Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. Габрово 03.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 1422 по описа за 2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че П.Т.П. е клиент на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
като ищецът му продава ел. енергия за обект
с абонатен № ********** на адрес с. Долна Липница, по клиентски № **********.
Отношенията
им се регламентирали съобразно Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД и
Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби"
АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/,
приложими за процесния
период „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26
от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съобразно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
За
събиране на вземанията си от ответника П.Т.П., ищецът подал заявление по чл.
410 от ГПК, по което е образувало ч. гр. д. № 678/2018г. по описа на ГРС за
сумата 748.29 лева, включваща 740.51 лева главница и 7.78 лева лихви за забава
по фактури издадени в периода 12.09.2017г. – 13.02.2018г. С разпореждане на съда била издадена заповед
за изпълнение, срещу която ответникът възразил.
По изложените съображения ищецът моли съдът за
признае за установено, че ответникът П.Т.П. му дължи сумата 748.29 лева,
включваща 740.51 лева главница и 7.78 лева лихви за забава по фактури издадени
в периода 12.09.2017г. – 13.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира
за деловодни разноски.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
В законния срок е постъпил отговор от особения
представител на ответника, който взема становище за неоснователност на иска.
Заявява, че ответникът не е клиент на ищеца за обект находящ се в село Долна Липница с клиентски № ********** и
абонатен № ********** и от там, между така очертаните страни по спора, няма
валидно облигационно правоотношение по покупко-продажба на ел. енергия.
Дори да се приеме, че
ответникът е клиент по смисъла на
Закона за енергетиката на ищеца, то той не дължи плащане по предявените шест
иска за заплащане на потребена електроенергия, по причини, че претендираната
електроенергия не е измерена с електромер, представляващ годно средство за
търговско измерване - от одобрен тип и минало периодичния метрологичен контрол,
а и доставената електроенергия не е отговаряла на изискванията за качество,
определени в приетите от КЕВР Правила за управление на електроразпределителните
мрежи - обн., ДВ, бр. 66 от 14.08.2007 г.
Предвид това, че иска за установяване на вземане по главници по приложените 6 фактури са неоснователни и недоказани, то и
останалите шест иска за установяване на вземания за обезщетения за забава по
претендираните фактури, като акцесорни на главните искове също са
неоснователни.
Последната претенция е за установяване
вземането за възстановяване на захранването по фактура № **********/22.01.2018
г. Особеният
представител на ответника счита и нея за неоснователна и недоказаа. Позовава се на неравноправност по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите и сочи практика на ВКС, съгласно която подобна клауза противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, както и ответното
предприятие няма каквито и да е правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, при което
такава такса не му се следва.
С оглед на изложеното прави искане за отхвърляне на предявения установителен иск.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Видно от приложеното по делото копие от заявление 1939191/25.07.2013г.
ответникът П.Т.П. е заявил желанието си
да бъде снабдяван с ел. енергия за къща в с. Долна Липница, общ. Павликени ,
находяща се на ул. „****” № 5, като
потреблението да бъде отчитано по дневна и нощна тарифа. В заявлението е
посочено, че обектът е съществуващ и с абонатен №
**********.
Приложено е и копие от Протокол №5064680/19.10.2016г., видно от който на 13.10.2016г. на посочения абонатен номер в с Д. Липница е
монтиран нов електромер.
По делото са приложени фактури с номера : **********/12.09.2017г., **********/11.10.2017г.,
**********/13.11.2017г., ТП **********/22.01.2018г., **********/13.12.2017г.,
**********/15.01.2018г., **********/26.03.2018г. , на обща стойност 740.51
лева, които видно от приложеното извлечение от сметката на абоната към
30.03.2018г. са неплатени. Върху дължимите суми за периода от падежа на първото
задължение – 25.10.2017г. до 30.03.2018г. е начислена лихва за забава в размер
на 7.78 лева.
За събиране на вземането си по тези фактури и на такса за възстановяване на захранването в
размер на 19 лева, както и за натрупаната лихва за забава от страна на “ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ” АД е депозирано в ГРС заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч. гр. д. № 678/2018г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1982/13.04.2018г.
Тъй като длъжникът е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК е предявен настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК.
По
искане на страните е назначена съдебно техническа експертиза, от чието
заключение, прието от съда като обосновано и законосъобразно се установи,
че за отчитане потреблението на ел. енергия
в обекта на ответника в с. Д. Липница е монтиран електромер тип МТ174 с
фабричен номер №1114171667032770, произведен от „Искра Емеко” – Словения през 2016г.,
което означава, че в процесния по делото
период, той е бил в срока на метрологична годност. Начислените количества
електроенергия по процесните фактури е могло да бъдат консумирани в обекта на
ответника.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна
страна че предявеният иск е основателен и доказан относно претенцията за
заплащане на потребена ел. енергия на стойност 722.51 лева. По безспорен начин
от приложеното заявление за снабдяване н сел. Енергия се установи, че
ответникът е абонат на „Енерго – Про продажба” АД и че в обекта му на
снабдяване в с. Д. Липница е доставяна ел. енергия , която е измервана с годно
за целта СТИ.
От приложеното извлечение от сметката на абоната се установи, че
последният не е заплатил потребената електроенергия, като към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението му възлиза на 740.51
лева формирано от незаплатено
потребление и 19 лева такса за
възстановяване на ел. захранването.
По отношение на претенцията за
заплащане на тази такса предявният иск е неоснователен и недоказан. Основателно
е възражението на особения представител на ответника, че Клаузата в ОУ на доставчика на ел. енергия
предвиждаща заплащането на такава такса е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите. В този смисъл е и Решение
№125/07.08.2015г. по т.д. 990/2015г. на І т.о. на ВКС, съгласно което подобна клауза противоречи на чл.
122-124 ЗЕ и доставчикът на л. енергия няма каквито и да е
правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и
възобновява снабдяването, при което такава такса не му се следва.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан до размер на 722.15 лева, като за горницата над
този размер до размер на 740.51 лева следва да бъде отхварлен.
С оглед акцесорността на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД и уважаването
на основния иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, ответникът дължи и
заплащане на лихва за забава в размер на 7.78 лева. С оглед изхода на делото
ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство
разноски в размер на 602.25 лева, както и
разноските в заповедното производство в размер на 66.92 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, представляван по делото от особения представител адвокат Х.Б. , че ДЪЛЖИ на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс -Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия главница в размер на 722.15 лева / седемстотин двадесет и два лева и петнадесет стотинки/, ведно със законната лихва считано от 12.04.2018г. и лихва за забава за периода 25.10.2017г. – 30.03.2018г.. в размер на 7.78 лева / седем лева и седемдесет и осем стотинки /, за което е издадена Заповед за изпълнение № № 1982/13.04.2018г., по ч. гр. д. № 678/2018г. по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с основание чл. 422 от ГПК на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД против П.Т.П., над размера на признатото за установено вземане за главница в размер на 722.15 лева, до пълния предявен размер от 740.51 лева, като НЕСОНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, представляван по делото от особения представител
адвокат Х.Б. да заплати на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс -Г,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия направените
в исковото производство разноски в размер на 602.25 лева /шестстотин и два лева
и двадесет и пет стотинки/, както и
разноските в заповедното производство в размер на 66.92 лева / шестдесет
и шест лева и деветдесети две стотинки/
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :