Присъда по дело №217/2021 на Районен съд - Девня

М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 217/2021 г. по описа на РС Девня,
четвърти състав

Срещу подсъдимата Р. Г. ИВ., ЕГН: ********** от с. Караманите,
обл. Варна, Варненски районен прокурор е възвел обвинение за това, че:
На 13.08.2021 г. в с. Караманите, обл. Варненска отнела чужди
движими вещи – пари – сума в размер на 900 лева, собственост и от
владението на ЦВ. АНГ. СЛ., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати –
престъпление по чл. 197 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК.
В пледоарията си по съществото на делото прокурорът поддържа
обвинението, като счита същото за безспорно доказано въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели – пострадалото лице С. и
полицейските служители. Намира, че фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт се доказват по несъмнен начин, а същите сочат на
съставомерност на деянието по посочения в обвинителния акт текст. Моли
подсъдимата да бъде призната за виновна, като наказанието й бъде
определено при условията на чл. 54 от НК – при превес на смекчаващите
отговорността й обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер,
като изтърпяването му бъде отложено също с минимален изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимата не приема за установена по несъмнен
начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че
подсъдимата не е извършила кражба на пари, а те са й били предоставени от
свид. С., с когото подсъдимата е имала интимна връзка. Счита, че липсва
субективната страна на престъплението кражба, тъй като подс. И. е действала
„със съзнанието, че й е разрешено да вземе тези пари“, а не с присвоително
намерение. На тези основания моли тя да бъде оправдана от съда.
Алтернативно моли за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, поради
наличието на многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, за
каквито счита чистото съдебно минало на подсъдимата, възстановяването на
парите и факта, че двамата с пострадалия са били в интимни отношения.
В хода на съдебното следствие подс. И. дава обяснения в хода на
съдебното следствие, в които заявява, че свид. С. й е казал „да си вземе малко
пари от портфейла му ако й трябват“. Сочи, че двамата са в интимни
отношения от години, като той и друг път й е давал пари, както й че „много я
1

е тормозел физически и най – вече психически“. Счита, че е станало „някакво
объркване“ и затова е обвинена. В последната си дума заявява, че свидетелят
не казва истината.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. Р. Г. ИВ. живеела в с. Караманите, обл. Варна на квартира,
сама. Не работела и единственият й доход бил в размер на 160 лева, които
получавала като личен асистент на своята майка, която живеела отделно. От
няколко години подсъдимата имала интимна връзка със свид. ЦВ. АНГ. СЛ.,
който живеел в съседното село Чевенци, обл. Варна. Той работел без трудово
договор при собственик на ферма за едър рогат добитък и се грижел за
кравите при него. Парите, които получавал за труда си спестявал и носел
винаги със себе си в портмоне, прибрано в дрехата му. Свид. С. посещавал
подсъдимата в дома й в дните, в които не бил на работа и оставал да
пренощува там. Двамата не живеели в едно домакинство. Често й купувал
храна и цигари и й давал малки парични суми, когато тя му поискала.
На 12.08.2021 г. свид. Ц.С. отново отишъл в дома на подс. Р.И.. В
портмонето в себе си имал пари — сума в размер на общо 7000 лева.
Портмонето му било прибрано в джоба на елечето, с което бил облечен.
Вечерта когато двамата си легнали свид. С. сгънал елечето си с портмонето в
джоба и парите в него и го прибрал в един гардероб в стаята. На следващата
сутрин подс. И. се събудила преди свидетеля отворила гардероба, извадила от
джоба на елечето му портмонето му и с него излязла от спалнята.
Подсъдимата взела 300 лева от парите на свид. С. и ги сложила в джоба на
дрехата, с която била облечена. Извадила още 600 лева, влязла в мазето на
жилището си и ги скрила под един кашон в мазето на дома си. После
прибрала портмонето на свидетеля в друг джоб на дрехата си и зачакала той
да се събуди от сън и да го изпрати на работа. Когато свид. С. станал от сън и
се облякъл установил, че портмонето му не било в джоба на дрехата му,
където го бил оставил преди да се съблече. Попитал подсъдимата къде е
портмонето му, при което първоначално тя отрекла да го е взела. След като
свидетелят й се скарал, подсъдимата извадила портмонето от джоба на
дрехата си и му го подала. Той преброил парите в него и установил, че му
липсвала крупна сума пари. Тъй като подс. И. отричала да е взела от парите
му свид. С. позвънил на телефон 112 и направил съобщение, че са му били
откраднати пари. Съобщението било предадено в полицията и в дома на
подсъдимата бил изпратен дежурен екип на полицията в състав ОР Милен
Колев и свид. Ж.Ж. — водач на оперативен автомобил - служители в У на
МВР - Вълчи дол. Пред служителите на реда, подс. Р.И. първоначално
заявила, че е взела само 5 лева от портмонето на свид. С., за да си купи
цигари. Отричала да е виждала или вземала други пари. По – късно, след като
2

полицаите й казали, че ако върне парите всичко ще приключи до тук, а ако не
ги върне ще има повдигнато обвинение тя си признала, че е взела 300 лева,
които извадила от джоба на дрехата си и ги предала на полицаите.
Служителите на реда отвели подсъдимата в полицията за изясняване на
случая, където беседа с нея провела свид. Ж. СТ. К., пред която подсъдимата
си признала, че е взела и други 600 лева, които била скрила в мазето на дома
си. Полицаите върнали подсъдимата И. до жилището й, тя ги отвела в мазето
и изпод един кашон извадила останалата сума пари в размер на 600 лева,
които също предала на полицаите. В хода на разследването сума в размер на
900 лева били върнати на свид. Ц.С. срещу разписка.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена
след съвкупен анализ и преценка на всички събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство гласни и писмени доказателства.
За да я приеме за безспорно установена, съдът кредитира като
достоверни показанията на всички разпитани по делото свидетели – С., Ж. и
К.. Съдът кредитира показанията на тези свидетелите като последователни,
логични, взаимно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в
настоящото производство. Доказателства разколебаващи показанията на тази
група свидетели, извън твърденията на подсъдимата по делото няма. Всеки
един от тях заявява, че първоначално подсъдимата е отричала да е вземала
пари от портмонето на пострадалия, като в последствие си е признала първо
за сумата от 300 лева, а след това и за още 600 лева. За последната сума и
тримата свидетели заявяват, че е била скрита в мазето на подсъдимата. Пред
нито един от двамата полицейски служители подс. И. не е заявила, че парите
й ги е дал свид. С. или пък, че е получила неговото разрешение да си ги
вземе. Този факт се отрича категорично и от самия пострадал, който заяви
пред съда, че никога не й е разрешавал сам ада си взема пари от неговото
портмоне. Въз основа на безпротиворечивите показания на свидетелите по
делото съдът приема за безспорно установено, че подс. Р.И. е отнела
паричната сума от 900 лева от владението на свид. С. без негово знание и без
негово съгласие. Очевидно парите са взети от нея с намерение да ги присвои,
което се доказва от първоначалния й упорит отказ да ги върне, от поетапното,
а не цялостно връщане на отнетата сума, както и от факта, че по – голямата
сума от парите са били грижливо укрити от подсъдимата в нейното мазе. За
последния факт подсъдимата не дава логични обяснения, като нейния
защитник прави опит да убеди съда, че ги е сложила там едва ли не, за да ги
опази от кражба. Ако това беше вярно, то подс. И. не би имала причина да не
го заяви веднага пред полицаите. Вместо това тя признава за тия пари едва
след като е била „притисната“ от органите на реда. Що се касае до
твърденията на подсъдимата, то съдът ги разглежда критично, предвид
двояката им правна природа. По правило обясненията на подсъдимия следва
да бъдат преценявани с оглед двояката им правна природа - от една страна са
доказателствено средство, но от друга страна са един от основните способи за
3

осъществяване правото на защита. Предвид факта, че обясненията на
подсъдимата не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото и
категорично се отрича от свид. С. твърдението й, че той самият й е дал парите
/или разрешение да си вземе такава крупна сума/, съдът ги приема като израз
на нейната защитна позиция и не ги кредитира с доверие.
Обясненията на подсъдимата противоречат и на две писмени
доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. В два броя
протоколи за доброволно предаване е вписано заявление от подсъдимата за
произхода на вещите, които е предала доброволно. И в двата протокола е
вписано, че „е взела парите от портфейла на Цветан и част от тях е сложила в
джоба на дънките си, а другата е скрила в мазето под един картон“. И двата
документа са разписани от подсъдимата без забележки, като с подписа си, тя
като грамотна, образована жена със средно образование е потвърдила, че
вписаните обстоятелства са верни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че с
действията си подс. Р.И. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 197 т. 1 вр. чл. 194 ал.1 от НК, като на
13.08.2021 г. в с. Караманите, обл. Варна е отнела чужди движими вещи –
пари – сума в размер на 900 лева, собственост и от владението на ЦВ. АНГ.
СЛ., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
откраднатите вещи са били върнати, поради което я призна за виновна по
възведеното срещу нея обвинение.
Деянието е осъществено от подсъдимата при форма на вината пряк
умисъл, като тя е съзнавала, че отнема чужди движими вещи без съгласието
на собственика им и е направил всичко възможно за осъществяването на своя
фактическа власт върху тях, докато той е спял. Съзнавала е и
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целяла тяхното настъпване.
Квалификацията на деянието във вр. чл. 197 т. 1 от НК се обуславя
от факта, че преди приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати.
Причините за извършване на деянието съдът отдава на стремежа към
облагодетелстване по неправомерен и нетрудов начин от страна на
подсъдимата.
По наказанието:
Законово определения размер на наказанието „лишаване от свобода”
за престъпление по чл. 197 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК е до пет години.
Степента на обществена опасност на деянието съдът определи като
4

сравнително невисока, като взе предвид, че негов предмет са немалка сума
пари, които обаче са били върнати на техния собственик. Като невисока съдът
прецени и степента на обществена опасност на подс. И., която не е осъждана
до настоящия момент. Това обстоятелство съдът отчете като смекчаващо
наказателната й отговорност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Основания за приложението на нормата на чл. 55 от НК в искания от
защитата смисъл съдът не намира, предвид наличието на едно единствено
смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство – чистото й съдебно
минало, което не е „изключително“ такова.
Съобразно чл. 54 ал. 1 от НК, при констатирания превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи за подс. И.
предвиденото в специалната част наказание „Лишаване от свобода“ за
минималния срок от три месеца. При наличието на обективните предпоставки
по чл. 66 ал.1 от НК, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко на поправителен ефект за извършителя, не е наложително то да
бъде търпяно ефективно и изпълнението следва да бъде отложено с
минималния изпитателен срок – три години. Фактическите данни за
личността на подсъдимото лице, не очертаващи формирани престъпни навици
въпреки игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата
от изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и
поправян в условията на затвор. Не само чистото съдебно минало към
момента на извършване на деянията, но и социалния статус на лицето,
липсата на изрични лоши характеристични данни, обосновават приложимост
на института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66 НК,
регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено
значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни
и предупредителни правни последици на наказателната санкция.
Така определеното наказание съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението. Според съда така определеното наказание е необходимо,
за да изиграе своя поправителен и превъзпитателен ефект. Не на последно
място при определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази и
целта на генералната превенция, а именно да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото. Постановената
присъда е ясен сигнал, че извършването на подобни престъпления ще бъде
наказвано с цялата строгост на закона.
По гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	12
Дата:	30 август 2021 г.
Съдия:	Даниела Христова Вълева

Дело:	20213120200217
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2021 г.

Присъда по дело №217/2021 на Районен съд - Девня

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите