№ 425
гр. Плевен, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500498 по описа за 2024 година
Производството е по чл.*** и следващите от ГПК.
С Решение № 60/26.04.2024 г., постановено по гр. дело № 940/2023 г. по
описа на Районен съд – гр. *** са отхвърлени предявените от „***” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., район „***”, В. ***-Г,
бул. „***” № ***, представлявано заедно от всеки двама членове на
управителния съвет: А.К.С., Я.М.Д., П.С.С. чрез адв. Х. И., вписан в АК - В.,
личен номер, Адвокатско дружество „***, *** и ***“, БУЛСТАТ:
*********, с адрес на кантората: гр. С., ул. „***" №***, ет.***,
представлявано от адв. Г. *** *** от САК, с адрес за призоваване и
съобщения: гр. В., бул. „*** №***, ет. *** против „***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" № ***,
представлявано от Й.Д.Д. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК и чл.86 ал.1 от
ЗЗД с цена на исковете: 2267,40 лв. главница и 168,59 лв. мораторна лихва за
забава, като неоснователни и недоказани.
1
Със същото решение, КРС е осъдил „***” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., район „***”, В. ***-Г, бул. „***” №
***, представлявано заедно от всеки двама членове на управителния съвет:
А.К.С., Я.М.Д., П.С.С. да заплати на „***” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" № ***, представлявано от
Й.Д.Д. направените деловодни разноски от общо 900,00 лв., от които 600,00
лв. адвокатски хонорар и 300,00 лв. възнаграждение на вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕАД – гр. В. срещу постановеното
решение от Районен съд – гр. ***, в която се изразява становище, че същото е
неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса
доказателствен материал.
Въззивникът твърди, че между „***" ЕООД и „***" ЕООД е налице
валидно облигационно правоотношение за покупко-продажба на
електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група за
процесния период, регламентирано от Договор за комбинирани услуги №
***/08.03.2018 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията
на продукт „***", ведно с Приложение №1 към същия. Твърди, че между „***"
ЕООД и „***" АД съществува сключен рамков договор, с който се уреждат
отношенията между двете дружества - търговец и мрежови оператор относно
заплащането на мрежовите услуги за клиенти, с които търговецът е договорил
предоставянето на комбинирани услуги съгласно чл. 20 от ПТЕЕ за техни
обекти. Твърди, че „***" ЕООД е клиент на „***" ЕООД с клиентски № ***
във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, с абонатен №
*** ***, представляващ работилница, находяща се в с. ***.
Въззивникът твърди, че Районен съд - гр. *** не е съобразил, че
производството е образувано във връзка с незаплатена мрежова услуга /такса
достъп/, а не по отношение на потребена електроенергия, като посочва, че за
процесния период е била предоставяна непрекъснато услугата достъп до
електроразпределителната мрежа на обекта. В тази връзка посочва, че цената
за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество
електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена
мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия
или не, както и дали е била потребявана такава. Твърди, че след като
2
въззиваемият е абонат на дружеството, за него възниква и задължението по
заплащане на потребяваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги. Твърди,
че през процесния период въззиваемият е присъединен към
електроразпределителната мрежа, поради което на основание чл.29 от ПТЕЕ,
същият дължи заплащане на мрежовата услуга „достъп", след като за
процесния период няма данни електрозахранването да е било преустановено,
респективно, *** да е демонтирано. Твърди, че цената за достъп се заплаща за
поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на
електрическа енергия, като всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжка
на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната
консумация при наличието на присъединяване към мрежата. Твърди, че
въззиваемият не е предприел действия и не е подавал заявления за намаляване
на първоначално заявената от предишния собственик на имота мощност.
Според въззивника, след като е безспорно, че въззиваемият притежава
качеството на небитов потребител на ел. енергия за присъединения обект, при
резервирана мощност, която впоследствие не е била променяна по искане на
клиента, то за него е възникнало и задължението по заплащане на
потребяваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги и същият дължи
заплащане на мрежовата услуга „достъп", представляваща цена за поддръжка
на резервирания от него капацитет от мрежата. Посочва, че потребителят
реално е имал техническа възможност да използва договорената мощност,
защото достъпът до електроразпределителната мрежа на обекта му не е бил
преустановен.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло
първоинстанционното решение на Районен съд - ***, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира направените деловодни разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия
„***“ ЕООД – гр. ***.
В съдебно заседание, въззивникът „***" ЕООД – гр. В., не се
представлява. В депозирана молба, процесуалният представител – адв. Х. И.
от ВАК поддържа въззивната жалба и моли съда, да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи
исковите претенции, като основателни и доказани. Претендира направените
3
разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответната страна.
В съдебно заседание, въззиваемият „***“ ЕООД – гр. *** чрез
процесуалния представител – адв. Х. Л. от САК моли съда, да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Окръжният съд
приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 814/2023 г. по описа на Районен съд – гр. ***
се установява, че със Заявление от 25.10.2023 г. ищцовото дружество е
поискало издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „***“ ЕООД,
ЕИК *********. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение №
539/25.10.2023 г., с която е разпоредено длъжникът „***” ЕООД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" № *** да
заплати на кредитора „***” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., район „***”, В. ***-Г, бул. „***” № *** сумата 2267,40 лв.,
представляваща главница за периода от 15.02.2023 г. до 14.06.2023 г., ведно
със законната лихва за периода от 25.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 168,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.02.2023 г. до 16.10.2023 г., както и държавна такса в размер на 48,72 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
С оглед депозирано възражение по чл.414 от ГПК от длъжника „***“
ЕООД - ***, с Определение № 397/06.11.2023 г., КРС е указал на заявителя
„***” ЕАД – В. възможността да предяви установителен иск за вземането си
против длъжника. В законоустановения срок е депозирана настоящата искова
молба от „***” ЕАД – В..
Пред ***нски районен съд е предявен иск с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че „***“ ЕООД – *** дължи на „***” ЕАД – В. сумата от 2267,40
лв., представляваща главница за незаплатена сума за мрежови услуги по
фактура за периода от месец декември 2021 г. до месец май 2023 г., както и
сумата в размер на 168,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
датата на падежа по всяка една от фактурите до 16.10.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
От приложените писмени доказателства в първоинстанционното
производство е видно, че между страните е сключен Договор за комбинирани
услуги № ПКСП ********* от 08.03.2018 г., с който „***” ЕАД – В. за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги. В Приложение № 1 към
Договора са посочени обектите за доставка на електрическа енергия, а именно:
офис и ресторант, находящи се в гр. *** и обект и фурна, находящи се в с. ***.
С Допълнително споразумение № 1 към Договор за комбинирани услуги №
ПКСП *********/08.03.2018 г. към списък с обектите, посочени в
Приложение № 1 към Договора е добавена Ремонтна работилница, находяща
се в с. *** с кодов номер на точка на отчет № 32Z***.
Между „***” ЕАД – В. и „***”АД съществува сключен рамков
5
договор,с който се уреждат отношенията между двете дружества - търговец и
мрежови оператор относно заплащането на мрежовите услуги за клиенти, с
които търговецът е договорил предоставянето на комбинирани услуги
съгласно чл.20 от ПТЕЕ за техни обекти.
Спорният по делото въпрос е дължи ли въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство „***“ ЕООД – *** сума за мрежови
услуги за периода от месец декември 2021 г. до месец май 2023 г. за обект
Ремонтна работилница, находяща се в с. *** с кодов номер на точка на отчет
№ 32Z***.
За изясняване на делото от фактическа страна, пред Районен съд – гр.
*** е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението
на вещото лице се установява, че няма монтирано средство за търговско
измерване ф. № ********, свързан с обект Работилница в с. ***, аб. №
32Z***. В обекта в с. *** до улица срещу 4 бр. зърнени силози има
функциониращ и захранен електрически трафопост „***“ ООД с ел. табло и
*** ф. № ******** тип SL***Х***, производство 2021 г. за фирма, различна
от „***“ ЕООД – ***. Вещото лице е отбелязало, че сграда/и на обект
Работилница в с. ***, аб. № 32Z*** не е намерена и не е електроснабден от
доставчик на ел. енергия чрез електромер ф. № ********. Вещото лице е
установило, също така, че обект Работилница в с. *** не съществува и там е
асфалтова площадка, като по документите, които е получил има два протокола
- единият за монтаж на процесния електромер, а другият протокол е за
демонтаж на електромера, като вещото лице е отразило, че показанията са
00000000.
Съгласно чл.28 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия
/ПТЕ/, мрежови услуги се заплащат от крайните потребители, присъединени
към електропреносната мрежа, а съгласно чл.29 ал.1 от ПТЕ мрежовите услуги
се заплащат върху фактурираните количества активна електрическа енергия в
съответствие със средствата за търговско измерване. Видно от приложените
по делото фактури, издадени на „***“ ЕООД – *** е, че няма измерено и
потребено количество електрическа енергия, като в същите е посочена
стойност 0,0 лв. Освен, че няма измерени количества електрическа енергия, от
заключението на вещото лице се установява и обстоятелството, че няма
монтирано средство за търговско измерване, свързано с обект Работилница в
6
с. ***.
Правилно, Районен съд – гр. *** е приел, че в случая, няма монтирано
средство за търговско измерване ф. № ********, свързано с обект
Работилница в с. ***, аб. № ****** и сграда/и на обект Работилница в с.
***, аб. № ****** не е намерена и не е електроснабден от доставчик на ел.
енергия чрез електромер ф. № ********, т.е. няма установен електромер ф. №
********, свързан с обект Работилница в с. ***, аб. № ******, измерващ
доставена ел. енергия от въззивника до посочения обект Работилница в с. ***,
аб. № ******. При липсата на установено техническо средство, което да
измерва доставена електрическа енергия и най-вече, при липсата на самия
обект, за който се твърди, че е била доставяна ел. енергия от въззивника за
процесния обект на въззиваемия, не може да се приеме, че последният дължи
суми за доставена ел. енергия, а освен това, видно от приложените фактури и
от заключението на вещото лице е, че при демонтажа на електромера,
показанията му са 00000000 и няма дължими суми за доставена ел. енергия.
Следва да се посочи, също така, че от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че на 13.03.2019 г.
„***“ ЕООД, аб. № ***, инсталация *** е подал заявление за прекратяване на
пренос и достъп, с което е преустановено електрозахранването на обекта, като
*** ******** е демонтиран с Констативен протокол № ***/27.03.2019 г.
Вещото лице е установило, че след демонтажа на *** не е постъпвало
заявление – искане за възстановяване на захранването на обект Работилница.
След като мрежовите услуги са функция от фактурираните количества
активна електрическа енергия и с оглед установеното по делото, че обект
Работилница в с. *** не е свързан към електропреносната мрежа, няма
монтирани и функциониращи електромери, няма трафопост, не е налице
свързаност към мрежата и не се предоставя мощност и достъп до същата и
установеното от вещото лице, че сграда/и на обект Работилница в с. ***, аб. №
32Z*** не е намерена и не е електроснабден от доставчик на ел. енергия чрез
електромер ф. № ********, както и че обект Работилница в с. *** не
съществува и там е асфалтова площадка, настоящата съдебна инстанция
счита, че правилно КРС е приел, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани и е отхвърлил предявените от „***” ЕАД – В. против „***“ ЕООД
– *** кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр.
7
чл.415 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена на исковете:
главница в размер на 2267,40 лв. и мораторна лихва за забава в размер на
168,59 лв.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че за процесния
период е била предоставяна непрекъснато услугата достъп до
електроразпределителната мрежа на обекта, тъй като, както се посочи по-горе,
по делото е установено, че обект Работилница в с. *** не съществува, същият
не е свързан към електропреносната мрежа, няма монтирани и
функциониращи електромери, няма трафопост, не е налице свързаност към
мрежата и не се предоставя мощност и достъп до същата.
С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено Решение №
60/26.04.2024 г., постановено по гр. дело № 940/2023 г. по описа на Районен
съд – гр. ***.
При този изход на делото, въззивникът „***” ЕАД – В., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. В., район „***”, В. ***-Г, бул. „***”
№ *** следва да заплати на въззиваемия „***” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" № *** направените
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 660,00 лв.
адвокатско възнаграждение, съгласно Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
60/26.04.2024 г., постановено по гр. дело № 940/2023 г. по описа на Районен
съд – гр. ***, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., район „***”, В. ***-Г,
бул. „***” № *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" № *** направените
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 660,00 лв.
адвокатско възнаграждение, съгласно Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9