№ 3079
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110211488 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.
П. Т. срещу НП № 21-4332-011123 от 02.06.2021 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова, началник-група към ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на постановлението, евентуално – за
изменението му с прилагане на закон за по-леко наказуемо административно нарушение,
като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалния закон и такива по
фактите. Административно-наказващият орган не излага становище.
От писмените доказателствени материали, както и от снимковия материал и схема
(географска карта), приложени също към доказателствената съвкупност (ангажирането -
изобщо - и на гласни доказателствени материали по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната
истина) – освен оправомощаването на конкретните актосъставител и наказващ орган
съответно за съставяне на АУАН и за издаване на НП по ЗДвП с писмена (и подписана)
заповед на министъра на вътрешните работи и освен това, че срещу въззивника (роден през
1987 г.) към процесната дата (22.04.2021 г.) имало осем влезли в сила НП за нарушаване на
правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от
органите на МВР (за последно такова НП било влязло в сила през 2015 г.) - се установява
управлението на МПС със съответната скорост от страна на въззивника съгласно
изложеното в атакуваното постановление и в посоченото в същото НП време, като се
1
касаело за ул. „Околовръстен път“ в гр. София (т. е. административно в границите на това
населено място) с посока на движение условно казано западна, при всяко положение след
кръстовището с ул. „Бизнес парк“ и без обозначаване на участъка като такъв в населено
място с пътен знак за начало на такова място, както и без поставен към процесния момент
пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта над 90 км./ч. и наличието принципно за
пътния участък към процесния времеви период на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта 80 км./ч. От обективните данни, получени от административната структура, която
пряко стопанисва съответния пътен участък, в това число подробен картографски материал,
се установява, че изложеното в АУАН и в протокола за използване на АТСС в смисъл, че се
касае за посока на движение от ул. „Бизнес парк“ към бул. „Климент Охридски“, но до №
237, е резултат на неточност, тъй като посоченият номер просто не попада в участъка между
съответните две кръстовища. Това, обаче, в крайна сметка не е довело до реално
ограничаване на процесуалното право на защита на въззивника, доколкото при всяко
положение участъкът съобразно дефиницията по пар. 6, т. 49 от ДР на ЗДвП не е попадал в
рамките на населено място (което не означава, че пътният участък не се е намирал
административно в рамките на населеното място гр. София), поради което и доколкото дори
да е имало към процесния момент за съответния пътен участък въведено с пътен знак във
връзка със създадена временна организация на движението ограничение на скоростта под 80
км./ч. (а въведено ограничение от 80 км./ч. именно се твърди от страна на жалбоподателя),
то възприемането от страна на съда на релевантна фактическа обстановка в такъв смисъл би
се явило съществено изменение на обстоятелствата на нарушението по смисъла на чл. 63, ал.
7, т. 1 от ЗАНН, респективно налице е основание за изменение на НП съгласно чл. 63, ал. 7,
т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно като се приложи закон за
по-леко наказуемо административно нарушение – по чл. 182, ал. 2, т. 4 вр. чл. 21, ал. 2
(изхождайки от въведеното с пътен знак ограничение на скоростта, а именно 80 км./ч.) вр.
ал. 1 от ЗДвП, съответно като бъде намалено наказанието на глоба в размер на 300 лева (без
лишаване от право да се управлява МПС); описанието (съгласно АУАН и НП) на мястото на
извършване на нарушението, макар и некоректно (съдържащо твърдения, които се
изключват взаимно), все пак е достатъчно, за да може съдът да провери правилността на
прилагането на материалния закон и да не доведе до реално ограничаване на процесуалното
право на защита на жалбоподателя, доколкото последният се е защитавал както по
обвинение за нарушаване на скоростния режим в участъка на ул. „Околовръстен път“ до №
237, така и за нарушаване на скоростния режим в участъка на улицата между кръстовищата
с ул. „Бизнес парк“ и с бул. „Климент Охридски“ (все с една и съща посока на движение).
Останалите сочени от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила при
съставяне на АУАН не са довели до ограничаване на каквито и да било процесуални
правила, нито на друго основание се явяват съществени по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, а обстоятелства като такива
относно индивидуализация на заповедта за оправомощаване на наказващия орган и точното
положение и режима на работа на техническото средство, с което е измерена скоростта,
както и относно отстоянието на техническото средство от съответното МПС, са извън
2
обхвата по чл. 57 от ЗАНН, в това число са извън обхвата по точки 1 и 5 към ал. 1 от чл. 57
от ЗАНН (специално що се отнася до въпроса за приложението на визираната т. 5, то,
следвайки логиката на жалбоподателя, в НП ще трябва да се излагат обстоятелства като ъгъл
на заснемане, осветеност на участъка от гледна точка на наличието/липсата на улично
осветление, заоблачаване, позиция спрямо слънцето, длъжност и квалификация на
служителя, боравел с апаратурата и пр., като чрез така изложеното довеждане до абсурд се
онагледява неправилността на изобщо на логиката да се „изнамират“ нарушения на
процесуалните правила посредством непрекъснато „поставяне“ на нови и нови изисквания
/практически до безкрай/ към съдържанието на АУАН и НП от гледна точка на описанието
на административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено;
изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е установено от законодателя, за да може да се
упражни по същество процесуалното право на зашита на засегнатото лице, за да може да се
индивидуализира за целите на евентуалния последващ съдебен контрол административното
нарушение и за да е налице сигурност в правото относно това за какво точно е
санкционирано съответното лице, като всички така визирани тук цели в крайна сметка се
постигат на база на така изготвените АУАН и НП). Следва да се има предвид, че са
приложени съответните материали, от които е видно спазването на уредбата по Закона за
измерванията, Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата и обнародваната в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като
председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице във връзка със самото
установяване на превишението на скоростта. Установяването на различни фактически
положения досежно ограничението на скоростта в случая се явява основание за изменение, а
не за отмяна на НП.
При извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна на НП или
други извън изложените по-горе основания за изменение на постановлението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-4332-011123 от 02.06.2021 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова, началник-група към ОПП – СДВР, като прилага закон за по-леко наказуемо
административно нарушение, а именно по чл. 182, ал. 2, т. 4 вр. чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП, съответно като намалява наказанието на глоба в размер на 300 лева (без лишаване от
право да се управлява МПС).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3