Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 13.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 1129/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на евентуалния
ответник производството е прекратено с влязло в сила определение от 23.04.2015
година.
Ищецът – ЗАД Б.В.И.груп, ЕИК: ******** твърди, че е
универсален правоприемник на ЗК „Б.И.“ АД. Сочи, че с Договор от 22.03.2006 г.,
сключен между „Б.И.“ АД и AVUS I.L.A.and AVUS Group Members, българското
дружество, оправомощило дружества от групата на AVUS, вкл. и ответника A. E. T.
D.S. SA, да уреждат в качеството им на номинирани кореспонденти претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователни полици, издадени от „Б.И.“ АД. Твърди, че с писмо от 15.05.2006
г. ответникът потвърдил съгласието си да действа като кореспондент на
българското дружество на територията на Испания, а на 15.05.2007 г. между „Б.И.“
АД и AVUS Group, бил сключен договор, с който ответникът поел задължението да
урежда претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от името на „Б.И.“ АД, при които участници били лица с
пребиваване в държава-членка на ЕИП и произшествието настъпило на територията
на държави, които членували в системата „Зелена карта“. Поддържа, че на
28.09.2009 г. в Испания настъпило ПТП с лек автомобил с рег. № РР 8185 АМ,
управляван от А.Х.- български гражданин, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Б.И.“ АД. Сочи, че
при ПТП пострадал българският гражданин П.А., който претърпял телесни
увреждания, поради което било образувано гр. дело № 370/2010 г. пред
Първоинстанционен съд № 2 в A. de D. (B.) срещу А.Х.и „Б.И.“
АД, представлявани от ответника, като претенцията била в размер на 1 231 841,14 евро - за претърпени вреди вследствие причинени телесни увреждания и 300 000 евро
за бъдещи разходи, а също лихви и разноски. Твърди, че на 06.10.2009 г.
ответникът информирал „Б.И.“ АД за застрахователния случай, като не предприел
незабавни действия по разследването му, не положил нужните усилия в кратък срок
да изясни държавата на обичайно местопребиваване на пострадалия към момента на
ПТП /с оглед установяване на приложимото право, което твърди да е било
българското/ и не положил дължимата грижа да установи в срок претърпените
увреждания и здравословното състояние на пострадалия след произшествието. Сочи,
че въпросът за установяване на предпоставките за приложимост на българското
право бил повдигнат от българското дружество през м. март 2010 г., вместо да
бъде изследван и подсигурен с факти и доказателства от ответника. Твърди, че
ответникът не проявил активност в изследването на фактите относно обичайното
местропребиваване на пострадалия към датата на ПТП, не е снабдил Б.И. АД с
необходимите медицински документи за определяне размера на дължимото
обезщетение по българското право. Сочи, че без да изясни въпроса за покритието
от евентуална здравна застраховка или осигуровка, ответникът извършил
значителни плащания за медицински разходи, свързани с лечението на пострадалия
в Испания, като размерът на необходимия застрахователен резерв бил посочен през
м.март 2010 г. - почти 6 месеца след събитието, което препятствало „Б.И.“ АД да
задели нужните резерви. Поддържа, че така се затруднила защитата на българското
дружество по делото, която се основала основно на три възражения – за
недоказаност на вредите, за лимит на застрахователно покритие и за приложимост
на българското право.
Твърди и наличието на допуснати съществени пропуски
в организиране защитата по делото, тъй като към момента на настъпване на ПТП,
пострадалият имал обичайно местопребиваване в Република България, поради което
приложимо било българското, а не испанското право /довело до определяне на
завишен размер на вредите от ПТП/, не е оспорил и представената от пострадалия
медицинска документация. Счита и че поради неточни указания на ответника са
начислени лихви. Твърди, че „Б.И.“ АД многократно заявило желание да води преговори с пострадалия с цел уреждане на
случая по споразумение, но ответникът не проявил активност, както и не оказал
съдействие при ангажиране на допълнителна адвокатска защита. Поради всичко
изложено намира, че е сключено
споразумение с ищеца за общата сума от 800 000 евро /заплатени на два пъти – на
21.09.2011 година и на 06.12.2011 година, а преди това били заплатени и 112
538,84 евро за здравни услуги/. Намира общо заплатената сума от 912 538,84
евро за значително надвишаваща дължимото по българското право обезщетение, а ответникът
отказал възмездяване на понесените вреди.
Претендираните вреди /в размер на разликата от
заплатените и дължимите, определени по реда на чл. 52 ЗЗД/ ищецът свързва с неизпълнение
на задължения на ответника по § 5, т. 2 от договора от 22.03.2006 г., по § 5,
т. 2 и т. 3 от договора от 13.06.2006 г., по § 2, т. 1, т. 3.1 и т. 3.3 от
договора от 15.05.2007 г. и по чл. 4, т. 4.4 от Вътрешните правила на Съвета на
бюрата. А за справедлив размер на нанесените неимуществени вреди и дължими
здравни услуги към пострадалия сочи сумата от 100 000 евро, поради което и
претендира от заплатените суми 812 538,84 евро от ответника.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. На
първо място, твърди, че няма действителен договор от 22.03.2006 г., като такъв
бил сключен и подписан на 13.06.2006 г., който заедно с последващия Анекс от
29.01.2007 г. са обвързвали страните. Посочва и че § 9.1 и в двете редакции
определя, че за всички неуредени от този договор насрещни права и задължения на
страните, се прилагат разпоредбите на Вътрешните правила и на законодателството
на държавата, където е настъпило застрахователното събитие. Намира искът и за
недоказан. Поддържа, че застрахователят е признал основателността на иска и
размера на застрахователното обезщетение, сключвайки съдебна спогодба. Твърди,
че с оглед спогодбата не се е стигнало до приложение на материалния испански
закон, тъй като съдът не постановил решение по същество на спора. Посочва, че
към момента на настъпване на ПТП, обичайното местропребиваване на пострадалия
било в Испания, като същият е имал необходимите регистрация и разрешения и е бил
със статут на постоянно пребиваващ, с право да работи по трудово
правоотношение. Прави възражение относно претендираните от ищеца вреди, тъй
като последният не е изплатил изцяло и само той сумите, като плащането на
по-голяма част от обезщетението било за сметка на презастрахователя. Твърди, че
няма неизпълнени договорни задължения. Претендира разноски.
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключени между
страните Договор от 22.03.2006 г., Договор от 13.06.2006 г., Договор от
15.05.2007 г. с посоченото съдържание, виновно договорно неизпълнение на
задължения на ответника, произтичащи от сключените договори и вътрешните
правила на Съвета на бюрата /приложими, съобразно договореното от страните/,
наличието на твърдените претърпени вреди в неговия патримониум, техният вид и
размер, както и причинната връзка между настъпилите за него вреди и
неизпълнението на договорни задължения от ответника. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже началната дата на забавата и размера на
обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже, че е изправна страна
по процесните договори, т.е., че надлежно е изпълнил своите задължения, а също
и да установи евентуално съществуващите правопогасяващи и правоизключващи
възражения срещу предявените искове.
Страните не спорят по следните обстоятелства, които
съдът приема за доказани в процеса: че ищецът е универсален правоприемник на ЗК
„Б.И.“ АД, че страните са подписали Договор от 13.06.2006 г., че ответникът
потвърдил съгласието си да действа като кореспондент на ЗК „Б.И.“ АД на
територията на Испания, че на 28.09.2009 г. в Испания настъпило процесното ПТП
с лек автомобил с рег. № РР 8185 АМ, управляван от А.Х.- български гражданин,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „Б.И.“ АД, при което пострадал българският гражданин П.А.,
който претърпял телесни увреждания, за което било образувано гр. дело №
370/2010 г. пред Първоинстанционен съд №2 в A. de D.(B.), относно сключванетo на споразумение с пострадалия за общата сума от
800 000 евро, както и плащането на 112 538,84 евро за здравни услуги, т.е. че общият размер на изплатената в
полза на пострадалия сума е 912 538,84 евро, като от тях 800 000 евро –
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, и 112 538,84 евро –
разходи за здравни услуги.
Видно от приложения на л. 14 и 15 от Том първи от
делото документ от 22.03.2006г., същият е наименован Договор, но представения
по делото екземпляр не е подписан от двете страни, а само от ответника, поради
което и същият не следва да бъде възприеман от съда като валидно обвързващ
страните документ.
В тази връзка, между страните остават да действат и
уреждат облигационните отношения между тях договор от 13.06.2006г. /за който е
прието за безспорно между страните, че действа със съдържанието на л. 606-610
от т. 2 от делото/ и споразумение от 15.05.2007г. /л. 48-55 от т. 1 от делото –
в превод на български и оригинал на английски език/, както и Вътрешни правила,
приети на 30.05.2002г. и ревизирани в Лисабон на 29.05.2008г. /л. 30-47 от т. 1
от делото/.
Твърдените нарушения, ангажиращи според ищеца
договорната отговорност на ответника са на: § 5, т. 2 и т. 3 от договора от
13.06.2006 г., по § 2, т. 1, т. 3.1 и т. 3.3 от договора от 15.05.2007 г. и по
чл. 4, т. 4.4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата и съответно – именно те
следва да бъдат разгледани от съда.
Следва да се отбележи на първо място, че съдът
кредитира представените като доказателства – имейли или електронна
кореспонденция, тъй като никоя от страните не оспорва представените такива от
насрещната страна, както и поради тона, че те признават обстоятелствата, че заявленията,
съдържащи се в разменените електронни писма са отправени от и до посочените в
тях лица и са с посоченото в разпечатката съдържание, както и са достигнали до
знанието на получателите. Макар кореспонденцията по електронна поща да не носи
характер на документ по смисъла на ГПК /тъй като не е подписана с КЕП
/електронен подпис/ и в този смисъл няма характер на електронен документ/, поради
посочените горе съображения, разпечатките от разменените имейлите от електронна
кореспонденция следва да се вземат предвид.
Съгласно пар. 5, т. 2 от Договора от 13.06.2006г.,
ответникът е поел задължението да уведомява ищеца за наличие за претенции за
обезщетение в тридневен срок от завеждането им, като уведомлението трябва да
съдържа и предполагаемия размер на щетата. Видно от електронно писмо от 06.10.2009г.
/л. 58 от т. 1/, ответникът е уведомил ищеца за наличие на застрахователна
претенция за процесния автомобил и процесната полица, като е посочил и
предполагаем размер на щетата към тази дата – 10 000 евро /колкото е била
получената фактура за медицинска помощ/. Няма твъдения и данни да не е бил
спазен тридневният срок по пар. 5, т. 2, а посоченият размер е предполаем такъв
на щетата. Уведомлението е достигнало до получателя, видно от писмо от
15.10.2009г. от ищеца до ответника /л. 59 от т. 1/, с което се потвърждава
покритието на застрахователната полица. Впоследствие ответникът уведомява
последователно ищеца за всяко увеличение на претенциите за плащане, като
представя и фактури за възстановяване /л. 146-187 от т. 1/, както и за
заведения граждански иск, неговия размер и отговора на ответника /искова молба
и отговор – л. 92-142 и л. 201-242 от т.
1 от делото/. Видно от Доклад по щета на ищеца /л. 143 от делото/, всички
заплатени от ответника разходи за лечение във връзка с щетата са предложени за
възстановяване от ищеца и са заплатени на ответника.
Видно от приложения към исковата молба протокол от
заседание на УС на ЗК Б.И. АД /л. 292 от делото/, същият не е в цялост /липсва
втора страница с взетите решения по дневния ред – представена е само първата
страница с дневния ред – вариант първи - вземане на решение за заплащане на
щетата в пълен размер - още 700 000
евро към вече изплатените 100 000 евро на съда и вече заплатените медицински
разходи за 116 038,84 евро или вариант втори - за водене на съдебно дело/.
С отговора на исковата молба /л. 548, т. 2 от делото/, ответникът е поискал ищецът
да бъде задължен да представи доказателството в цялост, като с определение от
24.01.2018г. /л. 732 и сл. от т. 2 от делото/ ищеца задължен да представи в цялост протокола. В о.с.з.
от 26.03.2018г. /л. 818 и сл. от т. 2/ процесуалният представител на ищеца
заявява, че не разполага с оригинала на документа и не е в състояние да го
представи. Въпреки това и макар представеното доказателство да няма характер на
документ /липсва страницата с подписите/, доколкото ищецът не оспорва че такова
заседание с този дневен ред е проведено и е взето решение /което е видно от останалите
доказателства и приети за безспорни обстоятелства и плащане в пълен размер на
сумата от 700 000 евро без водене на съдебен процес – разписка за
постъпление по сметка на съда/л. 293 от т. 1/, съдебно разпореждане за плащане
към ищеца /л. 296 от т. 1/, както и доклад по щета от ищеца на л. 289/ и
доколкото ищецът с поведението си е създал пречки за събиране като
доказателство по делото на посочения документ /представен частично по делото от
самия него/, налице са предпоставките на чл. 161 от ГПК и следва да се приеме,
че взетото решение на посоченото заседание е за изплащане на обезщетението в
пълен размер и за изричен отказ от водене на съдебен процес /установяване на
който факт чрез отправените доказателствени искания в тази връзка иска
ответникът/.
Видно и от кореспонденцията в т. 2 от делото
/приложена към отговора на ответника на
исковата молба/, ищецът потвърждава решението си за сключване на извънсъдебно
споразумение чрез заплащане на допълнителни 700 000 евро /л. 619 и л. 620/.
Кореспонденцията на л. 630 и л. 632 от т. 2, от своя страна, установява знанието
на ищеца, че ответникът отказва подписване на споразумение, без последно
потвърждение от принципала на ищеца във Виена, като в писмото изрично е
обективирано и настояването на ЗД Б.И. АД такова споразумение да бъде
подписано. Нещо повече, в приложената към писмото на л. 630-631 от 21.11.2011г.
история на имейлите ясно е заявена настойчивата воля на ищеца ответникът да
подпише при всички случаи споразумението в същия ден, преди съдебното
заседание, като в противен случай ответникът ще бъде отговорен за вреди. Следва
да се посочи и че кореспонденцията е водена от Р.М.– член на Управителния съвет
и Директор Презастраховане към тази дата, която е участвала и в коментираното
по-горе заседание на УС на ищеца от 17.11.2011г. – преди датата на съдебното
заседание в Испанския съд от 21.11.2011г.
Видно от протокола от съдебното заседание на
испанския съд от 21.11.2011г. и превода към него /л. 287 и л. 288 от том 1/,
съдът е одобрил съдебната спогодба между страните страните, без събиране на
доказателства в процеса.
При изложените и доказани по-горе факти се налагат
следните изводи. Пар. 5, т. 3 от Договора от 13.06.2006г. задължава ответника
да се споразумява с ищеца за всички допълнителни услуги, имащи значение за
щетата, като предприемане на процесуални действия пред съдилища, ангажиране на
адвокати и др. както и за възстановяване на разходи за тях. Тази норма следва
да се тълкува във връзка с чл. 3 от Вътрешните правила, който в т .4 изрично
предвижда уреждане на претенциите от кореспондента при пълна автономия, като
кореспондентът има изключителна компетентност по въпросите за тълкуване на
приложимо право и до уреждане на претенцията. Единственото изключение е, при
изрично искане на издалия полицата застраховател, същият да бъде информиран от
кореспондента преди взимане на окончателно решение. Т. 5 на чл. 3, във връзка с
чл. 4, т. 4 урежда и хипотезата за превишаване на лимитите или условията на
издадената полица – предвижда се консултиране с издалия полицата застраховател
за превишението, като в хипотеза на приложимо право на държавата на
произшествието, изискващо допълнителни гаранции над лимитите, съгласие на
издалия полицата застраховател не се изисква. Коментираните по-горе действия на
ответника изцяло изпълняват изискванията, както на пар. 5 от Договора от
13.06.206г., така и на чл. 3 от Вътрешните правила – съдебният процес не е
иницииран от ответника, а е насочен срещу него, поради което същият не е
следвало да иска съгласие на ищеца за воденето му и за ангажиране на
процесуална помощ. В този смисъл, в конкретния случай съдът счита, че
ангажирането на адвокат не е допълнителна услуга по смисъла на пар. 5, т. 3 от
договора, а необходимост. По повод избора на водещ адвокат, съгласно чл. 3, т. 4
от Вътрешните правила, този избор е оставен на кореспондента, който действа при
пълна автономия и носи отговорност за действията си. В тази връзка, отказът на
ответника да смени адвоката с посочен от ищеца такъв /съответно – адвокатско
дружество/ не е нарушение на действащите между страните Вътрешни правила и
договор. А за уреждането на
претенцията, чрез сключване на споразумение
с конкретното съдържание, макар и над предвидения в полицата лимит, ищецът
изрично е дал своето предварително съгласие, както бе посочено и възприето от
съда по-горе.
Съгласно § 2, т. 1, т. 3.1 и т. 3.3 от Договора от
15.05.2007 г., ответникът урежда претенциите в духа и съгласно Разпоредбите на
4 - та Директива по автомобилно застраховане и всички други европейски
разпоредби и национални стандарти по приложението им и съгласно получените
инструкции и информация /като ответникът не носи отговорност за грешна или
неточна информация от принципала/. В тази връзка, съдът не установява нарушение
от страна на ответника на посочените задължения. Същият не е договорил пряко
обезщетение с насрещната страна, а в хода на висящ съдебен процес е получил и
изпълнил точно инструкциите на принципала - ищец за сключване на съдебна
спогодба, с точно определено съдържание и параметри. Следователно, всички
твърдения, свързани с приложимо право /българско или испанско/ и с вида и
остойностяването на вредите на пострадалия са ирелевантни – ищецът сам,
доброволно и предварително се е отказал от провеждане на съдебен процес, в
който е могъл да претендира установяване на посочените от него обстоятелства и
е дал изрични инструкции за сключване на спогодба. Осуетявайки възможността да
се проведе събиране на доказателствата пред съда, същият не може да има
претенции към своя кореспондент и ответник в настоящото производство за
посочените в исковата молба вреди. Само в хипотеза на зле проведен съдебен
процес, при автономно взето решение на кореспондента за воденето му и отказ за
доброволно уреждане на претенцията във връзка с указания на принципала, биха
могли да бъдат обсъждани твърденията на ищеца в тази връзка и събраните с оглед
на тях доказателства. В настоящия случай, обаче, точно наобратно - кореспондентът
е изпълнил изцяло указанията на
ищеца за сключване на споразумение, като е зачел волята му за отказ от съдебен
процес под опасността за удовлетворяване на пълната претенция на ищеца
/надвишаваща тази по споразумението/, ведно с лихви и адвокатски
възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът не установи нарушение от
страна на ответника на негови договорни задължения, което е предпоставка за
уважаване на иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Липсата на
главно вземане води до неоснователност
и на акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД.
Предвид изхода на спора и изричното искане от
страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, както
и представените с молба от 19.01.2016 година доказателства за сторени такива за
адвокат, следва да му се присъдят разноски в размер на 48 887,93 лева – за
адв.възнаграждение /левовата равностойност на 24 996 евро/.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД Б.В.И.груп, ЕИК: ******** срещу A.E. T. D. S.SA,
дружество регистрирано и със седалище в Кралство Испания, вписано в Търговския
регистър на Мадрид, том 19.025, лист 58, секция 8, стр. М – 332.530, ДДС № ЕS********искове по по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, съответно – за сумата от 812 538,84 евро /с левова равностойност от
1 589 774,59 лева/ - главница, представляваща стойността на
претърпените вследствие неизпълнение на договорни задължения на ответника по
договори от 22.03.2006 година, 13.06.2006 година и 15.05.2007 година, сключени
между ответника и ЗК Б.И. АД и Вътрешни правила на Съвета на бюрата имуществени
вреди, изразяващи се в общо заплатено на пострадалия от ПТП от 28.09.2009
година, настъпило в Испания, български гражданин П.Б.А. застрахователно обезщетение
във връзка със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил рег. № ********по полица № 04/509 0159955 от 2009 година, управляван
от А.Х.Х., както и за сумата от
259 549,55 евро – лихва за забава върху горната сума, дължима за
периода 06.12.2011 година – 05.12.2014 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД
Б.В.И.груп, ЕИК: ******** да заплати на A. E. T. D. S. SA, дружество
регистрирано и със седалище в Кралство Испания, вписано в Търговския регистър
на Мадрид, том 19.025, лист 58, секция 8, стр. М – 332.530, ДДС № ЕS********сумата от 48 887,93 лева–разноски в съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: