Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
02.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 11826 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 98561 от 19.04.2019 г., постановено по
гр. дело № 28817/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 162-ри състав, е уважил
предявените от П.П.П. и В.С.П. срещу „Ч.Е.Б.“ АД установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците не
дължат на ответника сумата 3052,50 лева, претендирана разделно при дялове
¾ части от В.С.П. (2289,37 лева) и ¼ част от П.П.П. (763,13
лева), представляваща стойност на начислена като потребена електрическа енергия
по фактура № **********/31.01.2018 г., за периода от 05.08.2017 г. до
02.11.2017 г. за имот с клиентски № 300125032796. С решението, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, е осъдил „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на П.П.П. и В.С.П. сумите
съответно от 350 лева и 482,58 лева - разноски по делото. С определение № 161701
от 09.07.2019 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК,
съдът е оставил без уважение искането на ответника „Ч.Е.Б.“ АД за изменение на
решението от 19.04.2019 г. в частта за разноските.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД чрез юрисконсулт К.П., в която се излагат подробни
доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно
приложение на материалния закон, както и за необоснованост. Сочи, че от данните
о делото безспорно се установява, че е извършена намеса в СТИ чрез нарушаване
на холограмните стикери и промяна на софтуера му, която не е от производителя.
Наличието на неправомерна намеса се установявала и от приетата по делото
съдебно техническа експертиза, от която се установява, че промяната на софтуера
може да даде дефекти в СТИ и води до това, че същото не е от одобрен тип като е
без значение дали е налице неточно отчитане или не. Позовава се на съдебна
практика. С оглед изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокасткото възнаграждение
на насрещната страна Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от П.П.П. и В.С.П. чрез адв. К.Д., в който оспорва въззивната жалба и
излага подробни доводи в подкрепа на правилността на обжалваното решение. Твърди,
че за да бъде извършена корекция е необходимо да бъде доказано неотчитане или
неточното отчитане на електрическата енергия, която да е в причинна връзка
между въздействието върху СТИ и неточното измерване.Позовава се на съдебна
практика. С оглед изложеното се прави искане въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната
страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
счита, че същото е правилно по следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към което са
приложими общите условия на ответника.
По силата на законова делегация
е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се
регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази
електрическа енергия ще се коригира. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия (така Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено
по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО,
постановено по т.д. № 3262 от 2014 г., Решение № 115 от
20.09.2017 г., по т.д. № 1156/2016 г. II ТО на ВКС), какъвто ред според настоящия състав е предвиден в чл. 17 и сл. от
приложимите ОУ, които са представени по делото (Така Решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр.д № 2991/2018 г.,III ГО на ВКС).
Настоящият състав счита, че извършената от ответника
проверка, обективирана в констативния протокол № 1018766 от 02.11.2017 г. за
установяване на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е
осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и преди отмяната на чл. 48, 49, 50
и 51 с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от
2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., която на
основание чл. 195, ал. 1 от АПК действа занапред, поради което и последните са
приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършените
от ответника действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена
за ел. енергия на основание същото, а при липса на съответен текст от ПИКЕЕ,
приложение намират разпоредбите на общите условия на ответника.
В действащите към момента на
корекцията текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по
които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи - на констатирано
обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на субективно
въздействие върху измервателната система. С първата е въведена обективна
отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на
вина при ангажиране отговорността за вреди - корекция се допуска при липса на
средство за търговско измерване или при установено несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване /СТИ/ със заложените нормативи /в това число и при отчитане на грешки
извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата
случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като
свидетели/. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, е предвиден съответен
ред, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи
до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с
участието на независим орган (така Решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. №
1671/15 г. I ТО на ВКС), който ред е възпроизведен и в общите условия към договора.
Съгласно чл. 43 и чл. 47 ПИКЕЕ, операторът на
мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с
изискванията на правилата, за които съставя констативен протокол, по описания
ред и с нормативно установените реквизити. Документът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов
представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова страна
да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели,
които не са служители на дружеството. При липса на регламентация на правилата
за съставяне на констативния протокол след отмяната на чл. 43 и чл. 47 от
ПИКЕЕ, приложение следва да намерят разпоредбите на общите условия, тъй като
констативен протокол за проверката се съставя и съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от
ОУ, според който при проверка, при която е установено неточно измерване и/или
неизмерване на електрическата енергия/, констативният протокол се подписва от
представителя на електроразпределителното дружество и потребителя. Ако
потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол,
последният се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и представители на
сдружения на потребителите/. В настоящия случай това условие е спазено, което е
видно от представения по делото констативен протокол № 1018766 от 02.11.2017 г.,
подписан от свидетелите В.Н.Г.и В. М.Г., и двамата представители на Федерацията
за защита на потребителите, поради което настоящият състав счита, че изискванията
към него са изпълнени.
От констативния протокол № 102/22.01.2018 г. на БИМ,
съставен на основание чл. 22, ал. 3 от ОУ се установява, че СТИ с идент. № **********
е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в безшевен чувал с пломба №
мит. SB 0004353, НТЗ 701-0003251, като по делото безспорно се установява, че
именно посоченият електромер в безшевен чувал с номерирани пломби е този, който
е бил обект на проверка в БИМ. От проверката, обективирана в констативния
протокол № 102/22.01.2018 г. на БИМ, се установява, че знакът от
метрологична проверка (пломба) № М 16/02306 е унищожен със следи от повторно
пломбиране, фирменият знак (пломбите) на електромера са унищожени със
следи от повторно пломбиране, а допълнителният стикер от ляво е нарушен –
разлепян. При проведени измервания се установява, че СТИ мери в рамките на
допустимата грешка, но е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
При четене на енергозависимата памет на СТИ е констатирано, че форматът на
записа е променен, което е индикация за намеса в софтуера на електромера,
която не е от производителя.
Както се установява от заключението на изслушаната и
приета по делото СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Б., софтуерът служи за
първичното калкулиране на потребената ел.енергия, но ако се извърши промяна на
математическите алгоритми, служещи за това калкулиране, е възможно да не се
констатира грешка в измерването над допустимата и въпреки това СТИ да не
измерва реално потребената ел. енергия. Ето защо, както правилно е приел и
първоинстанционният съд, именно наличието на подобна манипулация е предмет на
установяване по делото при констатация в протокола на БИМ, че за
осъществяването на такава е налице индикация. Същевременно, обаче, при допусната
от в първата съдебна инстанция СТЕ и указани последици по чл. 161 от ГПК,
ответникът не е предоставил необходимото съдействие на вещото лице, специалист
в областта на информационните технологии, за да може същото да изследва какви
са били фабричните настройки на електромера, респективно осъществена ли е
промяна в тях и как същата се отразява на работата на СТИ. Поради това, при
оспорване констатациите в протокола на БИМ, както правилно е приел и районният
съд, наличието на промяна в софтуера на електромера не е установена по начин,
покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК, за да се приеме, че осъщественото
вмешателство в софтуера на СТИ е довело до изменение в него, което прави електромера
средство за търговско измерване, което не е от одобрения тип.
Въз основа на горното, съдът намира, че по делото не
се установи, че за оператора е възникнало правото по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ да
извърши едностранна корекция на сметката на абоната, поради което вземане в
полза на ответника срещу ищците не съществува, а предявените от последните
отрицателни установителни искове са основателни и като такива правилно са били
уважени.
С оглед изложеното, при съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
С оглед изхода на спора,
на въззиваемите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски за въззивна
инстанция, но тъй като по делото не са представени доказателства, че такива са
сторени, искането за тяхното присъждане е неоснователно.
Неоснователно се явява и
заявеното с молбата от 05.06.2020 г. на лист 33 от делото искане за присъждане
на разноски за първа инстанция, тъй като районният съд се е произнесъл по
претенцията с решението си, като е уважил същата.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 98561 от 19.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 28817/2018 г. на Софийския районен съд, I ГО, 162-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.