РЕШЕНИЕ
№ 1110
гр.
Пловдив, 29.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в
открито заседание на девети юни, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Стефка Костадинова и с
участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 846 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Е.С.“ ЕООД - гр. Пловдив, с ЕИК ****, обжалва чрез пълномощника
си адв. Захариева Решение № 114 от 23.01.2020 г., постановено по АНД № 7746/2019
г. по описа на Районен съд - Пловдив, 5 наказателен състав. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 16-002724/26.11.2019 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Пловдив, с което на „Е.С.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция от 300 лева на основание чл.415в, ал.1 от КТ за
нарушение по чл.6, ал.4, вр. с ал.3 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги.
В
касационната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспореното съдебно решение, твърди се, че същото е лишено от мотиви и е
постановено в противоречие със закона. Прави се искане за отмяна на съдебното
решение и изменение на наказателното постановление при определяне на минимума
на предвидената санкция за установеното нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ, а
именно 100 лева. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно
заседание пълномощникът на жалбоподателя адв. Д. поддържа исканията по
касационната жалба.
Ответникът по касационна жалба Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пловдив, чрез процесуалния си представите Началник отдел
****, моли решението на РС - Пловдив да бъде потвърдено, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80
лева.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Паскалев, изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли същата да се остави без уважение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото,
като е приобщил относимите гласни и писмени доказателства,
е възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният съд е стигнал
до извода за наличие на осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, изразило се в неизпълнение на
изискването по отношение на работника Владимир Колев да бъде начислено и
изплатено уговореното трудово възнаграждение за месец август 2019 г., но не
по-малко от минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна
работа в приемащата държава /в случая Белгия/ за целия срок на командироването
на работника, което е било квалифицирано по чл.6, ал.4, вр.
с ал.3 от Наредбата.
Съдът, постановил обжалвания съдебен акт,
противно на твърденията в касационната жалба, е мотивирал подробно и
задълбочено своето решение, като е обсъдил всички относими
към разрешаването на правния спор въпроси и съответно е дал отговор и на
възраженията, посочени в жалбата на санкционираното дружество против
наказателното постановление. Правилна е преценката на районния съд относно
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване
на наказателното постановление и напълно съобразен със закона е и направеният
извод по повод възражението на жалбоподателя, че дружеството не следвало да
бъде санкционирано, защото му било дадено предписание, срокът за изпълнение на
което не бил изтекъл. Следва да се има предвид, че категоричното установяване
извършването на нарушение на трудовото законодателство е основание за
реализиране административно-наказателната отговорност на нарушителя /чл.414,
ал.1 от КТ/, което се осъществява посредством издаването на наказателно
постановление. Даването на задължителни предписания на нарушителя, след
установяване на нарушението, има за цел да отстрани вече допуснатото
административно нарушение, като неизпълнението на предписанието само по себе си
съставлява отделно административно нарушение /чл.415, ал.1 от КТ/. Сиреч,
изпълнението на задължителното предписание, което води до последващо
отстраняване на допуснато административно нарушение, не заличава факта на
нарушението и не изключва административно-наказателната отговорност за същото.
Последното е правилно отбелязано и от районния съд в решението му, като и в
тази насока същото не страда от липса на мотиви.
Районен
съд - Пловдив, в състава, постановил обжалваното решение, съвсем коректно се е
позовал и на разрешението, дадено в ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т.д. 7/2010 г.
на ОСК, като е дал законосъобразен и подробен отговор на възражението на
жалбоподателя по повод възражението му за неприлагане на общия институт на
маловажния случай на нарушение по чл.28 от ЗАНН и е отчел, че наличието на
специален състав по чл.415в от КТ изключва приложението на общата разпоредба на
чл.28 от ЗАНН. В случая, именно на основание чл.415в, ал.1 от КТ, сиреч, като е
приел нарушението за маловажно, наказващият орган е определил и имуществена
санкция, съобразно с предвидените в тази норма по-малки размери на
санкциите.
Съобразена
с конкретно установените по делото факти е и преценката на първоинстанционния
съд относно правилността на наказателното постановление в частта му досежно
конкретно определения размер на имуществената санкция. Действително,
обсъждането поведението на работодателя по отношение на други работници, за
което наистина фактически са налице данни от приетия по делото протокол за
извършена проверка с предписания, не може да е основен довод при преценката за
размера на имуществената санкция, доколкото не са събрани доказателства относно
това дали по отношение на описаните нарушения, касаещи други работници, са
налице влезли в сила наказателни постановления и понеже за всяко нарушение се
налага и отделно наказание. Същевременно обаче, следва да се има предвид, че
конкретното нарушение, за което се налага смекчената имуществена санкция по
чл.415в, ал.1 от КТ, е такова, което засяга пряко един от основните елементи на
трудовото правоотношение, а именно трудовото възнаграждение на работника. Освен
това, видно е, че нарушението е открито на 23.10.2019 г., като макар и
наказващият орган да е приел, че е отстранено веднага и поради това е приел и
наличието на условията по чл.415в, ал.1 от КТ, то на практика отстраняването му
е настъпило на 28.10.2019 г., на петия ден след съставяне на АУАН. Тоест, в
случая, наказващият орган би могъл да приеме на общо основание, че нарушението
не е отстранено веднага, както изисква законът, но въпреки това, е зачел
последващото добросъвестно поведение на работодателя, включило отстраняване на
нарушението в най-кратък срок и е приложил привилегированата разпоредба на
чл.415в, ал.1 от КТ. Определянето на имуществената санкция в максималния размер
по чл.415в, ал.1 от КТ, а именно 300 лева, в тази насока държи сметка, както за
вида и характера на нарушението, така и за времето, през което работникът
фактически е останал без пълния размер на дължимото му се трудово
възнаграждение /почти месец/ до момента на изпълнение задължението на
работодателя му. При това положение и като е стигнал до правилния краен извод
за съответствие на имуществената санкция по отношение на конкретния нарушител и
с оглед на конкретното административно нарушение и е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
С
оглед посоченото и при извършената проверка от страна на настоящия състав
по реда на чл.218, ал.2 от АПК, като намери, че не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, съдът прие, че същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания,
визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
С оглед направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за ответника и
съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от
ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр.
с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта
на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 23.01.2020 г., постановено по АНД № 7746/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Е.С.“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК****, с адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Пролет“ №2 да заплати на „Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.