№ 746
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20211100513350 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц.В. М. срещу разпореждане от 16.09.2021 г. на
ЧСИ Р. Г.-Ч., с което е постановен отказ за прекратявяне на производството по изп.д.№
20189250402068. В жалбата си излага доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното действие на съдебния изпълнител, като твърди, че в периода м.
12.2018г. – м. 12.2020 г. не се били предприети действия по изпълнението от страната
на взискателя, поради което е настъпила перемпция. В този смисъл съдебният
изпълнител неправилно е приел постъпването на суми за погасяването на дълга през
този период, като жалбоподателят твърди, че плащанията са били извършвани след
изтичането му. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството е довел и
до незаконосъобразно запориране на имущество на длъжника и впоследствие
разпределение на суми през 2021 г. Моли атакуваното разпореждане на ЧСИ да бъде
отменено, като бъдат признати за недействителни извършените през 2021г. действия в
хода на принудителното изпълнение. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски
във връзка с производството по жалбата.
По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата – „А1
Б.“ ЕАД, в който оспорва същата, като счита за неоснователна. Оспорва да са налице
предпостанките за настъпването на перемпция.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани мотиви по жалбата от ЧСИ Г.-Ч.,
в които поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
1
производство поради настъпила перемпция, като твърди, че в хода на изпълнението са
били извършвани непрекъснато действия, включително и от съдебния изпълнител, с
оглед овластяването му по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Излага доводи, че хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е приложима при явно дезинтересиране от страна на взискателя от
изпълнителния процес.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и становищата по нея и като
обсъди материалите по делото, включително и съдържащите се в преписката по
изпълнителното производство, намира за установено средното от фактическа и
правна страна.
Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство се явява
процесуално допустима, депозирана в установения срок за това и от лице, разполагащо
с правен интерес от обжалване, като атакуваното действие на съдебния изпълнител
попада сред изрично изброените подлежащи на съдебен контрол в нормата на чл. 435
ГПК.
Разгледана по същество жалбата се явява и основателна по следните
съображения:
Видно от преписката по приложеното изпълнително дело, била е депозирана
молба от длъжника Ц.М. с вх. № 06908/30.08.2021г., в която е заявил искане за
прекратяване на производството по принудително изпълнение, на основание
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С разпореждане от 16.09.2021г. на ЧСИ е оставено без уважение искането на
длъжника за прекратяване на производството на заявеното от него основание. В
мотивите си съдебният изпълнител е приел, че в посочения от длъжника период на
настъпилата перемпция, е било извършено плащане.
Прекратяването на изпълнителното производство при наличието на
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, като актът на
съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само констативно
значение, а извършваните след прекратяването на производството действия по
изпълнението се считат за невалидни. При това положение и с оглед предоставяне
защита от неоснователно засягане имуществената сфера на длъжника чрез действия по
принудителното изпълнение, същият разполага с правен интерес да поиска
прекратяването на производството чрез нарочен акт на съдебния изпълнител. Още
повече, че на основание чл. 433, ал. 3 ГПК, при прекратяване на изпълнителното
производство, съдебният изпълнител дължи вдигане на наложените възбрани и запори
върху имуществото на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
2
изпълнителни действия в период от две години. В съдебната практика е прието, че за
настъпването на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са приложими правилата
относно погасителната давност на подлежащото на принудително изпълнение вземане.
Същински изпълнителни действия са предприетите по инициатива на взискателя,
приложими и по отношение на института на погасителната давност, а именно -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото СИ е длъжен да го приложи, но по изричната законова разпоредба
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от приложената преписка по изп.д. № 20189250402068 по описа на ЧСИ
Р. Г.-Ч., рег. № 925 на КЧСИ, първите същински действия по изпълнението са
изпращането на запорни съобщения до „Банка Пиреос Б.“АД и „ЦКБ“АД, в които било
установено притежавани от длъжника сметки, като и двете съобщения са с изходящ
номер от 13.12.2018 г. и получени от банките на следваща дата. Изпратено е и запорно
съобщение от 13.12.2018г. до „Р.“ЕАД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. От значение при преценка извършваните в периода на
перемпция действия по изпълнението е датата на изпращането на запорните
съобщения, като без значение е дали по сметките са налични средства, както и датата
на получаването на запорното съобщение. В този смисъл, от значение е
предприемането на самото действие по реализиране на изпълнението.
Видно от приложения Протокол за извършено разпределение от 06.08.2021г. по
изпълнителното дело, отразено е извършено плащане от длъжника на 02.07.2021 г. в
размер на 489.74 лв.
Последващите действия по изпълнението са налагането на запорни съобщения
до „А.“АД – работодател на длъжника, както и банката, в която са били открити
банкови сметки на негово име – „Банка ДСК“ЕАД, с изходящ номер при ЧСИ от
17.08.2021г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът приема за установено, че
между двете действия по изпълнението, а именно – налагането на запорите върху
3
наличностите по банковите сметки на длъжника – на 13.12.2018г. и извършеното от
него плащане от 02.07.2021г. е изтекъл период повече от две години, поради което към
14.12.2020 г. е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона.
При това положение жалбата се явява основателна, като следва да бъде
постановена отмяна на атакуваното разпореждане.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в настоящото производство в общ размер на 73 лв., от
които за заплатена такса за администриране на жалбата от ЧСИ - 48 лв. и държавна
такса за обжалването - 25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.В. М. разпореждане от 16.09.2021 г. на ЧСИ Р.
Г.-Ч., с което е постановен отказ за прекратявяне на производството по изп.д.№
20189250402068.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. *******, да заплати на Ц.В. М., ЕГН**********, със съдебен адрес – гр.
София, ул. „****** ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73 лв. – съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4