Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.
Плевен, 26.04.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ граждански състав в открито заседание, на четиринадесети
април през две хиляди и шестнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :СВЕТЛА ЗАХАРИЕВА
При
секретаря :Л.Д.,като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 56
по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София против
В.Д.Д. ЕГН-**********,***,
с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи
сумата в размер на 1246,60 лв.-главница, 264,45лв. – договорна лихва за периода
от 15.01.2009г. до 15.03,.2010г. и 766,70лв. – законна лихва върху просрочените
главници за периода от 16.01.2009г. до 30.07.2015г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
5.01.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение в производството по ч.гр.д.№ 5172/2015г. по описа на ПлРС.
Ищецът твърди, че процесните вземания
произтичат от Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-01757506 от
05.03.2008г. По силата на сочения
договор БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
предоставило на ответника кредит в размер на 1800,50лв., а
кредитополучателя се задължил да върне сумата, ведно с уговорена в чл.2
надбавка, съставляваща печалба на заемодателя. Сочи се, че страните по
правоотношението договорили плащане на общо дължимото на 24 месечни вноски по
100,75лв.с падеж 30-то число на съответния месец, като последната дата, на
която следвало да бъде изплатено цялото задължение била една година след
сключване на договора. Размерът на погасителната вноска бил 100,75лв., с която
се погасявало дължимото в последователността, посочена в чл.4 от Договора.
Излага се, че в случай на забава на някоя от изискуемите вноски,
заемополучателя дължал на основание чл.3 от Договора обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че на 15.03.2009г.
длъжникът преустановил обслужването на дълга и изпаднал в забава, като на
крайния падеж – 15.03.2010г. продължил да бездейства и не погасил задължението
си. Твърди се още, че на 08.07.2014г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД цедирало
вземанията си към длъжника, произтичащи от процесния договор, на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД. При това цедента упълномощил цесионера да уведоми длъжника
за прехвърлянето на вземанията, а самото уведомление било сторено с връчване на
писменото такова, приложено към исковата молба. Излага се, че цесионера
претендирал вземанията по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№
5172/2015г. на ПлРС била издадена съответна заповед за изпълнение, срещу която
постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който ангажира становище
за погасяване на търсените вземания по давност,както и факта,че не е получил уведомление от първоначалния кредитор
за промяната при цедиране на вземането си.
Съдът като прецени
събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните
намира за установено следното от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. №
5172/2015г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца депозирал на 1.09.2015г.
пред ПлРС заявление срещу ответника В.Д.Д.
ЕГН-********** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания.Заповед за изпълнение за претендираните вземания е
била издадена на 16.10.2015г. На 23.11.2015г. е постъпило писмено възражение от
длъжника и с разпореждане на съда от 24.11.2015г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителната искова претенция е
предявена в законоустановения едномесечен срок, доколкото по делото няма
приложено съобщение за връчване указанията на съда, поради което съдът я намира
за допустима.
От
представения препис на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-01757506
от 05.03.2008г. По силата на сочения
договор БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
предоставило на ответника кредит в размер на 1800,50лв., а
кредитополучателя се е задължил да върне сумата, ведно с уговорена в чл.2
надбавка, съставляваща печалба на заемодателя. Между страните не е налице спор,
че заемодателя е изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави
заемната сума по уговорения начин.Между страните няма спор по този въпрос.
Според
обективираното в договора, ответника е следвало да върне предоставената му в
заем сума, заедно с разноски по подготовка и обслужване на кредита и надбавка,
съставляваща печалба на кредитора. Видно е от съдържащия се в съглашението
погасителен план, че тази сума е следвало да бъде върната на 24 месечни вноски по
100,75лв.с падеж 30-то число на съответния месец, като последната дата, на
която следвало да бъде изплатено цялото задължение била една година след
сключване на договора.
Установява
се от приложения препис на договора, съдържащ Общите условия, приложими за
него, че страните са постигнали съгласие в чл.3, изр.второ, че при забава на
две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.
От
изслушаното в о.с.з. на 14.04.2016г. заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответника е извършил следните
плащания в полза на кредитодателя по процесния договор: на 11.04.2008г. – сума
в размер на 100,75лв.;а последната в същия размер- на 22.12.2008г.. С тези суми
са били погасени изцяло вноските с падеж от 11.04.2008г. до 22.12.2008г.
Впоследствие не са били извършвани никакви плащания и са останали непогасени за
периода от 15.01.2009г. до 15.03.2010г. в р-р на главница от 1246,60лв.и
лихва-264,45лв.. Съдът изцяло кредитира експертното заключение, като обективно
и компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Ищецът е
представил Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г.,
сключен между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД-гр.София, в качеството на купувач и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като продавач. Според обективираното в §2,
ал.1 от договора, продавачът е прехвърлил
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях, посочени в списък Приложение 1 към съглашението. Представено
е и уведомлението от името на цедента към длъжника,че вземането е прехвърлено
на ищеца по наст.дело.Същото,обаче не е потърсено от длъжника-видно от
представената разписка на стр.11 от делото/гърба/.
Според
обективираното в §5, ал.5 от договора, продавача е упълномощил купувача да
изпраща писмени уведомления до длъжниците от името на цедента, с които да ги
уведоми за прехвърляне на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Приложено е и изрично пълномощно в този смисъл, подписано от представляващия
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от представения препис на Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги CREX-. CREX-01757506 от 05.03.2008г. По силата на сочения договор БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД предоставило на
ответника кредит в размер на 1800,50лв., а кредитополучателя се задължил да
върне сумата, ведно с уговорена в чл.2 надбавка, съставляваща печалба на
заемодателя., че ответника е получил кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД в размер на 1118лв., който е следвало да върне на равни месечни вноски за
периода от 30.01.2009г. до 30.06.2010г., заедно с разноски на кредитодателя и
надбавка, представляваща печалба за него или общо сума в размер на 1368,43лв.
Установи
се от заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, че ответника
е погасил само част от уговорените месечни .С оглед на това и в съответствие с уговореното между
страните по заемното правоотношение в чл.3 от Общите условия към договора за
кредит, вземането на кредитодателя е станало предсрочно изискуемо в целия му
останал размер, считано от 15.04.2008г. – падежната дата на втората непогасена
от кредитополучателя вноска. Стана ясно от заключението на експерта, че
непогасения остатък от дълга възлиза на 1246,60лв.,.
главница и 264,45лв. договорна лихва. И законна лихва за периода от
16.01.2009г.до 30.07.2015г.
Твърденията на ищеца са, че кредитора на горното вземане е негов
праводател и вземането е преминало в патримониума на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД по силата на сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД договор за цесия от
08.07.2014г., представен в препис по делото. От това писмено доказателство, обаче,
не се установява, че процесните вземания са били предмет на договора за цесия.
В §2, ал.1 от същия е обективирано, че
продавачът е прехвърлил портфолио
от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по
тях, посочени в списък Приложение 1 към съглашението. В настоящото производство
не е представено такова приложение, което следва да представлява неразделна
част от договора, и не може да се установи дали в същото са индивидуализирани
вземанията спрямо ответника , произтичащи от процесния договор за кредит от 05.03.2008г.
Поради това не може да се приеме за доказано, че ищцовото дружество е носител
на тези вземания.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че събраните в настоящото
производство доказателства не легитимират ищцовото дружество като кредитор на
процесните вземания по силата на договора за цесия от 08.07.2014г. Поради това
предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан.
Съдът
обсъди и правопогасяващото възражение на ответника за погасяване на процесните
вземания по давност и го намира за основателно. Приложим в случая по отношение
на вземането за главница е общия пет
годишен давностен срок, а по отношение на вземането за лихви е приложим три
годишен давностен срок. Броен от датата, на която е настъпила изискуемостта на
вземането за главница и договорна лихва -15.04.2008г., дори по-дългия пет
годишен давностен срок е изтекъл преди датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК пред съда – 1.09.2015г. С оглед на това съдът счита, че
претенцията на ищеца, макар и неоснователна, следва да се отхвърли като
погасена по давност.
С оглед
изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 320лв.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като погасен по давност, предявеният от ”ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр. София,
ЕИК ********* против В.Д.Д. ЕГН-**********,***,
ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 1246,60лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане;
сумата от 264,45лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2009г.
до 15.03.2010г. и сумата от 766,70лв., представляваща законна лихва за периода
от 16.01.2009г. до 30.07.2015г, за които е издадена Заповед №3084 от 16.10.2015г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството по
ч.гр.д.№5172/2015г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ”ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД - гр. София, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Д. ЕГН-**********,*** сумата
от 320лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
районен
съдия: