Решение по дело №91/2023 на Административен съд - Видин

Производството е с правно основание чл.149 и следващите от АПК, във връзка с чл.68 от Закона за защита от дискриминация.

Настоящото дело е образувано по жалба на Б.П.  Т. *** против решение № 89/21.02.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), по преписка № 65/2022 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, в частта, с което е установено, че Б.Т., в качеството й на управител на търговски обект на „Теленор“ (понастоящем „Йеттел“), находящ се в МОЛ-Видин, е осъществила дискриминация по смисъла на чл.5, във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискриминация, както и нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗЗДискриминация, въз основа на признака по чл.4, ал.1 от ЗЗДискриминация „Лично положение“, изразен чрез белег/характеристика: потребител на стоки/услуги, спрямо Я.Б.Г.; установено е, че същата е осъществила дискриминация по смисъла на чл.5, във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискриминация, както и нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1 от закона въз основа на признака по чл.4, ал.1 от ЗЗДискриминация - „увреждане“ спрямо Г.; уважена е жалба с вх.№ 44-00-3094/20.09.2021 г. и допълнения с вх.№ 44-00-3380/12.10.2021 г. и вх.№ 44-00-605/14.02.2022 г. по описа на КЗД, подадени от Я.Б.Г. срещу Б.Т., в частта им относно извършена дискриминация по смисъла на чл.5, във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискриминация, както и нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1 от закона, въз основа на защитените признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискриминация – „лично положение“ и „увреждане“; предписано е, на основание чл.47, ал.1, във връзка с чл.76, ал.1, т.1 ЗЗДискриминация на Б.П.Т., в качеството й на управител на търговски обект на „Теленор“ (Понастоящем „Йеттел”), да преустанови извършването на дискриминация и да се въздържа занапред от допускане на дискриминационно третиране.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и са изложени подробни доводи в тази насока. Иска се от Съда да прогласи нищожността на решението в обжалваните части, а при условията на евентуалност да го отмени като незаконосъобразно.

Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Прави искане за присъждане на съдебни разноски и при евентуалност претендира прекомерност по отношение на хонорара на жалбоподателя. Иска се от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна - Я.Б.Г. оспорва  жалбата и иска да бъде оставено в сила оспореното решение.

Съдът, след като обсъди приложената преписка и събраните в производството доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: жалбоподателката е управител на търговски обект на „Теленор“ (понастоящем „Йеттел“), находящ се в МОЛ-Видин. На конкретно неопределена дата през месец Септември 2021 г. заинтересованото лице Я.Б.Г. посетил търговския обект, за да заплати сметката за ползваните от него услуги, за предостави експертно решение на ТЕЛК, с цел предоговаряне на предоставяните му услуги и да получи ремонтирания си мобилен телефон. Събитието се развило по време на вирусна пандемия от СОVID-19 и в закритите помещения в цялата страна било задължително носенето на предпазни маски за лице, съобразно поредна действаща заповед на Министъра на здравеопазването за спазване на противоепидемични мерки. Я.Г. не сложил предпазна маска, но въпреки това се озовал не само на територията на закритото пространство на МОЛ-Видин, но и в търговския обект на „Теленор“. Не се установява да е бил спиран или да му е направена забележка, че не е поставил маска. Той бил обслужен от жалбоподателката, като заплатил сметката си, предоставил и експертното решение на ТЕЛК и когато поискал да му бъде върнат ремонтирания мобилен телефон, Т. му казала да постави предпазна маска. Той отказал да направи това. Започнала разправия между двамата, което наложило да бъде извикана охраната на търговския център и полиция, които го извели от сградата. Свидетели на случката били Валери Сираков и Николай Цочев, които също не ползвали предпазни маски, също им била направена забележка, участвали в скандала и снимали с мобилен телефон случката и заедно с Г. били изгонени от Търговския обект.

Засегнат от случката Г. подал жалба в КЗД, където били разпитани и двамата свидетели. КЗД се произнесла с обжалвания в настоящето производство административен акт, като частично е уважила жалбата, след като е приела, че жалбоподателката е осъществила дискриминация спрямо Г., в качеството му на потребител на стоки/услуги по признаците „лично положение“ и „увреждане“, съответно ѝ предписала да се въздържа занапред от допускане на дискриминационно третиране.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: от доказателствата по делото, във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следното: решението е постановено от компетентен орган: Комисия за защита от дискриминация, конституиран съгласно разпореждане № 6140/21.02.2022 г. на председателя на КЗД за образуване на преписка и последващо разпределяне в изпълнение на нормата на чл.54 от ЗЗДискриминация. Предвид оплакванията за дискриминация на повече от един признак, жалбата е разпределена за разглеждане на Петчленен разширен заседателен състав.

При постановяване на решението е спазена изискуемата форма, съгласно чл.66 от ЗЗДискриминация, като същото съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството пред КЗД е образувано въз основа на подадена жалба вх.№ 44-00-3094/20.09.2021 г., която е допълнена с последващи такива с вх.№ 44-00-3380/12.10.2021 г. и вх.№ 44-00-605/14.02.2022 г. Жалбата е отговаряла на изискванията на чл.51 от ЗЗДискриминация, не са съществували пречки по смисъла на чл.52 от ЗЗДискриминация. За изясняване на фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по смисъла на чл.55 от закона. Изискани са становища и обяснения по изложените оплаквания от ответника в производството по реда на чл.55–чл.59 от ЗЗДискриминация, дадена е възможност да се представят доказателства.

Съдът не споделя становището на административния орган по приетите за установени признаци на дискриминация „лично положение“ и „увреждане“ от Т. спрямо Г..

При обсъждане на въпроса налична ли е дискриминация, то трябва да е нарушен принципа на равенство на някой от посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискриминация признаци, в частност става въпрос за „лично положение” и „увреждане“. В случая Г. е следвало да докаже наличието на дискриминация, а Т. да не е успяла да опровергае твърдяното неравно третиране. Т.е. необходимо е да има причинна връзка между конкретното действие на неравно третиране – изискване за носене на маска и защитените признаци  „лично положение” и „увреждане“.

Въведената забрана е за пряка и непряка дискриминация, основана на тези признаци. Лицата, които са в сходно положение, следва да бъдат третирани по еднакъв начин, а не да са обект на по-неблагоприятно третиране, поради факта, че притежават определена характеристика, която е предмет на защита (пряка дискриминация). Лицата, които са в различно положение, следва да бъдат третирани по различен начин, доколкото това е необходимо, за да могат тези лица да се възползват от определени възможности равнопоставено с другите (непряка дискриминация).

Законодателят не е дал легално определение на защитения  признак „лично положение”, поради което той не е еднозначен, съответно налага се установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за конкретната личност белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и забраната за дискриминация. В случая следва задължително да се направи сравнение с посетителите на търговския обект, двама от които са и свидетели пред КЗД. По-точно дали на тях им е изрично указано, да не ползват маски.

Но както вече беше посочено, носенето на предпазни маски в закрити помещения не е определено от Т., в качеството ѝ на управител на търговски обект в МОЛ-Видин. Това е задължение на всички български граждани, както и на чуждите граждани или лицата без гражданство, намиращи се на територията на Република България през периода на вирусна пандемия, обявена в страната на 13.03.2020 г. и продължила до месец май 2023 г. Всички тези посочени лица е следвало да се съобразяват с въведените задължителни противоепидемични мерки, в частност със заповедите на министъра на здравеопазването, които през целия период от три години са многобройни, съобразно проявлението на вируса Ковид-19.

В Раздел V Надзор на заразните болести от Закона за здравето са предвидени правомощията на Министъра на здравеопазването при обявена извънредна епидемична обстановка. Едното от тях е възможността да въвежда различни мерки, с цел неразпространение на съответната заразна болест. Изискването на носене на предпазни маски представлява точно такава мярка. Видно от съдържанието на Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., която вероятно е актуалната заповед по време на предполагаемия, непосочен в решението на КЗД, но налагащ се период - м. Септември 2021 г., предпазните маски на закрити обществени места са задължителни и изключения за граждани с каквито и да било увреждания не са предвидени. Това означава, че потребителите на услугите на офиса на „Теленор“ в МОЛ-Видин, независимо от това дали са напълно здрави лица, лица с поставен байпас, пейсмейкър, астматици, алергии или каквито и да било специфични дихателни, сърдечни или други здравословни проблеми, са били поставени при еднакви условия, а именно спазването на заповедта за носене на маски на закрити обществени места. Т.е. независимо дали лицето е потребител или само е влязло да разгледа в търговския обект, независимо дали е с увреждания или изобщо няма такива, то е било длъжно да постави предпазна маска. Това задължение е безусловно за лицето Г., като посетител, независимо дали е потребител в търговския обект и за лицето Т., като обслужващ в търговския обект.

Безспорно е, че съобразно посочената безусловна заповед на министъра на здравеопазването, тя е била нарушена в закрития търговски център на първо място от Т., като е допуснала и даже е обслужила  лице без маска. Нарушена е и от Г. и от двамата му свидетели, като са влезли без маски. Нарушена е и от охраната на търговския център, че изобщо е  допуснала лицата да влязат без да сложат предпазни маски.

Със своите действия Т. всъщност е поставила Г. и свидетелите му в по-благоприятна позиция спрямо всички останали лица, които са били с предпазни маски в търговския обект. Когато вече е преценила, че това е недопустимо, независимо от това, какво я е провокирало, т.е. когато е приложила равното изискване за всички лица и е поискала да сложат маски, те са почувствали, че са по-неблагоприятно третирани, спрямо предходното си положение да стоят без маска на закрито.

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискриминация в тежест на Г. е да докаже фактите, от които може да се направи извода, че е налице дискриминация. В настоящето производство това не беше направено. От събраните по делото доказателства се установява, че е налице неоснователна претенция за ползване на облекчение за носене на предпазна маска от лице, което не е освободено от това по здравословни причини, независимо от твърдението му в тази насока (решението на ТЕЛК не въвежда подобно облекчение), подкрепено от свидетелските показания на лица, които нямат здравословни проблеми, но възгледите им не позволяват да ползват маски, което същевременно, до определен период от време се е ползвало от това, че жалбоподателката е нарушавала законовите разпоредби. Но това, че Т. е нарушила заповедта, а след това я е спазила, не означава, че е третирала неравно потребител или негови придружители – свидетели.

Предвид изложеното се налага извода, че не е налице дискриминация спрямо Я.Б.Г. от страна на Б.Т., в качеството й на управител на търговски обект на „Теленор“ (Понастоящем „Йеттел“), находящ се в Мол-Видин.

„Личното положение“ на Г. като потребител по нищо не се е различавало от „личното положение“ придружителите му – двамата свидетели Сираков и Цочев.

„Увреждането“ на Г., доказано с експетно решение на ТЕЛК, не му осигурява задължение да не спазва нормативни разпоредби, в случая Заповед на Министъра на здравеопазването.

Да се приеме, че посочените по-горе признаци на дискриминация са налице, означава, че административния орган е приложил твърде разширително Закона за защита от дискриминация, но е пропуснал приложението на Закона за здравето и Заповедите на Министъра на здравеопазването за въвеждането на противоепидемичните мерки.

Проверката на протокола от заседанието на КЗД установява, че по време на разпита на свидетеля Н. Ц.е допуснато използването и протоколирането на  израза „тая мома хубава“ в ироничен контекст, по отношение на жалбоподателката, както и „започнахме да снимаме вече простотията им“ по отношение на служителите на търговския център, но никъде не е протоколирана забележка на председателя на състава за това. Съдът счита, че в случая се касае за недопустимо бездействие от страна на административния орган, което няма място в административното производство.

При така наведените правни доводи и при проверка на критериите по чл.146 от АПК настоящият състав обосновава извод, че решение № 89/21.02.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 65/2022 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, се явява неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, а жалбата на Б.П.Т. *** срещу горното решение следва да бъде уважена.

В обжалвания административен акт не е посочена конкретна дата, като навсякъде е посочено „процесния период“. Това е процесуално нарушение, тъй като се касае за един конкретен ден. Същевременно обаче от доказателствата в административната преписка се установява, че се касае за началото на м. Септември, т.е. период на действие на посочена конкретно и приложена по делото заповед на Министъра на здравеопазването. Поради тази причина, съдът счита, че не се касае за съществено процесуално нарушение, което да е попречило за установяване на конкретната фактическа обстановка и не е основание за връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне на административния орган. Касае се за неправилно приложение на материалния закон, което води до отмяна на незаконосъобразното решение.

Разноски по делото не са претендирани и такива не се дължат. Заинтересованите страни не са претендирали съдебни разноски и съответно такива не следва да бъдат присъждани.

При този изход на спора и липсата на своевременно направено искане от оспорващия за разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 89/21.02.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 65/2022 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, в частта, с която е установено, че Б.П.  Т., в качеството й на управител на търговски обект на „Теленор“, е осъществила дискриминация по смисъла на чл.5, във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискриминация, както и нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗЗДискриминация, въз основа на признака по чл.4, ал.1 от ЗЗДискриминация „лично положение“, изразен чрез белег/характеристика: потребител на стоки/услуги, спрямо Я.Б.Г.; установено е, че Б.П.  Т. е осъществила дискриминация по смисъла на чл.5 във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискриминация, както и нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1 от закона, въз основа на признака по чл.4, ал.1 от ЗЗДискриминация - „увреждане“ спрямо Я.Б.Г.; уважена е жалба с вх.№ 44-00-3094/20.09.2021 г. и допълнения с вх.№ 44-00-3380/12.10.2021 г. и вх.№ 44-00-605/14.02.2022 г. по описа на КЗД, подадени от Я.Б.Г. срещу Б.П.Т., в частта им относно извършена дискриминация по смисъла на чл.5, във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискриминация, както и нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1 от закона, въз основа на защитените признаци по чл.4, ал.1 от  ЗЗДискриминация – „положение“ и „увреждане“; предписано е на основание чл.47, ал.1, във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискриминация на Б.П.Т., в качеството й на управител на търговски обект на „Теленор“ (понастоящем „Йеттел“), да преустанови извършването на дискриминация и да се въздържа занапред от допускане на дискриминационно третиране.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: