Р
Е Ш Е Н И Е
№
260390 / 5.4.2021г.
гр.
п., 05.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД п.,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на десет и пети март, две
хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6577по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Т.Д.В. *** АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 28.04.2010
г. по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд п., по силата на която той е осъден да
заплати на ответното дружество сума в размер на: 2559,59 лева за доставена
топлинна енергия в периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. ведно със законна
лихва от 03.11.2009 г.; 1303,63 лева - законна лихва за забава върху месечните
плащания за периода 30.11.2003 г. до 15.10.2009 г. и 197,90 лева разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения
изпълнителен лист е било образувано и.д. № ***г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Твърди,
че с молбата за образуване на изпълнителното производство на съдебния
изпълнител са възложени конкретни действия по изпълнение. Твърди, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
на 20.10.2012 г., като последното действие по изпълнение било на 20.10.2010 г.
Намира, че нова давност е започнала да
тече от 20.10.2010 г. и приемайки, че вземането по издадената заповед за
изпълнение се погасява с тригодишна давност, поради което процесното вземане е
погасено по давност на 20.10.2013 г.
Твърди се, че на 29.08.2018 г. въз
основа на същия изпълнителен лист било образувано и.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.,
като към този момент вземането е било погасено по давност.
С оглед на изложеното моли съда да
приеме за установено, че не дължи на ответника : 2559,59 лева за доставена
топлинна енергия в периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. ведно със законна
лихва от 03.11.2009 г.; 1303,63 лева - законна лихва за забава върху месечните
плащания за периода 30.11.2003 г. до 15.10.2009 г. и 197,90 лева разноски.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за допустими но неоснователени. Поддържа, че
погасителната давност е била прекъсвана многократно в рамките на образуваните
изпълнителни дела. Намира, че вземането, удостоверено във влязлата в сила
заповед за изпълнение се погасява с обща пет годишна давност като прави
разграничение между сроковете по чл. 110 и сл. ЗЗД и този по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Намира, че до при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г.
погасителната давност е спряла да тече до отмяната му на 26.06.2015 г.с
Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на заявените от
ищеца разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа исковата претенция. Ответникът
се представлява като оспорва предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд п. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното
от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради
погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната
сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано
право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от
18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от
24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул и висящо
изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация
– п.“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на
ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност,
изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната
страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Между страните не е спорно, а от
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на
ответника на 28.04.2010 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ ***г. на Районен
съд п., че по молба на взискателя „Топлофикация – п.“ АД на 01.07.2010 г. е
образувано и.д. № ***г. по описа на ЧСИ Е.Д., а на 29.08.2018 г. е образувано и.д.
№ ***г. по описа на ЧСИ С.Б.въз основа на същото изпълнително основание.
При въведено възражение на някоя от
страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла погасителна
давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е
бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед
за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие
(арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не
е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни
изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като
преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа
на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение.
Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство,
по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК,
макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят
е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато
е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда
на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна
давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е
влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е
давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т.
о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о.). В този смисъл е и константната практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.; Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК.
По изложените съображения съдът намира,
че погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение е общата 5-годишна по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и
в настоящия случай.
За прекъсването на давността в рамките
на изпълнителното производство е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено поради давност. Ето защо за изясняване на
спорния предмет от значение е, от една страна – дали е налице висящо
производство по принудително изпълнение, както и дали в рамките на същото са
били предприемани действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ.
кога са били предприемани същите.
При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex
lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. В този случай новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на
давността следва да се добави, че към момента на образуване на изпълнителното
дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице
противоречива съдебна практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Видно
от копието на ИД № ***г. по описа на ЧСИ
Е.Д., същото е образувано по молба от 01.07.2010 г., като в молбата са
инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор,
възбрана и спиране от движение на МПС, следователно депозирането на същата е
действие, годно да прекъсне давността за вземането. Преди това давността е била
прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, като поради липса на
данни за нейното връчване, следва да се приеме, че това е станало на датата, на
която е издаден изпълнителен лист, тъй като издаването му се предшества от
такава проверка. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и са
изготвяни справки, но поради естеството на тези действия (неводещи до
прекъсване на погасителната давност) същите не следва да се разглеждат в
детайли. Други действия по изпълнение, водещи до прекъсване на погасителната
давност в рамките на това изпълнително производство не са извършвани.
При
тези обективни данни и разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че давността за вземането е прекъсната
с искането да бъде приложен определен изпълнителен способ и „предприемането“ на
такъв (арг. т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 Г., ОСГТК на
ВКС) и осъществяването му, като в настоящия случаи предприемане на действия по
изпълнение и осъществяване на способ за принудително изпълнение не се
установиха.
Липсват
данни за ново „искане“, което да е довело до предприемане на действия по
изпълнение в рамките на това изпълнително производство, поради което
изпълнителното производство е перемирано на 01.07.2012 г., от който момент
започва да тече нова петгодишна погасителна давност (при съображенията относно
приложението на ППВС № 3/1980 г.), която е изтекла на 02.07.2017 г. Към 29.08.2018
г., когато е образувано и.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.давността не би могла
да бъде прекъсната, независимо от действията, които са извършени в рамките на
това производство, тъй като е била изтекла и процесната сума не се полза с право
на принудително изпълнение, поради което е безпредметно неговото изследване.
При горния извод за датата на перемиране
на изпълнителното производство и правните съображения за прекъсване на
давността предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в
цялост.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни
такси и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същото съдът намира за неоснователно. Сборът от исковите претенции, предмет на
настоящото производство е в общ размер от около 4000,00 лева, поради което
уговорения и заплатен адвокатски хонорар – 510,00 лева е съобразен с Наредба
№ 1/2004 г. Доказани са разноски за заплащане на ДТ в размер на 162,45 лева.
При този изход от спора дължимите разноски са в общ размер на 672,45 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т.Д.В., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ п.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. п., ж. к. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал.
1 ГПК, че в полза на „Топлофикация п.“ АД не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Т.Д.В. за
сумата от 2559,59 лева за доставена топлинна енергия в периода от 01.10.2003 г.
до 30.04.2009 г. ведно със законна лихва от 03.11.2009 г.; 1303,63 лева -
законна лихва за забава върху месечните плащания за периода 30.11.2003 г. до
15.10.2009 г. и 197,90 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 28.04.2010 г. по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд п., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ п.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Т.Д.В. сумата от 672,45 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
п..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните
СЪДИЯ_________________