констатирано наличието на възражение, без да е
направен извод за неговата неоснователност. Изтъкват се доводи, че в
1
санкционния акт не са посочени конкретни обстоятелства относно времето и
мястото на извършване на нарушението, както и не са посочени
доказателства, въз основа на които са направени фактическите и правните
изводи от страна на наказващия орган. В допълнение се излага становище, че
е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. В жалбата се
релевират и доводи относно наличието на процесуално нарушение по чл.52,
ал.1 ЗАНН, тъй като наказващият орган не се е произнесъл по
административнонаказателната преписка в месечен срок. Моли се за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адвокат Д. с пълномощно по делото, който поддържа жалбата
с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна ТД на НАП - София, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Е., който оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2020г., в 13:49 часа инспектори по приходите към ТД на НАП
– София – свидетелят СТР. В. Д. и колегата му С. Е. С. извършили проверка
на търговски обект – бистро „Ч.“, находящ се на адрес: гр. ....... Същият бил
стопанисван от „А. Т.“ ООД. На място служителите на приходната
администрация направили контролна покупка на стока/консумация на
стойност 9,30 лв., заплатени в брой, в резултат на което бил издаден касов
бон. След направената покупка органите по приходите се легитимирали и
пристъпили към реализация на контролната дейност, за нуждите на която
изискали документи, свързани с реализираната търговия.
В търговския обект било установено наличието на фискално устройство
(ФУ) модел „ЕЛТРЕЙД А3 KL”, с инвентарен номер на ФУ: ED278895 и
фискална памет 44329509, притежаващо функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, като същите били активирани. Контролните
органи изискали от служител в бистрото – Мая Давидова, на длъжност
„барман“, да състави писмен опис на наличните парични средства в касата на
2
обекта, за което тя попълнила предоставена й бланка. В нея отразила като
фактическа наличност сумата от 250,25 лева. След това контролните органи
изкарали дневен финансов отчет от фискалното устройство, като от
отразените в него данни установили, че общият оборот за деня към този
момент в обекта възлиза на сумата от 210,05 лв. Така контролните органи
констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи
всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална
сума в касата, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във
фискалното устройство, експлоатирано в обекта, чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, каквито функции то притежавало.
Установена била разлика между отчетената от ФУ и фактически наличната
суми, която възлизала на 40,20 лева.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА
№0039678 от 25.06.2020г., който бил съставен в присъствието на М.Д., на
длъжност „барман” и Д.И. – управител на дружеството-жалбоподател. В
същия била вписана изрична покана до управителя на търговеца да се яви в
сградата на ТД на НАП – гр.София с оглед съставяне на АУАН.
След като преценила, че е извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, на 29.06.2020 г. свид. С.Д. в присъствието на управителя на
жалбоподателя и на свидетелите С. . и М. А., съставил АУАН №
F556117/29.06.2020г., в който описал констатираните в хода на проверката
обстоятелства и отразил цифрово и словесно нарушените разпоредби. Препис
от акта бил предоставен на управителя на търговеца след подписването му. В
съответната графа Д.И. не отразила възражения. Писмени възражения
постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН било издадено НП № 541420- F556117
от 13.11.2020 г. от Л. П. Х. – Началник отдел „О. д.” – гр. София в Ц. у. на
НАП, с което при пълно възпроизвеждане на фактическите и правни доводи
от АУАН на дружеството – въззивник на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС била
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за
неизпълнение на правно задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н -18/2006г.
на МФ.
3
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., И. и
Д., разписка за връчване на НП, протокол за извършена проверка от
25.06.2020г., дневен отчет от фискално устройство за 25.06.2020г. и опис на
парите в касата от същата дата, пълномощно, Заповед № ЗЦУ – 1149/2020г. на
изпълнителния директор на НАП, Заповед № 3-ЦУ-1835/21.12.2020г. на
главния секретар на НАП, извлечения от системата ELTRADE back office –
admin (СУПТО).
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Д. - служител на ТД
на НАП - София, като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите
приети за достоверни и относими към предмета на доказване материали. Те
позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, респ.
поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства.
Той последователно и логически свързано възпроизвежда фактите, възприети
непосредствено от него в качеството му на контролен орган. Д. изрично
подчертава, че в хода на контролната дейност е била извършена контролна
покупка, за която е бил издаден касов бон.
Депозираните от свидетеля Д. сведения не са фрагментарни и не указват
наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти.
Независимо от служебната им ангажираност към структурата, към която
принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира
аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в
предадената от тях информация. Още повече, когато тя кореспондира и с
изведените от другите обективни доказателствени източници факти. Поради
това следва да се кредитират с доверие така обсъжданите показания и да
бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото.
Съдът дава вяра и на показанията на свид. Д., като не счита, че
последните разколебават хронологията на събития, възприета от наказващия
орган като фактология по делото. Свидетелката не отрича фактът на
неотчитане на сумата от 40,20 лева в паметта на фискалното устройство,
въпреки обстоятелството, че същата очевидно е предназначена за ползване
като оборотни средства. Признава, че работният процес в заведението започва
винаги с налична сума, необходима за връщане на ресто при покупки с едри
банкноти. Акцентира в тази насока върху отсъствието на познания да борави
4
с касовия апарат, респективно липса на обучение относно функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени”. Така предложеното твърдение
обаче не може да се полза като убедителен аргумент, който да дерогира
отговорността на дружеството за извършеното нарушение и да оправдае
констатираното бездействие. Както самата свид. Давидова признава, тя
работи в заведението като барман и заедно с управителката на дружеството
имат достъп до касата, като отчитат извършените продажби. Това до голяма
степен я поставя в положение да познава в детайли особеностите на
ресторантьорската дейност, но и законодателството, което я регламентира,
което по необходимост включва и умения да борави с фискалното
устройство, с което се отчитат оборотните средства и паричните постъпления.
Що се касае до показанията на свид. И. – управител на дружеството-
жалбоподател, настоящият съдебен състав не ги кредитира досежно
обстоятелството, че при извършената проверка същата не е присъствала. Това
твърдение се опровергава от вписаното в процесния протокол обстоятелство,
че контролната дейност, обективирана в документа, е приключила в 15:00ч.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени
доказателства по делото, като същите са в унисон помежду си и с показанията
на свидетелите, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК не
налага подробно и отделно обсъждане. Цялостният анализ на писмените и
гласните доказателства по делото водят този съд до еднозначни и
категорични фактически изводи.
При така установените фактически обстоятелства, първостепенният
съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата съдът приема за процесуално допустима, доколкото същата
изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем, подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съдебният състав на първата инстанция, след извършването на
служебна проверка относно компетентността на длъжностните лица, които са
съставили АУАН, съотв. издали НП, счита, че при съставянето на Акта, респ.
при издаването на НП, са спазени съответните законови правила относно
компетентността на органите, издали двата документа.
5
Според съдебния състав няма нарушения на процесуалните правила по
съставяне и връчване на АУАН, които съществено да са засегнали правото на
защита на наказаното юридическо лице, доколкото и двата процесуални
документа съдържат всички изискуеми от закона реквизити съгл. чл.42 и
чл.57, ал.1 ЗАНН – описано е административното нарушение с релевантните
му признаци (неговите дата, място и време на извършване), обстоятелствата
по извършването му, и правната му квалификация, като не е налице
противоречие между фактическото описание и правната квалификация в
двата документа. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на
нарушителя. Същият е подписан от актосъставителя, свидетелите и от
нарушителя.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обсъжданите
административни актове (АУАН и НП) са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника “АДВЕР
ТЕХ“ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, като на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00
/три хиляди/ лева.
Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа
правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е част от
6
установения ред за регистрация и отчетност, който е задължителен за лицата,
използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка разлика между наличните
и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили
от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в
началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата
във връзка с извършени разплащания с други търговци.
В случая се доказа, че при извършената от контролните органи проверка
е била установена разлика между разчетената и фактическата касова
наличност в обекта в размер на 40,20 лв., представляваща въвеждане на пари
в касата, която не е била отбелязана във фискалното устройство чрез
операцията "служебно въведени" суми. Налага се категоричният извод, че
намерените в повече парични средства съставляват оборотни такива и с тях се
оперира за нуждите на извършваната търговска дейност. С това нарушението
на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н- 18 е извършено от обективна
страна. Същото е формално, като за съставомерността му не е необходимо да
настъпят вредни последици.
По делото се установи безспорно, че жалбоподателят “А. Т."ООД не е
изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност
извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата/ в процесното фискално устройство чрез
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, с каквито
функции то разполага, което нарушение е установено в хода на извършена на
25.06.2020г. проверка от органите по приходите в стопанисваното от
въззивника заведение. Разпоредбата на чл.33 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ се намира в Глава Четвърта „Издаване на документ за
продажба чрез фискално устройство” и е посветена на отчетността на
паричните потоци от дейността на съответните задължени лица и тяхното
регистриране. В ал.1 от цитираната разпоредба е въведено общото
задължение за съответните лица по чл.3 от Наредбата извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
7
извеждане на пари в и извън касата) на ФУ да бъде регистрирана във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, т.е.
задължението е промяната в касовата наличност (независимо, дали
положителна или отрицателна) да бъде отразена чрез фискалната памет на
фискалното устройство, а не по друг начин, ако има работещо такова в
съответния търговски обект. В конкретния случай това изискване не е
съобразено, като е установена разлика, възлизаща на сумата от 40,20 лева, с
които фактическата касова наличност е била повече от отчетената като
реализирана във фискалното устройство.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата - аргумент от чл. 83 ЗАНН.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в случаите на
нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 118
ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал.
4 ЗДДС) на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000
до 10 000 лева. Административнонаказващият орган обаче е наложил
предвидената в чл. 185, ал. 2 ЗДДС санкция, без да мотивира в конкретика
поради какви причини и въз основа на какви обективни доказателства приема,
че с извършеното нарушение, към което и тя имплицитно препраща, се е
стигнало до неотразяване на приходи – квалифициращ елемент, обуславящ
по- високата санкция. Липсват каквито и да е аргументи защо се приема, че
разликата в касовата наличност представлява приход по смисъла на закона.
Остава неясно върху какви данни се извежда твърдението, че отсъствието на
документално отразяване на паричните суми, непременно води до извод за
неотразяване на приходи, след като то реално може да обуславя и хипотезата
на първата алинея на чл.185 ЗДДС, в която попадат случаите на оборотни
средства, а не печалба, въведени фактически в касата, без да бъдат отразени.
Дори актосъставителят Д. споделя, че за извършената от данъчните
служители контролна покупка е бил издаден фискален бон. Същевременно те
не сочат да са присъствали на друга поръчка, която да не е била въведена по
надлежния ред в касовия апарат. Съгласно разпределената доказателствена
тежест по чл. 103 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН,
административнонаказващият орган следва да докаже, че с нерегистрирането
8
на процесната сума от 40,20 лева във фискалното устройство се е стигнало до
неотразяване на приходи. За въззивника не възниква задължение, а право да
представя доказателства, ползващи тезата му. Както управителят, така и свид.
Д. изначално са потвърдили, че в началото на всеки ден работата започва с
начална парична сума за нуждите на разплащането с клиенти. По делото не са
събрани доказателства за различен произход и предназначение на намерените
в касата 40,20 лева в повече. Тяхната наличност обаче не дава възможност да
се презюмира, че като сума те са оборот от извършени продажби в търговския
обект. Тоест, не може да се твърди убедително и еднозначно, че с
неотразяването на тази стойност в паметта на фискалното устройство се е
стигнало до неотразяване на приходи. В случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 303 НПК, вр. чл. 84 НПК, а именно, че съответното лице
може да носи административнонаказателна отговорност единствено когато
"административното обвинение" е доказано по безспорен начин, както и че
същото не може да почива на предположения. При това положение,
доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на
40,20 лева представлява приход от продажба на стоки в търговския обект, то
и не може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до
неотразяване на приходи. С оглед на това в случая следва да намери
приложение санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1
ЗДДС, а именно налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000
лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до
неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-
благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията (от 500 до 2000 лева, вместо от 3000 до 10 000 лева).
Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които
последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното
производство, като приложението на материалния закон относно
извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен.
Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението
се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС се явява привилегирован състав на
санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид
9
предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В случая е допустимо изменение
от въззивния съд на санкционната разпоредба за така извършеното нарушение
от 185, ал. 2 ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, предвид
изричната разпоредба на чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът
счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са
събрани отегчаващи отговорността на въззивника обстоятелства, които да
обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се
отчете, че неотразената сума във фискалната памет на ЕТАФП не е голяма
(40,20 лева), което не обуславя само по себе си завишена степен на
обществена опасност на извършеното нарушение. С оглед на това
обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се намали
наложената на търговеца имуществена санкция от 3000 на 500 лева.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл.28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС, доколкото
обществените отношения по регулиране на финансово-стопанската дейност
имат за цел недопускане ощетяване на фиска. Извършеното от въззивника
нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т.9 от НК
следва да бъде приложена в административно-наказателното производство по
аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната
класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 год., следва да се отнесе към така наречените „Нарушения на
просто извършване”. Същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на
промяна в касовата наличност посредством използването на функцията
10
„служебно въведени” суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Макар и извършено за
първи път, деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност,
доколкото се касае за нерегистрирани средства при това на стойност, която не
е незначителна като относителен дял спрямо реализирания оборот в този
търговски обект от началото на работното време до момента на извършената
проверката от екипа на ТД на НАП. Същевременно, спорната касова
наличност е останала неотразена дори и към 13:49 часа, т.е. към средата на
работното време. Ето защо в разглеждания случай извършеното деяние с
достатъчна интензивност е застрашило обществени отношения – предмет на
защита, за да се приеме, че е административно нарушение.
При законосъобразно воденото административно-наказателно
производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното
лице, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 337,
ал. 1, т. 1 НПК Софийски районен съд, НО, 98-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 541420 -
F556117/13.11.2020г., издадено от Л. П. Х. – началник отдел „О. д.“ – София,
ЦУ НАП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството „А. Т.” ООД е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на санкцията за така извършеното
нарушение от чл. 185, ал. 2 ЗДДС на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС и
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на
500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12