Р Е Ш
Е Н И Е
№ 466 /10.07.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на десети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1602 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Община Хасково срещу „Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Хасково.
Ищецът твърди, че през 2017 г. били установени отклонения в качеството на питейна вода - били открити естествен уран и алфа активност, като през месец април същата година постъпило предписание с изх. № 49-А/13.04.2017 г. на Министерство на здравеопазването, Регионална здравна инспекция /РЗИ/-Хасково, за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидимични мерки. В т. 2 на това предписание било посочено, че следвало да се осигури бутилирана вода за питейни нужди и приготвяне на храна за детски градини, училища, социални и лечебни заведения, като отговорността за изпълнението било възложено на Кмета на общината. В изпълнение на даденото предписание била издадена Заповед № 434 от 15.04.2017 г., с която било наредено на ръководителите на учебните заведения, детските градини, социалните и лечебните заведения да осигурят бутилирана вода за питейни нужди на лицата, които посещават и пребивават в тези заведения. На 22.05.2017 г. в Община Хасково постъпило и писмо от РЗИ-Хасково, с което бил изпратен протокол от „Национален център по радиобиология и радиационна защита", от който било видно, че контролното ниво на общата алфа активност била надвишено във всички проби. На база докладна записка от Кмета на Община Хасково, на 28.04.2017 г. Общински съвет - Хасково приел Решение № 435 от 28.04.2017 г., с което предоставил необходимите средства по бюджетите на общинските и държавни училища, детски градини, социални и общински здравни заведения на територията на град Хасково, на база посещаемостта на деца, ученици, лежащо болни и пребиваващи в социалните центрове и домове. На 26.06.2017 г. в общината постъпило ново писмо от РЗИ-Хасково, в което било упоменато, че се отменяло изпълнението на т. 2 от Предписание № 49А/13.04.2017 г. на РЗИ-Хасково, поради което била издадена Заповед № 851 от 30.06.2017 г., с която било отменено осигуряването на бутилирана вода за питейни нужди на учебните заведения, детските градини, социалните и лечебните заведения. На 07.07.2017 г. постъпило предписание с изх. № 128/07.07.2017 г. от РЗИ-Хасково, с което ищецът бил уведомен, че резултатите от изпитателна лаборатория показвали регистриран естествен уран в питейната вода над определената допустима стойност в Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Поради това било дадено предписание за осигуряване на бутилирана вода за питейни нужди и приготвяне на храна за детските градини и ясли, училища, социални и лечебни заведения. В изпълнение на предписанието Кметът издал Заповед № 929 от 07.07.2017 г., с която отново било наредено осигуряване на бутилирана вода за питейни нужди и приготвяне на храна в детските градини и ясли, училища, социални и лечебни заведения. Тази заповед важала и до днес, тъй като предписанието не било отменено. Счита се, че ответникът не бил изпълнил предвиденото в чл. 3 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, и в чл. 7, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор задължение, а именно да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, поради което следвало да възстанови на ищеца средствата, които Община Хасково направила за осигуряване на бутилирана вода за питейни нужди и приготвяне на храна за детските градини и ясли, училища, социални и лечебни заведения. Сочи се и че от доставчика „Салко" ООД, ЕИК ********* били издадени фактури на ОУ „Св. Иван Рилски" – гр. Хасково, както следва: Фактура с № 2034917/21.04.2017 г. на стойност 673,30 лева без ДДС и 808,00 лева с ДДС; Фактура с № 2034934/25.04.2017 г. на стойност 1096,00 лева без ДДС и 1315,20 лева с ДДС; Фактура с № 2035011/01.05.2017 г. на стойност 876,00 лева без ДДС и 1051,20 лева с ДДС; Фактура с № 2035075/08.05.2017 г. на стойност 876,00 лева без ДДС и 1051,20 лева с ДДС; Фактура с № 2035168/17.05.2017 г. на стойност 290,70 лева без ДДС и 348,84 лева с ДДС; Фактура с № 2035244/29.05.2017 г. на стойност 278,80 лева без ДДС и 334,56 лева с ДДС; Фактура с № 2035303/05.06.2017 г. на стойност 198,90 лева без ДДС и 238,68 лева с ДДС; Фактура с № 2035369/12.06.2017 г. на стойност 110,50 лева без ДДС и 132,60 лева с ДДС; Фактура с № 2036070/18.09.2017 г. на стойност 418,20 лева без ДДС и 501,84 лева с ДДС; Фактура с № 2036117/22.09.2017 г. на стойност 418,20 лева без ДДС и 501,84 лева с ДДС; Фактура с № 2036156/27.09.2017 г. на стойност 277,10 лева без ДДС и 332,52 лева с ДДС; Фактура с № 2036193/29.09.2017 г. на стойност 416,50 лева без ДДС и 499,80 лева с ДДС; Фактура с № 2036229/04.10.2017 г. на стойност 278,80 лева без ДДС и 334,56 лева с ДДС; Фактура с № 2036267/09.10.2017 г. на стойност 416,50 лева без ДДС и 499,80 лева с ДДС; Фактура с № 2036303/11.10.2017 г. на стойност 277,10 лева без ДДС и 332,52 лева с ДДС; Фактура с № 2036352/16.10.2017 г. на стойност 416,50 лева без ДДС и 499,80 лева с ДДС; Фактура с № 2036380/18.10.2017 г. на стойност 277,10 лева без ДДС и 332,52 лева с ДДС; Фактура с № 2036418/23.10.2017 г. на стойност 416,50 лева без ДДС и 499,80 лева с ДДС; Фактура с № 2036457/25.10.2017 г. на стойност 278,80 лева без ДДС и 334,56 лева с ДДС; Фактура с № 2036490/30.10.2017 г. на стойност 277,10 лева без ДДС и 332,52 лева с ДДС; Фактура с № 2036547/04.11.2017 г. на стойност 416,50 лева без ДДС и 499,80 лева с ДДС; Фактура с № 2036585/08.11.2017 г. на стойност 278,80 лева без ДДС и 334,56 лева с ДДС; Фактура с № 2036618/13.11.2017 г. на стойност 416,50 лева без ДДС и 499,80 лева с ДДС; Фактура с № 2036752/28.11.2017 г. на стойност 418,20 лева без ДДС и 501,84 лева с ДДС; Фактура с № 2036800/04.12.2017 г. на стойност 418,20 лева без ДДС и 501,84 лева с ДДС; Фактура с № 2036830/06.12.2017 г. на стойност 278,80 лева без ДДС и 334,56 лева с ДДС; Фактура с № 2036866/11.12.2017 г. на стойност 416,50 лева без ДДС и 499,80 лева с ДДС; Фактура с № 2036903/13.12.2017 г. на стойност 974,10 лева без ДДС и 1168,92 лева с ДДС, или общата им стойност била 14 623,48 лева с ДДС. Всички тези фактури били изплатени от ищеца на ОУ „Иван Рилски" – гр. Хасково, с оглед приетото Решение № 435 от 28.04.2017 г. на Общински съвет - Хасково и издадените Заповед № 434 от 15.04.2017 г. и Заповед № 929 от 07.07.2017 г. на Кмета на Община Хасково на база постъпилите Предписание с изх. № 49-А от 13.04.2017 г. на РЗИ-Хасково и Предписание № 128 от 07.07.2017 г. на РЗИ-Хасково, за което били издадени банково извлечение № 111/14.06.2017 г. и платежно нареждане от 14.06.2017 г., банково извлечение № 138/21.07.2017 г. и платежно нареждане от 21.07.2017 г., банково извлечение № 166/30.08.2017 г. и платежно нареждане от 30.08.2017 г., банково извлечение № 207/30.10.2017 г. и платежно нареждане от 30.10.2017 г., банково извлечение № 230/30.11.2017 г. и платежно нареждане от 30.11.2017 г., банково извлечение № 243/19.12.2017 г. и платежно нареждане от 19.12.2017 г. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 14 623,48 лева, представляваща обезщетение за част от претърпените от Община Хасково имуществени вреди, изразяващи се в изразходвани средствата за осигуряване на бутилирана вода за питейни нужди и приготвяне на храна за детските градини и ясли, училища, социални и лечебни заведения в общ размер на 144 029 лева, поради недоставяне от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Хасково на потребителите на вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство.
Ответникът счита иска за недопустим и неоснователен, поради което го оспорва по основание и по размер. Твърди, че ОУ „Св. Иван Рилски" било самостоятелен правен субект и като такъв имал договорни взаимоотношения с „Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Хасково относно доставка на вода. Отговорността на ответното дружество за прекъсване или ограничаване водоподаването за питейни нужди към съответното училище не можело да бъде квалифицирана като деликтна, тъй като вредите не били причинени от нарушаване на общото правило да не се вреди другиму. Поддържа се и че водата като източник била собственост на държавата, а според разпоредбите на Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, в случай че питейната вода представлявала потенциална опасност за здравето поради несъответствие с предвидените стойности или друга причина, органите на съответната Регионална здравна инспекция били тези, които преценяват какви конкретни действия трябва да се реализират за опазване здравето на населението. В случая предписанията, дадени от РЗИ Хасково към „ВиК“ ЕООД с изх. № 48 и 48А от 13.04.2017 г., а именно: 1. да се ограничи ползването на питейната вода от населението на гр. Хасково за питейни нужди и приготвяне на храна; 2. да се организира поставянето и осигуряването на вода за питейни нужди за населението в гр. Хасково с водоноски; 3. да се извършва учестен мониторинг, съгласуван с междуведомствената комисия на всички подземни съоръжения, подаващи вода за питейно-битови нужди на населението; 4. да се уведоми населението на гр. Хасково чрез сайт и др. способи да не използва водата за пиене и приготвяне на храна, били изпълнени стриктно и своевременно от него. Освен това, съгласно чл. 41, ал. 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при пълно спиране или значително намаляване на количеството вода в урбанизираните територии или части от тях, независимо от причините, които ги предизвикали, операторът съвместно с общинската администрация осигурявал питейна вода за населението до възстановяване на водоподаването. В този смисъл ищецът напълно необосновано търсил отговорност за обезщетение за вреди за направени разходи за изпълнение на собствени задължения, вменени му по силата на нормативен акт. Следвало да се има предвид и вмененото в отговорност задължение по чл. 15 от Закона за опазване на околната среда. Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли иска и да се присъдят на ответника разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства –Предписания с изх. № 48 и 48-А от 13.04.2017 г., изх. № 49-А от 13.04.2017 г. и изх. № 128 от 07.07.2017 г., както и Заповеди изх. № РД-032-15/19.04.2017 г., изх. № РД-032-16/19.04.2017 г. и изх. № РД-033-12/29.06.2017 г. на директора на РЗИ-Хасково, Заповеди № 434 от 15.04.2017 г., № 851 от 30.06.2017 г. и № 929 от 07.07.2017 г. на Кмета на Община Хасково, Решения № 435 от 28.04.2017 г. на Общински съвет – Хасково, Фактури № 2034917/21.04.2017 г., № 2034934/25.04.2017 г., № 2035011/01.05.2017 г., № 2035075/08.05.2017 г., № 2035168/17.05.2017 г., № 2035244/29.05.2017 г., № 2035303/05.06.2017 г., № 2035369/12.06.2017 г., № 2036070/18.09.2017 г., № 2036117/22.09.2017 г., № 2036156/27.09.2017 г., № 2036193/29.09.2017 г., № 2036229/04.10.2017 г., № 2036267/09.10.2017 г., № 2036303/11.10.2017 г., № 2036352/16.10.2017 г., № 2036380/18.10.2017 г., № 2036418/23.10.2017 г., № 2036457/25.10.2017 г., № 2036490/30.10.2017 г., № 2036547/04.11.2017 г., № 2036585/08.11.2017 г., № 2036618/13.11.2017 г., № 2036752/28.11.2017 г., № 2036800/04.12.2017 г., № 2036830/06.12.2017 г., № 2036866/11.12.2017 г., № 2036903/13.12.2017 г., банково извлечение № 111/14.06.2017 г. и платежно нареждане от 14.06.2017 г., банково извлечение № 138/21.07.2017 г. и платежно нареждане от 21.07.2017 г., банково извлечение № 166/30.08.2017 г. и платежно нареждане от 30.08.2017 г., банково извлечение № 207/30.10.2017 г. и платежно нареждане от 30.10.2017 г., банково извлечение № 230/30.11.2017 г. и платежно нареждане от 30.11.2017 г., банково извлечение № 243/19.12.2017 г. и платежно нареждане от 19.12.2017 г. се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. Ето защо съдът счита, че не следва да излага текстуално съдържанието им, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
По делото са представени протоколи за изследвания на водата за питейни и битови цели от водовземни съоръжения и водопреносна мрежа/водоснабдителна система, снабдяващи територията на гр. Хасково, в т.ч. и на водата от водоноски на ответника, за периода 13.04.2017 г. - 27.02.2018 г. от РЗИ–Хасково и от Националния център по радиобиология и радиационна защита - София, които са взети предвид при изготвяне на заключението на съдебно-хидрогеоложката експертиза, поради което и доколкото съдът не разполага с необходимите специални знания, няма да ги обсъжда самостоятелно.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като или са неотносими, или не са необходими за изясняване на фактите и обстоятелства от предмета на доказване по настоящия правен спор.
От заключенията на основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, които съдът кредитира изцяло, тъй като са компетентно, обективно и обосновано изготвени от вещото лице, се установява, че изплатените от Община Хасково средства на общинските и държавни училища, детски градини, социални и общински здравни заведения на територията на гр. Хасково за бутилирана вода в изпълнение на Решение № 435/2804.2017 г. на Общински съвет Хасково за периода 01.04.2017 г. – 31.12.2017 г. са в размер на 144 029,77 лева, в т.ч. и 14 623,48 лева на ОУ „Свети Иван Рилски“ гр. Хасково за периода 01.04.2017 г. – 31.12.2017 г. за платена на „Салко“ ООД за закупуване на бутилирана вода. За същия период при ответника е документирано извършването на алтернативно водоснабдяване с водоноски в изпълнение на задължителните предписания на РЗИ–Хасково, както в табличен вид вещото лице е посочило количеството и стойността доставена/консумирана, респ. фактурирана от него вода.
От заключението на съдебно-хидрогеоложката експертиза, което съдът също кредитира изцяло, тъй като и то е компетентно, обективно и обосновано изготвено, се установява, че през процесния период в гр. Хасково са открити наднормени контролни нива по радиологичните показатели - естествен уран и алфа активност в част от водоизточниците на ПС „Хасково 1" и ПС "Хасково 2" за водоснабдяване на гр. Хасково. Водоснабдителното дружество е спазвало изисквания на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. във връзка с контролиране на качествата на подаваната за питейно-битови цели вода, като през 2016 г. и 2017 г. се е водил мониторинг чрез периодично пробовземането и изследване в акредитирани за тази цел лаборатории по одобрени годишни програми. Тези програми са изготвяни от санитарни инспектори от отдел „ДЗК", Дирекция „ОЗ" при РЗИ-Хасково, с участието на служители на „ВиК" ЕООД гр. Хасково. За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. контролът по изследваните показатели е осъществяван и по двата вида мониторинг - постоянен и периодичен. През 2016 г. за контрол на качествата на водата от мрежата на гр. Хасково са взети и изследвани, съвместно с РЗИ-Хасково, 456 бр. водни проби. Няма установени показатели над пределно допустимата концентрация (ПДК) в тях, с едно единствено отклонение през месец февруари по показателя Мn (манган), но то е било резултат от контролна проба при ликвидиране на авария. Освен това са изследвани още 10 бр. водни проби в сертифицираните лаборатории на РЗИ-Пловдив и „ВиК" ЕООД - Пловдив за показатели по изискванията на Наредба № 9, като те са били взети от вътрешната водопроводна мрежа на гр. Хасково и на селата Конуш, Козлец и Николово, по показатели, които не са изследвани във ведомствената лаборатория на „ВиК" ЕООД – Хасково, като е имало наднормено съдържание на показателите манган и желязо за с. Николово. Изследвани са и 3 бр. водни проби в Изпитвателна лаборатория „Еколаб" към „ДИАЛ" ООД и 1 бр. в Централната лаборатория на ИАОС при МОСВ, като са установени нива на обща а-активност над 0,1 Bq/l в СШ на ПС "Хасково-1" и в мрежата на ВЗ "Болярово", но последната е с изчислена обща индикативна доза 0,051 mSv/year, което дава основание на вещото лице да приеме, че водата е отговаряла на изискванията на Наредба № 9/2001 г. През 2017 г. също са изследвани водни проби, както от отделни водоизточници, така и смесени проби. В ПС "Хасково-1" е нямало отклонения по изследваните химически показатели, с изключение на ТК7 и ТК8 по показателя Fe (желязо), но никоя от смесените проби не е надхвърляла ПДК. В ПС "Ябълково" е имало отклонение и то само при отделни водоизточници и рядко в смесена проба по показателя манган. За контрол на качествата на водата от мрежата на гр. Хасково са взети и изследвани, съвместно с РЗИ-Хасково, 483 бр. водни проби, като не са установени показатели над ПДК в тях, освен по едно отклонение през месеците септември, октомври, ноември и декември по показателя Мn в резултат на контролиране при ликвидиране на аварии в мрежата на кв. "Република". Изследвани са и още 18 бр. водни проби в сертифицираната лаборатория на „ВиК" ЕООД - Пловдив за показатели по изискванията на Наредба № 9 от вътрешната водопроводна мрежа на гр. Хасково, но не са установени отклонения. На лабораторията „Акватератест" при ИССЕ ООД - София е възложено да се направят лабораторни изпитания на водите на двете ПС „Хасково 1" и „Хасково 2", като водите са отговаряли по всички изследвани показатели на изискванията на Наредба № 9/2001 г. От РЗИ-Пловдив са изследвани 4 бр. водни проби от водопроводната мрежа за т.нар. летливи компоненти по изискванията на Наредба № 9/2001 г. и не са установени количества на ПДК. От протоколи за контрол на радиологични показатели от 17.04.2017 г. на Национален център по радиобиология и радиационна защита е установено, че над контролното ниво от 0,l Bq/l по алфа-активност са водите на всички кладенци от ПС "Хасково-1", над контролното ниво от 1,0 Bq/1 е бета-активността на водите от ТКЗ+ТК4, а по показателя уран над ПДК от 0,03 mg/1 са водите от ТКЗ+ТК4, ТК№№ 1,2,4,5,6,7,8 и 9, ТК4,ТК7, ТК6 и ТК5. В протокол от 21.04.2017 г. резултатите от алфа-активността и бета-активността се повтарят, а уранът е над нормата във водите на ТК4, ТК5, ТК6 и ТК7, а така също и на сумарна проба вода. В другите водоизточници и в 8 бр. проби взети от водопроводната мрежа на гр. Хасково са били в рамките на ПДК. Според протокол от 03.05.2017 г. на Националния център по радиобиология и радиационна защита за изследване на водите, подавани за гр. Хасково от другите водовземни участъци – ПС „Източна зона", ПС "Узунджово-2", ПС “Северна зона", ПС „Извора", ПС "Ябълково", сумарна вода от ПС „Ябълково" и ПС "Ханче Клокотница", всички проби отговарят по изследваните показатели - обща алфа-активност, обща бета-активност и уран - U. Взетите 14 бр. проби от водопроводната мрежа на гр. Хасково също отговарят на изискванията на Наредбата. На 18.05.2017 г. са взети от РЗИ-Хасково, в присъствието на представители от „ВиК" ЕООД - Хасково и изследвани отново от Национален център по радиобиология и радиационна защита проби, като резултатите на всички кладенци от ПС „Хасково 1" и ПС "Хасково-2" са над контролните нива по обща алфа-активност, ТК5 и ТК6 от ПС „Хасково 1" по обща бета-активност и само ТКЗ и ТК10 от ПС „Хасково 1" отговарят по съдържание на уран - U. Изследвания от 22.05.2017 г. на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на 6 бр. проби от вътрешната мрежа дават положителни (добри) резултати по съдържание на уран U-общ, полоний 209Ро, торий 232Th, олово 210РЬ, обща алфа-активност и обща бета-активност. Анализирайки резултатите от направените справки, данни от водения контрол на качеството на водата, резултатите от анализните свидетелства (протоколи) и текущо състояние в експлоатацияна на водовземните съоръжения (каптаж, шахтови и тръбни кладенци) на отделните вододайни зони (водовземни участъци), вещото лице заключава, че „ВиК" ЕООД гр. Хасково е подавало непрекъснато вода за питейно-битови цели с качества, отговарящи на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Тодорка Стоянова Стоянова, Диана Георгиева Янчева, Лозко Стефанов Лозев и Христо Банев Банев за установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства. Показанията им са записани подробно в протоколите за съдебните заседания, проведени на 11.10.2018 г. и на 19.11.2008 г. /л. 145 и л. 387 – л. 389 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на горецитираната разпоредба, а именно: конкретно деяние, което да е противоправно, с него да са нанесени твърдените имуществени вреди на ищеца, да е налице причинна връзка между тях и деянието, както и тези вреди са реализирани при или по повод изпълнение на работа от преките им причинители, чиято вина се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД и тази работа им е била възложена от ответника.
Според настоящия съдебен състав по делото не се установи при условията на пълно главно доказване осъществяването на процесното деяние на ответника, а именно неизпълнение на нормативното му задължение да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство.
Вярно е, че през процесния период контролните нива на показателите алфа активност и естествен уран са били над ПДК, но това се отнася само за водата в отделни водоизточници от експлоатираните от ответника водовземни участъци. От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства и кредитираното заключение на съдебно-хидрогеоложката експертиза се установява, че водата от вътрешната водопроводна мрежа на гр. Хасково е отговаряла на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. В тази връзка вещото лице е изложило подробни и аргументирани съображения, вкл. и в устния си доклад на 10.06.2019 г., поради което е ненужно да бъдат приповтаряни.
Тук е уместно да се отбележи и че при противоправното бездействие, от каквото в случая се претендира настъпване на имуществени вреди, се касае за непредприемане на определено правно изискуемо действие. Но правно изискуемо е само това, което е било правно възможно за отговорното лице. Правната невъзможност е налице тогава, когато поради определени причини отговорното лице не е било в състояние да извършва съответното действие. (вж. Голева, П. Деликтно право. Фенея, С. 2011, с. 66). Нещо повече, приема се, че ако бездействието е резултат на обективни обстоятелства, не възниква деликтна отговорност (така Тасев, С. Деликтна отговорност. Сиела, С. 2009, с. 27).
Не се спори между страните, а и се установява по делото, че ответникът е изпълнил точно предписанията, дадени му на 13.04.2017 г. от РЗИ – Хасково.
Дори и да се допусне, че питейната вода при крайните потребители в гр. Хасково не е отговаряла на изискванията на действащото законодателство, не се установява това да се дължи на субективни обстоятелства, свързани с поведението на отговорни лица при ответника. В случая би могло най – много да се приеме, че е налице само евентуална вероятност за това обстоятелство, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.
В този ред на мисли не би могло да се приеме и че процесното деяние е противоправно, тъй като не се установяват нарушения на нормативните изисквания за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, нито на общото правило да не се вреди другиму.
След като не се установява наличието на първите две от предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника спрямо ищеца, безпредметно е да се изследва дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите им правни и фактически доводи, тъй като при това положение не би могло да се стигне до по-различен извод.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а с оглед изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива в размер на 2 450 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като заплатеното от страната възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, срещу “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, частичен иск с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 14 623,48 лева, представляваща обезщетение за част от претърпените от Община Хасково имуществени вреди, изразяващи се в изразходвани средствата за осигуряване на бутилирана вода за питейни нужди и приготвяне на храна за детските градини и ясли, училища, социални и лечебни заведения в общ размер на 144 029 лева, поради недоставяне от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Хасково на потребителите на вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, сумата
от 2 450,00 лева, представляващи направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/