Р Е Ш Е Н И Е
№ 191 / 4.4.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на осми март, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 977 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Н.Н.А., находящ се
понастоящем в Затвор – Пазарджик против Заповед №
Л-4256/05.10.2022 г. на заместник-главния директор на Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“, с която на жалбоподателя е отказано да бъде
преместен от Затвор – Пазарджик в Затвор – Враца за включване в учебна дейност.
Жалбоподателят претендира отмяна на
обжалваната заповед. Поддържа оспорването си лично и чрез процесуалния си
представител в проведените съдебни заседания, както в представени от последния
писмени бележки. Излага съображения за незаконосъобразността на заповедта.
Ответникът – заместник-главният директор на Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ – оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител в проведените заседания, както и в подаден писмен
отговор. Сочи доводи за законосъобразността на оспорената заповед.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваният акт за
законосъобразен.
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения срок от лишен от свобода, на когото е отказано
преместване в друг затвор с цел обучение. Разгледана по същество същата е
основателна.
Обжалваната заповед е
издадена по реда на чл. 62 от ЗИНЗС, който предвижда следното:
Чл. 62. (1) Преместването
на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията":
1. при включване в
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;
2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание;
3. по молба на близките или
на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти;
4. по предложение на
началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти
със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани
с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за
лишаване от свобода;
5. при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода.
(2) Лишените от свобода не
могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на
здравословното им състояние.
(3) Заповедите за
преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение
на наказанието. Решението на съда е окончателно.
(4) Постановените от
административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 3
подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от
Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд.
Определението на съда е окончателно.
(5) Главният директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да
делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник
на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
Видно от съдържанието на
цитираната разпоредба заповедите
и отказите за преместване се издават от главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
В случая оспорената заповед
е издадена от заместник-главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ без посочване на какъвто и да е акт, с който той е овластен за
издаването му. Не е посочено, а и не се твърди, че актът е издаден при
условията на заместване. Не са представени и никакви доказателства, че заповедта
е издадена при условията на делегиране или заместване.
С оглед на това съдът
констатира, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган,
поради което е нищожен. Независимо, че жалбоподателят не е заявил изрична
претенция за прогласяване на нищожност, съдът при констатирана такава е длъжен
да я обяви, тъй като по характера си тя представлява най-значителната
незаконосъобразност на административния акт.
Следователно, съдът следва
да прогласи нищожността на обжалвания отказ, като издаден от некомпетентния заместник-главен
директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“.
В съответствие с чл. 173,
ал. 4 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на компетентния орган – главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за
произнасяне без съдът да дава задължителни указания в какъв смисъл следва да
бъде произнасянето на същия.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Обявява
нищожността на Заповед № Л-4256/05.10.2022 г. на заместник-главния директор на
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, с която на Н.Н.А. е отказано да
бъде преместен от Затвор – Пазарджик в Затвор – Враца за включване в учебна
дейност.
Изпраща делото като
преписка на главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", който следва в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение
да се произнесе по искането на Н.Н.А. *** – Враца за включване в учебна дейност.
Решението е окончателно.
Съдия:
(П)