№ 628
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501687 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ц.Х.К., действащ като ЕТ
„Селена-3-Ц.К.“, представляван от пълномощник С.С., чрез адв. С.М., АК
Пловдив, против определение № 3733 от 07.06.2021г., постановено по гр.д. №
17516/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната искова молба с вх. №
56312 от 30.12.2020 г., подадена от ЕТ „Селена-3-Ц.К.“ срещу община
Пловдив, като недопустима, и е прекратено производството по гражданско
дело № 17516 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, XIV гр.с.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановеният от първоинстанционният съд акт, по съображения, че
неправилно е прието от РС, че не е налице правен интерес от установяване на
правото на собственост върху процесните сгради, доколкото с действията си
ответникът е показал желание да ги премахне, доколкото ответникът счита
инвестиционното си намерение за пречка да бъде уважено подаденото
заявление за учредяване на правото на строеж върху имота, в който са
построени сградите. Счита, че отмяната на заповед от 2002 г. на ответника за
придобиване на сградите, собственост на ищеца, по приращение, като
нищожна, не е защото ответникът е променил становището си по отношение
на собствеността на сградите, а поради жалба на ищеца. Поради това счита
1
неправилен извода на съда, че не съществува спор относно правото на
собственост върху сградите, построени на общински терен. Счита също
неправилно изразеното в обжалвания акт на съда становище, че е
недопустимо установяване на правото да ползва сградите върху чужд имот,
което право според жалбоподателя включва правото на държи постройката в
чужд имот и да ползва земята под сградата.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и
прецени направените доводи от жалбоподателя, намира частната жалба за
процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и при наличие на
правен интерес, а разгледана по същество за неоснователна.
Районен съд Пловдив е сезиран с иск по чл. 124 от ГПК за установяване
спрямо ответника Община Пловдив, че е собственик на сгради, построение в
поземлен имот, частна общинска собственост, с идентификатори
56784.523.35.4 и 56784.523.35.6 построени в имот общинска собственост.
Ищецът твърди, че е изградил сградите със строително разрешение от
общината от 1992г., с което е предоставено за ползване на ЕФ „Селена 4“,
представлявана от Ц.К., терен за временен обект от 50 кв.м. по реда на чл. 120
ППЗТСУ, срещу задължение за заплащане на наем. Със заповед от 2001г. бил
променен регулационния план, като бил създаден УПИ II, в който попадали
процесните сгради, като се предвиждало тяхното запазване, с което на двете
сгради е създаден постоянен градоустройствен статут. Ищецът поискал
учредяване на право на строеж от общината, но такова не му било учредено, а
със заповед от 2020 г. е наредено изземване на имота, върху който са
построени сградите. ВАС отменя заповедта като незаконосъобразна, като
ищецът твърди, че това влязло в сила решение установява наличието на
правно основание да се държат сградите върху общинска земя, но не решава
със сила на пресъдено нещо колизията между правото на собственост върху
земята и постройките. Излага подробни мотиви защо счита, че правото на
собственост му принадлежи, както и, че параграф 17 от ПЗР на ЗУТ създава
изключение от правилото, че когато сградата и земята принадлежат на
различни лица, това е възможно само при наличие на право на строеж. Така
мотивира правния си интерес от завеждане на иск за установяване на правото
на собственост върху сградите, описани в исковата молба и правото му да ги
ползва и да ги държи върху общинска земя.
2
Исковата молба е била оставена без движение до обосноваване на
интерес от иска за собственост на сградите, доколкото се излагат
обстоятелства за спор относно възможността те да бъдат запазени в имота и
държани от ищеца, но не и за оспорване на принадлежността на правото на
собственост, както и интерес от предявените претенции за установяване на
право на държане, доколкото същото не е самостоятелно и на право на
ползване, доколкото е производно на предявеното право на собственост, както
и до представяне на доказателства за цената на иска и внасяне на държавна
такса.
В изпълнение на указанията ищецът е посочил, че правния си интерес
от установяване на правото на собственост върху сградите извежда от
отменената заповед на кмета на общината, с която е посочено, че сградите
следва да се актуват като общинска собственост, на осн. чл. 92 от ЗС, а
правния си интерес от установяване на правото на ищеца да държи
постройките върху терена и да ги ползва според тяхното предназначение,
доколкото ответникът не счита това право, че е производно на правото на
собственост върху сградите.
Повторно, с определение от 27.05.2021 г. е указано на ищеца да
обоснове правен интерес от предявените претенции, като наред с изпълнение
на указанията за заплащане на държавна такса и вписване на исковата молба,
ищецът повторно е посочил актовете, с които счита, че ответникът оспорва
правото на собственост върху сградите, описани в исковата молба, а именно
заповед за заповед за актуване като общински от 2002 г., заповед за
премахването им от 2018 г., както и заповед за изграждане на временен
преместваем паркинг на терена, върху който се намират сградите на ищеца,
което предпоставя разрушаването им. Обосновава правния си интерес с
предявения иск за установяване на правото да държи сградите си в
общинския имот, тъй като ответникът счита, че при неприключила процедура
по параграф 17 от ПР на ЗУТ ищецът няма право да държи сградите върху
имота и те стават общинска собственост.
С обжалваното определение съдът е приел, че исковата молба е
недопустима, тъй като липсва правен интерес от установяване на правото на
собственост върху описаните в исковата молба сграда, поради това, че между
3
страните не съществува спор за принадлежността на правата предмет на
претенцията. Посочено е, че за съществуването на интерес от спора съдът
следи служебно на база изложените от ищеца факти, като становището му че
съществува спор не винаги е достатъчно, за да го обоснове, като е приел, че с
посочените актове в производството ответникът признава правата на ищеца
върху изградените в имота сгради, а не обратното, като дори в заповедта от
2020г. е наредено изземването на земята, заета от сградите, с мотива, че
собственика им няма основание за ползването на терена. Приел е, че
позоваването на ищеца на заповед, която е обявена за нищожна, не може да
обоснове правен спор. Прието е, че от описаното развитие на
взаимоотношения между страните става ясно, че ответникът не оспорва
правата на ищеца върху сградите, поради което за него не съществува интерес
от установяването им със силата на пресъдено нещо.
Прието е също, че са недопустими искове за установяване на правото на
ищеца да държи и ползва сградите, тъй като сервитутите като вещни права са
изчерпателно изброени (чл. 55 ЗС), като такива могат да съществуват само
доколкото са изрично предвидени в закона, а обосноваването им по аналогия
е недопустимо, като се позовава на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г. След като е достигнал до извод за липса на
правен интерес от установяване на право на държане, защото такова не е
изрично предвидено в закона, както и, че съществуващата колизията между
правото на собственост върху земята и правото на собственост върху сградите
не може да се разреши с предявените от страната претенции, съдът, на
основание чл. 130 ГПК, е върнал исковата молба като недопустима и е
прекратил производството по гражданско дело № 17516 по описа за 2020 г. на
Районен съд- Пловдив, XIV гр.с.
Настоящият съдебен състав споделя направените от
първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:
Действително, за наличие на правен интерес при предявен
установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК за съществуване на право, съдът
следва да следи служебно и по време на цялото производство, доколкото е
предпоставка за допустимост на иска. Правен интерес е налице, когато между
страните има спор по отношение на съществуването на правото, което се
твърди от ищеца да притежава. За да обоснове правния си интерес от
4
провеждане на исковата защита, ищецът следва да обоснове обстоятелства,
въз основа на които да се направи извод, че действително между страните
съществува такъв спор, по отношение на заявеното от ищеца право, който
може да бъде разрешен чрез съдебното му признаване. В конкретния случай
между страните не съществува спор нито по отношение на твърдяното
основание за възникване на правото на собственост върху сградата –
изграждане на временен обект с лични средства върху теренен, собственост
на ответника, за който е отреден траен статут по реда на параграф 17 от ПЗР
на ЗУТ, във р. с чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, нито се твърди, че ищецът
притежава ограничено вещно право, по смисъла на закона, което да е
допустимо да бъде съдебно установено със сила на пресъдено нещо. Всички
наведени обстоятелства за установяване на правен интерес от търсената
искова защита произтичат от започнатото производство за закупуване на
правото на строеж по посочения администранивен ред и действията на
административния орган и съответно постановени актове на
административните съдилища в това производство. Спорът между страните
се изразява действително в това дали ищецът има право да закупи правото на
строеж върху общинския имот, в който е изградена собствената му сграда, по
силата на преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ, като се приключи
започнатата административна процедура, което, безспорно, ще му даде право
да ползва общинския имот. Този спор не включва спор за материално право,
който да бъде разрешен по избрания исков ред, доколкото не се спори нито по
отношение на факта на придобиване на постройката, нито се твърди
основание за придобиване на ограничено вещно право, което да бъде съдебно
признато и да включва правомощието да се държи и ползва сградата върху
общинския терен, противопоставимо на ответника.
Поради това съдът приема, че предявените искове са недопустими,
доколкото липсва правен интерес от провеждането им, поради което
определението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3733 от 07.06.2021 г. по гр. дело №
5
17516/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е прекратено производството
по гражданско дело № 17516 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив,
XIV гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6