№ /08.10.2021 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2098/2021г по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК и
е образувано по жалба от П.Н.П., ЕГН **********,***, срещу мълчаливия отказ на
директора на ТД на НАП-Варна по жалбата на П. против Разпореждане
№С210003-137-0003242/26.04.2021г на публичен съдебен изпълнител с отказ да
прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на вземания по ИД
№**********/2014г. В жалбата са възпроизведени мотивите за отказ на съдебния
изпълнител и мотивираното несъгласие на П. с тях; сочи се, че Разпореждането е
обжалвано от него пред директора на ТД на НАП-Варна; липсата на уведомление за
произнасяне от същия П. е възприел като формиран мълчалив отказ, който на свой
ред е оспорил пред горестоящия административен орган – директора на НАП-София.
Формулирано е искане за отмяна на двата мълчалви отказа – този на директора на
ТД на НАП – Варна и този на директора на НАП – София, след което и връщане на цялата
преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
С писмо с.д.№14337/01.10.2021г, с което са
изпратили цялата административна преписка на съда, началник Отдел „Обслужване“
при ТД на НАП-Варна е изразил становище за недопустимост на жалбата на П.П.
като преждевременно предявена и поради липса на мълчалив отказ от страна на
компетентния административен орган, въз основа на които се претендира
прекратяване на образуваното съдебно производство.
След анализ на
приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С РА
№*********/23.05.2012г в тежест на П.П. са установени задължения за довнасяне
на ДДС за периода 15.06.2009г – м.11.2010г в размер на 15 249.26лв.
главница и 3 699.19лв. лихва. РА е връчен на 30.05.2012г, и като
необжалван от П. е влязъл в законна сила на 14.06.2012г. С постановление
изх.№СВхК-29755-11/15.06.2012г са наложени обезпечителни мерки по чл.195 ал.1
от ДОПК – налагане на запор на банковите сметки на П.П.. В последствие по
образуваното изп.д.№**********/2014г неколкократно са постановявани
разпореждания за присъединяване на други задължения – през 2016г и през 2019г.
По повод искане
(възражение) №4624/28.01.2020г на жалбоподателя за погасяване по давност на
тези задължения по изпълнителното дело е постановено Разпореждане
№С200003-137-0002440/17.03.2020г за частично погасяване за други задължения и
частичен отказ за погасяване на задълженията по РА. След потвърждаване на
Разпореждането от директор ана ТД на НАП-Варна е последвало обжалването му по
съдебен ред, приключило с решение №497/19.04.2021г по адм.д.№1707/2020г на АС –
Варна, ХХVІ с-в, с което решението на горестоящия административен орган е
отменено, а делото е върнато като преписка за връщане на съдебния изпълнител за
надлежно връчване на Разпореждането от 17.03.2020г.
Междувременно по
повод ново искане (възражение) №4624-10/14.04.2021г със същото искане – да бъдат
отписани като погасени по давност задълженията на П.П. по РА
№*********/23.05.2012г, с Разпореждане изх.№С210003-137-0003242/26.04.2021г на
публичния съдебен изпълнител искането е оставено без уважение. Същото е
обжалвано от П. с жалба от 23.06.2021г пред директора на ТД на НАП-Варна. С
Решение №131/06.07.2021г горестоящият административен орган, отчитайки
приложимата към казуса редакция на чл.171 от ДОПК досежно задълженията на П. по
РА е приел, че абсолютната погасителна давност по ал.2 на текста е изтекла за
тези задъления към 01.01.2021г, с оглед на което и на осн.чл.267 ал.3 от ДОПК е
уважил жалбата, като е отменил Разпореждане
изх.№С210003-137-0003242/26.04.2021г и е върнал преписата на публичния
изпълнител за предприемане на действия по компетентност. Ответният
административен орган е приложил доказателства за неколкократни безуспешни
опити за връчване на своето решение на настоящия жалбоподател на посочения от
него адрес в периода м.юли – м.септември 2021г.
При така
установената фактология настоящият съдебен състав приема от правна страна,
че в случая е налице прекратителното основание на чл.159 т.1 от АПК спрямо
образуваното по недопустимата жалба на П.П. съдебно производство. От
представените с писмо с.д.№ 14337/01.10.2021г доказателства е видно, че по
жалбата на П. против Разпореждането от 26.04.2021г на публичния изпълнител не е
формиран мълчалив отказ, какъвто той атакува пред съда. Напротив – има изрично
произнасяне по жалбата му от директора на ТД на НАП – Варна с Решение от
06.07.2021г, с което същата е уважена, и то по поддържаните от самия П.
аргументи за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията му по РА от
2012г. При тези констатации се налага извод, че в случая липсва подлежащ на
обжалване ИАА – мълчалив отказ по жалбата против Разпореждането от 26.04.2021г
на публичния изпълнител. Нещо повече – за жалбоподателя принципно не е налице и
правен интерес да оспорва пред съда постановеното Решение от 6.07.2021г на
директора на ТД на НАП-Варна, понеже то е изцяло положително за него.
Искания за
разноски не са направени.
Мотивиран от изложеното и съобразно
компетенциите си по чл.159 т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
без разглеждане като
процесуално недопустима жалбата на П.Н.П., ЕГН **********,***, срещу мълчаливия отказ на директора на ТД
на НАП-Варна по жалбата на П. против Разпореждане
№С210003-137-0003242/26.04.2021г на публичен съдебен изпълнител, и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д.№2137/2015
год. по описа на Административен съд – гр. Варна, ХХVІ с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: