МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА № 19/14.02.2018 г. по НОХД № 922/2016 г. по описа на Дупнишки
районен съд
Дупнишката районна
прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимият М.И.К., роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан,
с Егн
**********.
В
обвинителния акт, внесен в ДнРС на 28.06.2016 г., се твърди, че подсъдимият след като е осъден с влязло в сила решение
по гр. дело № 2011/2008г. по описа на ДнРС да
заплаща месечна издръжка на свои низходящи, а именно малолетните си дъщери Мина
Мартинова Иванова, родена на ***г. в размер на 50.00 лева и Вяра Мартинова
Иванова, родена на ***г. и с влязло в сила на 11.04.2013г. решение по
гражданско дело №1745/2011 г. по описа на ДнРС, с
което е увеличена присъдената издръжка в размер на 70.00 лева за Мина Мартинова
Иванова и в размер на 65.00 лева за Вяра Мартинова Иванова в град Дупница,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за период от 4 месеца или 4 месечни вноски, както следва: за
месеците I, II, III и IV на 2016 г. в размер на 70.00 лева месечно лева за Мина
Мартинова Иванова и за месеците І, ІІ, ІІІ и IV на 2016 г. в размер па 65.00
лева месечно за Вяра Мартинова Иванова — общо в размер на 540.00 лева и
деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила на 04.01.2016
г. присъда № 98/08.10.2015 г. по описа на ДнРС за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години (изменена с
Решение № 1/04.01.2016 г. но ВНОХД № 459/2015 г. по описа на КнОС, като наказанието „лишаване от свобода" е
заменено с наказание „пробация" със следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, при
периодичност два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от девет месеца и 3. включване в курсове за професионална
квалификация, програми за обществено въздействие за срок от девет месеца).
Представителят
на ДРП в с.з. поддържа обвинението по обвинителния акт. Предлага подсъдимия да
бъде признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК, като на
основание чл. 54, ал. 2 във вр. с чл.183, ал. 4 от НК да му бъде наложено наказание
при превес на отегчаващи вината обстоятелства, тъй като подсъдимия е осъждан многократно
за същото такова деяние с наказание „Пробоция”, което не е дало резултат.
Подсъдимият
се е възползвал от правото си да не дава обяснения и не е дал такива. В
защитната реч твърди, че не смята, че е извършил тежко престъпление за това, че
не е плащал винаги навреме издръжката за двете си деца, както и че няма вина,
за това, че в пощата не е отбелязано за кой месец изплаща издръжка. В последна
дума твърди, че прави каквото може и че никой не трябва да бъде осъден за това, че е останал
без работа.
Съдът,
преценявайки събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното:
Подсъдимият и св. М.Д. сключили граждански
брак през 2007 г., като от брака се
родили децата им Мина Иванова и Вяра Иванова. С решение от 14.03.2012г. по
гр.д. №1745/2011г. по описа на РС-Дупница, влязло в сила на 11.04.2013 г. брака
между подсъдимия К. и свидетелката Д. бил прекратен, като подсъдимия бил осъден
да заплаща на малолетните си деца Мина Иванова и Вяра Иванова, чрез тяхната
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 70.00 лв. за Мина и
65.00 лв. за Вяра.
Преди това подсъдимия К. е бил осъден
с влязло в сила решение по гр. дело № 2011/2008г. по описа на ДРС да заплаща
месечна издръжка на свои низходящи, а именно малолетните си дъщери Мина
Мартинова Иванова, родена на *** г. и
Вяра Мартинова Иванова, родена на ***г., в
размер на по 50.00 лева, а с влязло в сила на 11.04.2013г. решение по гражданско дело №1745/2011 г. по описа на ДнРС, размера на присъдената
издръжка е увеличен в размер на 70.00 лева за Мина Мартинова Иванова и в размер
на 65.00 лева за Вяра Мартинова Иванова в град Дупница.
В тази връзка е образувано, при Държавен
съдия-изпълнител (ДСИ) при Районен съд гр. Дупница,
изпълнително дело № 20091510402061 по гр.д. № 2011/2008 г. по описа на ДнРС, от
което е видно, че К. е осъден да заплаща месечна издръжка на двете си деца,
чрез тяхната майка и законен представител М.Д. общо в размер на 135 лв., като последно направената
вноска по изпълнителното дело е постъпила на 31.05.2011 г. в размер на 100.00
лв. (до този момент подсъдимия е бил осъден да заплаща по 50.00 лв. месечна
издръжка за всяко едно от децата си), за което е направено отбелязване. По
делото са приложени са два броя изпълнителни листа и справка от ДСИ при РС гр.
Дупница.
Въпреки и съзнавайки, че вече е осъден с влязла в сила на 04.01.2016 г. присъда № 98/08.10.2015 г. по НОХД № 1017/15 г. описа на ДнРС
за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, с която му е наложено
наказание „Пробация" със следните пробационни
мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца,
при периодичност два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от девет месеца и 3. включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от девет
месеца), съзнателно не е изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за период от 4
месеца или 4 месечни вноски, както следва: за месеците I, II, III и IV на 2016
г. в размер на 70.00 лева месечно лева за Мина Мартинова Иванова и за месеците
І, ІІ, ІІІ и IV на 2016 г. в размер па 65.00 лева месечно за Вяра Мартинова
Иванова — общо в размер на 540.00 лева, като деянието
е извършено повторно.
Освен приложените по делото удостоверение
от държавен съдия –изпълнител при ДРС, ведно с копия от 2 бр. изпълнителни листа, подсъдимият е приложил писмени доказателства за платена
издръжка чрез пощенски запис на името на
св. М. Д. от 27.02.2016 г. за сума от 300.00 лв.; от 29.07.2016г. за сума от 135.00 лв.; от 31.05.2016 г. за сума от 110.00 лв.; от
01.02.2017 г. за сума от 135.00 лв.; от 31.03.2017 г. за сума от 135.00 лв.; от
31.03.2017 г. за сума от 135.00 лв.; от 11.04.2017 г. за сума от 70.00 лв.; от
17.05.2017 г. за сума от 100.00 лв.; от 29.06.2017 г. за сума от 140.00 лв.,
които възлизат на обща стойност от 625.00 лв. Останалите приложени
доказателства пощенски запис от 27.02.2016 г. за сума от 300.00 лв. и от
31.05.2016 г. за сума от 110.00 лв. са приложени като доказателство по НОХД № 432/16 г. по описа на ДнРС, което е приложено по делото.
В тази връзка, поради множеството
дела, които са образувани срещу подсъдимия К., по които са прилагани едни и същи
доказателства, както и повтарящите се
пощенски записи приложени по настоящето дело, е назначена съдебно -счетоводна
експертиза, от която е видно, че поради нередовни заплащане на издръжките подсъдимия за периода от м. 07.2011 г. до м.
04.2016 г. дължи сума от 6 355.00 лв.
По ДП е приложено удостоверение № УД-648/18.03.16 г., издадено от Община Дупница, видно от което изплащането на издръжката за м. юли 2014 г. е спряна,
поради представени доказателства, че на
името на подсъдимия е регистриран трудов
договор.
По делото е приложена актуална
справка за съдимост на подсъдимия, от която е видно, че същият е осъждан 11
пъти за престъпление по чл. 183 от НК, за което са му налагани наказания
„Пробация“, както и по НОХД № 182/2015 г.
по описа на ДнРС му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 8 месеца, както и „Обществено порицание“, което е изтърпяно на 30.07.2015 г.
Изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от три
години, считано от 27.07.2015 г. датата, когато е влязла в сила присъдата по
НОХД № 182/2015 г. по описа на ДнРС.
Тоест настоящето деяние, доколкото е повдигнато обвинение е за периода от м.01.
до м. 04. 2016 г., е извършено в изпитателния срок.
Видно от приложения доклад,
изготвен от Областна служба „ Изпълнение
на наказанията“, Сектор „Пробация“, Звено гр. Дупница, относно налагани наказания „Пробациая“ на подсъдимия М.К.,
е че изпълнява мерките без отклонения, като целите в индивидуалната работа с К.
са насочени към запознаване и и разбиране
смисъла на правилата, на закона, на ролите в обществото, към създаване на
мотивация за осмисляне на неговата отговорност за поведението му и изясняване
на всеки един от факторите към развитие на емпатичната способност и да търси
конструктивни решения при настоящите му проблеми и трудности. Въпреки
показаното му отговорно отношение при изпълнението на наложените пробационни
мерки подсъдимия е проявил упоритост в решението си да пренебрегва и
игнорира ангажиментите и отговорностите
си към децата си, подценявайки, че
самият акт на неплащане на издръжка е съпроводен с отчуждаване от децата
си, лишаване от необходимите финансови
средства за тяхното съществуване, отглеждане и развитие, и формира погрешен
модел на взаимоотношения въобще. Същият
е заявил на индивидуалните срещи с пробационен служител, че няма желание да
изплаща дължимата издръжка, позовавайки се на липса на постоянна работя и
доходи, и поради влошените взаимоотношения с бившите си съпруги. В заключение е
посочено, че визираните в чл. 36 от НК
цели не могат да бъдат постигнати въпреки многобройните присъди, с наложени
наказания „Пробация“.
Горната
фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Предвид
изложеното съдът, прие че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с брака и семейството.
Подсъдимият не е изпълнил задължението си, произтичащо от влязло в сила съдебно
решение за издържане на низходящ-децата си Вяра и Мина Иванови. К. не е
изплатил повече от две месечни вноски и дължи общо сумата от 540.00 лв. В хода на съдебното следствие е
заплатил с пощенски запис от 27.02. 2016
г. (това е период, за който е повдигнато обвинение) сума в размер на 300.00
лв., за двете деца, което е по-малко от два месеца взети заедно за двете деца,
тъй като за двете деца месечната издръжка възлиза в размер на 135.00 лв. или за
два месеца е необходима сума общо в
размер на 370.00 лв., за което задължение
по настоящето дело не е изпълнено. От останалите приложени пощенски записи по
делото е видно, че на нито един от приложените пощенски записи не са посочените
месеците, за които се издължава издръжката. Обяснението на подсъдимия, в
пренията, че това не е по негова вина е доста наивно, тъй като пощенския
служител отразява факти, които изпращащия пари му указва. Такива не са били
указани с цел, за да може да бъдат заблудени правораздавателните органи при
образуване на делата и постановяване на крайния съдебен акт да изчислят
периода, в който се дължи издръжката дали последната е издължена. Това е видно
от некоректното поведение на подсъдимия по отношение на прилагането на едни и
същи доказателства по различни дела с еднакъв предмет на обвинението, а и
повтарящи се доказателства по едно и също дело. В този смисъл съдът не приема
като годно доказателство останалите приложени пощенски записи, удостоверяващи
платени издръжки на децата, а именно: от 31.05.2016
г. за сума от 110.00 лв.; от 29.07.2016г. за сума от 135.00 лв.; от 01.02.2017 г. за сума от
135.00 лв.; от 31.03.2017 г. за сума
от 135.00 лв.; от 31.03.2017 г. за
сума от 135.00 лв.; от 11.04.2017 г.
за сума от 70.00 лв.; от 17.05.2017 г.
за сума от 100.00 лв.; от 29.06.2017
г. за сума от 140.00 лв., тъй като от
една страна за този период - от
месец май до месец декември 2016 г. и от месец януари до месец април 2017 г.
подсъдимия К. е осъден по НОХД № 1027/17 г. по описа на ДнРС, че не заплатил месечна
издръжка в размер на 1620.00 лв. за двете си деца Мина и Вяра Иванови, а от друга страна – задължението за
издръжка е алиментно и се дължи ежемесечно. Затова то следва да се счита
изплатено за месеца, през който е платено, ако друго не е указано от длъжника,
в какъвто смисъл е постановена Присъда № 2/20.012016 г., НО, II въззивен състав по ВНОХД № 477/2015 г по описа на КнОС и
Решение № 135/17.07.2016 г. на ВКС по н.д. № 455/2016 г., I н.о., касаещ подобен случай. В конкретния случай подсъдимия К. е заплатил
сума през месец февруари 2016 г. в размер на 300.00 лв., които не покриват
изцяло размера на издръжката на двете деца за два месеца, поради което е
просрочил задължението си за повече от два последователни месеца и е осъществил
състава на деянието от обективна страна.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
Субект
на престъплението е подсъдимият. Престъплението е извършено умишлено. К. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и ги е искал. Бил е запознат с последиците от
влязлото в сила решение, както и че паричните задължения са носими, в случая,
тъй като са периодични плащания, е знаел, че следва да бъдат издължени
ежемесечно. Обстоятелството, че подсъдимия не работи, не е извиняващо вината обстоятелство, тъй като се касае за парично и
морално задължение към подрастващи малолетни деца, за които грижата от страна
на родителите е безусловна. Подсъдимият е осъждан за друго такова престъпление- по чл. 183, ал.
1 от НК – по НОХД № 1017/15 г. по описа на ДнРС,
като присъдата е влязла в сила на 04.01.2016 г. Предвид изложеното
съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, предвидено в
чл. 183, ал.4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Безспорно установен
факт по делото е, че подсъдимия К. съзнателно не е изпълнил задължението си за
заплащане на издръжка на децата си Мина и Вяра Иванови в размер на 70.00 лв. за
Мина и 65.00 лв. за Вяра за месеците I, II, III и
IV, на 2016 или общо в размер за двете деца 540.00 лв., като това обстоятелство се доказва от
показанията на св. М.Д. и от приложените по
делото писмени доказателства. Наказателната отговорност е лична и настоящият
съдебен състав счете, че подсъдимия е
консумирал виновно деянието предвидено в разпоредбата на чл. 183, ал. 4
във вр. с ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
По
вида и начина на определяне на
наказанието:
В
разпоредбата на чл. 183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК са предвидени две
алтернативни наказания: „Лишаване от свобода” до две години или с „Пробация” и с „Обществено порицание“. Съдът след като призна подсъдимия за
виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1, във вр. с
чл.28, ал.1 от НК и при условията на чл.54, ал.1 във вр. с чл.37, ал.1, т.2,
във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК му наложи наказание „Пробация“ при
следните пробационни мерки:
1. На осн. чл. 42а, ал.2, т. 1, във вр. с
чл.42б от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, включваща
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично за срок от 3 (три) години;
2. На осн. чл. 42а, ал.2, т. 2 НК
„Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 3 (три) години;
3. На осн. чл. 42а, ал.2, т.6 НК
„Безвъзмезден труд в полза на обществото” – 200 часа годишно за срок от 2 (две)
поредни години, както и „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез
прочитане на присъдата в местна електронна медия”.
Съдът наложи наказанието при
превес на отегчаващите вината обстоятелства, като наложи от алтернативно
определените наказания, наказанието „Пробация“ с първите две задължителни
пробационни мерки в максимален размер и предвидената мярка по т. 6 на чл. 42а,
ал. 2 от НК, доколкото до сега налаганите наказания „Пробация“ само с първите
две пробационни мерки не са дали положителен резултат при превъзпитаването на
дееца, напротив, същия проявява присъщата за него упоритост за неплащане на
издръжката, която е осъден да престира на двете си малолетни деца и некоректност
при представяне на доказателствата по делата, които му образува държавното
обвинение в лицето на Районна
прокуратура гр. Дупница, а именно: подсъдимият е осъждан многократно за същото
такова деяние, настоящето го е извършил в условията на повторност по отношение
на влязлата в сила на 04.01.2016 присъда по НОХД № 1017/15 г. по описа на ДнРС, а по отношение на присъдата по НОХД № 182/2015 г. по описа на
ДнРС, влязла в сила на 27.07.2015 г. настоящето деяние е извършено в
изпитателния срок. От друга страна видно от доклада на Областна служба
„Изпълнения на наказанията“ гр.
Кюстендил, Сектор „Пробация“, Звено гр. Дупница е видно, че с така наложените
няколкократно наказания „Пробация“ не могат да се изпълнят целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Доколкото докладът е с информативна цел за съда, а и са налице данни, че
подсъдимия упражнява трудова дейност, макар и не в срок и не винаги в пълен
размер, същият издължава дължимите издръжки, то настоящия съдебен състав счете че с така наложеното
наказание
„Пробация“ ще се изпълнят
генералната и специална цели предвидени в закона, като се въздейства
поправително и възпитателно върху дееца и останалите членове на обществото и в
бъдеще същият да не бъде субект на престъпление. При постановяване на присъдата съдът счете, че алтернативно
предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“ не би изиграло същата
роля, тъй като съдът взе предвид обстоятелството описано по-горе, че подсъдимия
макар и спорадично заплаща дължимата издръжка, както и обстоятелството, че доходите
му не са постоянна величина, предвид
обстоятелството, че като управител на фирма, в качеството му на изпълнител
сключва договори за определено време и за определена сума. За да наложи
наказанието „Пробация“ в максимален размер, предвиден в закона, не на последно място съдът се съобрази и с
обстоятелството, че увеличението на издръжката е станало през 2013 г. -преди три
години, когато минималната работна заплата е била 310.00 лв., тъй като съгласно
действащия СК минималния размер на издръжката е не по-малко 1/4 от минималната
работна заплата. Така определените издръжки за двете деца са далеч под ¼ от минималната работна заплата
за 2016 г., тъй като минималната работна заплата е 420.00 лв., т.е. настъпили са инфлационни
процеси и издръжката на живот е станала по-висока и въпреки това дееца не
издължава и така определения размер на издръжката. Съдът наложи и кумулативно
предвиденото в закона наказание „Обществено порицание”, което счете за уместно да се изпълни чрез прочитане на присъдата в
местна електронна медия.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.И.К., с ЕГН **********, да заплати сторените в хода на съдебното следствие
разноски в размер на 177.00лв. (сто
седемдесет и седем лева) по сметка на Районен съд – Дупница.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: