Р Е Ш
Е Н И Е № 647
гр.Пловдив,
25.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,І гр. с.,в публично заседание на тридесет и първи и октомври през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Диана
Плачкова, като разгледа докладваното т.д.№777 по описа за 2018 г.,за да се произнесе ,взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба ,подадена от К.Р.П., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат М.И.,***,
против ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- *** .
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 25.04.2018г. в гр.** К.П. е претърпял пътно-транспортно произшествие, в резултат на което са му били причинени имуществени и неимуществени вреди. На посочената дата ,около 09,40ч. в гр.**, на ** , Л.Г.С., ЕГН **********, при управлението на лек автомобил марка „Шкода“, модел “Фабия“, с peг. № СО 7701 ВМ, собственост на „АЕЛА АСМ“ ЕООД, е нарушил правилата за движение по пътищата , като при завой надясно на кръстовището на **не е пропуснал движещият се и стоящ вдясно от него колоездач П., и е предизвикал ПТП, в резултат на което на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на друга метакарпална кост, закрито-Фрактура ради декстра ин партис дисталис интраартикулис ет ф-ра базис ос метакарпи Vмани декстра“. Вследствие на увреждането пострадалият бил в продължителна невъзможност да движи дясната си ръка и да борави с нея. Ръката му е била обездвижена с поставени метални шини след хирургична интервенция и поставяне на метални пирони, а това е нарушило естествения му ритъм на живот, значително е затруднило ежедневните му дейности, същият не бил в състояние да извършва елементарни човешки дейности без помощта на близките си. Предвид причинените увреждания, ищецът се лекувал за период от няколко месеца, не е напълно възстановен и до настоящия момент, като провежда възстановителни терапии по отношение на счупената му дясна ръка. Твърди се ,че инцидентът се отразил негативно и на психиката на ищеца, който преживял силен стрес и шок от неочакваното и внезапно събитие, същият се страхува да използва своя велосипед, който преди това бил неизменна част от живота му и способствал за обслужването както на неговите ежедневни нужди, така и във връзка с грижите за двете му деца, изпитва страх да използва автомобил или да шофира. Сочи се , че наред с неимуществените вреди ищецът е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи във връзка с лечението по фактура от 25.04.2018г., които възлизат в размер на 1200лв.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Шкода“, модел “Фабия“, с peг. № СО7701 ВМ, е била сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица № 01117002577660, със срок на действие от 27.09.2017г. до 26.09.2018г., валидна към датата на застрахователното събитие.
С писмо, получено от ответника на 11.07.2018г., ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, впоследствие представил и поисканите от застрахователя допълнителни доказателства, но към момента на депозиране на исковата молба обезщетение не му е изплатено.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 200 лв.-за заплатени разходи във връзка с лечение, които вреди същият е претърпял вследствие виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Шкода“, модел "Фабия", с peг.№ СО 7701 ВМ, който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника с полица № 01117002577660, със срок на действие от 27.09.2017г. до 26.09.2018г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху исковата сума от 50 000 лв., считано от деня на увреждането -25.04.2018г. до окончателното й изплащане.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. за безплатно процесуално представителство на ищеца.
Посочена е банкова сметка ,***ми, а именно- IBAN *** при „**“ ЕАД, с титуляр Адвокатско дружество “К. , Р. и партньори”.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „Алианц България“ АД, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва от ответника обстоятелството, че е налице застрахо-вателен договор, сключен с полица № 01/117002577660, между ЗАД "Алианц България" и собственика на лек автомобил „Шкода Фабия” с peг. №С0 7701 ВМ, валидна към 25.04.2018г. Оспорва се механизма на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и получените от ищеца увреждания. Сочи се, че няма доказателства водачът на лек автомобил „Шкода Фабия” с peг. №СО 7701 ВМ да е нарушил правилата за движение по пътищата, с което да е причинил процесното събитие. Изложено е, че по делото е представен единствено констативен протокол за ПТП, в който липсват данни, относно механизма на настъпване на ПТП, за вината на водача на автомобила, посока на движение на лекия автомобил, местоположение на пътното платно на велосипедиста, посока на движение на същия, време и място на настъпване на събитието и др. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е предприел всички възможни, необходими, адекватни, навременни и законосъобразни мерки за предотвратяване на ПТП, при което не е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и доколкото същият не е отговорен за възникване на произшествието, то не може да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател. При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е нарушил нормата на чл.15,ал.5 от ЗДвП. В отговора се оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като се поддържа, че претендираната като обезщетение сума от 50 000лв. не кореспондира с претърпяното, не е съобразена със съдебната практика, нито със социално - икономическата обстановка в страната. Изразено е становище за неоснователност и на претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът подава допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва възраженията и твърденията на ответника. Сочи, че е представил пред застрахователя всички документи, с които разполага, за обосно-ваване основателността на заявената от него претенция за обезщетение, но ответникът не се е произнесъл по последната в законоустановения срок по чл.496 от КЗ, с което не е изпълнил своето законово задължение. Намира за неоснователни възраженията на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, както и за прекомер-ност на претендираното обезщетение. Твърди, че се е движил на пътното платно, спазвайки всички изисквания за движение по пътищата от страна на велосипедистите, като водачът на лек автомобил марка „Шкода“, модел “Фабия“, с peг. номер СО7701 ВМ, е следвало да си изясни пътната обстановка преди да предприеме извършената от него маневра на пътя. Наред с това сочи, че претендираният размер е изцяло съобразен с уврежданията, които е претърпял в резултат на настъпилото ПТП не по негова вина, и с константната съдебна практика.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП, издаден от орга-ните на МВР, на 25.04.2018г. на кръстовището на ** с **е настъпило ПТП с участници- Л.Г.С., управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ с peг. № СО 7701 ВМ, и велосипедиста П..
Установява се от приетата медицинска документация, че на 25.04.2018 г. ищецът е приет в УМБАЛ ”**” ЕАД, където му е извършена оперативна интервенция, изписан е на 02.05.2018г. с подобрение, като са дадени препоръки да носи фиксацията 42 дни. Видно издадената епикриза, на същия е поставена диагноза - счупване на друга метакарпална кост, закрито ,фрактура ради декстраин партис дисталис интраартикуларис ет ф-ра базис ос метакарпи V м.декстра. На пострадалия са издадени 2 бр. болнични листове за временна нетрудоспособност за периода 25.04.2018г.-03.07.2018г.
От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице ** З.Н., се установява, че на К.П. е било причинено счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долната част- в областта на гривнената става /китката/ и счупване на основата на петата дланна кост на същата ръка. Според заключението, описаните увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени така, както е посочено от ищеца- при падане от велосипеда при станалото ПТП. Пострадалият е бил опериран, като с метални елементи /външен фиксатор/ е възстановена и фиксирана целостта на счупените кости. През първите няколко дни ищецът е изпитвал значителни болки и страдания, чувствал се е зле и се е нуждаел от чужда помощ за обгрижването му, особено след излизането от болничното заведение. Вещото лице сочи, че възстановяването на пострадалия е пълно и не се очакват неблагоприятни последици.
В хода на производството е допусната и САТЕ, с вещо лице **. С.М., чието заключение съдът кредитира, като обективно, компетентно изготвено и неоспореното от страните. Според заключението, най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на процесното ПТП е следният: Водачът Л.С. е управлявал лек автомобил „Шкода Фабия” по платното за движение на ** в посока от север на юг, след като достигнал кръстовището с **, той спрял лекия автомобил в средната лента на западното платно за движение. В това време велоси-педистът П. се движил по дясната лента на същия път, в същата посока, и също спрял преди кръстовището. При подаден разрешителен сигнал от светофарната уредба и за двете ППС велосипедистът потеглил и навлязъл в кръстовището с движение в посока от север на юг, 1,4 сек. по-късно потеглил и лекият автомобил „Шкода Фабия”,който след навлизане в кръстовището предприел маневра –завой надясно към **. Вследствие пресичане направленията на движение на двете ППС последвал удар в задната дясна част на лекия автомобил и в предната част на велосипеда. Посочено е от експерта, че ПТП е настъпило на хоризонтален, равен участък от пътя, в зоната на кръстовището между ** и ** при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина. При изслушването му в съдебно заседание на 31.10.2019г. вещото лице е заявило, че западното платно на булеварда, по което са се движили двете ППС, има три пътни ленти, лявата е обозначена с хоризонтална маркировка за завой наляво, средната –за движение направо и дясната- за движение направо и надясно. Автомобилът, управляван от С., преди навлизането в кръстовището се е намирал в средната лента и е трябвало да се движи направо, а той е предприел маневра-завой надясно и не е пропуснал велосипедиста, който се е движил до него и е потеглил малко по-рано. Коментирано е още от вещото лице, че на мястото на инцидента не е имало велоалея.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, по делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелката Б. В. П. - майка на ищеца. Същата депозира показания, че през 2018г. синът й пострадал при ПТП. След инцидента бил откаран от екип на спешна помощ в УМБАЛ „** ”ЕАД, състоянието му било тежко, имал силни болки, от които колабирал. Констатирано било, че на пострадалия е причинено раздробяване костите на китката, които трябвало да се фиксират с пирони. Ищецът престоял няколко дни в болничното заведение, след изписването му същият бил в невъзможност да се обслужва, което наложило свиде-телката да го подпомага. Металните тела, поставени в ръката на ищеца, били извадени след около 50 дни. Свидетелката сочи, че ПТП се отразило негативно върху начина на живот на сина й, той престанал да ползва колелото си, което преди това карал постоянно, дори обмислял да го продава. Понастоящем ръката му била зараснала добре, но все още има проблеми при вдигане на тежко, които не сериозни.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свидетелката, преце-нени с оглед нормата на чл.172 ГПК, като логични, убедителни и основаващи се на непосредствените й впечатления от състоянието на ищеца след ПТП.
За доказване на претендираните имуществени вреди, вследствие на увреждането, ищецът е представил фактура, издадена от УМБАЛ ”**“ ЕАД на 25.04.2018г.,от която е видно,че същият е закупил външен фиксатор за лигаментотаксис на стойност 1200 лв.
Няма спор между страните и се установява от представената застрахователна полица №BG/01/117002577660, че лекият автомобил „Шкода Фабия” с peг. №СО 7701 ВМ е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застра-хователно дружество към датата на настъпване на събитието.
Установява се и че на 11.07.2018г. /видно от известие за доставяне/ ищецът е подал до ответния застраховател претенция по застраховка „ГО“ с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, като обезщетение не е определено, а пострадалият е бил уведомен, че допълнително следва да представи документ, удостоверяващ приключва-нето на воденото по случая наказателно производство, и автотехническа експертиза, изготвена в това производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая се установи, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не му е било изплатено исканото обезщетение, а това прави исковете допустими.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необхо-димо да се докаже наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно право-отношение между последния и застрахователя.
Безспорно е между страните, че към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия автомобил- „Шкода Фабия”.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Обстоятелството, че ищецът П. и водачът на застрахованото МПС-„ Шкода Фабия” с peг. №СО 7701 ВМ са участници в процесното ПТП е удостоверено с конста-тивен протокол за пътнотранспортно произшествие, съставен на 25.04.2018г.
Предвид изяснения механизъм на ПТП в заключението на допуснатата САТЕ, следва да се приеме, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл.25,ал.1 от и чл.35,ал.1 от ЗДвП -извършил е неправилна маневра „завой надясно” от лента, която не е предназначена за завиване надясно, и не е пропуснал велосипеда, управляван от П., движещ се по крайната дясна лента от платното за движение.
Установи се по несъмнен начин, от представената медицинска документация и от изслушаното по делото заключение на СМЕ, с вещо лице ** Н., което съдът възприема изцяло, като обективно и професионално изготвено, че при това пътно-транспортното произшествие на ищеца са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания.
На база констатациите на експерта и изслушаните показания на свидетелката Б.П., следва да се приемат за доказани както свързаните с уврежданията , лечението и възстановителния период болки и страдания, значителни неудобства при обслужването и негативни психически изживявания на пострадалия, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и деянието.
С оглед на така установените обстоятелства и доколкото по делото няма спор относно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, досежно лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП, то се налага извод, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника
за обезщетяване по реда на чл.432,ал.1 от КЗ на причинените на ищеца вследствие увреждането вреди.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
следва да се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, и да отчете конкретните
факти за случая- вида, броя и характера на причинените увреждания, последвалите
от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните
преживявания на пострадалия.
По делото се доказа ,че при ПТП на 25.04.2018г. на ищеца са причинени счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долната част- в областта на гривнената
става и счупване на основата на петата дланна кост на същата ръка. Посочените увреждания са довели до влошаване на
здравословното му състояние за период от около 2-3 месеца, същият е претърпял болки и страдания с
висока интензивност непосредствено след инцидента, които постепенно са затихвали,
като към настоящия момент възстано-вяването му е пълно. Пострадалият е бил лекуван в болнично заведение,
претърпял е оперативна интервенция, имал е затруднения
при обслужването, нарушен е бил
установеният му ритъм на живот, наложило се е да бъде подпомаган в ежедневието
си от неговата майка. При така установените обстоятелства и съобразявайки конкретната икономическа обстановка в страната към момента на
увреждането, както и предвидения размер на застрахователните лимити към този
момент, съдът
намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди
е сума в размер на 25 000 лв.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение :
Относно тази претенция ищецът е представил фактура за закупен външен фиксатор за лигаментотаксис на стойност 1200лв. ,удостоверяваща направени разходи в пряка причинна връзка с лечението на причинените увреждания, поради което предявеният иск за имуществени вреди се явява изцяло доказан както по основание ,така и по размер.
При определяне на дължимите обезщетения следва да се обсъди и релевираното от ответника възражение по
чл.51,ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредните последици от страна на
пострадалия .
Принос ,по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В случая се твърди от ответника, че поведението на ищеца, сочещо на съпри-чиняване, се изразява в нарушаване от негова страна на разпоредбата на чл.15,ал.5 от ЗДв П, според която, когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението. От изслушаното по делото заключение на автотехническата експертиза се установи ,че на мястото на инцидента няма велоалея, велосипедистът се е движил по дясната лента на пътното платно, възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, предприел е разрешена маневра „завой надясно“, при което няма основание да се приеме, че за настъпване на вредоносния резултат е допринесло поведението на ищеца. С оглед на тези данни, съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия на вредните последици се явява неоснователно и следователно, не са налице предпоставките по чл.51,ал.2 от ЗЗД за намаляване размера на определените по-горе обезщетения.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за неиму-ществени вреди се явява основателен до размер от 25 000 лв., до който размер следва да бъде уважен, като за разликата до претендирания размер от 50 000 лв. -ще се отхвърли като неоснователен, а иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди ще се уважи за пълния предявен размер.
По отношение на претенцията за лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди:
Според разпоредбата на чл.429,ал.2 от КЗ ,в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма спор, че ищецът е предявил на 11.07.2018г. пред ответното дружество-застраховател на отговорния за вредите деликвент претенции за плащане на обезщетение за претърпените вреди, която е най-ранната дата в случая. С оглед на това , дължимото обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018г. до изплащането му, а за периода от датата на увреждането -25.04.2018г. до 11.07.2018г. искането ще се отхвърли като неоснователно.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.К.И. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38,ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА /съгл. договор за правна защита и съдействие, приложен на л.117 от делото/. С оглед защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адво-катските възнаграждения, нормативно установеният минимум на адв. хонорар за една инстанция възлиза в размер на 2344 лв./314 лв.-за иска за имуществени вреди и 2030 лв.- за иска за неимуществени вреди/. Доколкото предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди се уважава отчасти, а искът за имуществени вреди- в пълния претендиран размер, то адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на адвокат И., е в размер на 1329 лв.
Ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съраз-мерно на отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Вземайки предвид, че делото е с материален интерес, че същото не е с фактическа и правна сложност и по него са проведени три съдебни заседания, съдът намира, че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като от него ищецът ще бъде осъден да заплати, съобразно отхвърлената част на претенцията, сума в размер на 146,48 лв.
Тъй като ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 1050 лв., както и сумата 189,34 лв., представляваща депозит за вещи лица по допуснатите СМЕ и АТЕ, изплатен от бюджета на съда, изчислен съобразно уважената част на исковете.
По изложените съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- ***, да заплати на К.Р.П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** -** М.И., сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №BG/01/117002577660, за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долната част- в областта на гривнената става /китката/ и счупване на основата на петата дланна кост на същата ръка, причинени при пътнотранспортно произшествие, станало на 25.04.2018г. в гр. **, причинено противоправно от Л.Г.С. при управление на лек автомобил марка „Шкода“, модел “Фабия“, с peг. № СО 7701 ВМ, собственост на „АЕЛА АСМ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от 25 000лв., считано от 11.07.2018г. до изплащането й; сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лв. -обезщетение за претърпените от същото пътнотранспортно произшествие имуществени вреди, съставля-ващи направени от ищеца разходи за лечение- за закупуване на външен фиксатор за лигаментотаксис, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. ,както и искането за присъждане на лихва за забава върху сумата от 50 000 лв. за периода от 25.04.2018г. до 11.07.2018г. ,като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- **, да заплати на ** М.К.И., ЕГН **********, с личен номер ** ,вписан в АК-**, със служебен адрес -***, сума в размер на 1329 /хиляда триста двадесет и девет/лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца по т.д. №777/2018г. -К.Р.П., ЕГН ********** .
ОСЪЖДА К.Р.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***- адв. М.И., да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- ***, сума в размер на 146,48 /сто четиридесет и шест лв. и четиридесет и осем ст./лв.- разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 1050 /хиляда и петдесет/лв.-дължимата за производството държавна такса, както и сумата 189,34 /сто
осемдесет и девет лв. и тридесет и четири ст./лв.,
представляваща депозит за вещи лица по допуснатите СМЕ и АТЕ, изплатен от бюджета на съда, изчислен съобразно уважения размер на претенциите.
Присъдените на ищеца К.Р.П. суми да се изплатят от ответника ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, по следната
банкова сметка- *** *** при „**“ ЕАД, с титуляр Адвокатско дружество “К. , Р. и партньори”.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: