РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Враца, 03.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.06.2020 г. /две
хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 99 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл.
63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от К.Д.К. ***, против Решение № 1/02.01.2020
г. на Районен съд Враца, постановено по АНД № 1021/2019 г. С оспореното решение
е потвърдено НП № 19-0967-001195/25.09.2019 г. на Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3, чл. 100,
ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касатора са наложени три отделни
административни наказания „глоба“ на основание чл. 183 от ЗДвП, в общ размер
40.00 /четиридесет/ лева.
В касационната жалба са развити доводи за
неправилност на обжалваното съдебно решение, без да се сочат конкретни
касационни основания по см. на чл. 348
от НПК. Изложени са твърдения, че е нарушена административнонаказателната
процедура, тъй като не му е връчен препис от съставения АУАН, което го лишило
от правото на възражения по него. Сочи, че в издаденото НП АНО не е изписал
броя на оставащите му контролни точки, което е съществено процесуално нарушение
и същото не обсъдено от първоинстанционния съд в постановеното решение. Твърди,
че неправилно е наказан два пъти с глоба по 10 лв. за едно и също нарушение. Иска
се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по
касационната жалба – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Враца не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Участващият в
производството прокурор от ОП - Враца изразява мотивирано заключение за
частична основателност на касационната жалба.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, след преценка на
доказателствата по делото и като взе предвид наведените в жалбата доводи съобразно
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 1/02.01.2020 г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №
1021/2019 г., с което е потвърдено издаденото от Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“ НП №19-0967-001195/25.09.2019 г. Със същото за
извършено от касатора К.К. нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00
лева; за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1,2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 10.00 лева (т.
2 от НП) и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 10.00 лева (т.
3 от НП).
За да потвърди
обжалваното Наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, съдържат
задължителните реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушенията са
надлежно индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършване,
изчерпателно са описани от фактическа страна, посочени са нарушените законови
разпоредби, както и съответните норми, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В процеса по съставяне
на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Въз основа на обсъдените писмени и
гласни доказателства е счел за безспорно установено и категорично доказано, че
на 11.09.2019 г., около 11:55 часа, касаторът, като водач на МПС е паркирал лак
автомобил Тойота Рав 4 с рег. № *** в гр. Враца на ул. „Стоян Калъчев“ до № 18,
върху тротоара, по начин, който затруднява преминаването на пешеходци, като не
е осигурил разстояние от 2 м откъм страната на сградата, с което се затруднява
свободното и безпрепятственото им преминаване, като същевременно не е носил в
себе си изискуемите по закон документи – СУМПС, контролен талон към него и
СРМПС.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
Съдът е обсъдил
подробно събраните по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е
възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание
за отмяна на решението. От правилно установените факти съдът е направил
обоснован извод за доказаност на визираните в НП административни нарушения. Не
могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че паркираното от него върху
тротоара МПС е с маса под 2,5 тона, а не както е записано в НП над 2,5 тона,
поради което не е извършил визираното нарушение. Цитираната за нарушена
разпоредба на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, освен максимално допустимата маса, указва
и начинът за паркиране – успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, което
не е изпълнено от касатора.
Неоснователни са и
доводите на К., че за извършени от него две отделни административни нарушения
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от същия закон, е
следвало да бъде санкциониран с едно общо наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗДвП – глоба от 10 лева, като възивния съд е изложил
подробни мотиви в тази насока. По същество касаторът не оспорва извършването
им, а по делото липсват каквито и да било доказателства опровергаващи
административното обвинение в тази му част. В този смисъл правилни са изводите
на районният съд за законосъобразност на наказателното постановление и в частта
му по т. 2 и т. 3 и се споделят напълно от настоящия касационен състав. Правилно е приложена санкционната норма на чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗДвП. За липсата на всеки от визираните в
нормата документи, следва на нарушителя да му бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер от по 10 лв.
Неоснователни са и
твърденията на касатора, че е нарушено правото му на защита, тъй като не му е
връчен препис от съставения АУАН и не е имал възможност за възражения по него.
Съставянето на АУАН, предявяването на същия и
връчването на препис от него, представляват отделни последователни действия в
административнонаказателното производство, като за всяко от тях са предвидени
съответните правила. Така, чл. 40 от ЗАНН визира съставянето на акта, разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН - урежда предявяването му, което се установява с подписа на лицето,
сочено като нарушител, а разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН предвижда начина на връчване на препис от АУАН на нарушителя. В конкретния случай АУАН е бил
предявен при хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. С отказа да бъде подписан
АУАН нарушителят заявява изричното си нежелание да се запознава със съдържанието
му. Точно поради това, законодателят, като гаранция за законосъобразно
предявяване на акта при хипотезата на отказ, изисква този факт да бъде
удостоверен с подписа на един свидетел, което е било сторено. Действително отказът да се подпише АУАН не изключва в никакъв случай задължението за
връчване на препис от него, тъй като това са две последователни и напълно
самостоятелни действия. Нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН
е въведена като гаранция за спазване правото за защита на нарушителя срещу
нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр от акта, който да
му даде яснота относно нарушението и защитата срещу него. Не случайно и към
АУАН е предвидена разписка касаеща връчването на препис от него, която следва
да се оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е положен подписа на
нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. В
конкретния случай, обаче касаторът е отказал да
подпише и разписката, неразделна част от АУАН, удостоверяваща факта на връчване
на препис от последния. Този отказ е удостоверен с подписа на свидетел, който е
различен от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението.
В този смисъл, не само не е
налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при предявяване
на АУАН, а изобщо липсва нарушение - АУАН е бил предявен и връчен по предвидения от
закона ред.
Липсата на информация в НП за
оставащия брой контролни точки също не е съществено процесуално нарушение,
първо защото в случая такива не са отнети на водача и второ, наличието или
отсъствието на такава информация по никакъв начин не препятства правото на
защита, нито ограничава обема му.
Предвид изложеното
изводите на въззивния съд кореспондират с фактически установеното и
съответстват на законовите изисквания, поради което напълно се споделят от
настоящата касационна инстанция. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи води до обоснованост на постановеното и обжалвано в настоящото
производство решение на РС – Враца.
Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи
констатациите отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния
съд не са посочени и представени от касатора. Това, че изразява недоволство от
издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз
на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната
му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон,
извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен
състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния
закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а
предявената против него касационна
жалба следва да бъде отхвърлена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/02.01.2020 г., постановено по АНД
№ 1021 по описа за 2019 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 19-0967-001195/25.09.2019
г. на Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.