Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2162
гр. Пловдив, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Марияна Рудева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6000/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е НП № К-0047766 от 08.03.2019г., издадено от Директора на КЗП, РД Пловдив, с
което „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, е санкционирано с имуществена
санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 230а, вр. чл. 192, т. 2 от
Закона за защита на потребителите.
Жалбоподателят, „Теленор България” ЕАД, оспорва процесното НП и моли същото, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде
отменено.
От своя страна КЗП-РД Пловдив, пледира съда да потвърди издаденото НП.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На 02.11.2018 г. в КЗП постъпила жалба на потребителя Д.Б.С., заведена с
вх. № П-03-1679/02.11.2018 г. В жалбата се сочело, че на 18.06.2018 г. в
стопанисван от „Теленор България“ ЕАД магазин Теленор, находящ се в гр.Пловдив,
ул.“Перущица“ № 8, МОЛ Пловдив, потребителят сключил договор за мобилни услуги
и закупил на изплащане часовник MyKi Kids Watch Blue, IMEI …. Посочено било още, че въпросният часовник бил рекламиран четири пъти,
като при последната рекламация дружеството-жалбоподател отказало ремонт или
замяна на устройството с ново.
В тази връзка, както и с оглед спазване разпоредбите на ЗЗП, на 19.11.2018
г. в горепосочения търговски обект била извършена проверка от служители на КЗП,
РД Пловдив, сред които и св.Д.Л.М., в качеството й на …. В хода на извършената
проверка, за която бил съставен Констативен протокол № К-2655065/19.11.2018 г,
било установено следното:
Към момента на проверката търговският обект бил в работен режим и
потребителите били обслужвани от служители на „Теленор България“ ЕАД. В обекта
се поддържал регистър на предявените рекламации на електронен носител. За
стоката, предмет на подадената жалба - часовник MyKi Kids Watch Blue, IMEI ..., закупен на 18.06.2018
г. в регистъра били вписани четири предявени рекламации с отбелязване, че при
първите три рекламации устройството било отремонтирано и върнато на
потребителя, за което били съставени съответните актове за удовлетворяване на
рекламация/протокол за предаване на устройството и протоколи за ремонт. При
четвъртата рекламация, заведена в регистъра за рекламации под №
*********/19.10.2018 г., въпросният часовник бил върнат на потребителя на
31.10.2018 г., неотремонтиран с отказано гаранционно обслужване, за което бил
съставен съответен акт за удовлетворяване на рекламация/протокол за предаване
на устройството.
Предвид на така установеното в хода на проверката, длъжностните лица на
контролния орган упражнили правото си по чл.192, т.2 ЗЗП и изискали от „Теленор
България“ ЕАД да представи на 27.11.2018 г. в 13:30 часа в КЗП, РД Пловдив
становище от друг /независим/ сервиз относно стоката, предмет на жалбата на
потребителя, като доказателства, че липсата на съответствие на стоката с договора за продажба се дължи на естеството
на стоката или на характера на несъответствието. Изискано било още и писмено
становище по жалбата на потребителя С..
На 26.11.2018 г. по електронната поща в КЗП, РД Пловдив постъпило писмо от
„Теленор България“ ЕАД, в което било посочено, че продукти с търговската марка
„MyKi“ се изпращали за диагностика и
ремонт в сервиз „Алтерко“, който бил оторизиран сервиз на производителя за
България. Посочено било още, че при последното сервизно обслужване на часовника
от дата 19.10.2018 г. било установено, че устройството било намокрено и не
подлежало на сервизно обслужване. Към писмото били приложени копия от
документи, сочещи извършените действия и констатациите на сервизните
специалисти, снимки на устройството, но не и изисканото от контролния орган
писмено становище от друг /независим/ сервиз, касаещо часовника, предмет на
жалбата на потребителя С..
Като допълнение към горното писмо, на 19.12.2018 г.
дружеството-жалбоподател уведомило отново по електронната поща КЗП, РД Пловдив, че сервиз „Теленор“ не бил
оторизиран сервиз на търговската марка „MyKi“ и поради това дружеството ползвало
услугите на сервиз „Алтерко“, който бил единствения оторизиран такъв на тази
марка, като предложило КЗП да посочи такъв сервиз.
С писмо изх.№ П-03-1679/09.01.2019 г. представляващите „Теленор България“
ЕАД отново били поканени да представят на 18.01.2019 г. в 09:00 часа в КЗП, РД
Пловдив писмено становище от друг /независим/ сервиз относно часовник с марка
„MyKi“ по жалбата на по-горе посочения потребител. Тъй като на определената
дата в КЗП, РД Пловдив не се явил представител на дружеството-жалбоподател и не
било представено изисканото писмено становище от друг /независим/ сервиз, като
доказателство за липса на несъответствие с договора за продажба или че
несъответствието се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието, св.М. приела, че „Теленор България“ ЕАД възпрепятства длъжностните лица при
изпълнение на правомощията им, за което съставила АУАН за нарушение на чл.230а
вр. чл.192, т.2 ЗЗП.
Въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което „Теленор България“
ЕАД било санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение
на чл.230а, вр. чл.192, т.2 ЗЗП.
Като свидетел по делото е била разпитана актосъставителят – Д.Л.М., която в
своите показания е потвърдила отразените от нея в АУАН констатации, както и
обстоятелството, че същият е съставен в присъствието на упълномощено от
дружеството лице. Съдът кредитира тези показания като обективни и съответни на
останалия доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на
чл.230а, вр. чл.192, т.2 ЗЗП. Според текста на чл.230а ЗЗП, за възпрепятстване на длъжностни лица при
осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и за неизпълнение на
разпореждане по чл.192а, ал.1, т.2 и ал.2 на виновните лица се налага глоба, а
на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от
1000 до 3000 лв. Във връзка с цитираната разпоредба е посочена и тази на
чл.192, т.2 ЗЗП, съгласно която длъжностните
лица на контролните органи по чл.191 имат право да изискват необходимите
документи във връзка с осъществявания от тях контрол. От така цитираните
законови разпоредби, съпоставени с установената фактическа обстановка и
събрания доказателствен материал, по безспорен начин се установява липсата на
активно поведение от страна на дружеството по предоставяне на изисканите
документи /становище от независим сервиз, касаещо часовник MyKi Kids Watch Blue, IMEI .../, с което
жалбоподателят е възпрепятствал длъжностните лица при осъществяване на
правомощията им по
чл.192, т.2 ЗЗП.
Изисканото становище представлява доказателство, оборващо или подкрепящо
презумпцията на чл.108 от ЗЗП, съгласно която
всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба,
което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е
съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие
се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.
Очевидно е, че в случая търговецът не е изпълнил това изискване, поради което
правилно е бил санкциониран за нарушение квалифицираното по чл.230а, вр. чл.192, т.2 ЗЗП.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя за липса на
извършено нарушение на посочената по-горе разпоредба от ЗЗП, поради
обстоятелството, че освен сервиз „Алтерко“, от чийто услуги се е възползвало
дружеството, нямало друг оторизиран сервиз за преглед на устройства „MyKi“. По отношение факта на
извършване на нарушението, следва да се отбележи, че разпореждането на
контролните органи към „Теленор България“ ЕАД е било да представи становище от
"друг /независим/ сервиз", а не от "втори оторизиран
сервиз". Легалната дефиниция за "оторизиран сервиз" е дадена в
§1, т.3 от ДР на Наредба № РД-16-130 от 24.02.2006 г. за реда за предоставяне
на информация на потребителите и за означаване на цените при ремонт на битови
уреди, според която "Оторизиран фирмен сервиз за техническо
обслужване" е лице, предоставящо услугата "ремонт на битови
уреди", което притежава писмено разрешение от производителя или от
официалния му представител в Република България за извършване на такава
дейност. По смисъл на чл.6, ал.4, т.4 от същата Наредба, както
"оторизираните сервизи", така и сервизите, които не са оторизирани
могат да извършват диагностика на повредата, т.е. наличието или липсата на
втори оторизиран сервиз, не е релевантно по отношение обективната възможност за
дружеството да изпълни даденото му разпореждане, тъй като "независим
сервиз" в случая би бил всеки друг сервиз, различен от сервиза въз основа
на чието становище е отказана рекламацията, било то оторизиран или не.
Не се възприема от настоящата съдебна инстанция и възражението за липса на
посочени дата и място на нарушението, доколкото и в акта и в НП ясно е
отразено, че представител на дружеството-жалбоподател не се е явил и не са
представени изисканите документи на 18.01.2019 г. в КЗП, РД Пловдив, с което са
изпълнени императивните изисквания на ЗАНН относно съдържанието на двата
административни акта, касаещи това кога
и къде жалбоподателят е осъществил състава на възведеното спрямо него
административно нарушение. Изрично е посочена и датата на установяване на
процесното нарушение, а именно – 19.01.2019 г.
Като неоснователно съдът оценя и твърдяното несъответствие на НП с
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като счита, че с необходимата яснота и
конкретика, и актосъставителя, и наказващия орган са описали всички онези
фактически положения, които са относими към състава на процесното нарушение.
Ирелевантни за съставомерността на нарушението се явяват претендираните от
жалбоподателя за неописани данни за договора за покупко-продажба на мобилното
устройство /часовник/, както и индивидуализиращи данни за последното. Следва да се има предвид, че изискванията,
заложени в ЗАНН не са самоцел. Те целят предоставяне на минимални гаранции за
защита на правата на санкционираното лице като по-слаба по правило страна в
административнонаказателното производство, поради което и преценката дали има
допуснато нарушение и дали то е съществено, следва да бъде извършено на базата
на това дали санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е
извършило. Настоящият съдебен състав намира, че в случая отговорът на този
въпрос е положителен. Доколкото и в акта, и в НП са описани ясно, точно и конкретно относимите към
процесното нарушение факти, включително данни за подалия жалбата потребител,
вида, търговска марка и IMEI на закупения часовник, дати на направените рекламации, резултат от тях,
дати на връщане на стоката и т.н., съдът намира, че жалбоподателя ясно е
разбрал за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, като даденото описание на деянието не поражда съмнение за какво
именно поведение е санкциониран и въз
основа на кой закон. Ето защо според настоящия съдебен състав наведеното в този
смисъл възражение, очевидно не се основава на действително неразбиране, а
единствено цели обосноваване на извод за отмяна на атакуваното наказателно
постановление на формално основание /предвид несъмнената му доказаност/.
Отделно от горното съдът не констатира наличие на обстоятелства, които да обосноват извод за
квалифициране на деянията като маловажен случай. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена
опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на
чл.230а, вр. чл.192, т.2 ЗЗП, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение.
Съдът не намери и основания за ревизиране на размера на наложената санкция,
която се явява правилно и законосъобразно определена в предвидения в закона
минимален размер.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд ІІІ н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № К-0047766 от 08.03.2019г., издадено от
Директора на КЗП, РД Пловдив, с което „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, е
санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение
на чл. 230а, вр. чл. 192, т. 2 от Закона за защита на потребителите.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК