Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.34 ЗС вр.с чл.341 ГПК.
Делото е образувано по постъпила искова молба от С.М.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“...“ №
..., С.В.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“...“ № ..., М.В.А., ЕГН ..., с адрес: гр.С., ул.... № ...,
вх…., ет…., ап…., и Г.С.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“....“ № ..., ет...., ап...., срещу З.Х.Х.,
ЕГН ..., с адрес гр.С., бул.“...“ № ..., ет. ..., ап. ..., С.Х.Х., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“... № ...,
Г.В.К. ЕГН:... с адрес: гр.Ч. ул.”...” № ... и М.С.В. ЕГН:... с постоянен адрес: гр.С. район "…"
ул."…" №…, в която се сочи, че първите трима ищци са законни наследници на В.С.А.,
починал през .... г., че след смъртта му ищците и ответниците се явяват съсобственици на
следните имоти по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г.: ПИ с
идентификатор № 80371.241.... с площ 153 кв.м., ведно със застроената в имота сграда с
идентификатор № 80371.241..... с площ 109 кв.м., брой етажи два, с предназначение
жилищна сграда еднофамилна. Сочи се, че за имотите е издаден нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство № 175, том IV, дело № 875/2008
г. по описа на Службата по вписвания при ЧлРС. Ищците твърдят, че другите законни
наследници на В.А. – И.А. и Г.К., са прехвърлили по 1/40 ид.ч. от тези имоти на ответницата
З.Х. с Нотариален акт № 88 т.2 дело № 248/14.09.2017г. по описа на СВп при ЧРС. Сочат, че
И.В.А. е починала и е оставила като законен наследник - М.С.В., затова считат, че
съсобствеността върху описаните имоти е при следните квоти: за С.М.А. - 1/20 ид.ч. от
правото на собственост; за С.В.А. - 1/20 ид.ч. от правото на собственост; за М.В.А. - 1/20
ид.ч. от правото на собственост; за Г.С.А. - 5/20 ид.ч. от правото на собственост; за З.Х.Х. -
22/80 ид.ч. от правото на собственост; за С.Х.Х. - 5/20 ид.ч. от правото на собственост; за
Г.В.К. - 3/80 ид.ч. от правото на собственост; за М.С.В. - 3/80 ид.ч. от правото на
собственост. Ищците излагат, че заедно с ответниците се явяват съсобственици на
основание наследствено правоприемство, давностно владение и съдебна делба и на сграда с
идентификатор № 80371.242.... по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г.
с площ 87 кв.м. с предназначение селскостопанска, разположена в ПИ с идентификатор №
80371.242..... Сочат, че за тази сграда съсобствениците са се снабдили с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство, давностно владение и съдебна
делба № 106, том III, дело № 549/2006 г. по описа на СВп при ЧлРС. Сочат, че другите
законни наследници на В.А. – И.А. и Г.К., са прехвърлили по 1/40 ид.ч. от притежаваното от
тях право на собственост на ответницата З.Х., поради което квотите в съсобствеността на
имота са в размерите посочени по-горе за другите имоти. Молят съда да допусне делба на
описаните недвижими имоти.
От ответниците Г.К. и М.В. са постъпили отговори на исковата молба, в които искът за
делба се оспорва като неоснователен, поради това, че двете не са съсобственици на имотите.
Признават, че са наследници на В.А., но заявяват, че са се разпоредили с притежаваните
идеални части от правото на собственост от процесните имоти. Сочат, че с нотариален акт
№ 50, т.2, д.№244/14.09.2017г. по описа на Х.Д.- нотариус с рег.№ ... на НК, вписан под №
88, т.2, д.№ 248/14.09.2017г. по описа на СВп при РС-Чепеларе, Г.В.К. и И.В.А. /починала на
.... г./ са се разпоредили в полза на другата ответница З.Х.Х. с част от притежаваното от тях
право на собственост в размер общо на 1/40 ид.ч. от общо притежаваните от тях 2/20 ид.ч. С
нотариален акт № 130, т.2, д.№ 323/10.09.2021г. по описа на Х.Д.- Нотариус с р.№ ... на НК,
вписан под акт № 98, т.3, дв. вх.р.№ 730/10.09.2021г., М.С.В. и Г.В.К. са се разпоредили
отново в полза на З.Х.Х. и с останалите свои идеални части от правото на собственост от
имотите, а именно с всички останали квоти от собствеността си в делбените имоти, в размер
на 3/80 ид.ч. от всеки един имот, всяка от тях. Молят при наличие на съгласие от станалите
страни по делото на осн.чл.226 ГПК, производството да бъде прекратено по отношение на
1
тях.
От ответницата З.Х.Х. е постъпил отговор на исковата молба, в която се излага следното:
Твърди се, че площта на процесния поземлен имот е посочена неправилно в размер на 153
кв.м., вместо 173 кв.м. З.Х. признава, че с нотариален акт № 88, том II, дело №
248/14.09.2017 г. на СВ при ЧлРС, Г.А. и покойната И.А. са й продали притежаваните от тях
по наследство по 1/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 80371.241...., ведно с по 1/20 ид.ч. от
построената в него жилищна сграда и притежаваните по 1/20 ид.ч. от селскостопанската
сграда. Счита, че квотите на съсобственост на страните по отношение на трите имота са
посочени правилно в исковата молба. Излага, че селскостопанската сграда се явява
придобита в режим на СИО и че като необходими другари в делбеното производство следва
да участват съпрузите на упоменатите в нотариалния акт от 2006 г. Сочи, че многократно е
изразявала желание за подялба на имотите, като единствено тя и ответника С.Х. са
предприели действия по издадено на страните по делото предписание за укрепване на
жилищната сграда и подмяна на старата с нова покривна конструкция, като всички средства
е заплащала единствено тя.
От ответника С.Х.Х. е постъпил отговор на исковата молба, в който искът за делба на
еднофамилната жилищна сграда и поземления имот се оспорва като неоснователен. Заявява,
че ищците не притежават описаните в исковата молба квоти на съсобственост в тези два
имота, тъй като техните идеални части е придобил по давностно владение. Твърди, че
общият за страните по делото наследодател Д.В.(Г.) Х. е починала на ... г., като е оставила за
свои законни наследници четирите си деца – Г.А. – син, В.А. – син, С.Х. – син и З.Х. –
дъщеря. Признава се факта на снабдяване на четиримата наследници на Д.Х. с констативни
нотариални актове по отношение на процесните имоти през 2006 г. и 2008 г. С.Х. излага, че
от раждането си до месец септември 2018 г. е живял непрекъснато в процесния поземлен
имот и жилищната сграда с адрес: гр.Ч., ул.“....“ № ..., че там е адресната му регистрация по
постоянен адрес и към днешна дата. Обяснява, че е живеел на адреса заедно с майка си и
семейството си, че след като Д.Х. се е разболяла тежко, единствено с ответницата З.Х. са
полагали грижа за нея, като основно я е гледал той. Братята му и техните семейства много
рядко са посещавали майка им, дори след като се разболяла. С.Х. заявява, че след смъртта на
Д.Х. през .... г. е владял изключително за себе си притежаваните от ищците общо 8/20 ид.ч.
от двата имота с намерението да стане собственик. Твърди, че владението му било
непрекъснато за период от повече от 10 години и че давностния срок е изтекъл в негова
полза дори смятано от датата на издаване на нотариален акт № 181/09.12.2008 г. Счита, че
владението е било явно, тъй като е обитавал къщата заедно с майка си и семейството си, че
това било добре известно на брат му В.А. и наследниците му, както и на брат му Г.А., че
всички са възприемали този факт и не са се противопоставяли. Заявява, че не е било
необходимо да демонстрира намерение за своене по отношение на братята си и на
наследниците на В.А., тъй като е живял в имота със семейството си и се знаело, че къщата
на ул.“....“ № ... е за него. Освен това никой от наследниците не се е противопоставял на
това. Заплащал всички битови и комунални разходи за поземления имот и сградата. Сочи, че
единствено той и З.Х. са заплащали разходите свързани с поддържането и подобренията на
имота, включително подмяната на покрива с нов, основен ремонт на баня и санитарен възел,
дейности по укрепване на стени. Намира владението за необезпокоявано, тъй като ищците
на са го оспорвали. Счита, че доколкото ищците не притежават 8/20 ид.ч. от процесния
недвижим имот, жилищна сграда и земя, предявеният иск за делбата им се явява
неоснователен.
Във връзка с възражението на З.Х. в отговора й на исковата молба относно страните по иска
за делба на стопанската сграда, съдът с разпореждане №66/04.03.2021 г. указа на ищците да
попълнят фактическите си твърдения относно способа, въз снова на който се твърди
придобиване право на собственост върху тази сграда. В постъпилата молба вх.
№476/11.03.2021 г. на ЧлРС те сочат, че сградата е била собственост на Д.Х. – майка на
2
Г.А., В.А., З.Х. и С.Х., че самата тя я е придобила при съдебна делба през 1964 г., а страните
по делото се явяват нейни съсобственици по наследство. Заявяват, че неправилно в
нотариалния акт за собственост върху тази сграда е посочено, че е придобита въз основа на
давностно владение. Не считат, че е необходимо по този иск да се конституират съпрузите
на наследниците на Д.Х..
В с.з. ищците, редовно призовани, не се явяват. От тяхно име процесуалният им
представител адв.Д. поддържа предявения иск за делба.
Ответникът С.Х., редовно призован, не се явява в с.з. От негово име претенцията за делба на
ПИ с идентификатор № 80371.241.... с площ 153 кв.м., ведно със застроената в имота сграда
с идентификатор № 80371.241..... оспорва процесуалният му представител адв.Ц.-Б..
Ответникът З.Х., редовно призована, не се явява в с.з. От нейно име претенцията за делба
поддържа процесуалният й представител адв.П.. Представя писмена защита по делото, в
която моли делба на поземления имот и жилищната сграда в него да се допусне при квоти:
за С.М.А. - 1/20 ид.ч.; за С.В.А. - 1/20 ид.ч.; за М.В.А. - 1/20 ид.ч.; за Г.С.А. - 5/20 ид.ч.; за
З.Х.Х. - 7/20 ид.ч.; за С.Х.Х. - 5/20 ид.ч. Навежда доводи за делба на стопанската сграда при
квоти: за С.М.А. - 1/40 ид.ч.; за С.В.А. - 1/40 ид.ч.; за М.В.А. - 1/40 ид.ч.; за Г.С.А. - 5/40
ид.ч.; за З.Х.Х. - 17/40 ид.ч.; за С.Х.Х. - 15/40 ид.ч.
В с.з. ответниците Г.К. и М.В. не се явяват. От тяхно име се явява процесуален представител
адв.С., която моли производството да се прекрати по отношение на К. и В..
От фактическа и правна страна въз основа на събраните доказателства съдът приема
за установено следното:
Предмет на иск делба е правото на собственост върху конкретни вещи. За да бъде
постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване състоянието на
съсобственост е необходимо, на първо място да бъде установено, дали такова състояние на
съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права върху
съсобствените вещи. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното производство
с решение по чл. 344 ГПК.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 395/15.11.2021 г., издадено от Община
Чепеларе, страните по делото са наследници на Д.В. Х., ЕГН ..., бивш жител на гр.Чепеларе,
починала през ... г. Ищецът Г.С.А., ответниците З.Х. – Д. и С.Х., и починалия през ... г.
В.С.А., ЕГН ..., са нейни наследници по закон – синове и дъщеря.
От удостоверение за наследници изх.№ 254/10.11.2020 г., издадено от Община Чепеларе, се
установява, че след смъртта си през 2017 г. В.С.А. е оставил за наследници по закон ищците
С.М.А., М.В.А. и С.В.А., както и ответниците Г.В.К. и И.В.А.. Последната е починала през
... г. и неин наследник по закон е дъщеря й М.С.В..
Г.С.А., В.С.А., З.Х. – Д. и С.Х.Х., са се снабдили с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по наследство № 181, том II, дело № 372/09.12.2008 г. на нотариус
Н.Б., с район на действие РС – Чепеларе, съгласно който са признати за собственици на ПИ с
идентификатор № 80371.241.... с площ 153 кв.м. по кадастралната карта на гр.Чепеларе
одобрена през 2006 г., ведно с построената в него сграда с идентификатор № 80371.241.....
със застроена площ 109 кв.м.
Г.С.А., В.С.А., З.Х. – Д. и С.Х.Х. са се снабдили и с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по наследство, давностно владение и съдебна делба № 131, том II,
дело № 325/12.07.2006 г. на нотариус А.В., с район на действие РС – Чепеларе, с който са
признати за собственици на стопанска сграда- плевня с обор със застроена площ 81 кв.м.,
представляваща сграда с идентификатор № 80371.242.... по кадастралната карта на
гр.Чепеларе.
Видно от удостоверение изх.№ 136/14.12.2021 г. на Община Чепеларе, съгласно регистрите
на населението на гр.Чепеларе, Д.В.Х. е сключила брак на ... г. с Х.С.Х. с ЕГН ..., като не са
налице данни брака да е прекратяван до ... г., когато Х.Х. е починал.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 50, том II, дело №
3
244/14.09.2017 г. на нотариус Х.Д., с район на действие РС – Чепеларе, се установява, че
Г.В.К. и И.В. А. са продали на З.Х. – Д. по 1/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 80371.241....,
ведно с 1/40 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор № 80371.241....., както и
по 1/40 ид.ч. от стопанската сграда с идентификатор № 80371.242..... С нотариален акт за
дарение на недвижими имоти № 130, том II, дело № 323/10.09.2021 г. на нотариус Х.Д. с
район на действие РС – Чепеларе, Г.В.К. и М.С.В. даряват на З.Х.–Д., всяка от тях по 3/80
ид.ч. от всеки от имотите, както следва: по 3/80 ид.ч. от ПИ с идентификатор №
80371.241...., ведно с 3/80 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор №
80371.241....., както и по 3/80 ид.ч. от сграда с идентификатор № 80371.242.... по
кадастралната карта на гр.Чепеларе.
От показанията на свидетелката Д.С., братовчедка на страните по делото, става ясно, че в
жилищната сграда с адрес гр.Ч. ул..... №... живели основно наследодателката Д.Х. и сина й
С.Х. със своето семейство. Г.А. и В.А. се установили да живеят в собствени жилища.За Д.Х.
в годините преди смъртта й се грижели основано С.Х. и съпругата му И.. Свидетелката
обяснява, че Г.А. и В.А. са деца на Д.Х. от първия й брак, а С.Х. и З.Х.- от втория. Твърди,
че Д.Х. искала да прехвърли къщата на С.Х. и всички наследници знаели, че тя остава за
него, като помежду им не е имало спорове.
Възражението на С.Х. за придобиване на собствените на ищците идеални части от
поземления имот и жилищната сграда построена в него по давност обаче се явява
неоснователно. Предпоставките на придобивната давност са визирани в чл.79 ЗС.
Необходимо е позоваващия се на придобивна давност да упражнява владение върху имота в
период от 10 години, като упражнява фактическа власт върху него с намерение да го свои.
След смъртта на Д.Х. през ... г. по отношение на имота е възникнала съсобственост, а когато
само един от съсобствениците ползва собствената вещ, той е владелец на своята част и
държател на идеалните части на другите съсобственици. За да придобие частите на
останалите наследници е необходимо да демонстрира, че е отблъснал владението им и е
започнал да свои техните части за себе си.
В случая съдът приема за установено, че С.Х. е единствения наследник живял в имота след
смъртта на Д.Х.. Не се твърди и не се установява ищците да са предявявали претенции за
ползване на част от него и да са били налични спорове относно това. С.Х. не установи обаче
в производството по делото да е предприемал действия, чрез които да демонстрира промяна
на държането на идеалните части от правото на собственост на ищците с установяване на
владение за себе си. В този смисъл съдът не възприема доводите му за придобиване на
имота по давност в периода от 2008 г. до 2018 г. Той по никакъв начин не е изявил пред
съсобствениците чрез действията си, че свои техните идеални части. Тезата на С.Х. би могла
да бъде споделена единствено в случай, че между наследниците по закон на Д.Х. беше
извършена неформална делба, при която всеки от тях придобива право на собственост върху
определена вещ и я е владял в продължение на 10 години. Такива обстоятелства по делото
обаче, нито се твърдят, нито се установяват. Твърденията на ответника се опровергават и от
признанието му в хода на гр.д.№109/2017 г. на РС Чепеларе, че имота е наследствен. Това се
установява от представения по делото отговор на искова молба по това дело.
Страните не спорят и доколкото по делото са въведени твърдения, че поземления имот,
ведно с жилищната сграда построена в него са индивидуална собственост на
наследодателката Д.В. Х., съдът приема, че след смъртта й през ... г., тя е наследена от
децата й, съгласно чл.5, ал.1 от ЗН при равни квоти от по ¼ ид.ч. В.С.А. е починал през ... г.,
и неговите наследници: С.А. – съпруга, И.А. – дъщеря, Г.К. – дъщеря, С.А. – син и М.А. –
дъщеря, го наследяват също при равни квоти от по 1/5 ид.ч.
От горецитираните нотариални актове се установява, че Г.К. и И.А., а след кончината на
последната, дъщеря й М.В., са се разпоредили в полза на З.Х. – Д. със своите идеални части
от поземления имот, жилищната сграда в него,а също и от стопанската. Предвид това, с
протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 15.11.2021 г. по делото, съдът
4
прекрати производството по отношение на тях, като прие като страна по делото на тяхно
място вече конституираната като ответник З.Х.–Д..
Налага се извода, че страните по делото са придобили оставения в наследство от Д.В. Х.
поземлен имот, ведно с изградената в него жилищна сграда, при квоти: С.Х. - 5/20 ид.ч., З.Х.
– Д. - 7/20 ид.ч., Г.А. - 5/20 ид.ч., С.А. – 1/20 ид.ч., С.А. – 1/20 ид.ч. и М.А. – 1/20 ид.ч.
Страните спорят относно квотите, при които да се допусне до делба стопанската сграда с
идентификатор № 80371.242.... по кадастралната карта на гр.Чепеларе. Видно от протокол от
22.12.1964 г. по гр.д.№231/1964 г. на РС Чепеларе, по делото е одобрена съдебна спогодба,
съгласно която петима съделители поделят имоти. В дял на Д.В.Х. се поставя плевня с обор,
построени на 81 кв.м.в парцел ... в кв. ... по плана на гр.Чепеларе. Сочи се, че
сънаследничките се задължават да заплащат на своята майка З.А.М. по 5лв. месечна
издръжка. Доколкото към датата на съдебната делба Д.Х. е била в брак с Х.Х., с основание
възниква въпросът дали имотът е придобит от нея в режим на СИО.
Режимът на съпружеската имуществена общност е уреден за пръв път в българското
законодателството със Семейния кодекс от 1968 г.(отм.) Съгласно чл.103 от него правилата
на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Въз
основа на тази разпоредба съдът приема, че доколкото към датата на придобиване на
стопанската сграда и към датата на приемане на СК през 1968 г. Д.Х. е била в брак, е
необходимо да се обсъди какво е съотношението при придобиване на имота при делбата от
1964 г. на двете основания въз основа на които това е станало: наследство и заплащане
уравнение на дела й.
В случая намират приложение разрешенията по т.3 от Постановление №5 от 31.10.1972 г. на
Пленума на ВС, съгласно които придобитите през време на брака недвижими и движими
вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със
средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е
притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение.
Когато през време на брака по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК се възложи неподеляемо жилище
на единия съпруг, не възниква съпружеска имуществена общност върху частта от
възложеното жилище, която съпругът-наследник има по наследство или дарение. Ако срещу
индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на чл. 55в ЗПИНМ, бъде отстъпен
друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от
тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик
на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по
този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Когато срещу отстъпения
в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака,
съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва
в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на
името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на чл. 55в ЗПИНМ .
Други претенции на единия съпруг за по-голямо участие в придобиване на имуществената
общност се разглеждат, съобразно чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК .
Въз основа на тази задължителна съдебна практика съдът счита, че в настоящия случай
следва да се определи каква част от стопанската сграда Д.Х. е придобила по наследство, и
каква част- в режим на СИО, предвид уравнението на дела, което следва да заплати по
време на брака си под формата на месечна издръжка, заедно с другите съделители.
Доколкото по делото липсват данни за делбената маса и квотите на съсобственост на
съделителите по делото от 1964 г. на тези въпроси не може да бъде отговорено. Съдът счита,
че възложеното в тежест на З.М. парично уравнение е незначително спрямо наследствения й
дял за придобиването на стопанската сграда, поради което приема, че тя не е придобита в
режим на СИО от Д.и Х.Х., а единствено по наследство от Д.Х. и затова е нейна лична
собственост съгласно чл.13 ал.2 СК от 1968 г. (отм.). Освен това по делото не става ясно
5
колко време Д.Х. е изплащала издръжка на съделителката З.М.. Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че страните по делото са съсобственици и на стопанската
сграда при квоти С.Х. - 5/20 ид.ч., З.Х. – Д. - 7/20 ид.ч., Г.А. - 5/20 ид.ч., С.А. – 1/20 ид.ч.,
С.А. – 1/20 ид.ч. и М.А. – 1/20 ид.ч.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба между С.М.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“...“ № ..., С.В.А., ЕГН ..., с
адрес: гр.Ч., ул.“...“ № ..., М.В.А., ЕГН ..., с адрес: гр.С., ул.... № ..., в...., ет. ..., ап. ..., Г.С.А.,
ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“....“ № ..., ет...., ап...., З.Х.Х.-Д., ЕГН ..., с адрес гр.С., бул.“...“ № ...,
ет. ..., ап. ..., С.Х.Х., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“... № ..., на следните имоти по кадастралната
карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г.:
ПИ с идентификатор № 80371.241.... с площ 153 кв.м., ведно със застроената в имота сграда
с идентификатор № 80371.241..... с площ 109 кв.м., брой етажи два, с предназначение
жилищна сграда еднофамилна, и
сграда с идентификатор № 80371.242.... по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена
през 2006 г. с площ 87 кв.м. с предназначение селскостопанска, разположена в ПИ с
идентификатор № 80371.242....,
при квоти: за С.Х.Х. - 5/20 ид.ч., за З.Х.Х. – Д. - 7/20 ид.ч., за Г.С.А. - 5/20 ид.ч., за С.М.А. –
1/20 ид.ч., за С.В.А. – 1/20 ид.ч. и за М.В.А. – 1/20 ид.ч.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Смолян.
6