РЕШЕН И Е №124
гр.Кюстендил, 23.07.2020г.
Кюстендилският окръжен съд в открито
заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета в състав:
Председател: Росица Савова
Членове:
Татяна Костадинова
Калин Василев
при участие на секретаря Любка Н., като разгледа докладваното от съдия
Савова гр.дело № 69 по описа за 2020
година на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивна жалба
на В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. Д.Ф. от САК, с
адрес ***, против решение №509 от 09.08.2017 г., постановено по гр.д.№74 / 2015
г. на Районен съд – Кюстендил.
С решение №4,
постановено на 03.02.2020 г. по
т.д.№2160 / 2018 г.на I ТО на ВКС e отменено решение №48/15.03.2018г.по в.гр.дело №565/2017г.на
КнОС , като делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав
и са дадени указания във връзка с разглеждане на делото.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт
КнРС е отхвърлил, като неоснователни, предявените от В.С.З. с ЕГН ********** ***,
против „Райфайзенбанк България” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, р-н Средец, ул.„Н.В.Гогол“ №18-20, обективно съединени
искове, както следва:
1) иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147 от ЗЗП
за признаване за установено по отношение на ответника „Райфайзенбанк България”
ЕАД, че клаузи от сключен между страните договор за банков кредит от
29.01.2008г., са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и на закона, като
сключени при злоупотреба с влияние от страна на банката и представляващи
неравноправни такива, а именно: „Чл.3.3. При промяна на пазарните условия
Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР (дефиниция по-горе).“;
„Чл .3.10. При забава в плащането на дължими, съгласно настоящия договор суми,
Кредитополучателят дължи на банката наказателна лихва за забава в размер на
договорената лихва, увеличена с 8 (осем) пункта надбавка годишно върху
неизплатената част от главницата (в т.ч. и непадежиралите вноски) за времето на
забавата до окончателното погасяване на забавените вноски (наказателна лихва)“,
„Чл.9.2. Банката има право да начислява наказателна лихва в случай, че
кредитополучателят просрочи плащане на която и да е било вноска или част от
вноска по настоящия договор, върху цялата усвоена и непогасена главница, без да
обявява предсрочна изискуемост по реда на чл.9.3 по-долу“; „Чл.10.1. при
неплащане от страна на Кредитополучателя изцяло или частично на което и да е
парично задължение по Договора в продължение на 150 дни от падежа на това
задължение, считано от 151 – вия ден Кредитът /непогасената главница, ведно с
дължими такси, разноски, лихви и
наказателна лихва/ става автоматично предсрочно изискуем.“; „Чл.10.2. В случаите
на предходната разпоредба банката има право да пристъпи към събиране на всички
дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност
на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнение и без да
уведомява за това кредитополучателя.“;
„Чл.11.6. Всички уведомления и изявления във връзка с този договор
следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна
разписка или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени по-долу“;
2) искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147 от
ЗЗП за признаване за установено по отношение на ответника „Райфайзенбанк
България” ЕАД, че сключените между страните по договора за банков кредит от
29.01.2008г. анекси от датите
11.02.2008г., 07.07.2009г., 24.09.2010г. и 16.12.2011г., са нищожни, като
противоречащи на добрите нрави и на закона, като сключени при злоупотреба с
влияние от страна на банката, а евентуално – искове с правно основание чл.27 от ЗЗД за унищожаване на горепосочените анекси, като сключени от ищеца, в резултат
на оказана от страна на служители на „Райфайзенбанк България” ЕАД принуда и
натиск, както и
3) иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД
за осъждане на „Райфайзенбанк България” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 11
602.10 лева, представляваща част от подлежаща на връщане сума, цялата в размер
на 29 000 лева, като дадена без основание, а евентуално – на отпаднало
основание, получена неоснователно от дружеството, като разлика от лихвите в
предварително договорените анюитетни вноски и реално заплатените по договора
неоснователно завишени такива в периода от 25.02.2008г. до 05.08.2013г.,
включително, поради завишен размер на редовната лихва, поради олихвяване с
редовна лихва на незаконосъобразно завишен размер на остатъчна неиздължена
главница и поради начисляване на наказателна лихва за просрочени вноски върху
цялата остатъчна главница, включително и върху непадежирали вноски, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 13.06.2014г.,
до окончателното изплащане.
ОС решението първоинстанционният съд е
оставил без уважение искането на адв.Д.Ф.
***, в качеството й на пълномощник на В.С.З., за отправяне на преюдициално
запитване до съда на ЕС за извършване тълкуване на Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005г. относно нелоялните търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори.
С посоченото решение В.С.З. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, с
ЕИК ********, сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева), представляваща
сторени по делото разноски.
Решението на районния съд се обжалва изцяло,
като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от необосноваността
му. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.
Въззивникът приема за противоречащ на закона
извода на районния съд относно липсата
на яснота досежно съдържанието и компонентите на договорения лихвен процент,
неговата структура, методика за изчисляване и обстоятелствата, чието настъпване
предпоставя изменение на лихвения процент. Сочи, че първостепенният съд е достигнал до погрешен извод за
равноправност на договорните клаузи, даващи право на банката да увеличава
едностранно цената на кредитния ресурс. Цитира съдебна практика на ВКС,
приемаща, че- за да е налице методика за начина на увеличаване на лихвените
нива, обвързваща страните по кредитното правоотношение, е необходимо тя да представлява ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща: вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки отделен компонент. Прието е също
така, че информацията за лихвообразуващите компоненти трябва да е публично
достъпна, а методиката следва да е част от договорното съдържание. Излага, че
липсата на методика позволява на банката, при наличие на предвидените в
договора променливи компонента, произволно да променя размера на лихвите по
кредита. В цитираната практика също е посочено, че когато методологията на
банката е включена само във вътрешните й правила и не е част от кредитния
договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата
дефиниция на неравноправна клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП. Сочи, съгласно цитираната практика, кои клаузи от
договора се приемат за неравноправни.
За процесния договор твърди, че няма
разписана математическа формула-алгоритъм, съдържаща количествените изражения и
относителната тежест на компонентите, формиращи референтния лихвен процент.
Същите не са били и публично достъпни за потребителя. Твърди, че включените в
определението на СБР компоненти не отговарят на изискването да бъдат съставени
на ясен и разбираем за потребителя език. Обобщава, че изначало е налице
неизвестност в какъв размер ще бъде изменяна договорната лихва и атакуваните
клаузи не отговарят на изискванията за прозрачност, тъй като банката има право
на субективна преценка кои величини ще формират цената на кредита.
За неправилен се приема изводът на съда, че
не се установява неравноправност на клаузите на чл.3.1 и чл.9.2 от процесния
договор, съдържащи правила за определяне размера на дължимото обезщетение за
забава. Неравноправността на тези клаузи се обвързва със задължителното
тълкуване на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. за неравноправно
се приема и начисляването на наказателната лихва върху целия размер на
главницата, а не само върху просрочените вноски. Позовава се на разпоредбата на
чл.146, ал.2 ЗЗП като твърди, че клаузите от договора не са били индивидуално
уговорени, до какъвто извод бил достигнал районният съд. Изтъква, че в
доказателствената тежест на банката е било да докаже, че клаузите са
индивидуално договорени.
Оспорва се и клаузата на чл.10.1 от договора,
уреждаща предсрочна изискуемост, като неравноправна, алтернативно като нищожна
поради противоречието й на чл.60, ал.2 от ЗКИ.
За
неправилни се приемат и изводите на съда за неоснователност на исковете за
нищожност на анексите към процесния договор за кредит. Сочи наличие на
агресивна търговска практика по см. на чл.68г, ал.1 вр. чл.68з от ЗЗП. Цитира
съдебна практика, вкл. на Съда на ЕС във връзка с установяването на нелоялния
характер на една търговска практика. Поддържа доводи и за неправилност на
извода на решаващия съд за липса на начисляване на лихва върху лихва. Сочи, че при гражданските правоотношения,
когато едната страна не е търговец, е приложима разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗЗД, съгласно която олихвяването на изтекли лихви се подчинява на специален
режим, установен в наредби на БНБ, които обаче не са издавани. Приема, че това
прави тези клаузи също нищожни.
Обобщава, че с оглед изложеното, се явява
основателна претенцията на ищеца по чл.55, ал.1 от ЗЗД за вземания, произтичащи
от получени от въззиваемата банка без правно основание въз основа на
неравноправни договорни клаузи и нищожни парични престации.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна – „Райфайзенбанк“ /България/ ЕАД, чрез
пълномощника адв. С.Н.Г.. Излагат се съображения за неоснователност на
въззивната жалба, с искане същата да бъде оставена без уважение. Формираните от
решаващия съд изводи за неоснователност на исковите претенции се приемат за
правилни. Сочи се, че в договора за кредит са разписани правилата за определяне
на дължимата от кредитополучателя лихва в размер на СБР /стойност на банковия
ресурс, определен от банката/. Изтъква се, че промяната в лихвения процент не е
била въвеждана едностранно, а по силата на сключените анекси. Оспорва се
доводът, че не се касае за индивидуални клаузи. Твърди се, че става дума за
договорни отношения между страните, при които тези параметри се договарят.Сочи
се още, че доколкото договорът не е оспорен относно неговата истинност, то
съдържанието му възпроизвежда постигнатото между страните съгласие по този
въпрос. Изтъква се, че анексите не противоречат на добрите нрави, тъй като
сключването им е в резултат на договаряне между страните.
С решение №4 от 03.02.2020г.по т.дело №
2160/2018г.на ВКС, ТК, 1 отд., са дадени задължителни указания, за съобразяване
с относимата практика на Съда на Европейските общности, като съдът обсъди в
съвкупност всички доказателства по
делото и доводите на страните, основавайки решението си върху приетите за
установени обстоятелства и на приложимия материален закон – ЗПП.
Посочено е още, че при констатация за идентитет между фактите,
изложени в исковата молба на З., и тези
досежно лихвената политика на банките по отпускани от тях кредити на физически
лица, съобразявани в отделните решения на Съда на ЕС по приложението на горните
две директиви-Директива 93/1 З/ЕИО на съвета от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, така и Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите и за изменение на предходната директива, така както те са
посочени в определението по чл. 288 ГПК на ВКС, постановено по т .дело №
2160/2018г на 1 ТО, не би следвало да се отправя ново запитване за преюдициално
заключение, тъй като съществува висока степен на вероятност отговорът на
евентуален въпрос по тълкуването на тези източници на вторичното европейско
право „да произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на
Европейските общности".
Съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните по делото- „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и В.С.З. ***.2008г. е сключен договор за банков кредит, по силата
на който банката е предоставила на З., в качеството му на кредитополучател,
кредит в размер на 100 000 лева за закупуване на недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр.София, и ремонт на същия. Крайният срок за погасяване на кредита е
25.01.2033г., като е уговорено усвояването на кредита от кредитополучателя да
стане наведнъж или на няколко пъти в
срок от 1 месец от датата на подписване
на настоящия договор, след като отправи двудневно писмено предизвестие до
банката за точния размер на необходимата сума и след като договореното
обезпечение бъде надлежно учредено и документално удостоверено. Задължението на
кредитополучателя е било обезпечено с договорна ипотека, учредена на
04.02.2008г., върху недвижимия имот, за чието закупуване и ремонт кредитът е
отпуснат, видно от нотариален акт №25, том I, дело №20/2008г. по описа на
нотариус с рег.№187 на НК, с район на действие РС-София. Видно от представената
по делото заявка, на 11.02.2008г. кредитополучателят е уведомил банката, че
желае да усвои разрешения му кредит.
Съгласно уговореното в договора,
кредитополучателят следва да заплаща на банката годишна лихва в размер на 9.5
%, представляваща СБР за лева (Стойност на банковия ресурс, определен от
банката) + 4.5 пункта надбавка годишно. Според дефиницията в договора, СБР е
лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по
котировка „предлага“, плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за
поддържане на ЗМР и свързаните с фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван
текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката. В чл.3.3. от договора е
предвидено, че при промяна на пазарните условия Банката може едностранно да
променя лихвата в частта СБР, с дадената дефиниция по-горе.
Клаузата на чл .3.10. гласи, че при забава в
плащането на дължими, съгласно договора суми, кредитополучателят дължи на
банката наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва, увеличена с
8 пункта надбавка годишно върху неизплатената част от главницата (в т.ч. и
непадежиралите вноски) за времето на забавата до окончателното погасяване на
забавените вноски (наказателна лихва).
Според друга посочена от въззивната страна
клауза - чл.9.2., банката има право да
начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателят просрочи плащане
на която и да е било вноска или част от вноска по настоящия договор, върху
цялата усвоена и непогасена главница, без да обявява предсрочна изискуемост по
реда на чл.9.3 по-долу; съответно чл.10.1.
предвижда, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично
на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от
падежа на това задължение, считано от 151 – вия ден кредитът /непогасената
главница, ведно с дължими такси,
разноски, лихви и наказателна лихва/ става автоматично предсрочно
изискуем.Съгласно чл.10.2., в случаите на предходната разпоредба банката има
право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона
ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу
което насочва изпълнение и без да уведомява за това кредитополучателя , а чл.11.6, предвижда, че всички уведомления и
изявления във връзка с договор следва да бъдат направени в писмена форма и ще
се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма, достигнат до
адресите на страните, посочени в договора.
На 11.02.2008г., между страните е бил
подписан анекс, с който страните са се споразумели за следните изменения в
условията на договора от 29.01.2008г. – в чл.3.1., като за ползвания кредит
кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на 10.65 % за
целия срок на кредита, която лихва представлява СБР за лева, определен от
банката + 4.40 пункта надбавка годишно; в чл.3.10., като надбавката за
наказателната лихва от 8 пункта по първоначалния договор е увеличена на 10
пункта, както и в чл.4.2., като месечната погасителна вноска е увеличена от
873.70 лева на 954.92 лева.
В първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства във връзка с
подписването на анекса от 11.02.2008г., при което в показанията на свидетелите И.З., майка на ищеца, и С.З.,
негова съпруга се твърди , че ищецът е извикан в клона на банката-
ответник в гр.Дупница, за да подпише
документ, който бил забравен при сключването на договора, а по-късно се
оказало, че е анекс за увеличаване на лихвата и на вноската. З. обяснил, че го
е подписал, за да му отпуснат кредита, при което свидетелката С.З. сочи, че ищецът не би сторил това, ако знаел, че вноската ще
се увеличи, тъй като съобразявал своите възможности. Според свид.И.З. всички
анекси към договора са подписани при условия на спешност, в ситуации,
непозволяващи да бъдат прочетени, извън офиса на банката , както и
първоначалният договор, без да се предостави предварително за запознаване със
съдържанието му, като предвид високата месечна вноска и свързаните с това
затруднения за плащане, системно към банката са били отправяни искания за
намиране на решение; вместо което лихвата е ставала още по-висока, без
договаряне и без разясняване.
В другия
анекс към договора - от 07.07.2009г.
е детайлизирана дефиницията на понятието
„Стойност на банковия ресурс“, с посочване, че към момента на подписване на
анекса, същият е в размер а 8%. Според чл.1.т.1 от Анекса, СБР се определя от
Комитет по управление на активите и пасивите на банката (ALCO) и може
ежемесечно да бъде преразглеждан и променян. Според чл.1.2., при промяна на
пазарните условия, представляваща изменение в едно или повече от посочени
по-долу условия, които в своята съвкупност влияят върху СБР, банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР, а именно: 1. Изменение с минимум 5%
за месец на стойностите на средните годишни лихвени нива по привлечените срочни
депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявени в статистиката на
Централната банка, или изменение с минимум 9 % кумулативно за три месеца; 2.
Изменение с минимум 5 % за месец на основния пазарен измерител за кредитен риск
на Република България /понастоящем Credit Default Swap/CDS/ за периоди между 1
и 5 години; 3. Промяна на кредитния рейтинг на Република България според някоя
от основните рейтингови агенции /S&P, Moody,s, Fitch и др./; 4.Изменение с
минимум 1 % за месец на общоприетите индекси на паричните пазари за съответната
валута /SOFIBOR, EUROBOR, LIBOR и др./; 5. Промени в нормативната база и/или
регулациите на Централната банка, засягаща функционирането на банките и
изискванията към тях, в това число и въвеждане на рестрикции; 6.Промяна в
падежната структура на пасивите спрямо падежната структура на активите, влияеща
върху разходите на банката за управлението им.
В чл.1.3 от този анекс е предвидено, че
банката информира кредитополучателя за промяната на СБР чрез публикация в своя
интернет сайт, на видимо място в офисите си или по друг подходящ начин, като в
този случай не е необходимо подписване на анекс. Установен е размерът и компонентите на задължението на ищеца
З. към момента на подписването му; променени са падежната дата на погасителните вноски от
25-то на 5-то число на съответния месец и е намалена надбавката към наказателната лихва на 8 пункта годишно.
Впоследствие е подписан нов анекс - на
24.09.2010г., със следните промени: И.А.З.поръчителствала за дълга на В.З., за
което е сключен и договор за
поръчителство; всички задължения на кредитополучателя по договора, възлизащи на
общо на 101 735.71 лева, вкл.редовна главница, просрочена главница, лихви,
в своята съвкупност стават редовна
главница, която да се погасява от
кредитополучателя, при условията на сключения анекс, при годишна лихва – СБР от
8 % към датата на сключването + 4.40
пункта; продължен е срокът на погасяване
- до 05.03.2034г.; предоставен е
9-месечен гратисен период относно лихвата, през който да се погасява само
главницата- на месечни вноски от по 700 лева.
Видно от
погасителния план към анекса от 24.09.2010г. , след гратисния период
размерите на някои погасителни вноски надхвърлят 1 400 лева и според показанията на разпитаните по делото
свидетели, поради това увеличение ищецът
изпаднал в състояние на затруднение и невъзможност да изплаща задълженията си.
На 16.12.2011г. между банката,
кредитополучателя и поръчителя е подписан нов анекс, от който е видно, че към
момента на подписването, СБР е 7.50%, а дългът на З. е посочен в общ размер 101 482.63
лева , като тази сума да бъде изплащана
на 267 вноски от по 1 084.15 лева всяка за времето от 05.01.2012г. до
05.03.2034г., по погасителен план и при наказателна лихва, със завишена
надбавка от 10 пункта годишно.
Както се констатира от извлечения от протоколи от заседания на
Комитета по управление на активите и пасивите на ответната банка /л.298-л.310
от делото на КнРС/, до 25.01.2008г. СБР е бил 5.00 %. Считано от 25.01.2008г.,
същият е бил увеличен на 6.25 %. Считано от 23.07.2008г. СБР е увеличен на 7.00
%. От 29.10.2008г. СБР е 8.00 %. Считано от 17.01.2011г. СБР е намален на 7.50
%, а от 17.09.2012г. същият е намален на 6.65 %.
От прието в първоинстанционното производство
заключение с вх.№ 13439/13.06.2016г. на в.л.И.Д.и, се установява, че лихвеният
процент през процесния период е
начисляван и удържан съобразно решенията на Комитета по управление на
активите и пасивите на банката.
От заключение с вх.№ 4048/16.02.2017г. на
в.л.Ю.Х. се установява, че с анекса от 07.07.2009г. е била капитализирана сума в размер на 58.33 лева, представляваща сумата
на непогасената главница, дължима на падежна дата 25.06.2009г. Към датата на
този анекс от страна на З. са били просрочени и плащания за редовна и
наказателна лихва, които не са били капитализирани към главницата, общо в
размер на 1 034.72 лева, като считано от 07.07.2009г. олихвяемата главница
по кредита е била 98 986.32 лева, в т.ч. и капитализираните 58.33 лева.
С анекса от 24.09.2010г. е била
капитализирана сума общо в размер на 3 671.84 лева, като от тази дата
олихвяемата главница по кредита е станала 101 735.71 лева. в т.ч. две
вноски за главница на падежни дати 05.08.2010г. и 05.09.2010г. – 134.91 лева; част от редовната лихва на
падежна дата 05.08.2010г. – 844.81 лева; редовна лихва на падежна дата
05.09.2010г. – 1 014.03 лева; част от текущо начислена редовна лихва –
641.77 лева; част от наказателна лихва на падежна дата 05.08.2010г. – 0.05 лева
и част от наказателна лихва на падежна дата 05.09.2010г. – 1.55 лева; редовна и
наказателна лихва към 07.07.2009г. –
1 034.72 лева. На 05.07.2011г., на основание чл.6.2. от
същия анекс е била капитализирана и сумата от 8 332.02 лева – редовни
лихви, начислени за 9-месечния период.
Към датата на сключване на анекса от
16.12.2011г. не е имало просрочени плащания за главница и лихви по кредита и не
са били капитализирани задължения към главницата. Според заключението на в.л.Х.,
за периода от 25.02.2008г. (първата
падежна дата за погасяване на месечна вноска) до 10.10.2013г. (датата на
подаване на заявление в съда за издаване на заповед за изпълнение на основание
обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора) главницата по
кредита е била олихвявана с лихвените проценти, уговорени в четирите анекса, както за годишна лихва за редовна главница, така
и за просрочена главница.
Чрез представени допълнителни заключения на
в.л.Х. се установява, че общо платената от З. сума за погасяване на задължения
по договора за банков кредит възлиза на 59 434.88 лева, с която е погасена
лихва в размер на 48 484.77 лева, при годишен лихвен процент, съобразно
измененията на същия след първоначалното сключване на договора. В
първоинстанционното производство е установено, че към 29.06.2012г. – датата, на която последно е постъпила сума по
сметката, обслужваща погасяването на кредита, начислената дължима лихва, при
лихвен процент от 9.50 % за целия период от първата погасителна вноска, е
40 684.22 лева. За същия период, съобразно увеличенията в лихвения
процент, начислената и дължима лихва е станала 52 250.32 лева, или с
11 602.10 лева повече.
При
горната фактическа обстановка, установена въз основа посочените в хода на
изложението доказателства, въззивният съд намира от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД , като се претендира да бъдат
признати за нищожни клаузите на чл.3.3 ; чл.3.10 ; чл.9.2; чл.10 и чл.11.6 от
сключен между страните договор за банков кредит от 29.01.2008г., като
противоречащи на добрите нрави и на закона, като сключени при злоупотреба с
влияние от страна на банката и представляващи неравноправни такива. Ищецът се
позовава на чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147 от ЗЗП.
Както бе посочено, клаузата на чл.3.3.
предвижда възможност при определени предпоставки, банката едностранно да променя
лихвата по кредита, в частта СБР; чл.3.10. урежда размера на наказателната
лихва и възможността такава да бъде начислявана и върху непадежирали вноски от
главницата; чл.9.2. регламентира правото на банката да начислява наказателна
лихва в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на вноска или част от вноска, върху цялата
усвоена и непогасена главница, без да обявява предсрочна изискуемост; чл.10
касае договорената възможност за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост
и неспазване поредност на способи и имущество за насочване на изпълнение и
липса на задължение за уведомяване на кредитополучателя, а чл.11.6. касае реда
за изпращане и получаване на уведомления.
Преценката за валидността на оспорените
клаузи на договора за кредит предпоставя съобразяване на предмета на този
договор - кредитът е предоставен на ищеца в качеството му на физическо лице, а
не във връзка с търговска или професионална дейност, поради което
кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и затова се ползва от по
- силната защита, предоставена от този закон на потребителите на услуги,
включително и в частта за неравноправните клаузи по потребителските договори, в
която са въведени разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета.
Според дефиницията в чл. 143 от ЗЗП
неравноправни са тези клаузи от договор, сключен с потребител, които са във
вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност, и водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
В разрез с изискването за добросъвестност
клаузата в чл. 3.3 от договора
установява неравновесие между правата и задълженията на търговеца
(банката) - от една страна и физическото лице от друга страна, като във вреда
на кредитополучателя предоставя на банката правото да променя едностранно базовия лихвен
процент.Крайният извод от изложеното е, че договорна клауза, в която са
посочени условията, при които банката може да измени едностранно лихвения
процент, но не е изяснен методът,респ.компонентите , за определянето на лихвата
при настъпването на някое от тези условия, е неравноправна на основание чл.
143, т. 10 от ЗЗП.
Съдът счита,че клаузата на чл.3.10 от
договора следва да се преценява съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5
от ЗЗП, определяща като .неравноправна тази клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка, каквито по същество са уговорените в посочената клауза наказателни лихви, които да се начисляват за
време на забава върху неизплатената част от главницата -включително и върху
непадежиралите вноски, което е във връзка и напълно касае и разпоредбата на чл.9.2. от договора, регламентираща правото на банката да начислява наказателна
лихва в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на вноска или част от вноска, върху цялата усвоена и непогасена главница,
без да обявява предсрочна изискуемост.
Окръжният съд намира за неоснователна
претенцията за нищожност по отношение клаузите на чл.10 от договора /т.1 и т.2/
-уговарянето на условия, при които кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, е допустимо от закона - чл. 432 ТЗ
и чл. 60, ал. 2
ЗКИ, и постигнатата уговорка в тази насока не попада в нито една от
хипотезите на чл. 143
ЗЗП.Включената в договора клауза предвижда автоматична предсрочна изискуемост
на кредита при забава в плащането над 150 дни на главница и/или лихва по
кредита. С т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното
наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по
кредита и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските
с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. От дадените разяснения произтича
извод, че предсрочната изискуемост не би могла да настъпи по начина, предвиден
в чл.10 - като последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми
по кредита, ако не е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя.
Отсъствието на изискване за уведомяване в текста на т. 20. 2 обаче не прави
самата клауза неравноправна и нищожна – изрично срвн. Решение № 92 от 9.09.2019
г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., ТК. Аналогични са съображенията и
по отношение на чл.11.6, касаеща реда за
изпращане и получаване на уведомления- което
не е във връзка с размера и начина на определяне на дължими суми по кредита.
Сключените между страните по договора за
банков кредит от 29.01.2008г. анекси от
датите 11.02.2008г., 07.07.2009г., 24.09.2010г. и 16.12.2011г., с които
е установен размерът на дълга и са предоговорени условията за ползване и за
погасяване на кредита, съдържат уговорки, основани на признатите за
неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 146, ал.
1 ЗЗП клаузи в договора за кредит , са нищожни – в каквато насока е
съдебната практика, обективирана в решение № 146/01.11.2017
г. по т. д. № 2615/2916 г. на ВКС, І т. о., според която
допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е
нищожно на основание чл. 366 ЗЗД).
Изброените анекси са във връзка с начина на формиране на дълга, като са взети
предвид определените стойности на главница и лихви, вкл.при формирането им с
горепосочените неравноправни клаузи.С оглед уважаване на иска за обявяване
нищожността на тези анекси съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за
унищожаването им при усл.на чл.27 ЗЗД.
Решението на първоинстанционния съд е предмет
на въззивна проверка и по отношение предявения осъдителен иск на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сума на основание надплащане, поради
неправилно изчисляване на лихвата с оглед на нищожност на клаузите за
повишаване на лихвения процент.Претендира се за осъждане на
„Райфайзенбанк България” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 11 602.10 лв., / въз
основа уважаване на горепосочените искове/ , като на база изчисленията на
в.л.Юлия Христова по назначените
икономически експертизи, размерът на вземането на кредитора следва да се
определи по първоначалния договор , но без направените от банката едностранни
изменения на възнаградителната лихва и без съобразяване на уговорките в
допълнителните споразумения , т.е. при лихвен процент от 9,5% и според
уговорените падежи на отделните вноски първоначално.
Както се посочи, общо платената от З. сума за
погасяване на задължения по договора за банков кредит възлиза на 59 434.88
лева, с която е погасена лихва в размер на 48 484.77 лева, при годишен
лихвен процент, съобразно измененията на същия след първоначалното сключване на
договора; респ.към 29.06.2012г. – датата, на която последно е постъпила сума по
сметката, обслужваща погасяването на кредита, начислената дължима лихва, при
лихвен процент от 9.50 % за целия период от първата погасителна вноска, е
40 684.22 лева, докато за същия период, съобразно увеличенията в лихвения
процент, начислената и дължима лихва е станала 52 250.32 лева, или с
11 602.10 лева повече – като последната сума се явява платена при начална
липса на основание поради нищожност на клаузите, касаещи изменение на лихвения
процент.В този размер и период следователно искът е основателен и следва да се
уважи.
Решението на районния съд в частта, имаща
характер на определение , с което е оставено без уважение искането за
преюдициално запитване, не подлежи на обжалване съгласно чл.629,ал.2 ГПК и следователно е влязло в сила.Отделно от
това , с решението си по т.д.№2160/2018г., ВКС е посочил, че не следва да се
прави такова искане за преюдициално заключение при констатация за идентитет
между фактите, изложени в исковата молба на З., и тези досежно лихвената
политика на банките по отпускани от тях кредити на физически лица, съобразявани
в отделните решения на Съда на ЕС по приложението на визираните директиви.
Предвид изхода на спора, на въззивника З. се
дължат и сторените разноски – за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение , които са в общ размер на 5963,42лв.за първата,
въззивната/ при двете разглеждания на делото/
и касационната инстанция.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №509 от 09.08.2017 г.,
постановено по гр.д.№74 / 2015г. на
Районен съд – Кюстендил, В ЧАСТИТЕ,
в които са отхвърлени като неоснователни, предявените от В.С.З. с ЕГН ********** ***,
против „Райфайзенбанк България” ЕАД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, р-н Средец, ул.„Н.В.Гогол“ №18-20, искове, както
следва:
1) иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147 от ЗЗП
за признаване за установено по отношение на ответника „Райфайзенбанк България”
ЕАД, че клаузи от сключен между страните договор за банков кредит от
29.01.2008г., са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и на закона, и
представляващи неравноправни такива, а именно: „Чл.3.3. При промяна на
пазарните условия Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР
(дефиниция по-горе).“; „Чл .3.10. При забава в плащането на дължими, съгласно
настоящия договор суми, Кредитополучателят дължи на банката наказателна лихва
за забава в размер на договорената лихва, увеличена с 8 (осем) пункта надбавка
годишно върху неизплатената част от главницата (в т.ч. и непадежиралите
вноски) за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените
вноски (наказателна лихва)“, „Чл.9.2. Банката има право да начислява
наказателна лихва в случай, че кредитополучателя просрочи плащане на която и
да е било вноска или част от вноска по настоящия договор, върху цялата усвоена
и непогасена главница, без да обявява предсрочна изискуемост по реда на чл.9.3
по-долу“;
2) искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147 от
ЗЗП за признаване за установено по отношение на ответника „Райфайзенбанк
България” ЕАД, че сключените между страните по договора за банков кредит от
29.01.2008г. анекси от датите
11.02.2008г., 07.07.2009г., 24.09.2010г. и 16.12.2011г., са нищожни, като
противоречащи на добрите нрави и на закона както и
3) иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД
за осъждане на „Райфайзенбанк България” ЕАД да заплати на ищеца сумата от
11 602.10 лева, като дадена без основание, получена неоснователно от
дружеството, като разлика от лихвите в предварително договорените анюитетни
вноски и реално заплатените по договора неоснователно завишени такива и за
периода от 25.02.2008г. до 29.06.2012г. включително, поради завишен размер на
редовната лихва, поради олихвяване с редовна лихва на незаконосъобразно завишен
размер на остатъчна неиздължена главница и поради начисляване на наказателна
лихва за просрочени вноски върху цялата остатъчна главница, включително и върху
непадежирали вноски, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска – 13.06.2014г., до окончателното изплащане;
както и в частта, в която В.С.З. с ЕГН **********
***, е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Средец, ул.„Н.В.Гогол“
№18-20150, сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева), представляваща сторени
по делото разноски,
като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД, че следните клаузи от сключен между В.С.З.
с ЕГН ********** *** , и „Райфайзенбанк България” ЕАД, с ЕИК ********,договор
за банков кредит от 29.01.2008г., са
нищожни, като противоречащи на добрите нрави и на закона, и представляващи
неравноправни такива, а именно: „Чл.3.3. При промяна на пазарните условия
Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР (дефиниция по-горе).“;
„Чл .3.10. При забава в плащането на дължими, съгласно настоящия договор суми,
Кредитополучателят дължи на банката наказателна лихва за забава в размер на
договорената лихва, увеличена с 8 (осем) пункта надбавка годишно върху
неизплатената част от главницата (в т.ч. и непадежиралите вноски) за времето
на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски (наказателна
лихва)“, „Чл.9.2. Банката има право да начислява наказателна лихва в случай,
че кредитополучателя просрочи плащане на която и да е било вноска или част от
вноска по настоящия договор, върху цялата усвоена и непогасена главница, без да
обявява предсрочна изискуемост по реда на чл.9.3 по-долу“.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД, че са
нищожни , като противоречащи на добрите нрави и на закона сключените между В.С.З.
с ЕГН ********** *** , и „Райфайзенбанк България” ЕАД, с ЕИК ********, анекси
от датите 11.02.2008г., 07.07.2009г.,
24.09.2010г. и 16.12.2011г. - по договора за банков кредит между страните от
29.01.2008г.
ОСЪЖДА
„Райфайзенбанк България” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, р-н Средец, ул.„Н.В.Гогол“ №18-20150, да заплати на В.С.З.
с ЕГН ********** *** , сумата от 11 602.10 лева, като дадена без
основание, и получена неоснователно от ответника,
като разлика от лихвите в предварително договорените анюитетни вноски и реално
заплатените по договора, неоснователно завишени такива, за периода 25.02.2008г. - 29.06.2012г. включително, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска – 13.06.2014г., до окончателното изплащане.
По отношение на горепосочените, предявени в условията на евентуалност,
претенции не се дължи произнасяне с оглед уважаване на главните искове.
Решението по гр.д.№74 / 2015 на КнРС е влязло
в сила в частта, имаща характер на определение, в която е оставено без уважение
искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС за извършване
тълкуване на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11
май 2005г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
ПОТВЪРЖДАВА
решението, постановено по гр.д.№74 / 2015 на КнРС в останалите – извън указаните по-горе- негови
части.
ОСЪЖДА Райфайзенбанк България” ЕАД, с ЕИК ********,
да заплати на В.С.З. с ЕГН ********** ***, разноски в общ размер 5963,42лв , сторени в първата,
въззивната и касационната инстанции.
Настоящото решение може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд
в 1-месечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1. 2.