Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 10806 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление
от 11.09.2020 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 785 на Камарата на ЧСИ по
изп.д. № 20207850400106, с което е отказано намаляване на приетите разноски за
адвокатски хонорар от 400 лева и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата си
длъжникът излага, че липсва фактическа и правна сложност на изпълнението. Към
момента на изпращане на покана за доброволно изпълнение единственото извършено
действие се изразявало в искане за образуване на изпълнително дело. Длъжникът
не следвало да отговаря за разноски, направени от взискателя за изпълнителни
способи, които не са приложени. Претендира разноски за производството,
изразяващи се в държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева.
Ответникът по жалбата „Г.С.У.“ ЕООД счита
жалбата за неоснователна. След образуване на изпълнителното дело с нова молба взискателят
посочил друг изпълнителен способ и конкретни банкови сметки на длъжника, които
да бъдат запорирани.
Частният съдебен
изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20207850400106 по описа на ЧСИ рег. № 785 на Камарата на ЧСИ е образувано по
молба на процесуалния представител на „Г.С.У.“ ЕООД – адв. М. Любомиров, с
приложени към молбата от 18.08.2020 г. изпълнителен лист срещу „Т.С.“ ЕАД за
сумата от 4.24 лева, договор за цесия и уведомление до длъжника, пълномощно и
споразумение за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и преводно
нареждане на сумата от 400 лева от „Г.С.У.“ ЕООД по сметка на адвокатско
съдружие „С.К.“.
Взискателят е
поискал от ЧСИ да образува изпълнително дело за събиране на сумата от 4.24 лева,
5.91 лева за издаване на изпълнителния лист, 3 лева за преведена такса към ЧСИ
и платеното адвокатско възнаграждение от 400 лева. Поискано е налагане на запор
на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти и запор на притежавани
от длъжника дружествени дялове.
Преди
предприемане на каквито и да било действия, на 19.08.2020 г. адв. М. Л.е подал
молба, с която е оттеглил посочените в молбата от 18.08.2020 г. способи за
събиране на вземането и е поискал единствено запор на банкови сметки на
длъжника.
На 19.08.2020 г.
съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение за
сумата от 606.72 лева, от които 4.24 лева присъдени разноски, 5.91 лева
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 3 лева банков комисион за превод
на авансови такси и 193.57 лева такси по ТТРЗЧСИ и запорно съобщение до „ЦКБ“
АД за сумата от 606.72 лева.
На 28.08.2020 г.,
в двуседмичния срок по чл. 508, ал. 1 от ГПК „ЦКБ“ АД е уведомила съдебния
изпълнител, че „Т.С.“ ЕАД има открита сметка в банката и че е извършен превод
на сумата от 606.72 лева по посочената сметка.
На 28.08.2020 г.
длъжникът е подал възражение до съдебния изпълнител за приетите разноски за
адвокатски хонорар на взискателя над сумата от 200 лева и искане за намаляване
на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното
постановление от 11.09.2020 г. ЧСИ, рег. № 785 на Камарата на ЧСИ е оставил
възражението без уважение.
Постановлението е
съобщено на „Т.С.“ ЕАД на 17.09.2020 г. и на 30.09.2020 г. е постъпила жалба
срещу акта н асъдебния изпълнител.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
В разпоредбата на
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението.
Според нормата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200 лева (чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).
Съдът намира, че
дължимото на взискателя възнаграждение е в размер на 200 лева. Действително,
взискателят е бил представляван от адвокат, който е подал молба за образуване
на изпълнителното дело и е посочил изпълнителни способи за събиране на
вземането. По изп.д. № 20207850400106 липсват доказателства ЧСИ, рег. № 785 да
е предприел което и да е от тези действия.
Подадената от
представителя на взискателя молба в деня, следващ образуване на изпълнителното
дело, съдържаща искане за налагане на запор на банкови сметки на взискателя, не
се счита за процесуално представителство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по изпълнителния титул от 18.02.2020 г. по
смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Това е така, защото с
първоначалната молба взискателят е могъл да посочи този изпълнителен способ,
който е визиран в молбата от 19.08.2020 г. Недоумение буди фактът, че именно приложеният
изпълнителен способ по налагане на запор на банкова сметка *** „Т.С.“ ЕАД,
спестен в молбата от 18.08.2020 г., е довел до събиране на дълга по
изпълнителния лист от 18.02.2020 г. Изцяло в тежест на взискателя следва да
остане заплатеното на процесуалния представител възнаграждение над сумата от
200 лева. Подаване на допълнителна молба не би се наложило в случай, че адв. М.
Л.е оказал адекватна правна защита на „Г.С.У.“ ЕООД, посочвайки онзи
изпълнителен способ с молбата за образуване на изпълнителното дело, който му е
бил известен към 18.08.2020 г.
По тези
съображения съдът намира, че длъжникът не следва да заплаща адвокатски хонорар
над сумата от 200 лева, дължима на взискателя за образуване на изпълнителното
дело.
Що се отнася до
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тя се определя върху главницата, или по т. 26, б.
4а“ от Тарифата – на 10 лева, 12 лева с ДДС. Таксата по т. 26 в размер на 49.57
лева неправилно е изчислена и върху суми, невключени в главницата, включително
върху адвокатския хонорар за изпълнителното производство в размер на 400 лева.
Разноски в
настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана
в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и
определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 11.09.2020 г. на ЧСИ, рег. № 785
по изп.д. № 20207850400106, с което са приети разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство над сумата от 200 лева.
ОТМЕНЯ определената от ЧСИ,
рег. № 785 по изп.д. № 20207850400106 таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от
12 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „Т.С.“
ЕАД за присъждане на разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.