РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1224 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че между
него и ответника С.Д.Ц. е бил сключен договор за потребителски кредит № … от …
г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата
от 500 лв. в заем, а ответникът се е задължил да я върне в срок от 12 месеца.
Твърди, че при сключване на договора ответникът е закупил пакет от допълнителни
услуги на стойност 515,52 лв., дължими разсрочено с всяка погасителна вноска.
Така общото задължение по договора възлизало на 1 112,47 лв., а месечната
погасителна вноска – на 92,70 лв. Твърди, че е изпълнил задължението си да
предостави на ответника отпуснатата в заем сума, а ответникът не е изпълнил
задължението си да я върне, като е заплатил сума в общ размер на 556,41 лв.,
след което е преустановил плащанията. С направените вноски от дължимата сума по
пакета от допълнителни услуги била погасена сума в размер на 244,55 лв.
Оставали дължими 270,97 лв. За вземането по пакета от допълнителни услуги на
ищеца било отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 341/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК предявява осъдителен иск за вземането.
Претендира заплащане на разноските в исковото и заповедното производство.
Представя писмени доказателства в
подкрепа на иска.
Ответникът С.Д.Ц. не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
На 31.01.2019 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30034794386, по
силата на който ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил да предостави
на ответника С.Д.Ц. сумата от 500 лв. в заем, а ответникът се е задължил да я
върне в срок от 12 месеца на месечни погасителни вноски в размер на 49,74 лв.
при ГПР в размер на 41,96 % и ГЛП в размер на 36 %. Ответникът е закупил пакет
от допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение в размер на 515,52
лв., платимо на равни месечни вноски в размер на 42,96 лв. всяка. Така общото
задължение по договора възлиза на 1 112,47 лв., а размерът на погасителната
вноска – 92,70 лв. Предмет на подписаното между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е предоставяне от страна на кредитора
на една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Към договора са приложени погасителен план и
общи условия, подписани от двете страни в правоотношението. С преводно
нареждане от 31.01.2019 г. ищецът е превел на ответника чрез ЕаsyPay сумата
от 500 лв. с основание „30034794386“. Според представеното от ищеца извлечение от
сметка по кредита са погасени изцяло първите пет вноски, всяка от които в
размер на 92,70 лв. и частично шестата вноска в размер на 29,75 лв.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3
от ГПК осъдителен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на стойността на пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит, по отношение на което вземане съдът е отказал са издаде
заповед за изпълнение. Основателността на иска предпоставя съществуването между
страните на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, съдържащ уговорка за заплащане на пакет от допълнителни услуги,
изпълнението на задълженията на заемодателя по договора и настъпване на срока
за плащане.
Съществуването
на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
потребителски кредит се установява от писмените доказателства по делото и преди
всичко от договора за потребителски кредит, погасителния план към него и
общите условия, които са двустранно подписани, съдържат уговорки за
всички съществени елементи на договора за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и не са оспорени от ответника. Заемодателят е изпълнил
задължението си по договора за кредит, като е предоставил на заемателя отпуснатата
в заем сума, което обстоятелство се установява с платежно нареждане.
По отношение на вземането, което е предмет на исковата
претенция и представлява възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът намира следното:
Договорната свобода съгласно чл. 9 от ЗЗД позволява на
страните по договора свободно да
определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните норми
на закона и с добрите нрави. Допустимо е
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по договор за
потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва
да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК, забраняващи на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора.
В случая споразумението за допълнителни
услуги е уговорено в противоречие на закона, тъй като предвижда заплащане на
услуги, които по същество представляват действия по предоставяне на кредита и затова
са присъщи на кредитирането, като приоритетното
разглеждане и изплащане на кредита. Споразумението предвижда
и предварително заплащане на цена за услуги, които не са предоставени на
заемателя и не са ползвани от него, а е предвидена само възможност да
бъдат използвани в бъдеще, без към момента на сключване на договора да има
яснота дали ще бъдат реално ползвани от потребителя, като например възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Тези клаузи са формулирани неясно и в противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като нито една от
закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се
установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както
и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. На следващо място споразумението
за допълнително услуги заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни разходи,
които са недопустими по действащото законодателство и надхвърлят значително
допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. По този начин реално се оскъпява кредитът
чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора ГПР, възлизащ в случая
на 41,96 %, и води до значително, дори
драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за
кредит, особено като се има предвид, че стойността на допълнителния
пакет от услуги – 515,52 лв. е по-висока от предоставената в заем сума – 500 лв.
Не на последно място споразумението за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1,
вр. ал. 2, т. 20 от ЗЗП, тъй като е уговорено във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично
ползване на такава, както е в случая. Споразумението е неравноправно и по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. В
този смисъл е уговорката, според която заемателят дължи заплащане на останалата
неизплатена част от стойността на разходите за предоставената услуга
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в
размер на 15 % от възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги,
но не-повече от 300 лв., дори заемателят да поиска да погаси изцяло или
частично кредита преди уговорения срок. По този начин заемателят остава
задължен да заплати остатъчната стойност на възнаграждението за допълнителни
услуги, въпреки че договорът между страните е прекратен поради предсрочното му
погасяване, което изключва възможността кредиторът да предостави на заемателя
посочените по-горе и предварително заплатени допълнителни услуги. Съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са индивидуално
уговорени. Ищецът не твърди, нито сочи доказателства споразумението за
допълнителни услуги да е индивидуално уговорено, с оглед на което съдът приема
същото за нищожно. Нищожните договори не обвързват валидно страните и не
пораждат правни последици, поради което следва да се отрече правото на ищеца да
получи плащане на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги, а исковата
претенция следва да бъде отхвърлена.
Ответникът има право да му бъдат присъдени разноските
по делото, но не е направил искане за това и няма данни да е направил такива.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК … със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № .., бл. .., вх…., представлявано от
управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С., против С.Д.Ц., ЕГН ********** *** иск за
заплащане на сумата от 270,97 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
30034794386 от 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за
която сума е отказано издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 341/2020
г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: