РЕШЕНИЕ
№ 2118
гр. Бургас, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120101510 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Лозенец, ул.
“Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от изпълнителните директори А.Ч.Д. и Н.
Г.С., против Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на ищеца срещу ответницата СЪЩЕСТВУВАТ вземания по сключен между
страните договор за потребителски кредит № *** от 05.10.2022 г. за следните суми: 17 426,
97 лева – главница; 2 572, 40 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
05.02.2023 г. до 27.07.2023 г., 623, 22 лева – лихва за забава върху главницата за периода от
05.02.2023 г. до 19.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението на 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена по ч. гр. д. № 6525/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3261 от
01.11.2023 г. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен договор за
потребителски кредит № *** от 05.10.2022 г. ищцовото дружество е предоставило на
ответницата кредит в общ размер на 12 300 лева. С част от отпуснатата сума били погасени
задължения на ответницата по договор ********** в размер на 256,00 лева, по договор
720031218954 в размер на 6338, 70 лева и по договор ********** в размер на 486, 14 лева.
Отбелязва се, че потребителят е пожелал да сключи застраховка „BANK Защита на кредита”
в размер на 5387, 35 лева, в който случай средствата се превеждат от кредитора към сметка
на застрахователя. Така общото крайно задължение на ответника възлизало на 17 687, 35
лева, разсрочени на 60 погасителни месечни вноски, от които 59 вноски по 576, 48 лева,
ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 576, 44 лева. Уговореното между
страните възнаграждение било размер на 30, 39 % от остатъчния размер на главницата по
1
кредита. Отбелязва се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от
05.02.2023 г. за вноски с падежи 05.02.2023 г., 05.03.2023 г, 05.04.2023 г. Считано от
27.07.2023 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението, като ответницата лично
е получила уведомлението за обявяването й. Правният си интерес ищецът обосновава с това,
че за процесните суми е издадена по ч. гр. д. № 6525/2023 г. по описа на Районен съд –
Бургас заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез
пълномощника адвокат М., който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 14 ЗПК. Отбелязва се, че
в процесния погасителен план са посочени броят, размерът и падежът на всяка погасителна
вноска, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката и лихвата се
погасяват с тази вноска. Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира
посоченият ГПР в размер на 34, 97%. Счита за неравноправна клаузата на чл. 7 от договора,
предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължимата
по пакет „BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА“ застрахователна премия предвид и размера на
вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Излагат се доводи, че с
договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се
изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Поддържа се, че сключената застраховка противоречи на чл. 115, т. 1 от КЗ и
чл. 116, ал. 1 от КЗ, поради което е нищожна. Сочи се, че при застрахователна премия в общ
размер на 5387, 35 лева и договорната лихва от 30, 39%, общата стойност на разходите по
процесния договор за потребителски кредит надвишава значително договорения годишен
процент на разходите от 34, 97 %. Посочва се още, че в договора липсва яснота и относно
лихвения процент на ден и годишния лихвен процент. Счита лихвеният процент в размер на
30, 39 % за несъразмерно висок спрямо средния лихвен процент от 14.61% при отпускане на
потребителски кредити в страната и евентуално моли за редуцирането му до този размер.
С молби-уточнения ищецът сочи, че вземането за главница от 17426, 97 лева се
състои от: 12118, 93 лева – незаплатен остатък от предоставена сума за общо ползване, и
5308, 04 лева – незаплатен остатък от предоставените средства за заплащане на избраната
застрахователна услуга. Поддържа, че същността на тези суми (предоставената сума за общо
ползване и предоставената сума за заплащане на премиите по избраните застраховки) е, че те
са финансов ресурс, който е отпуснат от кредитора съобразно желанието на
кредитополучателя, който след това следва да бъде върнат от потребителя, ведно с
уговорената за това договорна лихва. В системите на банката тези суми се третират по
еднакъв начин като отпуснат финансов ресурс (главница) и не се прави разграничение дали с
тях се финансират застрахователни премии, или са предназначени за общо ползване или за
покупка на стоки, поради което няма отделна месечна погасителна вноска за
застрахователна премия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6525/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за
претендираните с исковата молба суми по заявление на “Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу Т. В. Т.
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
2
чл. 417 ГПК № 3261 от 01.11.2023 г. В законовия едномесечен срок длъжникът е депозирал
възражение по чл. 414 ГПК. Настоящите положителни установителни искове са подадени от
заявителя срещу длъжника в указания от заповедния съд едномесечен срок по чл. 415, ал. 4
ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
За уважаването на предявените искове следва да се установи наличието на следните
материални предпоставки: действителен договор за потребителски кредит, по силата на
който ответницата дължи процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила,
включително липсата на основания за недействителност на договора по ЗЗП и ЗПК и
реалното получаване на заемната сума от ответницата.
По делото е представен Договор за потребителски кредит от 05.10.2022 г., сключен
между ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата Т. В. Т., при следните параметри: размер
на кредита – 12 300 лева; общ размер на застрахователна премия – 5 387, 35 лева; общ
размер на кредита – 17 687, 35 лева; ГЛП – 30, 39 %; ГПР – 34, 97 %; обща сума, дължима от
потребителя – 34 588, 76 лева, срок на договора – 05.10.2027 г. В договора е обективиран
погасителен план, съгласно който главницата е 17 687, 35 лева, а договорната лихва – 16 901,
41 лева, или общо задължения в размер на 34 588, 76 лева.
Клаузите на чл. 7.2.3 и чл. 19 от Договора за потребителски кредит предвиждат, че
при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а може по
свое желание и усмотрение да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към
някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на
застрахователен агент без това да влече задължително условие за сключване на договора, в
който случай частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за конкретната
застраховка премия, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка
на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си съгласие с
подписването на договора.
По делото е представен е сертификат № 1***2022 за застрахователна програма
„Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
предоставена от Mediguide International, ведно с Общи условия. От тях се установява, че
между трети за процеса чуждестранни юридически лица, чрез клоновете им „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ в
качеството им на застрахователи, от една страна, действащи с посредничеството на „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД като застрахователен агент и като застраховащ, от друга страна, и
ответницата Т. като ползващо се лице, е сключен договор за застраховка срещу уговорена
застрахователна премия в размер на 5387, 35 лв., от която 5357, 88 лева – еднократна
застрахователна премия заедно с еднократна такса „Второ медицинско мнение“, определени
като процент от първоначалния размер на кредита, умножен по продължителността на
кредита в месеци, както и данък от 29, 47 лева. Застрахователните рискове по
застрахователна програма „Защита на кредита“ включват: Смърт в резултат на злополука
или заболяване; Трайно намалена или загубена работоспособност в резултат на злополука
или заболяване (ТНЗР); Временна неработоспособност над 30 дни в резултат на злополука
или заболяване (ВН); Нежелана безработица в резултат на уволнение над 30 дни (НБРУ)
Хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука (ХРЗ) - активира се в случай, че
застрахованото лице не може да се възползва от риска НБРУ; Полагане на грижа за болен
/ПГБ/ над 30 дни. Допълнителната медицинска услуга „Второ медицинско мнение“
предоставя възможност на ползващото се лице да получи медицинско мнение относно
здравословното му състояние, както и препоръка за последващо лечение на база
предоставени медицински документи за проведени изследвания и първоначално поставена
диагноза в България.
Поради просрочие в изплащането на вноски с падежи 05.02.2023 г, 05.03.2023 г. и
3
05.04.2023 г. банката е отправила до длъжника уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост, получено лично от ответницата на 28.07.2023 г.
По делото е прието заключение на вещото лице Д. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От
него се установява, че на 05.10.2022 г. по разплащателна сметка с IBAN *** на ответницата е
отразено постъпление на сума в размер на 17 687, 35 лв. с посочено основание „Усвояване
на кредит“, но на същата дата е отразено вземане на сумата от 5 387, 35 лв. пак с посочено
основание „Усвояване на кредит“, като реално по сметката на кредитополучателя остава
сумата от 12 300 лв. Установено е, че при участие на застраховката в главницата, т. е. при
главница от 17 687, 35 лв., формирана от размера на кредита от 12 300 лв. плюс
застраховката от 5 387, 35 лв., ГЛП възлиза на 30, 39 %, а ГПР – 34, 97 %, т. е. посочените в
договора размери. Вещото лице е посочило още, че при главница в размер на 12 300 лв., със
срок за погасяване 60 месеца, при равни месечни вноски от по 576, 48 лв., ГЛП възлиза на
51, 78 %, а ГПР възлиза на 66, 03 %. По въпроса дали по процесния договор за
потребителски кредит от 05.10.2022 г. ищецът е заплатил сума за застрахователна премия
вещото отговаря, че не може да отговори по категоричен начин, тъй като са му представени
платежно нареждане от 30.11.2022 г. за извършен превод от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД към
Кардиф Животозастраховане за сума в размер на 615 923, 07 лв. и платежно нареждане от
30.11.20022 г. за извършен превод от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД към Кардиф Общо Застраховане
за сума в размер на 348 637, 45 лв., с посочено основание и в двата превода „Премия и
прекратени полици - 10.2022 г.“ и „Протокол за прихващане 25.11.2022 г.“, но не са му
представени протоколите за прихващане от 25.11.2022 г., в които би следвало да са описани
насрещните задължения на платеца и получателя на сумите по вид и размер, за да се
установи евентуалното участие на процесната застрахователна премия в преведените суми.
По кредита е заплатена сумата от общо 1392, 97 лева.
Представено е от ищеца писмо с изх. № 20128/03.09.2024 г. от Кардиф Общо
Застраховане и Кардиф Животозастраховане, адресирано до ответницата Т., в уверение на
това, че по застрахователен договор № 170534265942023, по който тя е застраховано лице, е
платена еднократна застрахователна премия на стойност 5387, 35 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По своята правна същност сключеният между страните договор е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което по отношение на него са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, за спазването на които съдът следи и служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече като последица
недействителност на договора за потребителски кредит, е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
4
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В този смисъл е и член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните такси; общите разходи по кредита включват и разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия.
За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел
широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от
16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика),
което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г.,
Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази
защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да
гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да
бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение
от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния
съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни
услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за
получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали
действително става въпрос за допълнителни услуги, а не за конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Националната
юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и
неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се
вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на
съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези
разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с
договорна конструкция като разглежданата в главното производство не се цели
възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа
изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на
Директива 2008/48 (така Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по
дело C 714/22).
Прието е също в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на Европейския съюз от 21
март 2024 година по дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
5
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща
се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който
не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер.
В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни
застрахователни услуги да не е предвидено изрично като задължително условие за
сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на
кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от
съвкупната преценка на следните обстоятелства: характера на договорените застрахователни
услуги „Защита на плащанията“ и „Второ медицинско мнение“ съгласно приложимите Общи
условия; начина на сключване на договора за застраховка – чрез банката-кредитодател в
качеството й на застрахователен агент; размера на дължимата застрахователна премия –
5387, 35 лева, съизмерима с размера на заемната сума от 12 300 лева; начина на заплащане
на застрахователната премия – от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка
на съответния застраховател; приравняването на застрахователна премия към главницата по
кредита, включително начисляването на договорна възнаградителна лихва върху размера на
застрахователната премия и включването й в размера на месечната погасителна вноска за
главница без обособяването й като вноска за застрахователна премия. Съществено е също,
че по делото остава недоказано обстоятелството относно действителното заплащане на
застрахователната премия от банката-кредитодател по сметка на застрахователите. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза не се установява реалното плащане на
процесната застрахователна премия от 5387, 35 лева поради липсата на представен протокол
за прихващане, в който да са описани насрещните задължения на платеца и получателя на
сумите по вид и размер, за да се установи евентуалното участие на процесната
застрахователна премия в преведените глобални суми с две платежни нареждания. Такъв
протокол не е представен и като писмено доказателство по делото. Представеното в съдебно
заседание от ищеца писмо с изх. № 20128/03.09.2024 г. от Кардиф Общо Застраховане и
Кардиф Животозастраховане, адресирано до ответницата Т., в уверение на това, че по
застрахователен договор № 170534265942023, по който тя е застраховано лице, е платена
еднократна застрахователна премия на стойност 5387, 35 лева, не е годно доказателство за
установяване на извършено реално плащане, тъй като не представлява официален
счетоводен документ, а освен посоченият номер на застрахователния договор не съответства
на посочения в процесния застрахователен сертификат – 1***2022, поради което не става
ясно дали касае процесната застраховка. Всички тези обстоятелства сочат, че
застрахователната премия всъщност цели да „оскъпи“ кредита. Уговорената застрахователна
премия следва да бъде квалифицирана като „общ разход по кредита“, поради което следва да
бъде взета предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.
Невключването на застрахователната премия в ГПР има за цел да създаде една невярна
представа относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да
съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум. В тази насока е и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което при участие на застраховката в
главницата, т. е. при главница от 17 687, 35 лв., формирана от размера на кредита от 12 300
лв. плюс застраховката от 5 387, 35 лв., ГПР възлиза на 34, 97 %, (посочен в договора), а при
главница в размер на 12 300 лв., със срок за погасяване 60 месеца, при равни месечни вноски
от по 576, 48 лв., ГПР възлиза на 66, 03 %. По изложените съображения съдът приема, че
посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не
включва предвидената застрахователна премия.
6
С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен размер на ГПР
следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът
не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по
чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, а
предвидената в чл. 23 ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и разноски, като
съдът намира същата за справедлива и пропорционална на тежестта на нарушението,
допуснато от кредитодателя. Поради това ответницата дължи връщане само на чистата
стойност на кредита в размер на 12 300 лева. От нея следва да бъде приспадната сумата от
1392, 97 лева, която е била заплатена за погасяване на задълженията по договора за кредит.
Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
10 907, 03 лева, до който размер главният иск следва да бъде уважен, а за горницата над
10 907, 03 лева до пълния предявен размер от 17 426, 97 лева следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни исковете за сумата от 572, 40 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 27.07.2023 г., както и за
сумата от 623, 22 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 05.02.2023 г. до
19.10.2023 г.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената
част от предявените искове ищецът има право на разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно направеното искане за присъждането им и представените
доказателства за извършването им, а именно за сумата от 571, 98 лева за държавни такси,
юрисконсултски възнаграждения и депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове ответницата също има право на разноски в исковото производство съобразно
направеното искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им.
Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2256 лева съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото е под
размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ. На ответницата се дължат разноски в размер
на 1154, 88 лева за адвокатско възнаграждение и за депозит за експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на “Ти
Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от изпълнителните
директори А.Ч.Д. и Н. Г.С., против Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
СЪЩЕСТВУВА вземане за сумата от 10 907, 03 лева – главница по договор за
потребителски кредит № *** от 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена по ч. гр. д. № 6525/2023 г. по описа на Районен съд –
Бургас заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 3261 от 01.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 10 907, 03 лева до
пълния предявен размер от 17 426, 97 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев” №
52-54, представлявано от изпълнителните директори А.Ч.Д. и Н. Г.С., против Т. В. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., искове ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на
7
ищеца срещу ответницата СЪЩЕСТВУВАТ вземания по сключен между страните договор
за потребителски кредит № *** от 05.10.2022 г. за следните суми: 2 572, 40 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 27.07.2023 г., 623, 22 лева – лихва за
забава върху главницата за периода от 05.02.2023 г. до 19.10.2023 г., за които суми е издадена
по ч. гр. д. № 6525/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3261 от 01.11.2023 г.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на „Ти Би Ай Банк”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Лозенец, ул.
“Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от изпълнителните директори А.Ч.Д. и Н.
Г.С., сумата от 571, 98 лева за разноски в съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано
от изпълнителните директори А.Ч.Д. и Н. Г.С., да заплати Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., сумата от 1154, 88 лева за разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8