№ 198
гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500236 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. Б., ЕГН **********, с адрес град Велико
Търново, *********, чрез пълномощник – адвокат Л. Г., срещу Решение № 56/01.02.2024г.
по гр.д. № 545/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново в частта, в която е
отхвърлен предявения от него срещу ЗК „УНИКА“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за
сумата над 35 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие получени телесни увреждания в резултат на настъпило
на 05.04.2019г. ПТП по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от 22.07.2019г. до
окончателното изплащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че присъденото обезщетение е в занижен размер, несъответстващ
на тежестта на уврежданията и техния брой, настъпилите усложнения, продължителността
на лечението, през който период е търпял значителни ограничения от социално-битов
характер и е прекъснал футболната си кариера, съответно не е бил пълноценен играч, което
от своя страна се е отразило неблагоприятно на психиката му. Развива оплаквания, че част
от тези обстоятелства не са били обсъдени от съда и не им е придадено необходимото
правно значение. Излага, че не е съобразена и съдебната практика по идентични случаи, в
които са били определяни обезщетения за неимуществени вреди в размери, значително
надвишаващи присъдения му размер. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 от ЗА за осъществената безплатна правна помощ по делото.
1
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „УНИКА“ АД, чрез пълномощника
си – юрисконсулт В. Н. Д. - М., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема
становище за неоснователност на същата и на наведените в нея оплаквания срещу
първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че присъденото на ищеца
обезщетение е справедлив паричен еквивалент на претърпените вреди и е съобразено с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли решението на Окръжен съд-Плевен да бъде потвърдено
в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок е подадена насрещна въззивна жалба от ответното
дружество срещу първоинстанционното решение в частта, в която на ищеца е присъдена
лихва за забава върху главницата от 35 000 лв. за времето от 22.07.2019г. до 22.07.2022г.
Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част с оплаквания за нарушение
на материалния закон. Посочва, че с писмо от 15.05.2020г. е определена сума за изплащане
на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, като единствената причина,
поради която плащане не е последвало е непредставянето на банкова сметка на ищеца.
Счита, че до момента на определяне на обезщетението също не е бездействал, тъй като е
изискал от ищеца представянето на необходими документи. Твърди, че след постановяване
на първоинстанционното решение дружеството е заплатило на ищеца сума в размер на
41 839.42 лв., от която 35 000 лв. главница и 6 839.42 лв. – лихва за забава за периода от
22.07.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ до 07.03.2024г. Прави искане за отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което претенцията за законна
лихва за посочения период - от 22.07.2019г. до 22.07.2022г., бъде отхвърлена. Претендира
разноски, в и т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Подаден е отговор на насрещната въззивна жалба, в който се оспорва допустимостта,
респ. основателността на същата. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗА вр. Чл.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за изготвения отговор на насрещната въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят М. И. Б. не се явява и не се представлява.
Насрещната страна – ЗК „УНИКА“ АД, чрез своя процесуален представител по
пълномощие, оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, както и претенциите си за разноски. Прилага списък по
чл.80 ГПК. Моли, в случай, че претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение
не е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, както и с изискванията на
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото да
бъде редуцирано.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от М. И. Б., е
депозирана в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен
е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № BG/05/113002299549 по застраховка
2
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно
дружество за управлявания от И. А. А. лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ЕН 47****
към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищеца не е
било заплатено застрахователно обезщетение.
Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че на 05.04.2019г.,
около 15.50 часа, в град Велико Търново, на кръстовище на ул.“Краков“ и ул.“Арх. Георги
Козаров“, настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество автомобил с водач
И. А. А. и мотоциклет „КТМ“ с рег. № ВТ 12***, управляван от ищеца, при което пострадал
последния. Приетите по делото Констативен протокол за ПТП от 05.04.2019г., Протокол за
оглед на местопроизшествието от същата дата, ведно със схема на произшествието и
фотоалбум, епикризи, лист за преглед на пациент, образни изследвания и амбулаторни листи,
както и приетите експертни заключения на автотехническата и съдебно-медицинската
експертизи установяват механизма на настъпване на произшествието и фактът на
получаване на телесните увреди на ищеца. На посочените по-горе време и място, водачът на
процесния автомобил при пресичане на ул. „Краков“ не пропуснал движещия се по нея с
предимство мотоциклет, при което траекториите на движение на двете ППС се пресекли и
последвал удар между тях. Налице е виновно противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил и настъпили телесни увреждания на ищеца, както и
причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Следователно, вследствие на
това противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято отговорност е предмет
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, на ищеца са били причинени вреди, поради което ответникът дължи
заплащането на застрахователно обезщетение за същите.
Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадената от ищеца
въззивна жалба. Пред настоящата инстанция жалбоподателят релевира оплаквания
единствено относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
По делото е приложена епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, видно
от която ищецът е постъпил в болничното заведение на 05.04.2019г. в 23:16 часа след
претърпяното ПТП с болка, оток, деформация и ограничени движения на дясна гривнена
става и след извършена рентгенография в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД-Велико
Търново. Престоят в клиниката продължил до 10.04.2019г., когато е изписан. Осъществено
било безкръвно наместване и поставен гипсов ръкав, а на 09.04.2019г. – под рентгенов
контрол било осъществено ново наместване и фиксация с две киршнерови игли. От друга
епикриза, издадена от същото болнично заведение, се установява, че при престоя на ищеца
от 15.05.2019г.до 17.05.2019г. е била извършена оперативна процедура за отстраняване от
костта на имплантираните остеосинтезни средства, съответно проведена обезболяваща
терапия.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р
Н. Г., прието и неоспорено от страните, се установява, че вследствие претърпяното на
05.04.2019г. ПТП ищецът е получил закрито счупване на дясна лъчева кост, преразтягане на
сухожилни и мускулни влакна в шията, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване,
главоболие, световъртеж, оток с хематом на дясна подбедрица. На дясната гривнена става е
била извършена оперативна интервенция /остеосинтезиране/ с последваща гипсова
3
имобилизация, а на дясната подбедрица е извършена оперативна инцизия на меки тъкани,
приложено медикаментозно лечение и предписана рехабилитация/физиотерапия. От
приложените по делото медицински документи вещото лице е установило, че ищецът е
получил кръвонасядане с оток на дясната подбедрица, довело до оперативна инцизия на по-
късен етап поради насложена локална мекотъканна инфекция. Травмата на дясната
подбедрица е описана за пръв път в амбулаторен лист от 19.04.2019г., като според експерта
болка, оток и видимо кръвонасядане се позитивира веднага или няколко часа след
получаване на травмата, поради което в случай, че е получена при произшествието, следва
да е била налична при хоспитализацията на ищеца в деня на инцидента. Според вещото
лице, мястото на травмата /в областта над глезена/ не изключва възможността същата да е
спортна травма, каквито данни обаче по делото няма. Клинични данни за мозъчно
сътресение и травма на шията се съдържат също за пръв път едва в амбулаторния лист от
19.04.2019г., като според заключението, при първоначален постелен режим на пациента
същите биха могли да се проявят по-късно след неговата вертикализация /излизане от
постелен режим, раздвижване/, в каквато насока са и дадените от експерта пояснения при
изслушването му в съдебно заседание.
В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че е налице пълно възстановяване на
движението на дясна гривнена става и са налице единствено преходни болки при по-тежки
физически натоварвания и промяна на климата, които с времето ще отшумят.
Св. И. Г. Б., баща на ищеца, установява, че когато отишъл на мястото на
произшествието синът му бил много уплашен, ръката му била подута, виело му се свят, имал
проблем с крака. Посочва, че ищецът продължава да чувства болки, за които приемал
обезболяващи медикаменти. След изписването му от болницата, съпругата му се грижела за
сина им, включително и му помагала за личната хигиена, но той изпитвал неудобство от
това. Дразнел се, че не може да спортува, тъй като преди инцидента тренирал активно
футбол, но изпитвал притеснения кога и до каква степен ще се възстанови. При провеждане
на подготовка, когато има големи натоварвания, усещал болки в ръката, приемал
болкоуспокояващи и протИ.ъзпалителни медикаменти. След лечението в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД на десния крак получил удебеляване на кожата с коричка и течност,
което наложило посещението при лекар, за да бъде премахната тази течност, тъй като
изпитвал болки. Св. Б. посочва, че още след инцидента ищецът имал световъртеж, което
наложило при пътуването им до болницата в София да спират по пътя, а след това
световъртежът се появявал при прибирането им от София. Същият установява, че преди
инцидента синът му спортувал активно и не е имал контузии, които да го принудят да спре
да тренира. След случилото бил много плах, когато спортувал.
Съгласно закона, на обезщетение подлежат всички действително
претърпени неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени
в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът
намира, че оплакванията в жалбата за несъответстващо на претърпените от ищеца
неимуществени вреди обезщетение поради присъждането му в занижен размер са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Както се приема в цитираното постановление и в съдебната практика, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обстоятелства, включително възрастта на пострадалия към момента на увреждането,
характера на последното, произтичащите от него физически и психологически последици за
пострадалия, техния интензитет и продължителност, начина на получаване на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Следва да бъдат съобразени действителните икономически условия в страната към момента
4
на събитието, както и като ориентир съответните нива на застрахователно покритие.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза и представените епикризи,
изготвени след болничния престой на ищеца в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД се
установява, че при ПТП на 05.04.2019г. ищецът е получил закрито счупване на дясна лъчева
кост, вследствие на което е претърпял две оперативни интервенции – първоначално
остеосинтезиране с метални игли и гипсова имобилизация, а по-късно за премахване на
имплантираните остеосинтезни средства. От приложените етапни епикризи и амбулаторни
листи от извършени медицински прегледи на ищеца от 19.04.2019г. и 17.06.2019г., както и от
експертното заключение и поясненията, дадени от вещото лице, се установява, че вследствие
на настъпилото произшествие ищецът е получил и преразтягане на сухожилни и мускулни
влакна в шията и мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие, световъртеж.
Посочената медицинска документация, както и показанията на св. Б., ведно с експертното
заключение, установяват кръвонасядане с оток на дясната подбедрица на ищеца, наложило
оперативна инцизия /разрез/ поради получена локална мекотъканна инфекция. Видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства ищецът е постъпил в болница веднага
след ПТП, престоят в която бил шест дни, след което продължил да се възстановява в дома
си, но не можел да се обслужва самостоятелно, поради което бил подпомаган от своята
майка. Същият изпитвал болки при получаване на уврежданията, по време на претърпените
оперативни интервенции и манипулации, страдал от главоболие, всичко което наложило
приема на обезболяващи медикаменти, имал ограничени движения в дясната гривнена става.
Изложените обстоятелства, както и неудобствата от социално-битов характер, несъмнено са
му причинили сериозен дискомфорт, променили са начина му живот и ежедневието му.
Същият, изключително активен физически преди травмата, занимаващ се професионално с
футбол, след получаването й бил лишен от двигателна активност и спорт дълго време, като
този факт и неизвестността кога ще се възстанови и в какъв обем му създавали
допълнителни притеснения. От друга страна, младата му възраст /на 16 години към датата на
настъпване на ПТП/ е улеснила възстановяването му, като вещото лице е установило, че е
налице пълно възстановяване на движението на дясна гривнена става, а получаваните все
още болки при по-тежки физически натоварвания и промяна на климата ще отшумят с
времето.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
дължимото на ищеца обезщетение, първоинстанционният съд е отчел всички онези,
предпоставящи основателността му фактори, установени по несъмнен начин въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства и неоспореното от страните и прието от съда
експертно заключение на съдебния медик. Ето защо намира, че първоинстанционният съд е
спазил принципа за справедливото му възмездяване, поради което оплакванията на ищеца за
занижено по размер обезщетяване е неоснователно. При постановяване на решението си, за
да достигне до извод за основателност на предявения иск в присъдения размер,
първоинстанционният съд е извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства, като изложените в решението му мотиви се споделят напълно от настоящата
инстанция. Присъдената сума е съобразена със социално-икономическата обстановка към
датата на събитието, когато минималната работна заплата в страната е била 560 лв., а
лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност",
съгласно чл. 492 от КЗ, е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите. Освен горепосочените обстоятелства, относими към определяне размера на
обезщетението, съдът съобрази посочената сума и с практиката на ВКС, както и на
апелативни съдилища, включително и на ВТАС, по аналогични случаи, като намира, че
същата се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
По оплакванията в насрещната въззивна жалба на ответното дружество досежно
5
изводите на първоинстанционния съд за основателност на акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 22.07.2019г. до 22.07.2022г.:
Отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена
от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения. Разпоредбата на чл.429 ал.3 КЗ изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а от там и в застрахователната сума, лихви за
забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати –
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл.430 ал.1 т.2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователното обезщетение. От представените с исковата молба документи се
установява, че ищецът е предявил пред ответното дружество застрахователната си
претенция за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
настъпилото на 05.04.2019г. ПТП на 30.05.2019г. Съгласно разпоредбите на чл.493 ал.1 т.5 от
КЗ вр. чл.429 ал.2 т.2 от КЗ вр. Чл.429 ал.3 изр.2 от КЗ, задължението на застрахователя към
увредените лица, възникнало по силата на застрахователното правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност", включва и дължимите от делинквента лихви от
датата на подаване на заявлението за плащане – в случая от 30.05.2019 г., до 30.08.2019 г. -
датата, на която е изтекъл срокът по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ за плащане от застрахователя. След
тази дата, доколкото липсва произнасяне по претенцията и не е налице изпълнение на
задължението му за плащане, застрахователят вече носи отговорност за собствената си
забава, за обезщетяването на вредите от която ще продължи да дължи законна лихва.
Непосочването на банкова сметка от страна на увреденото лице не може да обуслови извод
за забава на кредитора, на основание чл.95 ЗЗД, тъй като неизплащането на претендираното
обезщетение след предявяване на претенцията не е обусловено от бездействието на ищеца и
неоказване на необходимото съдействие от негова страна по посочване на банкова сметка, на
която той е титуляр.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че решението на Окръжен
съд-Велико Търново е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваните части, като
съгласно чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
При този изход на спора, претенциите на страните за разноски по подадените от тях
въззивни жалби се явяват неоснователни. Доколкото същите са направили искане за
заплащане на разноски за подаване отговори съответно на въззивната жалба и на
насрещната въззивна жалба, то в полза на ЗК „УНИКА“ АД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено по чл.25а ал.3 от
Наредбата за заплащането на правна помощ, а на адвокат Л. Г. – възнаграждение за
оказаната на представляваната от него страна безплатна правна помощ в размер на 400 лв.,
доколкото защитата е осъществена по насрещната въззивна жалба на противната страна с
предмет единствено присъдената законна лихва за забава.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският апелативен
съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/01.02.2024г. по гр.д. № 545/2022г. по описа на
Окръжен съд-Велико Търново в обжалваните части.
ОСЪЖДА М. И. Б., ЕГН **********, с адрес град Велико Търново, ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул.“Тодор Александров“ № 18, сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, бул.“Тодор Александров“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. Г. – АК-Перник,
адрес град София, ул.“Пиротска“ № 51, ет.9, ап.15, сумата от 400 /четиристотин/ лв. за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7