М О Т И В И

към Присъда № 30 от 09.11.2017 г., постановена по НЧХД № 483 по описа на Районен съд – Ботевград за 2016 г.

 

Производството е образувано по частна тъжба, подадена от М.Ф.Ц. *** срещу И.К.С. за това, че на  г., около 12,00 часа, в канцеларията на ЗК „Т.“ в с. Т., същият се нахвърлил на М.Ф.Ц., с всичка сила я хванал и стиснал за дясната ръка в областта на мишницата, след това я избутал силно, при което ударила левия си крак в намиращото се наблизо бюро, като М.Ф.Ц. усетила силна болка на мястото на удара в областта на лявото бедро, с което й нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, причинени от получилите се кръвонасядане в областта на средната трета на дясната мишница по предно литералната й повърхност с размери 5 см. x 5 см., кръвонасядане в областта на лявото бедро, по литералната му повърхност с диаметър 3 см., палпаторна болка в окосмената част на главата париетално вдясно без видими травми - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения частният тъжител, чрез своя повереник заявява, че счита повдигнатото с тъжбата обвинение за безспорно доказано. Акцентира, че показанията на единствения очевидец св. Мая Маринова изцяло потвърждавали обвинителната теза. Сочи също, че влошените отношения между страните по делото действително датирали отпреди, но изострянето им настъпило след инкриминирания случай. По същество искането към съда е да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да уважи изцяло предявения граждански иск и присъди сторените в производството разноски в полза на тъжителката и в тежест на подсъдимия.

Защитникът изразява становище за недоказаност на причинно – следствената връзка между твърдените действия от страна на неговия подзащитен и травматичните увреждания, понесени от тъжителката според медицинската документация. Механизмът на причиняване на телесните повреди останал неизяснен. Вината на подсъдимия също не била доказана, тъй като същият действал правомерно с единствената цел да съхрани протоколната книга на кооперацията, за която отговарял. Защитникът моли за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият изцяло се придържа към изложеното от своя защитник. В последната си дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в своята съвкупност, намира за установено следното:

Подс. И.К.С. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ като Председател на ЗК „Т.“ – с. Т., неосъждан, с ЕГН: **********.

Тъжителката М.Ф.Ц. работела като счетоводител в ЗК „Т.“ – с. Т.. Председател на земеделската кооперация бил подсъдимият И.К.С.. През 2015 г. между двамата се зародил конфликт по повод дейността и управлението на кооперацията. Тъжителката Ц. не била съгласна с действията и нарежданията на председателя към нея. Напрежението помежду им ескалирало като след пореден състоял се конфликт, на 27.04.2015 г. М.Ц. била дисциплинарно уволнена, а на същата дата й била връчена съответната заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. Служителката решила да търси правата си по съдебен ред и да оспори уволнението. За целта счела, че следва да се снабди с ксерокопия на някои книжа от счетоводната документация на кооперацията, които да представи по трудовото дело. Тъжителката Ц. се свързала с подсъдимия С. по телефона и той се съгласил документите да бъдат преснимани в негово присъствие на 07.05.2015 г. На уговорената дата около 12,00 часа М.Ц. отишла в канцеларията на кооперацията, придружавана от свидетелката М М, която също работела в кооперацията, но в тогавашния момент била в отпуск по болест. Когато двете жени пристигнали на мястото, подс. И.К. не бил в сградата на кооперацията. Те копирали част от документите, но искали да преснимат също протокол от събрание на управителния съвет. Протоколната тетрадка била у подсъдимия поради което св. М М му се обадила да дойде и да им я предостави. Подс. И.К.С. пристигнал  в сградата и дал тетрадката. Тъжителката М.Ц. съзряла в книгата протоколи, които според нея били неистински. Казала на подсъдимия, че иска да задържи тетрадката. Тогава И.К. хванал уволнената служителка М.Ц. за дясната ръка, в областта на мишницата и силно я стиснал. Тъжителката успяла да хвърли протоколната тетрадка на св. Ма На мястото пристигнала и свидетелката Светла Бенчева, която заварила в канцеларията подсъдимия, тъжителката и св. М Когато св. Бдошла скандалът вече бил утихнал, но тя забелязала, че М.Ц. е много разстроена и дясната й ръка е силно зачервена. На мястото пристигнал и полицейски екип. Непосредствено след инцидента тъжителката М.Ц. потърсила медицинска помощ в хирургичен кабинет, откъдето й издали медицинско свидетелство, според което при прегледа са констатирани кръвонасядане в областта на средната трета на дясната мишница по предно литералната й повърхност с размери 5 см. x 5 см., кръвонасядане в областта на лявото бедро, по литералната му повърхност с диаметър 3 см., палпаторна болка в окосмената част на главата париетално вдясно без видими травми.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите  (частично кредитирани), С Б (частично кредитирани), МВ., МЗ обясненията на подсъдимия (частично кредитирани), заключението на съдебно – медицинската експертиза, както и писмените доказателства – медицинско удостоверение от 07.05.2015 г., издадено от д-р СИ, хирург при МБАЛ – гр. Ботевград, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия, както и доказателствата, налични по гр. дело № 530/2015 г. по описа на РС – Ботеград и пр. пр. № 569/2015 г. по описа на РП – Ботевград.

Свидетелката М М е единствен очевидец на деянието, поради което нейните показания бяха от особено значение за решаващите изводи на съда. Същата отговаряше по различен начин, при неколкократно зададения въпрос какво точно се е случило на инкриминираната дата, колко удара (или каквато и да е друга проявена форма на физическо насилие) е имало и в каква последователност са извършени инкриминираните действия. Свидетелката се объркваше при поставянето на конкретни въпроси, изразяваше несигурност, изпадаше в противоречия, избягваше да дава отговори по същество на отправените й питания упорито се отклоняваше от темата. Първоначално свидетелката лаконично посочва, че подсъдимият е хванал тъжителката „от дясната й страна“ и я е блъснал в стената, без да конкретизира ударила ли се е тъжителката на колко и на какви места по тялото. Описва обстановката в канцеларията по следния начин – две бюра, разположени едно срещу друго, и стена, по цялата дължина, на която има масичка, където са поставени принтер, касов апарат, телефон. Посочва, че подс. И.К. всъщност блъснал тъжителката М.Ц. към стената, при което тя си ударила крака (не уточнява ляв или десен) в масичката и главата в стената. Веднага след това изрежда: „ …разбутаха се там касов апарат, принтер, разместиха се бюрата …“. Логически неиздържано звучи, при условие, че тъжителката е била между стената и бюрата и се твърди, че е блъсната към стената, да се размести и техниката до стената, и бюрата, които са били в точно противоположната посока. Отделно от това наличието на мебели и техника по продължението на стената, предвид стандартните им размери, по – конкретно височина и дълбочина, предполагат определено отстояние между позицията на тъжителката и въпросната стена. Масата и принтерът би следвало да препятстват твърдения удар в областта на главата. Ако такъв действително е имало, то той би бил възможен само при силно блъскане в посока към стената, което пък изключва бюрата в противоположната посока също да са се разместили, предвид, че са две на брой, по презумпция са тежки мебели, а и предвид факта, че активно са се ползвали, върху тях най – вероятно е имало книжа, компютри и пособия. Впоследствие, при пореден поставен въпрос колко на брой са били твърдените актове на физическо съприкосновение, какви и каква последователност, свидетелката Ма се разколебава и изрично заявява, че не може да каже дали са два или три удара. След това продължава: „Той в бутна, тя се удари в бюрото и вече си удари главата в стената.“ Особено впечатление прави една съществена промяна в показанията на свидетелката, а именно твърдението, че при въпросното блъскане тъжителката се ударила не в масичката до стената, а в бюрото. При анализирането на показанията на св. М съдът взе предвид визираните по – горе вътрешни противоречия, колебливост и липса на житейска логика. Независимо от дадената й възможност първо да изложи в свободна форма възприятията си за случилото се, без да бъде прекъсвана, независимо от задаваните й впоследствие въпроси от страните и накрая въпросите на съда, свидетелката не успя да опише конкретен механизъм на деянието, последователност на действията и подробности, които се очаква като очевидец да е наблюдавала и запомнила. Съдът кредитира нейните показания като истинни само частично – в частите относно дата, часа, мястото на деянието, присъствалите лица, последователността на пристигането им, изявлението на тъжителката, че в протоколната книга има дописвания и ще я задържи и последвалия опит от страна на подсъдимия да вземе процесната тетрадка от ръцете й. Дадена бе вяра и на частта от показанията, в която св. М описва, че подсъдимият силно е стискал тъжителката за дясната ръка, от което са й останали сериозни видими зачервявания, впоследствие преминали в синини. Единствено за този акт свидетелката е категорична, за него отговаря всеки път по идентичен начин и конкретизира на коя от двете ръце е причинена травмата. Отделно от това в тази част показанията й се подкрепят от показанията на св. Светла Бенчева и заключението на съдебно – медицинската експертиза. Във всички останали части съдът не даде вяра на показанията на св. ММ

Показанията на свидетелката С Б в по – голямата си част представляват преразказ на споделеното й от тъжителката М.Ц. и св. МаМа. Следва да се отбележи обаче, че св. Б, макар и по разкази на пострадалата, твърди трета, съвсем различна версия: „Каза, че я е блъснал и тя се е ударила на компютъра и си е ударила главата в стената.“ Нито тъжителката, нито единственият свидетел очевидец твърдят блъскане и удар в компютър. Такъв изобщо не се споменава и не фигурира сред изброената техника, намираща се на масичката до стената. Логично е, предвид счетоводната дейност, която се е извършвала в канцеларията, на бюрата да е имало компютри. Предвид начина, по който обичайно се разполагат компютрите, необяснимо от логична гледна точка е тъжителката да се е ударила именно в компютър, а не в бюрото, чиито плот и ръб би следвало да са издадени по – напред. От една страна е възможно тъжителката да не е предала коректно събитията на свидетелката или св. Б да не е разбрала правилно. От друга страна обаче не може да се приеме, че се касае за незначително недоразумение, тъй като свидетелката Б също е служител на кооперацията, което предполага, че добре познава разположението на мебелите и техниката в канцеларията. Поради изложеното, съдът не кредитира показанията на св. С Б в частта, която по разказ възпроизвежда случилото се. Съществено значение обаче имат нейните показания, базиращи се на личните й възприятия, при пристигането й на мястото на инцидента. Непосредствено след приключването на инцидента, св. Б е заварила в канцеларията тъжителката Ц. силно разстроена, плачеща и със зачервена дясна ръка. Св. С Б си спомня, че е видяла мястото на зачервяване върху дясната ръка на тъжителката, тъй като последната била по къс ръкав, предвид топлото време, характерно за сезона. В подкрепа на гласните доказателствени средства относно причиненото зачервяване на дясната ръка е и заключението на съдебно – медицинската експертиза, в чиято обективност съдът няма основание да се съмнява. Поради изложените съображения съдът кредитира с доверие показанията на св. Светла Бенчева в частта относно психическото и физическото състояние на тъжителката М Ц. непосредствено след инцидента.

Свидетелят М В. допринася с показанията си за изясняване на предшестващите процесния случай влошени отношения между подсъдимия от една страна и тъжителката и свидетелките М Ма и С Б от друга. Свидетелят споделя за възникнали разногласия на последните заседания на кооперацията преди инкриминираната дата. Служителките ММ, С Б и П Б атакували подс. И.К. на събранията. Св. С Б дори предложила сама себе си да заеме председателското място, но не била избрана. Трите жени подавали и жалби в прокуратурата срещу подсъдимия. Съдът приема показанията на св. В. като истинни, тъй като се подкрепят от всички гласни доказателствени средства, събрани по делото, а и от материалите, налични в кориците на приложените гр. дело № 530/2015 г. по описа на РС – Ботеград и пр. пр. № 569/2015 г. по описа на РП – Ботевград.

Показанията на свидетеля М З в една своя част възпроизвеждат споделеното му в лаконична форма от подсъдимия, т.е. св. Захариев няма каквито и да е лични и непосредствени възприятия за случилото се. В останалата част показанията му касаят личността на подсъдимия по принцип и изразяват субективната положителна персонална оценка на свидетеля относно К.. В обобщение показанията на св. Захариев са ирелевантни и не допринасят за изясняване на факти от предмета на доказване – в една част са недопустим от закона „сурогат“ на обясненията на подсъдимия, а в друга касаят характеристичните данни на дееца, които поначало се доказват с характеристични справки и други писмени доказателства, каквито така или иначе са събрани в настоящото производство. Ето защо съдът не обсъжда детайлно свидетелските показания на МЗ

Подсъдимият преди приключване на съдебното следствие се възползва от правото си да даде обяснения по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Обясненията му бяха фокусирани най – вече върху влошените му отношения с тъжителката и свидетелките по делото, датиращи отпреди процесния случай. Отново бе акцентирано върху съдебните дела, и граждански, и наказателни, които страните са водили. В тази част съдът няма и най – малко основание да се съмнява в достоверността на обясненията на подс. К., тъй като те кореспондират с всички свидетелски показания и с доказателствените материали, налични по приобщените гр. дело №  по описа на РС – Б и пр. пр. №  г. по описа на – Б. По съществото на обвинението подсъдимият съвсем накратко заявява, че никога не е бил и никога не е блъскал тъжителката М.Ц.. Изказва също убеждението си, че е станал жертва на предварително замислен план. В тази част съдът намира, че обясненията на подсъдимия нямат доказателствена стойност, а представляват единствено израз на защитна позиция. Това е така, защото обвинението бе доказано, макар и само по отношение на кръвонасядането на дясната ръка на тъжителката, причинено й от подсъдимия чрез силното стискане.

Заключението от съдебно – медицинската експертиза е изготвено изцяло въз основа на документи, по – специално на база на медицинското удостоверение от 07.05.2015 г. При прегледа на тъжителката в деня на инцидента са установени: болка в главата – без видими травми, кръвонасядане в средната една трета на дясната мишница с размери 5 x 5 см. и кръвонасядане с диаметър по литерална повърхност на лявото бедро в горната му една трета. По своя медико – биологичен характер заедно и поотделно изброените травматични увреждания са предизвикали болка и страдание, възможно е да са причинени от удар с твърд, остроъгълен предмет и притискане с пръсти, като периодът им на отзвучаване е между 10 и 15 дни. В откритото съдебно заседание вещото лице уточнява, че болката в областта на главата, от която се е оплакала пациентката при първичния преглед, макар и да няма видими следи от удар, е констатирана най – вероятно чрез напипване на болезненото място и проследяване на реакцията на пациентката при допира. Съдът дава вяра на заключението на СМЕ като професионално изготвено, обосновано, обективно и не на последно място неоспорено от страните.

От актуалната справка за съдимост на подс. И.К. и характеристичната му справка се установява, че същият е с чисто съдебно минало и положителни характеристични данни.

Видно от материалите по пр. пр. № 569/2015 г. по описа на РП – Ботевград, св. С Б заедно с лицето  Б и тъжителката М.Ц., са сезирали прокуратурата със сигнал за извършено от подс. И.К. престъпление по чл. 201 от НК. Същите са подавали и последващи жалби срещу подсъдимия с идентично съдържание. С Постановление отг. прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила преписката, поради липса на престъпление от общ характер.

От материалите по гр. д. № 530/2015 г. по описа на БРС се установява, че тъжителката М.Ц. е атакувала по съдебен ред своето дисциплинарно уволнение, извършено със заповеди от 5 г. С Решение №. на по горепосоченото дело, влязло в сила на , уволнението на тъжителката е признато за незаконно и отменено, същата е възстановена на предишната си работа на длъжност „главен счетоводител“ в ЗК „Т.“ – с. Т., и й присъдено е обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение.

            От правна страна

            Подсъдимият е осъществил всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК.

            От обективна страна е причинена лека телесна повреда, като подсъдимият силно и продължително е стискал тъжителката за дясната ръка, в областта на мишницата, като контактната зона се е зачервила, а впоследствие е посиняла. По повод на това обстоятелство показанията на свидетелите М М и С Б са еднопосочни и категорични. В качеството си на очевидец св. М конкретизира механизма на деянието, а св. Б е наблюдавала непосредствените и преки последиците от него. Заключението от СМЕ е констатирало кръвонасядане в средната една трета на дясната мишница на тъжителката М.Ц. с размери 5 см. x 5 см., което според видимите си проявления и локализацията си кореспондира с описаното от двете свидетелки. Вещото лице е достигнало до извод, че нанесените физически травми са причинили на тъжителката болка и страдание с период на отшумяване 10 – 15 дни, като обективни данни за разстройство на здравето не са налице.

            По отношение на останалите твърдени от частното обвинение процесни травми, а именно болката в главата и кръвонасядането в средната литерална повърхност на лявото бедро, макар те да са установени като резултат от заключението на вещото лице, механизмът на причиняването им остана недоказан. Специално по отношение на болезненото усещане в областта на главата, прави впечатление, че в тъжбата дори няма наведено твърдение за удар в главата. Сочи се само стискане на дясната ръка и удар на левия крак при блъскане в бюро. Свидетелските показания не успяха да докажат по несъмнен начин имало ли е в крайна сметка блъскане на тъжителката от подсъдимия, в коя посока е било, в какъв предмет или предмети и на колко места се е ударила. Ето защо в тази част подсъдимият бе признат за невинен и оправдан.

            От субективна страна подсъдимият е действал с форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал свойството и значението на постъпките си, предвиждал е и е целял настъпването на противоправния резултат, съзнавал е престъпния характер на деянието и обществената опасност на неговите последици, бил е в състояние да контролира поведението си и да се възпре, но въпреки това не го е направил.

            Съдът намира за необходимо да изложи своите доводи, защо не е налице правомерно поведение от страна на подсъдимия, което да изключи прекия му умисъл, а оттам и отговорността, която му се следва. Възраженията на защитата в тази насока бяха неоснователни. Действително в качеството си на председател на ЗК „Т.“, подсъдимият е имал общото задължение да изпълнява правомощията, вменени му с устава, съгласно чл. 26, ал. 2, т. 5 от Закона за кооперациите. Според чл. 32, ал. 2 от устава на кооперацията, подс. И.К. е имал задължението в качеството си на председател да следи за редовното водене на протоколната книга, но никъде в устава не е изрично разписано задължение да съхранява протоколната книга за провежданите събрания на членовете на кооперацията. На първо място процесната протоколна тетрадка сама по себе си не е част от кооперативното имущество, тъй като не се поддава на парична оценка, не увеличава актива на кооперацията, нито намалява пасива й. Тя по – скоро е от значение за отчитане на дейността и за преценяване на легитимността на взетите от общото събрание решения. Дори да се приеме, че тетрадката е част от кооперативното имущество, то опазването и съхраняването на това имущество не е в изключителните прерогативи само на председателя, а съгласно чл. 29, ал. 2 ЗК имуществото се управлява от всички кооператори, чрез органите на кооперацията. Макар и тъжителката словесно да е изразила желание да задържи у себе си тетрадката, ако подсъдимият е целял да препятства изнасянето й извън сградата, следвало е да го стори с позволените за това средства, а не с употреба на физическо насилие. Подсъдимият е можел да препречи пътя на тъжителката, да заключи вратата, да се обади в полицията или на някой от другите членове на кооперацията. В този ред на мисли неговите действия не са оправдани от гледна точка на закона, далеч не целят предотвратяването на неправомерен резултат – изнасянето на книгата, а имат като самоцел причиняването на болка на тъжителката.

            Съдът намира за необходимо за пълнота да спомене защо не приема, че е налице хипотезата на чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК, доколкото предходният съдебен състав на първоинстанционния съд е разсъждавал в тази насока. Несъмнено подсъдимият К. към момента на извършване на деянието е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, бук. „б“ от НК , тъй като е бил председател на ЗК „Т.“ – с. Т.. Деянието обаче не е извършено нито „при“, нито „по повод“ изпълнение на службата или функцията му. Основният аргумент за това бе изложен по – горе, а именно тетрадката не е част от кооперативното имущество, но дори да беше, то опазването и съхраняването на това имущество не е в изключителните правомощия единствено на председателя, доколкото в Закона за кооперациите е императивно посочено, че имуществото се управлява от всички кооператори. Отделно от това инцидентът не се е случил в работно време, а тъжителката Ц. вече е била уволнена като служител на кооперацията и в този смисъл не е изпълнявала служебни нареждания от председателя на кооперацията. Мотивът за извършване на деянието е изцяло личен, няма пряка връзка с дейността на кооперацията, нито с изпълнение на председателските функции.

По наказанието

За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба в размер от сто до триста лева. Тъй като подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от престъплението не са причинени имуществени вреди и не са налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, за съда съществува задължение при признаване на подсъдимия за виновен да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба от хиляда до пет хиляди лева. В така предвидените рамки съдът индивидуализира административното наказание глоба като постанови същото да е в законовия минимум, а именно  () лева. При определянето на административното наказание бяха отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и обстоятелството, че макар и да е нанесена физическа травма, тя не е от такова естество, че да застрашава сериозно здравето и телесния интегритет на тъжителката. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Поради изложеното съдът индивидуализира административното наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като наложи глоба в минималния размер.

По гражданския иск

            С оглед изхода на производството и предвид обстоятелството, че гражданската отговорност в наказателния процес е във функционална зависимост от признаването на подсъдимия за виновен, съдът уважи приетия за съвместно разглеждане граждански иск само частично до размера от  (петстотин) лева. Доколкото се доказа само едно от трите твърдени травматични увреждания, с оглед не особено интензивната болка, която се предизвиква от силно стискане и сравнително краткия период на отшумяването й, съдът прие, че обезщетение в размер от  лв., ведно със законната лихва, за причинените неимуществени вреди, под формата на болки и страдания, се явява справедливо по размер. Затова и гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдената сума от  лв. до пълния предявен размер от

По разноските

Предвид изхода на спора и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителката сумата от. (двеста тридесет и седем лева и тридесет и три стотинки), представляващи сторени разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, направени по обвинението, за което е признат за виновен. В тежест на подсъдимия бе възложена и сумата от 50 (петдесет) лева – държавна такса върху уважената част от гражданския иск, платими в полза на Държавата по сметка на Районен съд –  както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК тъжителката М.Ц. също бе осъдена да заплати на подсъдимия сумата в размер налв. (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно обвиненията, по които подсъдимият е оправдан.

Въз основа на всички гореизложени мотиви съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         (КАТЕРИНА НЕНОВА)