Р Е Ш Е Н И Е
№
260217 / 02.09.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: И.С.
при секретар В.М.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15283 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от „А.з.с.н.в." ЕАД, с която срещу А.Т.П. са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъде
признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3485/2019 г., 41 с-в на Районен съд - Варна, а именно:
сумата от 8 782.86 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни
погасителни вноски с падежни дати от *** г. до *** г., по отношение на които на
основание чл. 3 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от *** г.; сумата от 1 039.90 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от *** г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. В
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите вземания. Претендира
се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото производство
разноски.
Ищецът твърди, че на *** г. между „***“ ЕАД и А.Т.П.
е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***, по силата
на който кредитодателят е отпуснал на ответника кредит в общ размер на 8 782,86
лв., включващ обща цена на стоките в размер на 6 346 лева и
застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ – 2 436,86 лв.
Кредитополучателят се задължил да върне посочената сума на 48 равни части, като
в погасителните вноски се включвали и надбавка, покриваща разноските по
подготовка и обслужване на кредита, както и добавка, представляваща печалба на
кредитора, при което общата стойност на плащанията по кредита възлизала на 12 997,44
лв., а уговорената между страните договорна лихва възлизала на 4 214,58 лв.
Кредитополучателят се съгласил предоставения му с договора потребителски кредит
да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя, с
което дружеството изпълнило задълженията си. Крайният срок за изплащане на
всички задължения по кредита бил *** г., но поради обстоятелството, че
кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение вземанията е настъпила
предсрочна изискуемост, за което ответникът бил надлъжно уведомен. На *** г.
било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от *** г., сключен между ищцовото дружество и „***“ ЕАД, по силата на
което вземането, произтичащо от процесния Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги, било прехвърлено в полза на ищеца. На длъжника било изпратено
уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия, но същото
било върнато като неполучено. В съответствие с налична съдебна практика,
ищцовото дружество счита, че уведомлението е получено от ответника. Моли на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията, да бъде връчено и уведомление
за извършената цесия, включително и по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че
ответникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството,
поради което за дължимите суми в посочения по-горе размер била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3485/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С разпореждане на ВРС на ищеца било указано да предяви иск за установяване на
вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. По
изложените съображения ищецът моли да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество процесните суми,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда, до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност предявява
и осъдителни искове. С исковата молба уведомява ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представя
молба за съдебно заседание, с която поддържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А.Т.П., чрез
назначения си особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че не са
налице основанията за обявяване на договора за предсрочно изискуем, като се
оспорва твърдението, че ответникът е бил надлежно уведомен за това. Ответникът
поддържа, че договорът не може да се счита за едностранно развален, както и че
поради това искът се явява преждевременно предявен. Намира и че извършването на
цесията не е надлежно съобщено на ответника. Оспорва размера на претендираните
суми за главница. Твърди, че уговорената печалба, а също и лихвата за забава,
са прекомерни и договорени изцяло във вреда на ответника. Счита, че
претендираната сума, която ответникът не е усвоил или разходвал, не се дължи,
както и че е дължима единствено изразходваната сума в размер на стойността на
закупените вещи – 6 345,98 лв. Изтъква, че лихва за забава следва да се начисли
само върху този размер на главницата, като оспорва претендирания от ищеца
размер на лихвата от 20,33%, считайки го за прекомерен и недопустим. Моли за
отхвърляне на предявените в отношение на евентуалност искови претенции. Представя
молба за съдебно заседание и оспорва иска, чрез особения си представител.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От представения
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *** от *** г. се установява, че между
кредитора „***“ ЕАД и кредитополучателя длъжник А.Т.П. е подписан договор за
потребителски паричен кредит за срок от четири години, в който е уговорен общ
размер на кредита 8 782,86 лв , от които обща цена на стоките в размер на 6 846
лв. и застраховка „сигурност на плащанията“ с премия от 2 436,86 лв,
първоначална вноска от 500 лв., лихвен процент 20,33 % и ГПР 22,34 %.
От
представения Сертификат № ***
се
установява, че застрахователят *** и свързаните с него български клонове срещу заплащане на застрахователна премия са се съгласили
да застраховат получена по договор за кредит стока – кафемашина, марка SAECO на стойност 999
лв.
От
представен служебен бон с дата *** г. се установява, че „****“ ЕАД е заплатил
на „***“ ЕАД сумата от 6 846 лв. за покупка на описаните в Договора за
кредит стоки.
От
представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***
г. „***“ ЕАД като финансова институция
предлагаща потребителски кредити се е съгласил да продава на „А.С.В.“ ЕАД
вземания срещу длъжниците по потребителски кредити, които не се изпълняват. От
приложения списък за прехвърлените вземания се установява, че вземането по
Договор *** срещу длъжника А.Т.П. в общ размер от 13 310,97 лв. също е
прехвърлено.
От
представените две пълномощни от „***“ ЕАД се установява, че „А.С.В.“ ЕАД е
упълномощено да уведомява от името на цедента всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
които дружеството е цедирало.
От
представените известия за доставяне се установява, че кредиторът е направил
опит да уведоми длъжника на посочения в договора за кредит адрес, но
съобщенията не са получени.
От
приетото по делото експертно заключение на вещото лице К.К. по допуснатата от
съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че на *** г. е преведена по
сметка на търговеца чистата стойност на кредита в размер на 6 845,98 лв.
Размерът на неплатената главница по договора за кредит за периода *** г. – ***
г. в размер на 8 782,86 лв. Размерът на обезщетението за забава върху
главницата за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /05.03.2019 г./ е в размер на 853,89 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с който се търси съдебно установяване на дължимостта
на вземането, претендирано от ищеца „А.С.В.“ ЕАД от страна на ответника А.Т.П..
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална
процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя
правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на
вземането. Първоначално ищецът се е снабдил за претендираните вземания със
Заповед за изпълнение № 2393 от 26.03.2019 г на ВРС по ч.гр.д № 3485/2019 г.,
поради което е заведено настоящото дело за доказването на претенцията по общия
ред. Настоящият съдебен състав намира така предявения положителен установителен
иск за допустим, тъй като е предявен в законоустановения срок по чл. 415 от ГПК
от надлежна страна, срещу лице, за което се твърди, че дължи на ищеца
процесната сума, представляваща главница и обезщетение за забава по договор за
кредит. Ищецът, цесионер по прехвърленото вземане, има правото да поиска
плащане на задълженията по кредита от ответника - кредитополучател и
потребител, което с оглед липсата на доброволно изпълнение, е извършено по
съдебен ред в заповедно производство по чл. 410 ГПК.
Разгледан по същество предявения иск се явява
частично основателен.
В настоящето производство ищецът е следвало да
установи, че е налице валидно сключен договор за потребителски кредит;
изпълнение на задълженията на кредитора по него; размера на претендираните
суми; валидно сключен договор за цесия, по силата на който е придобил
процесните вземания, както и уведомяване на ответника за цесията от страна на
цедента. В тежест на ответника е било да установи всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за
плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
От представените по делото доказателства
(заключението на вещото лице и представения служебен бон) категорично се
установява, че между ***“ ЕАД и А.Т.П. е сключен договор за потребителски
кредит, по който за закупуването на стоки от страна на ответника на търговеца
продавач е заплатена сумата от 6 846 лв.. Ответникът се е задължил да върне
горепосочената сума, заедно с застраховка „сигурност на плащанията“ в размер на
2 436,86 лв., както и възнаградителна лихва, която не се претендира в
настоящото производство.
По
отношение на търсените суми за неплатена премия за застраховка „сигурност на
плащанията“ настоящият състав намира, че клаузите, с които се уговаря дължимостта
на същата се явяват нищожни, на основание чл. 21, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
случая отпуснатата от кредитната институция сума е в размер на 6 846 лв.,
като веднага при сключване на договора потребителят е заплатил сумата от 500
лв., което означава, че реално разсрочената главница е в размер на 6 346
лв. Уговорена възнаградителна лихва в размер на 20,33 %. Кредиторът, макар и да не договорил обезпечение, е прехвърлил до
известна степен риска от неплатежоспособност на застраховател, като е включил в
условията по кредита сключване в своя полза и за сметка на заемополучателя на
имуществена застраховка "сигурност на плащанията“. Тази застраховка е в
размер на 2 436,86 лв., което е близо 1/3 от стойността на цялата главница,
като премията по застраховката се заплаща заедно с главницата и се олихлява. По
този начин начин кредиторът едновременно се обезпечава допълнително за
неплатежоспособността на длъжника без да поема съответния риск, съобразно
услугата която предлага, и постига ефекта на заобикаляне на забраната за
уговаряне на ГПР над пет пъти законната лихва, като получава допълнителна
печалба без да предоставя адекватна насрещна престация. Потребителят е бил
въведен в заблуждение, че ГПР е в размер на 20,34 %, като всъщност същият е
много по-висок. Сумата в размер на 2 436,86 лв. следва да се приеме за
недължима, съобразно тези основания. /Подробно и в този смисъл е и Решение №
173 от 8.03.2017 г. на в.т.д. № 1774/2016 г. на ВОС/
Отделно от горното по делото е представен
застрахователен сертификат, от който е видно, че от всички стоки всъщност
затрахована е само кафемашината, която е на стойност 1 000 лв., което още
повече обосновава неоправдано високата цена на застрахователната услуга, в
сравнение с покрития риск. Още повече, че самият застраховател и кредитната
институция са свързани лица и потребителят не е имал възможност да се откаже от
това допълнително обезпечаване на задълженията му.
По отношение на уведомяването на кредитополучателят
за предсрочната изискуемост съдът намира, че същото е надлежно. Кредиторът е
направил опит да уведоми длъжника на посочения в договор за кредит адрес, като
уведомления са изпратени на два пъти – по пощата и чрез куриер.
В
практиката на ВКС (Решение № 283 от 6.04.2010г. по гр.д. № 507/2009г., III г.о. на ВКС; Решение № 35 от 7.05.2012г. по
гр.д. № 1877/2010г., IV г.о. на ВКС;
Решение № 229 от 03.04.2014г. по т.д.№ 956/2012г., II т.о. на ВКС)
последователно се поддържа становището, че за да е надлежно връчването по
пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и
всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.
чл. 42 и чл. 44 от ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона
за пощенските услуги. Конкретно, относно връчването на уведомленията за
обявяване на предсрочна изискуемост чрез пощенска услуга, ВКС се е произнесъл
по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д.№ 2400/2015г., I
т.о. на ВКС и Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д.№ 2072/2015г., I т.о. на
ВКС. Според тази задължителна съдебна практика, начинът на удостоверяване на
връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за
предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ
на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника
чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят
според Общи правила, приети с Решение № 581/27.10.2010г. от Комисията за
регулиране на съобщенията.
В чл.
5, ал. 3 от Общите правила е предвидено, че когато при посещението на адреса
поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка
не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската
служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но
ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне.
Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на
получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора
с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.
Горното налага извода, че банката е положила необходимата грижа да сведе до
знанието на длъжника обявлението за предсрочната изискуемост на кредита, така
както изисква и Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011г. Според последното, при
прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да
изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани
от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, което изисква съдът
разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, да направи преценка на
положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при
всеки конкретен случай (Така, Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. №
601/2014г., I т.о. на ВКС).
Допълнителен
аргумент в подкрепа на изложеното е и уговореното между страните в чл. 27 от
Договора, израз на предоставената с чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, според
която кредитополучателят се задължава да уведоми незабавно Банката при промяна
на адреса си. При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция,
изпратена от Банката до последно посочения адрес се счита за редовно връчена в
деня на изпращането и́. Така, в Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д.№
2072/2015г., I т.о. на ВКС, е прието още, че в производството по установителния
иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване
на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след
обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните
клаузи. Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията
за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ
да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и
кредитора. Допустимо е в договора страните да са предвидили, че изявлението на
едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически
същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита,
че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване
на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му
получаване. В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на
кореспонденция, положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за
връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и
обстоятелствата, посочени в договора, които са от значение за редовното
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по
кредита и съответно за момента на нейното настъпване.
Съдът
приема, че уведомлението към длъжника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, обективиран в изпратеното писмо, е достигнало до него (или ако не е
достигнало кредиторът е положил дължимата грижа) и е породило валидно правно
действие, с което предвид настъпването на обективния факт на неплащане на две
вноски и надлежното уведомяване от банката, предсрочната изискуемост се счита
за настъпила и поражда правните последици на превръщане на непогасената част от
кредита в дължима веднага. Длъжникът не е ангажирал доказателства, че не е
променил адреса си или за уведомяване на банката за новия си адрес, поради
което следа да понесе последиците от неизпълнение на договорното си задължение
и да се счита уведомен редовно за предсрочната изискуемост.
По
отношение на уведомяването за цесията съдът споделя становището в съдебната
практика, че длъжникът може успешно да възразява срещу цесионера за
неуведомяването си за прехвърлянето на вземането единствено ако твърди, че е
заплатил задължението си на стария кредитор (цедента), каквито твърдения в
случая не се навеждат. В този смисъл ищецът по делото валидно е придобил
правата по прехвърленото вземане и е легитимиран да търси същото от ответника.
По
отношение на претенцията за обезщетение за забава върху главницата съдът
приема, че същото не може да е в по-висок размер от законната лихва /чл. 33,
ал. 2 ЗПК/, като за база на изчисляване следва да се вземе единствено размерът
на дължимата главница, която реално е отпусната на кредитополучателя, без
приетата за нищожна премия по застраховката „сигурност на плащанията“, а именно
сумата от 6 346 лв. Върху тази сума за претендирания период от *** г. до ***
г. обезщетението за забава изчислено с лихвен калкулатор е в размер на 616.97
лв.
В
заключение исковете на ищеца са основателни за сумата в размер на 6 346
лв. главница за периода *** г. до *** г. и сумата от 616,97 лв. обезщетение за
забава за периода *** г. до *** г. За разликата над тези суми до претендираните
8 782.86 лв. главница и 1 039.90 лв. обезщетение за забава исковете по чл. 422 ГПК следва да се отхвърлят като неоснователни.
Неоснователни
се явяват и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за
горниците над присъдените суми, доколкото резултатът от частичното отхвърляне на установителните
искове в случая не води до последица уважаването на осъдителните такива за тези
горници, доколкото се касае до преценката на едни и същи факти.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят между страните
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал 196,46
лв. държавна такса и 34,99 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, а в исковото – 120,56 лв. държавна такса, 821,14 лв. депозит за
назначаване на особен представител и 200 лв. депозит за вещо лице. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер на 200 лв.
В
тежест на ответника следва да се възложат сумите за разноски в размер на 164,07
лв. в заповедното производство и 951,08 лв. в исковото производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът А.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 6 346 лв. /шест хиляди триста
четиридесет и шест лева/, главница формирана от неплатените месечни погасителни
вноски с падежни дати от *** г. до *** г., за които е настъпила предсрочна
изискуемост по кредита и сумата в размер на 616,97 лв. /шестстотин и шестнадесет лева и деветдесет и седем
стотинки/, обезщетение за забава за периода *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, всички вземания дължими по сключен между А.Т.П. и „***“ ЕАД
договор за потребителски кредит от *** г. и прехвърлени с договор за цесия на „А.С.В.“ АД, за които суми е издадена Заповед № 2393 от 26.03.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 3485/2019 г. на ВРС, на основание чл. 422 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
горницата над присъдените 6 346 лв. до претендираните 8 782,86 лв. за
главница и за горницата над присъдените 616,97 лв. до претендираните 1 039,90
лв. за обезщетение за забава за периода *** г. до *** г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу А.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, евентуални
осъдителни искове за горницата над присъдените по установителния иск 6 346
лв. до претендираните 8 782,86 лв. за главница и за горницата над
присъдените по установителния иск 616,97 лв. до претендираните 1 039,90 лв. за
обезщетение за забава за периода *** г. до *** г.
ОСЪЖДА А.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 164,07 лв., представляваща дължими
разноски в заповедното производство и сумата от 951,08 лв., представляващи дължими разноски в исковото
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: