№ 102672
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Частно
гражданско дело № 20251110124712 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу К. Т. Р., ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 479,32 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит №********** от
18.03.2014г., за сумата от 990 лева- неплатено договорно възнаграждение за
периода от 09.06.2015г. до 09.04.2018г., за сумата от 2,67 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 10.05.2014г. до 09.04.2018г., за
сумата от 1 476,27 лева- законна лихва за периода от 09.04.2018г.- датата на
изтичане на погасителния план до 28.04.2025г.- датата на подаване на
заявлението, както и за законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
По силата на чл.411, ал.2 ГПК съдът следва да извърши проверка налице
ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1.
искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България.
В случая от заявените фактически основания на предявените вземания е
1
видно, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1, вр.
т.12 от ДР на ЗЗП, поради което по отношение на представения договор за
кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП
/ред. бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 30 от 26.03.2013
г./.
Съгласно чл.410, ал.3 ГПК когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. В изпълнение на посоченото
нормативно предписание е представен Договор за потребителски кредит
№********** от 18.03.2014г., сключен между заявителя „Профи Кредит
България“ ЕООД и К. Т. Р., ЕГН **********, по силата на който страните са
уговорили следните параметри на предоставения кредит, а именно: главница в
размер на 500 лева, годишен лихвен процент /“ГЛП“/ в размер на 98,52%,
годишен процент на разходите /“ГПР“/ в размер на 157,75%, срок на договора-
48 месеца, при размер на месечната вноска от 42 лева.
В изпълнение на задължението си по чл.411, ал.2 ГПК да извърши
служебна проверка на отправеното със заявлението искане за издаване на
заповед за изпълнение съдът намира същото в частта, касаеща уговорения
размер на ГЛП от 98,52% за противоречащо на добрите нрави, като
съображенията за това са следните:
Съгласно утвърденото в съдебната практика разбиране при
нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер до който е допустимо
да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й
с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и
функции, а именно на възнаграждение, което се дължи за използването на
предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. В този смисъл
нейният размер би бил в съответствие с морала, когато не води до
несправедливо обогатяване на кредитора. В случая съдът намира уговорения
от страните годишен размер на възнаградителната лихва от 98,52% за
неоправдано обременителен спрямо икономически по-слабата страна в
договорното правоотношение и като такъв за противоречащ на добрите нрави.
С оглед на изложеното и на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 990 лева- неплатено договорно
2
възнаграждение за периода от 09.06.2015г. до 09.04.2018г. следва да бъде
отхвърлено, както и за претендираната законна лихва за забава върху него за
периода от 09.04.2018г. до 28.04.2025г. в размер на 778, 47 лева, изчислена от
съда с помощта на лихвен калкулатор.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните
разноски, съразмерно на отхвърлената част или за сумата над 23,60 лева до
пълния заявен размер от 58,97 лева за платена държавна такса и за сумата над
20 лева до пълния определен от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК размер от
50 лева- юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на
разноски за подготовка на документи за подаване на заявление по чл. 410 ГПК
в размер на 80 лева се явява изцяло недоказано, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №149247/29.04.2025г. на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу К. Т. Р., ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от 990 лева- неплатено договорно възнаграждение за периода от
09.06.2015г. до 09.04.2018г. и за сумата над 697, 80 лева, представляваща
законна лихва за забава върху нея за периода от 09.04.2018г. до 28.04.2025г.,
както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса за сумата
над 23,60 лева до пълния заявен размер от 58,97 лева, за юрисконсултско
възнаграждение за сумата над 20 лева до пълния, определен на основание
чл.78, ал.8 ГПК размер от 50 лева, както и за разноски за подготовка на
документи за подаване на заявление по чл. 410 ГПК в размер на 80 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3