№ 123
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100510244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. В. Т. и Д. В. Т. срещу решение №
20137715/ 14.06.2021г., постановено по гр. дело № 40928/2020г. в частта, в която е
признато за установено по отношение на жалбоподателите съществуването на
вземането на “Т.С.” ЕАД, в условията на разделна отговорност, всеки по 1/2, от сумата
116,58 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се
в гр. София, ж.к. “******* за периода 01.02.2017г.- 30.04.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 12.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 28,28 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2017г.- 04.02.2020г., сумата
54,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.02.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.02.2020г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 10,20 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 30.03.2017г.- 04.02.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 24.02.2020г. по ч.гр.д. 7294/2020г. по описа на Софийския
районен съд, 167 състав. Въззивниците релевират искане за отмяна на решението в
атакуваната част, като се позовават на отменителните основания- нарушение на
материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните
1
по делото доказателства, довели и до неправилност на съдебния акт.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна "Т.С." ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- “Т.С." ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2
ГПК.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която са уважени предявените искове срещу ответниците Г. В. Т. и
Д. В. Т. искове за установяване съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата
116,58 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се
в гр. София, ж.к. “******* за периода 01.02.2017г.- 30.04.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 12.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 28,28 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2017г.- 04.02.2020г., сумата
54,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.02.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.02.2020г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 10,20 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 30.03.2017г.- 04.02.2020г.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата– етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Първото, наведено в жалбата, възражение e, че по делото не е установено
наличието на договорно правоотношение между страните. Съгласно разпоредбите на
2
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От представения н.а. №
122А/ 29.11.1999г., т. I, рег. № 8463, дело № 663/ 1999г. се установява, че Д.С. Т. и П.И.
Т.а са признати за собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 76,
намиращ се в гр. София, ж.к. *******”, ул. *******, в жилищна сграда- блок *******.
От преставеното удостоверение за наследници се установява, че Д.С. Т. и П.И. Т.а са
починали и са оставили наследници по закон Г. В. Т. и Д. В. Т.. Изложеното обуславя
извод, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот по
силата на наследствено правоприемство, респ. се явяват потребители на топлинна
енергия за процесния период. Следва да се посочи и, че конкретиката на случая сочи,
че ответниците са се разпоредили с правото на собственост върху процесния имот,
което обстоятелсттво се установява от представения нот. акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 95/ 15.05.2020г., том ІII, рег. № 3196, нот. дело № 326/ 2020г. При
подписване на нотариален акт, оформящ правна сделка, нотариусът извършва
нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл. 586, ал. 1 от ГПК.
Удостоверителната функция на нотариуса по сделката е да установи, дали
прехвърлителят (ответницата) е собственик на прехвърленото. Изложеното обуславя
извод, че ответницата е носител на правото на собственост върху имота за процесния
период. По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, че ответниците да
са се разпоредили с правото на собственост с имота в по- ранен момент от датата на
разпореждането- 15.05.2020г. Следователно, ответниците се явяват клиенти на
топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по
делото е установено, че същата е била носител на правото на собственост върху имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
3
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор" броя от
11.07.2016 г.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство е обявено, че
през процесния период ищецът е доставил посоченото количество топлинна енергия. С
оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Относно възражението, че топлинната енергия, чиято цена се претендира не
е реално доставена: Досежно установяване факта на предоставяне на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че в имота има 3 отоплителни тела с ИРРО и шранг- лира. Общият
топломер се отчита ежемесечно. От отчетеното количеството топлинна енергия се
приспадат технологичните разходи. За периода 2016г./2017г. на абонатът не е
начислена топлинна енергия за БГВ. Установява се, че за перида м. февруари 2017г.- м.
април 2017г. за процесния имот е била начиследна топлинна енергия в размер е в
размер на 116,58 лева. Установява се, че съгласно изравнителната сметка, за
отоплителния сезон 2016г./ 2017г. на ответниците следва да бъде върната сумата 11,60
лева. Изчислена пропорционално на периода 01.02.2017г.- 30.04.20189г., от посочената
сума следва да бъде приспадната сумата 2,90 лева. С оглед изложеното, реално
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 113,68 лева, до която
сума исковете за установяване вземането за цена на топлинна енергия се явява
основателен. В частта, в която е уважен искът за установяване вземането за цена на
топлинна енергия над сумата 113,68 лева до сумата 116,58 лева искът е неоснователен
и първоинстанционното решение следва да се отмени.
На следващо място въззивният съд счита за неоснователен наведеният в
жалбата довод, че по делото се доказва неправилният подход от страна на
топлофикационното дружество при изчисляване на доставената в имота топлинна
енергия доколкото е постановено в този смисъл решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.
дело № 1372/2016 г. по описа на ВАС, ІІІ отд., с което е отменена като неправилна
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост, представляваща Приложение № 1 към Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката, в частта,
свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални сградни
инсталации в многофамилни сгради. Така постановеното съдебно решение няма
4
обратно действие и не се отнася за процесния период, поради което правилно СРС не
се е съобразил с него при обосноваване на крайните изводи досежно доказаните
количества доставена на процесния имот топлинна енергия.
Съдът счита, че легитимацията на ищеца в първоинстанционното
производство да получи стойността на услугата дялово разпределение следва от
сключения договор между ЕС и третото лице ФДР, както и от съдържанието на ОУ на
ищцовото дружество, които обвързват ответника. Така уредената суброгация овластява
ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лицепомагач. Според
чл. 22, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество от 2016г. купувачите заплащат
таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца.
Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на
“Топлофикация” ЕАД възнаграждението за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от трето лице.
Следващото възражение в жалбата касае вземането на ищеца за
обезщетение за забава.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че нормите от Общите
условия, регламентиращи падежът на задължението за плащане на цената на
топлинната енергия са нищожни, като неравноправни, противоречащи на общия
принцип за добросъвестност. Жалбоподателите са изложили доводи, че клаузите са
неравноправни, защото изискват потребителите да притежават устройство за достъп до
интернет, както и да обезпечи възможност за достъп до интернет. В конкретния случай,
за периода м.02.2017г.- м. 04.2017г. приложение намират Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
"Монитор", в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Изложеното обуславя извод, че падежът на задължението, респ. изпадането на
потребителя в забава е обусловено от изтичането на определения срок. Ето защо,
посочената клауза не е неравноправна. Задължението на ответницата е парично и за
периода на своята забава същата дължи обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно нормата на чл. 86 ЗЗД. За периода м.02.2017г.- м.04.2017г. приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1/ 27.06.2016г.
на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор", в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тези Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45- дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят. Ето защо при тази редакция на общите условия за
5
посочения период не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищцовото дружество, за да се поставят клиентите в забава.
Това обуславя основателността на исковата претенция за присъждане на обезщетение
за забава за периода 15.09.2017г.- 04.02.2020г., в каквато насока са и изводите на
решаващия съд. Предвид извода за неоснователност на иска за установяване на
вземането за цена на топлинна енергия над сумата 113,68 лева до сумата 116,58 лева,
то и размерът на обезщетението за забава следва да бъде определен на 27,40 лева.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в
частта, в която е установено вземането на ищеца в първоинстанционното производство
за обезщетение за забава върху цената за топлинна енергия в частта над 27,40 лева до
сумата 28,28 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По разноските по делото:
При горния изход на делото въззивниците имат правото на разноски за
държавна такса и процесуално представителство. Съобразно отхвърлената част от
иска, на въззивниците следва да се присъдят разноски за държавна такса в рамер 19,34
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Възмездяването на разноски, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
предпоставя представяне на договор за правна помощ, с изрично указване на
постигнато съгласие за начин на представителство при условията на същата
разпоредба. За да упражни това свое право адвокатът следва да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че последните са
престирани безвъзмездно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА.
В т.см. определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5089/2016 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай е представен договор за правна помощ, видно от който
последната е престирана безвъзмездно. Съобразно Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по
6
съединени дела C- 427/ 16 и C428/ 16: „че определянето на минимални размери за
адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите
доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални
размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C-184/13—C-
187/13, C-194/13, C-195/13 и C208/13, EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, 6 параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат— под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът
няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на
конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест,
националният съд не е обвързано от предвиденото в НМРАВ. Този извод на съда е
основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното запитване се
ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите
норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на
тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да
постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж.
Решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на
адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна
сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от
наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на
доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните
обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното
се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от
приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения.
Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в
законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната
7
сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като
наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на
специфични производства- напр. при отправяне на преюдициално запитване. Когато
съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и
правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В
тази връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и
известните му обстоятелства, когато съответният процесуален представител води
множество сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и
доказателствени средства и с идентични доводи от правна страна. Съдът, като
съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на настоящото
производство не е висока,счита, че възнаграждение в размер на 300 лева. напълно
съответства на правната и фактическа сложност на делото и на осъществената защита.
Ето защо следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева. Определено
съобразно отхвърлената част от иска, на процесуалния представител на ответниците
следва да се определи възнаграждение в размер на 232,06 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20137715/ 14.06.2021г., постановено по гр. дело №
40928 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 167 състав, в частта, в която по
отношение на Д. В. Т., с ЕГН ********** и Г. В. Т., с ЕГН ********** е признато
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕГН *******, в условията на разделна
отговорност, всеки по 1/2, за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се
в гр. София, ж.к. *******”, бл. *******, ******, за периода 01.02.2017г.- 30.04.2017г.,
над сумата 113,68 лева до сумата 116,58 лева; за обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 04.02.2020г. над
сумата 27,40 лева до сумата 28,28 лева и за обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 30.03.2017г.- 04.02.2020г. за сумата
10,20 лева, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕГН ******* срещу Д. В. Т., с
ЕГН ********** и Г. В. Т., с ЕГН **********, действащи в условията на разделна
отговорност, всеки по 1/2, обективно и субективно съединени искове за установяване
вземането на “Т.С.” ЕАД за
8
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
*******”, бл. *******, ******, за периода 01.02.2017г.- 30.04.2017г., над сумата
113,68 лева до сумата 116,58 лева, ведно със законната лихва, считано от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
12.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, като неоснователен.
за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2017г.- 04.02.2020г. над сумата 27,40 лева до сумата 28,28 лева, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 30.03.2017г.- 04.02.2020г. за сумата 10,20 лева, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 24.02.2020г. по ч.гр.д.
7294/2020г. по описа на Софийския районен съд, 167 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20137715/ 14.06.2021г., постановено по гр.
дело № 40928 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 167 състав, в останалата
обжалвана част.
Първоинстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени
предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕГН ******* срещу Д. В. Т., с ЕГН ********** и Г. В.
Т., с ЕГН **********, действащи в условията на разделна отговорност, всеки по 1/2,
обективно и субективно съединени искове за установяване вземането на “Т.С.” ЕАД за
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. *******”,
бл. *******, ******, за периода 01.05.2016г.- 31.01.2017г., над сумата 116,58 лева до
сумата 309,82 лева, цена на услугата дялово разпределение за м. 01.2017г. над сумата
54,92 лева до сумата 56,92 лева, за обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 04.02.2020г. над сумата 28,28 лева до сумата
487,64 лева, за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 30.03.2017г.- 04.02.2020г. над сумата 10,20 лева до сумата
11,10 лева, е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******* да плати на Д. В. Т., с ЕГН
********** и Г. В. Т., с ЕГН ********** сумата 19,34 лева (деветнадесет лева 34ст.),
представляваща направени във въззивното производство разноски, изразяващи се в
платена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******* да плати на адв. Р.Л. Д., с адрес:
гр. София, бул. *********
още 4,85 лева (четири лева 85 ст.), представляваща възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита под формата на процесуално
представителство в първоинстанционното производство, на основание чл. 38 ЗА
9
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
сумата 232,06 лева (двеста тридесет и два лева 06 ст.), представляваща
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита под формата на
процесуално представителство във възивното производство, на основание чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10