№ 260028 / 25.2.2022 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 25.01.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2946 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглеждат се първоначален и насрещен ревандикационни искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Ищците Д.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx са предявили против П.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Поддържат, че прехвърлили на сина си Данаил Пенков И. собственото си жилище- апартамент с идентификатор 48489.13.31.1.11 с административен адрес гр.Монтана, ж.к.Младост бл.9 вх.А ап.11, с площ от 62.70 кв.м., ведно с прилежащо мазе, като сделката е материализирана в НА № 30, том ХVІ, дело 2686 от 2009г. на Служба по вписванията гр.Монтана.
Ищците твърдят, че с определение по гр.дело №2978/2016г. на РС Монтана, съдът одобрил спогодба сключена между тях и сина им Данаил Пенков И., по силата на която страните признават нищожността на сделката, обективирана в описания по-горе нотариален акт, както и отв.Данаил И. се съгласява и отстъпва собствеността и предава владението на процесния недвижим имот на ищците, като определението е влязло в законна сила.
Поддържат, че с НА за дарение №80, том І, дело №18 от 2015г. Данаил Пенков И. дарява същия недвижим имот на сина си П.Д.И., като си запазва правото на ползване върху имота до края на живота си. По силата на този НА собственик и владелец на имота бил ответника П.Д.И..
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.108 от ЗС да признае по отношение на ответника, че ищците са собственици на описания недвижим имот, като ответника П.Д.И. бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху горния имот, както и да им се присъдят разноските по делото. Заявяват искания за допускане на гласни доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок отв. И. е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Твърди, че след като е придобил процесния имот не е настъпвало каквото и да било прехвърляне на правото на собственост, с оглед на което ответника И. е собственик на имота и към момента, а предявения към него иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен.
Не били настъпили и противопоставими на отв. И. правни изводи, които да мотивират извода, че той не е собственик на имота. След като навършил пълнолетие през 2019 г., ответникът е предприел стъпки за отразяване на документа си за собственост в МДТ-Монтана, от където е получил отказ, поради междувременно вписване като собственици на имота на неговите баба и дядо, които към момента живеят в имота. Те се легитимирали като собственици с Протокол от 09.05.2017 г. за постигната съдебна спогодба по гр.д.№ 2978/2016 г. по описа на МРС. Съгласно тази спогодба ответниците като ищци и Данаил Пенков И. признават нищожността на сделката, обективирана в описания по-горе акт за покупко-продажба на процесния имот.
Отв. И. твърди, че тъй като по гр.д.№ 2978/2016 г. той не е призован и конституиран като страна, то спогодбата няма сила по отношение на него. Нещо повече-през 2015 г. ищците по настоящото дело водят гр.д.№ 141/2015 г. по описа на МРС за разваляне на същата сделка за покупко-продажба и по него като страна е конституиран и внук им-П.Д.И.. Делото завършва с Решение от 30.11.2015 г. с което е отхвърлена исковата претенция на Д.К.А. и П.И.А.. Това решение е потвърдено и влязло в сила.
С оглед на всичко гореизложено ответникът моли МРС да постанови решение, с което да отхвърли ревандикационният иск.
В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен ревандикационен иск срещу първоначалните двама ищци.
Поради изложените по-горе в отговора на исковата молба факти и обстоятелства П.Д.И. твърди, че е собственик на процесния имот, който е предаден на ответниците-неговите баба и дядо от неговият баща Данаил Пенков И..
В едномесечния срок от връчването на препис от насрещния иск, Д.К.А. и П.И.А., чрез техния процесуален представител адв. С. да подали писмен отговор на насрещния ревандикационен иск, в който го оспорват като неоснователен.
В отговора се твърди, че поради нищожността на сделката за покукпо-продажба на недвижим имот, посочена по-горе, то последващата я сделка за дарение също е нищожна, поради липса на правно основание за нейното сключване.
Видно и от самите условия в НА за продажба на недвижим имот, страните са се споразумели, че купувачът Данаил Пенков И. няма право да продава, заменя, ипотекира и дарява имота, докато продавачите са живи, което навежда на извода, че сделката за продажба е привидна сделка, прикриваща дарение между родители и дете.
Със сделката за дарение, описана по-горе, с която Данаил Пенков дарява на П.Д. Пенков процесния недвижим имот/жилище/, не е уважена волята на Пенков А. и Д.А., изразена в привидната сделка за продажба, прикриваща сделка за дарение, въпреки, че Данаил Пенков е приел това условие, което не е отменяно/ чл. 20а от ЗЗД/.
Т.е. със сделката за дарение са накърнени добрите нрави/морала/чл.26, ал.1., предл.3 от ЗЗД/ и е сключена в противоречие със закона/чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.с чл. 20а, ал.1 от ЗЗД/. Поради изложеното се твърди, че на всяко едно от тези две основания сделката е нищожна.
По-нататък се изразява становище, че изложените в насрещния иск доводи са неотносими за настоящия процес.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установеното следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, предявени от и срещу надлежна страна в производството. Първоначалният ревандикационен иск е неоснователен, а насрещният-основателен.
Доказателствата по делото са писмени.
Съображенията на съда са следните:
Делото се разглежда повторно от друг състав на РС-Монтана, след като постановеното първоначално съдебно решение № 645/24.10.2018 г. по гр.д. № 329/2018 г. по описа на МРС, влязло в сила, е отменено от ВКС на осн. чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на РС-Монтана. В решението на ВКС е допусната фактическа грешка/вместо по дело № 329 е отменено решението по гр.д.№ 392/2018 г. по описа на РС-Монтана/, но предвид, че номерът и датата на решението са същите, съдържанието на решението, фактическата обстановка и страните са напълно идентични, е повече от очевидно, че решението на ВКС се касае именно са решение № 645/24.10.2018 г. по гр.д. № 329/2018 г. по описа на МРС, поради което настоящия съдебен състав го третира като т..
Предпоставките за уважаването на ревандикационният иск са/в кумулативност/: ищецът да е собственик на имота, предмет на спора; ответникът да владее имота, без да има годно правно основание за това. Установяването на тези дадени в кумулативност предпоставки е в тежест на ищеца, който следва да ги установи при условията на пълно и главно доказване, съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК.
Не е спорно по делото следното:
Двамата ищци прехвърлили на сина си Данаил Пенков И. собственото си жилище- апартамент с идентификатор 48489.13.31.1.11 с административен адрес гр.Монтана, ж.к.Младост бл.9 вх.А ап.11, с площ от 62.70 кв.м., ведно с прилежащо мазе, като сделката е материализирана в НА № 26/17.12.2009 г..,, том 8, дело 680 от 2009г. на нотариус Валерия Тодорова.
С НА за дарение №80, том І, дело №18 от 2015г. Данаил Пенков И. дарява същия недвижим имот на сина си П.Д.И., като си запазва правото на ползване върху имота до края на живота си. По силата на този НА собственик и владелец на имота бил ответника П.Д.И..
С определение по гр.дело №2978/2016г. на РС Монтана, съдът одобрил спогодба сключена между тях и сина им Данаил Пенков И., по силата на която страните признават нищожността на сделката, обективирана в описания по-горе нотариален акт, както и отв.Данаил И. се съгласява и отстъпва собствеността и предава владението на процесния недвижим имот на ищците, като определението е влязло в законна сила.
На първо м ясто, видно от сключената по делото съдебна спогодба, влязла в законна сила по гр.д.№ 2978/2016 г. по описа на РС-Монтана, ответникът по това дело-Данаил Пенков И. е предал владението върху процесния имот на ищците Д.К.А. и П.И.А.. Със сделката/Нотариален акт за дарение № 80/23.01.205 г./, с който имотът е дарен на отв. И., никъде не е упоменато, че владението се предава на ответника/с дарението се прехвърля само собствеността/. Напротив, вписано е, че дарителят Данаил Пенков И. си запазва правото на ползване на имота пожизнено. Индиция за това е,че именно последният е предал владението на настоящите ищци със съдебната спогодба. Респективно от доказателствата по делото се установява, че имотът е във владение на ищците Д.К.А. и П.И.А., а не на отв. П.Д.И., поради което първоначалният им ревандикационен иск е неоснователен дори само на това основание.
На следващо място, тъй като по гр.д.№ 2978/2016 г. отв. П.И. не е призован и конституиран като страна, то спогодбата няма сила по отношение на него-тя има сила между страните по конкретното дело и техните правоприемници. Също така, сделката, с която отв. И. е станал собственик на процесния имот по дарение датира от 2015 г.-една година преди спогодбата от 2016 г., с която е призната нищожността на сделката. Нещо повече-през 2015 г. ищците по настоящото дело водят гр.д.№ 141/2015 г. по описа на МРС за разваляне на същата сделка за покупко-продажба и по него като страна е конституиран и внук им-П.Д.И.. Делото завършва с Решение от 30.11.2015 г. с което е отхвърлена исковата претенция на Д.К.А. и П.И.А.. Това решение е потвърдено и влязло в сила.
На следващо място, уговорката в НА № 26/17.12.2009 г., том 8, дело 680 от 2009г. на нотариус Валерия Тодорова, че ,,купувача няма право да продава, заменява, ипотекира и дарява имота докато продавачите са живи‘‘ по никакъв начин не се отразява на вещно-прехвърлителния ефект на дарението, не касае надарения и не води до недействителност на сделката.
В заключение следва да се каже, че отв. И. е придобил имота от собственик, на годно правно основание, в изискуемата нотариална форма за действителност, поради което е придобил собствеността върху процесния имот. Установи се също, че имотът се владее от първоначалните ищци без годно правно основание за това, които от своя страна не установиха по безспорен начин своето право на собственост върху имота.
Водим от всичко гореизложено съдът намира, че първоначалният ревандикационен иск, като изцяло неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли, респективно насрещният-да се уважи.
При този изход на делото на осн. чл. 78 от ГПК първоначалните ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на насрещната страна сторените от нея деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК в глобален размер от 1 422,00 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 108 от ЗС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx против П.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено спрямо П.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx, че Д.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx са собственици на следния недвижим имот: жилище- апартамент с идентификатор 48489.13.31.1.11/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка тринадесет точка тридесет и едно точка едно точка единадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК с административен адрес гр.Монтана, ж.к.Младост бл.9 вх.А ап.11, с площ от 62.70/шестдесет и две цяло и седемдесет стотни/ кв.м., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.13.13, предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно ниво, заедно с прилежащо мазе № 11 от 3,42/три цяло и четиридесет и две стотни/ кв.м., както и 5,54%/пет цяло и петдесет и четири стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: 48489.13.31.1.12, 48489.13.31.1.10, под обекта: 48489.13.31.1.8, над обекта: 48489.13.31.1.14 и да бъде осъден П.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx да предаде на Д.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx владението върху описания по-горе недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx,двамата с адрес: xxx, че П.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx е собственик на следния недвижим имот: жилище- апартамент с идентификатор 48489.13.31.1.11/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка тринадесет точка тридесет и едно точка едно точка единадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК с административен адрес гр.Монтана, ж.к.Младост бл.9 вх.А ап.11, с площ от 62.70/шестдесет и две цяло и седемдесет стотни/ кв.м., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.13.13, предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно ниво, заедно с прилежащо мазе № 11 от 3,42/три цяло и четиридесет и две стотни/ кв.м., както и 5,54%/пет цяло и петдесет и четири стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: 48489.13.31.1.12, 48489.13.31.1.10, под обекта: 48489.13.31.1.8, над обекта: 48489.13.31.1.14 като ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx ДА ПРЕДАДАТ на П.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ВЛАДЕНИЕТО върху описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от общо 1422,00 лв. деловодни разноски, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: